Искам друг живот
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 3120 пъти
Мисля, че страдам от хронично нещастие. Уж всичко ми е наред. Имам хубаво сплотено семейство, приятелки, не съм останала гладна и жадна, добра работа, харесвана съм от другия пол.. но нещо липсва. Осъзнавам как звучи, как хора с наистина сериозни проблеми в живота ще ми се присмеят, но имам усещането, че вътрешно умирам от години.

Нямам желание за нищо и нищо не ме радва истински. Никой не може да ме развълнува, било то мъж или друго. Постоянно съм заобградена от куп хора, а съм толкова самотна. Жадувам поне една сутрин да се събудя с усмивка, а не със свит стомах. Може би не съм достатъчно силна или прекалено чувствителна, но нима мога да победя собствената си природа?

Гледам хората по улиците и им завиждам. Смеят се, забавляват се, влюбват се. Какво не ми достига на мен? Не искам младостта ми да мине така. Всичко започна след една несподелена любов. Няма да изпадам в подробности, но постъпи с мен меко казано като кретен. Знам, че не съм първата, нито последната и света не свършва с това, че някой не те е оценил.

Но защо не можах да го превъзмогна? Защо времето не ме излекува? Сякаш ми взе щастието нарочно и си замина. Искам да върна времето преди да го срещна. И тогава си имах дребни проблеми, но имах онази искра в очите и бях щастлива без дори да си давам сметка. Нищо друго не ми остава освен да се преструвам, че всичко е нормално и да се надявам, че времето ще ми върне тръпката и вкуса на живота.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 4 месеца hash: 1d39e898b8

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Това все едно аз съм го писала :( Идеално те разбирам. На мен ми е останала само надеждата, че някой ден нещата ще се променят и ще успея да се измъкна от това чувство.

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: b231a7fa1a

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   пии антидепресанти, иначе няма да се оправиш! После ще се почустваш много по-добре! Просто е депресия

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 3fd1beee28

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Ти си една от многото хора - емоционални мазохисти, т. е. тези които обичат да страдат в любовта. От една страна се страхуваш от нея, за да не те наранят, а от друга много време страдаш за това чувство на несподелена влюбеност. Не знам дали се разбра какво искам да кажа..

 

...

горе^

преди: 12 години, 4 месеца hash: 1126ca8d92

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Отмъсти си... знам как звучи, но поне ще ти върне тръпката. Не обещавам, че после ще ти е по-добре, но поне ще се почувстваш, че си се разплатила. Взел ти е щастието. взел ти е желанието за живот - вземи и ти неговото. Низко е, гнусно е, подло е и неморално... но понякога, някои хора имат нужда от урок, а Господ може да им го даде като използва другите хора за свое оръжие. Имаш другото - хубава работа, приятели, ухажори... значи имаш шанс за щастие, нещата са арзположени така, че шанс да се отвори, но не се отваря, дните ти са еднообразни и все още боли от хубавите спомени, струват ти се така непотребни, смешна си на себе си, нали? Разплати се с този мъж, приключи с този етап от живота си гръмко и яростно, смело и после плюй на апатията и започни да празнуваш новото начало! Успех!

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 83c85a6dd2

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Не звучи много оптимистично, но красивите, млади, и независими жени, които знаят какво искат рядко са щастливи, аз съм една от тях за жалост и за това те разбирам {} Познато ми е, това ще отмине, само когато срещнеш истинският човек, THE MAN, за сега, докато го откриеш единственото, което можеш да направиш е по-често да излизаш с приятели(не познати, за по чашка, а истински приятели). Успех и не се отчайвай, знам колко е гадно чувството, но за всеки влак си има пътници.. ТРЯБВА да е така :)

 

...