Послушайте сърцето си, не приятелките! - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (107274)
 Любов и изневяра (25748)
 Секс и интимност (12614)
 Тинейджърски (21008)
 Семейство (5474)
 Здраве (8543)
 Спорт и красота (4424)
 На работното място (2528)
 Образование (6654)
 В чужбина (1431)
 Наркотици и алкохол (1000)
 Измислени истории (765)
 Проза, литература (1574)
 Други (15364)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Послушайте сърцето си, не приятелките!
преди: 9 години, 10 месеца, прочетена 2004 пъти
Здравейте на всички на момичета. Из сайта чета какви ли не покъртителни истории и реших и аз да споделя моята, която не е никак безинтересна и се надявам за в бъдеще други да не правят моята грешка.

Когато бях 16 годишна се запознах с момче, което беше 8 год. по-голямо, на 24 и в началото връзката ни беше само несериозна и дори бях сигурна, че ще ме зареже заради някоя друга.

Аз бях ученичка, той от друг град, като през седмицата идваше да ме вижда, както и аз ходях да видя него и всяка събота и неделя бяхме заедно. След 2 години завърших училище и ме приеха да уча в София, той си работеше в родния град и имаше хубава работа, добре заплатена и престижна.

Винаги какво съм поискала това не съм имала, водил ме е на различни места и дори на екскурзии в чужбина и бях посетила места, които момичетата на моята възраст можеха само да мечтаят. След това дойде да работи в родния ми град, като работата му стана още по престижна и се ползваже с голямо уважение в един от големите градове на България, беше много добре заплатен и можеше всичко да си позволи, а беше само на 30 години, а аз на 22.

Следването ми продължаваше добре и въпреки растоянието връзката ни продължаваше и ставаше по-силна. Продължихме 3 години от както бях студентка да се виждаме и да бъдем заедно, много от приятелките ми завиждаха, че имам такъв човек до себе си, защото техните приятели им мрънкаха и не им даваха да излизат по дискотеки или заведения и те трябваше да ги лъжат че си лягат и след това да ходят, където си искат, а аз му казвах че излизам и нямаше никакъв проблем никога не ми е мрънкал, а ми е пожелавал да се забавлявам и т. н. Много исках да се омъжа за него и да създадем семейство и дори бях казала и на семейството си, които много добре го приемаха и бяха в много добри отношения с него и неговото семейство.

Правихме планове за бъдеще, но той не ми предлагаше брак и започнах вече да се отчайвам, а ми предстоеше след 3 месеца да завърша следването си, дори ми беше казал че като завърша и се прибера в родния си град веднага ще ми намери работа и че дори го е сторил. Имаше някои работи в последно време които започнаха да ме дразнят в него и след като споделих с мои приятелки и колежки в София, те ме посъветваха да помисля, но този човек не е за мен.

Мислих няколко дни и след като ме съветваха отстрани реших наистина да приключа нашата 6 годишна връзка. Като се прибрах една седмица веднага му се обадих и поисках да се видим, бях под въздействие на емоции, бях му ядосана за глупавите постъпки и му казах че това е края и с него се разделяме.

Прие го много зле и се разстрои доста, поиска добре да помисля и отново да поговорим, но категорично му казах, че край това е, каквото било било и си тръгнах. Казах веднага и на семейството си, които бяха шокирани и някой от тях се разстроиха.

Прибрах се отново в София, като там се виждах с приятелките си, които ме укоръжаваха в решението си и че е време за живот и ми трябва свобода. След 2 дни получих от него голям и много хубав букет с послание че му липсвам и ме обича. Обадих му се да му благодаря, но му казах да не ме търси повече. След като 3 дни мислих реших да му се обадя да се видим да му изесня всичко, още му бях ядосана за глупавите му понякога постъпки. Видях ме се, като той видимо бе доста смазан и притеснен.

Казах му да разбере, че ние наистина се разделяме и му изясних дребните неща които ме дразнят и че не ми е предложил брак, въпреки че съм му го показвала и съм го искала. Помоли ме да му простя, ако някъде е сгрешил и да му дам още един шанс, за ми докаже че това не е така, но аз бях вече прекалено горделива и надменна за да се занимавам с него.

След като се прибрах в София и на мен също ми беше доста гадно и се чувствах зле, но ето че тогава се появиха моито приятелки „доброжелателките”, които постоянно ме укоръжаваха че те ще бъдат винаги до мен и ще ме подкрепят и ще видя колко хубав живота в София и по-добре там да си остана и да си намеря работа и всичко ще е ОК.

Започнах с тях да излизам, но не можех да го забравя, от време на време ми се обаждаше да ме чуе как съм и какво правя, без засяга темата с чувствата, винаги се държах гадно с него и едва ли не исках да го отблъсна. Престана да ми се обажда и да ме търси. А аз продължавах да ходя по дискотеки и да давя мъката си в алкохол и когато започвах да съжалявам за постъпката си приятелките веднага бях до мен и ме съветваха, че ще мине.

В един момент вече нямах никаква информация за този човек и престана да ме търси. Минаваше времето предстоеше моето завършване и след като завърших приятелките вече ги нямаше до мен, а си бяха по родните места и останах сама в София, намерих си работа като секретарка в една фирма и получавах скромни доходи, с които едвам се издържах, започнах горчиво да съжалявам за постъпката си, но вече беше късно.

Изминаха 2 години от какво се разделихме, а аз все още не мога да си простя постъпката имах няколко връзки, но така и не серазвиха, аз сравнявах всеки следващ с човека който съм имала до себе си и ми беше повече от гадно. Знам, че той е опитал няколко връзки, но нищо не се е получила, но и не иска повече да ме види или да чуе за мен. Чувствам, че това е човека с който искам да бъда, но няма да му се обадя след като постъпих така с него и със себе си. Затова мили момичета не правете моята грешка да се подвеждате по съветите на приятелките си, защото историята помни много такива случаи и след това само ще съжалявате. Винаги слушайте сърцето си какво ви казва, то няма да ви излъже никога!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 9 години, 10 месеца
hash: 7aba90423f
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Абсолютно права си, и благодаря за съветите!
Наистина вие сте имали красива любов! Непонятно е за мен, това, което ти си направила с него.
Не напразно е казано, че приятелство между жени не съществува!!! Всичко е злоба и завист!!!

Целувам те и моят съвет е да му се обадиш въпреки всичко, да му разкажеш всичко обстойно... да му кажеш, че не можеш да го забравиш, че все още го обичаш, а преди като си решила да се разделите, си го направила под натиска на трети хора...
Не пропилявай това, един живот живееш!!! Пробвай!!!!

Бялата лястовица..

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: fe65837c43
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Подкрепям номер 1, но мога да допълня, че не приятелките са виновни на авторката, а собствената ? несигурност, незнаенето, какво иска в живота.

Струва ми се (нека ме поправи, ако греша), че е била голям егоист в тази връзка, не е обичала истински момчето. Защо? Ами твърде голям е акцентът върху материалните неща, неговата кариера, доход, почивките, както и това, че след следването си тя не е намерила хубава работа и едвам свързва двата края.

Сега е оценила, какво е загубила - сигурността, почивките, глезорийките, носенето на ръце, но нещо не усетих авторката да е с разбито сърце. Тя е тази, разбила сърце, но днес страда от разбито протмоне и не, не приятелките ? са виновни, а сама си е виновна.

Много ми харесва историята, дано и други да четат и да си правят изводите за своя си живот.

Лаура

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: 187006c006
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Еми, и да си ги слушала и да не си ги слушала... то не е било нормална връзка....

 
  ... горе^
преди: 9 години, 10 месеца
hash: b3b9104663
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Лаура е права май за съжаление.
Авторке, дано си се осъзнала наистина, не само на думи, макар да не ти вярвам особено.
Най-трудните, но ценни уроци в живота са тези, в които сме проиграли, подценили или дори надценили нечии чувства.
После идват въпросите "Какво щеше да е, ако... " и разочарованието, и тъпата болка от това, че нямаме власт над времето и то не може да се върне.

Поучителна история, през цялото време си мислех как се е чувствал този невероятен мъж, толкова тъжно ми стана.
Дано срещне жена, която да излекува раните му и да го обича безусловно.

Лоша

 
  ...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: 467d3c9f6a
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Аз от цялата история си извлекох извода, че не ти липса човека, а средствата с които е разполагал.

 
  ...


...
преди: 9 години, 10 месеца
hash: e8570f5cbb
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Съгласна съм с предишните мнения. Струва ми се, че ти липсват почивките, луксозния живот, който ти е осигурявал, а не любовта, която ти е дарявал. Мисля, че те е яд, че си изпуснала сигурния живот, а не страдаш от разбито сърце. А и какво са ти виновни приятелките? Или и те са видели, че не го обичаш и затова са ти дали този съвет, или са ти завиждали, като допускам второто. Но в крайна сметка това е твоят живот. Съдбата ти е направлявана от теб.

Ледената кралица

 
  ... горе^

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker