Споделена история от Любов и изневяра |
Не ме пуска да си тръгна
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 3089 пъти
Здравейте! Моята история е следната...
От пет месеца ходя с един мъж. Аз съм на 20 той на 28. В началото всичко беше супер, но с течение на времето започнаха проблемите. Не съм от типа момичета които драматизират събитията и ги превръщат в нещо повече от колкото са, но напоследък животът ми е една голяма драма.
В началото почна да ми прави впечетление, че думата уважение за него не значи нищо. Заряза ме на Нова година сама и то по най-тъпия начин, на Коледа по същия начин. Веднъж бяхме на един рожден ден той се напи, аз го прибрах в тях, след което той падна и си сцепи веждата, аз веднага го заведох в спешното, беше толкова пиян, че упойката не успя да го хване, след като си тръгнахме цяла вечер ме обвиняваше, как съм можала да го заведа, а не искам да ви казвам колко кръв имаше... Подобен случай идва в къщи пиян и чупи масата, след като пада върху нея. И след тези пиянски изцепки, които се случват в рамките на един месец, неговото оправдание беше, че на всеки може да се случи.
Продължих да бъда с него, само защото си мислех, че нещата ще се променят, нали съм си наивница... Друга случка отиваме на дискотека, аз си танцувам той пред мен, минава няква мацка той я хваща за ръката и тръгва след нея и представете си това е мъж на 28 години, просто разочарованието ми дойде в повече. Общо взето всеки път, когато излезнем да се 'забавляваме' се случва нещо такова. А ако почна да ви разправям за телефони, смс-и, потайни обаждания, няма да ми стигне място.
Но едно нещо прекрачи границата, веднъж отиваме в тях да гледаме филм, обаче той отиде до магазина и след 5 минути някой звъни на вратата аз си мислех, че е той и си е забравил ключовете, отворих вратата и кво да видя бившето му гадже. Тя ме попита дали аз съм новото му гадже, отговорих и съвсем учтиво и тя почна да ми разправя как от една седмица и звъни, искал да и прави вечери романтични и да съм му кажела да спре да я търси и, че бил голям лъжец и женкар. Аз и казах да почака да се върне, но тя реши да си тръгне. Той се върна аз го ударих и му поисках обеснение, той почна да се оправдава, че и нямал номера изобщо, че тя го ревнувала и за това, че е с мен и искала да провали всичко, ама най-странното е, че и на мен ми правеше романтични вечери и взех да се замисля кой лъже и кой не.
След този случай той си блъсна колата и остана без кола и без работа. После ми каза, че си е намерил няква работа в ресторанта на брат му за една седмица и не можело да се виждаме... За 10 дена го видях веднъж, той дойде до нас, искаше да ходим на дискотека, ако отида с него нямало да ходи на работа, а пък ако не щял да ходи, изобщо го интересуваше, само да излезне да се позабавлява. Аз му казах, че ще говоря с една приятелка, която по случайност живее над тях, ако тя иска да дойде с нас ще дойда, просто му нямах никакво доверие да съм сама с него, да ме зареже в някоя дискотека. И отивам аз в моята приятелка и след пет минути той звъни на нейната врата понеже са приятели с баща и, седна до мене супер учуден, че съм там (аз му бях казала, че тя трабва да дойде до над) и отивам аз да говоря с нея на терасата и кой да видя през прозореца, бифшата му приятелка му звъни на вратата, отивам до хола да го питам к'во става, а него го няма.... И поглеждам долу той там и уж я гони... Качи се горе после и ми вика кво става и разбра, че съм я видяла. Питах го е нали и нямаше номера как разбра, че те търси, той ми каза, че забравил ютията включена и слезнал и чул, че някой му звъни и излезнал да види.
Трябва да съм много зле за да повярвам на поредната лъжа и му казах, че нямам к'во повече да обсъждам и не искам да съм с него. Помолих го да не ме търси повече, даже със сълзи на очи му казах, колко много ме е наранявал, само за пет месеца какво переживях с него. Но той не ме оставя намира постоянно ми звъни, пише ми по двайсет смс-а на ден в които ми обеснява колко бил зле, имал нужда от мен, не му се живеело и не можел да спи да яде заради мен. Почна да ме обвинява, защо съм се държала по този начин и не съм искала да го виждам, не съм му давала шанс. Той не бил такъв, щял да се промени... Кара ме да се чувствам виновна, за това, че го игнорирам, незнам какво да правя.
Не искам да го виждам наистина след всичко и се самозаблуждавам, че не ме лъже, въпреки че толкова знаци от сътбата получих. Намирм се в един ужасен капан. Искам просто да живея живота си без драма. А той не ме оставя, изпива ми цялата енергия... Моля Ви, дайте ми съвет или мнение!!!
|
