Любовта - тя не се търси, тя просто се усеща и преживява
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 3964 пъти
Бях последна година в детската градина, когато започнах да изпитвам странно влечение и чувства към момче от моята група.
Необичайно е това за едно 6-годишно момче, но аз го изпитвах.
С нетърпение чаках да ме заведат на градината, за до го видя и да си играем с него и останалите в нашия „приятелски „ кръг.
Към никой друг не бях изпитвал това усещане, както към него.
Иво или както, аз го наричах Ивчо, така се казваше това момче беше страшно жизнен и пъргав, учителките го наричаха бандитко и всезнайко.

Дойде време да станем ученици и тайно се надявах да се паднем в един клас. Знаех, че поне ще сме в едно училище и не щеш ли съдбата ми се усмихна и се паднахме в един клас. Е не ни беше писано да сме на един чин, но това ми беше достатъчно да го виждам в нашата класна стая, усмихнат вечно викащ на висок глас, вечно дразнещ и досаден и притеснителен за момичета.
С ИВО НЕ МОГА ДА КАЖА, ЧЕ БЯХМЕ ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ, ТОЙ БЕШЕ ПО-ПАЛАВ, КОНТАКТЕН И НАХАЛЕН, А АЗ ПО-КРОТЪК УЧЕНОЛЮБИВ.

Момичетата от класа ме уважаваха, защото не ги дразнех и не им се подигравах и обичаха да си лафят с мен, а Иво като го видеха като стадо антилопи се подскрижаваха и бягаха. Беше ми забавно. Като клас бяхме уникални.
Така с Иво учихме до 5-ти клас, но чувствата ми към него си останаха същите дори се засилваха. Растяхме, и той ставаше все по -интересен и красив поне за мен и моите очи, но така и с него не станахме близки, но пък се уважавахме, той като че ли с имаше негов си свят и негови си разбирания как да живее.

Не се страхувах от това което изпитвах към него. Бях едно нормално момче с красиво детство примерен имах си авторитет и ниво в класа. Но винаги слагах граница между себе си и околните просто, защото не исках да ме опознават толкова лично. В 5-ти клас разбрах, че Иво се е влюбил в едно момиче и когато имахме междучасие излизах навън в двора и ги виждах как двамата седнали на една ученическа скамейка си бъбреха сладко вплели ръцете си, толкова болезнено ми ставаше да ги гледам и ми се е искало тайно аз да съм на нейното място, но все пак бях трезво мислещ човек и знам, че не е редно да показвам, кой съм и какво изпитвам. Любовта ми към него беше тайна несподелена и нямах намерение дори и на него самия да го кажа. Не се страхувах от съучениците си или да се срамувам от себе си просто в тоя живот не е нужно ти да си на показ, човек винаги трябва да е по-прикрит в действията си и да не излага автобиографията си на показ.

А и като се позамисля каква любов може да има между момчета на по 12г това е грешно, извратено и не прието от обществото ни.
Тогава нашите родители са ни казвали, че любовта е само между мъж и жена. Къде се слагах аз в тия граници?

И така лятото след 5-ти клас научих, че Иво заминава да живее в чужбина с родителите си тъй като те се местят от България. Приех новината малко тъжно, но пък живота е такъв всеки гледа да живее по- добре и отива там където сметне за проспериращо и обнадеждаващо. Знаех, че ще ми липсва лицето усмивката и погледа на Иво. Ще ми липсва щурия му характер и това как се дразнеше с момичетата как викаше в класната стая силно. Дори и на ученическата пейка щеше да ми липсва да го гледам как хванал някое момиче за ръка. Но си казах, че ще запазя любовта си като една вечна тайна в мен която никой няма да разбере дори и самия той.

Живота и ученическите години ми продължиха и след него пак си бях щастлив, но се отдадох вече по-сериозно на учението. Пак имах приятели, но никога не успях да обикна някой. С годините се образовах и нацяло осъзнах какъв съм като човек и като сексуална ориентация и това никак не ме стресна даже повече се обикнах. Намирах си информация за това кое прави тези хора като мен различни как всеки реагира на това като се осъзна е какво ли не прочетох въпреки това аз самия бях щастлив.

Чел съм, че хората които се осъзнават като гей някой от тях се депресират и не могат да се приемат като такива други се самоубиват, а аз просто знаех, че съм щастлив човек излишно беше да се самосъжалявам от това което съм исках да се самосъхраня като психика. Нямах комплекси и чувство за малоценност. Съучениците ми ме уважаваха винаги бях дисциплиниран и по-дръпнат, нямах намерение да бия тъпан, кой съм. Не ми липсваше самочувствие дали, защото бях отличник или защото никога родителите ми са нямали проблем с мен и учителките ме обичаха имах си авторитет. Никога не съм бил луд или извратен дори и гаджета съм нямал, а и не съм търсил защото не изпитвах нужда. По дискотеки не ходих защото не беше това моя начин на живот обичах да общувам с хора по-големи от мен на години интелигентни и начетени за да мога да науча нещо от тях.

И така ми минаха ученическите години станах абитуриент, после студент. Имах много познати, но така и не срещнах поне един истински приятел пред, който да бъда себе си, момичетата ме уважаха и харесваха, но аз тях не харесвах просто ги уважавах като жени нищо повече. Иво си остана в мислите ми и моя идеал за човек, но дори и като по-голям не успях да намеря човек, който да ме разбере и да не се страхувам да говоря с него за себе си. Имах нужда д а споделям да се разкрия пред един единствен човек, но не можех да се доверя на никой и на жените не можех да се доверя знаех, че една жена пази тайна най- много един ден.

Знаете, че в България като се чуе думата гей народа ни я свързва с някой женствен и с меки маниери човек, но това въобще не е така с годините се научих да опознавам хората и разбрах, че истинските, улегнали и интелигентни мъже гейове на са женствени и показни те са много мъжествени и като физика и като психика, но живеят по-тайно и дискретно, но въпреки това са си гей и имат нужда д а бъдат с подобни на тях. Точно от такъв мъж се нуждаех да имам до себе си да е малко по-голям от мен красив и мъжествен в моите очи. КАТО ВИДЯХ, ЧЕ НЕ ГО НАМИРАМ СИ ИЗБИХ ОТ ГЛАВАТА, ЧЕ НЯКОЙ ДЕН ЩЕ СЪМ ВЛЮБЕН В И ЧЕ ЩЕ МЕ ОЧБИА ТАКЪВ МЪЖ.

Признавам си, че тайно се надявах през студентските години да срещна едно младо и скромно момче като мен с което да се сприятелим и да имаме наистина едно прекрасно приятелство, но и такъв не намерих. Но за нищо не съжалявам през което съм преминал.

И така през 2007г. съдбата отново ми поднесе своите изненади научих, че Иво е в България и се е прибрал за 2 месеца, за да изкара някакви курсове с него нямах контакт никакви общи приятели дори. Изминаха 12 години от както се разделихме като ученици, а и той самия предполагам се е чувствал чужд в България, защото през годините си е идвал само 3 пъти. Като разбрах. че си е дошъл ми се прииска да го видя тайно как изглежда дали е възмъжал имали някаква прилика с малкия Иво, който познавах. Но така и не успях да го видя Докато един ден отивайки за автогарата да хващам автобуса си за града в който следвах случайно срещнах една съученичка от ученическите ми години от 1-ви до 8-ми клас, която носеше някакви бели рози в ръка, но от бързане въобще не ги преброих, тя ме позна поздрави ме спряхме да поговорим разказах ме си на кратко кой как му върви живота и тя изведнъж ме попита натъжено „Знаеш ли, че един наш съученик е починал и сега отивам на погребение му”
И аз я попитах учудено кой?
Тя ми каза:”
Ами Иво с който учихме до 5 клас и той замина за чужбина.

Тогава усетих как ми се огънаха краката от това, което чувам, бях като попарен в еди момент спрях да чувам какво ми говори тя. Тогава се осъзнах, че бързам за автобуса не можех да мисля бях объркан за това набързо взех едни цветя от подадох и ги и и казах да ги сложи от мое име в негова памет и така на бързо се разделихме. По пътя докато пътувах ми се върнаха всички спомени ясни като, че ли все е едно са бил от вчера не можех да плача за Иво за мен, той винаги е бил жив в съзнанието ми през всички тези години. Знаех, че някъде на планетата той е там диша и се сме е.

Нямах търпение да мине седмицата и да се прибера в къщи и да отида на гробищата да видя Иво. Така и стана бързо мина, тя и отидох тогава на снимките по некролизите го познах по- красив от всякога мъжествен до неописуемост и да исках да плача не можех просто нещо се беше затъкнало в гърлото ми само с е усмихнах поставих цветята и си казах:
„Ти беше човека, с който израснах и живях години наред в мислите си правил си ме винаги щастлив в очакване, че един ден реално ще знаеш, кой съм и какво изпитвам към теб и ще ме обикнеш”
Сега тази тайна откривам тук пред теб и ще я погреба до теб. Няма да те забравя. ”
и си тръгнах умислен и облян от спомени.

И така днес съм на 26г не успях да се почувствам щастлив и обичан от себеподобен, Иво си остана моят еталон и образец за партньор до мен. Може би с изключение ч е преди време се бях влюбил в един човек опитах се да дам от себе си онова чувство, което винаги съм искал да получа успях, но се заблудих спрямо човека за което не съжалявам. Явно истинска любов между мъже няма, но аз не спирам вътрешно да се надявам че я има и че ще я изпитам.

Всеки от нас си има в представите един образ на любовта какъв да е човека като го срещне и какви качества да има и аз също имам този образ в съзнанието си не смятам, че е прекалено идеализиран но все пак без него не мога да си представя да живея.
Аз самия се познавам достатъчно за да преценя какъв тип човек би ми подхождало не мога така да се хвърля на сляпо и да обичам човек който не ми е на сърце и не ме привлича духовно за да си кажа, че този е моята половинка.

Първо защото никога не съм се движил в такива среди дори нямам такива приятели като мен, второ винаги съм се чувствал слаб привидно не ми личи но се усещам, че съм роден да ме обича човек по- силен от мен като характер по мъдър, инициативен, изобретателен и всеотдаен от който да се уча в живота освен да ми е половинка да ми е и учител. Този човек до мен трябва да има твърдост в думите и решенията си да ме насочва и надъхва. Не искам да ме моделира по негов си начин и да съм му подчинен искам да ме подкрепя и да ме поправя когато греша и да се да си ме обича по своему. Но явно такива мъже няма. Моя още не е роден, но не спирам да вярвам че ще го срещна по пътя на този си живот.

С тази моя история не искам да се натрапвам в мисленето на тези хора които се наричат хетеро и за тях такива като мен са грешници и дефектни стоки на съдбата.
С тази история искам да потвърдя че живота е един за всички, любовта е еднаква между всички, лошото сполетява всички и смъртта убива и на с и мечтите ни.
Това, което остава след нас са спомените ни за този наш престой тук те са нашето досие, което взимаме със себе си за другия свят или измерение ако има такова за това, че сме били човеци разделени на полове мъже и жени. Физически всеки от нас може да се нарече истински мъж или жена, но колко от вас могат да определят пола на душата си?

Това, което аз осъзнах за себе си е че човешката душа няма пол.
Всеки от нас, който иска да обича и да прави добро ням да се подвежда и ограничава в това дали си бял или черен, богат или беден, умен или прост, жена или мъж, хомо или хетеро.

Любовта и щастието те връхлитат те не се придобиват нито търсят, те с е усещат и преживяват.
Въпрос на време докато живеем и вървим по нашия път да успеем да срещнем този, който е в представите ни и също е тръгнал по този път и застанали един срещу друг да успеем да се засечем и познаем и да си кажем:
”Ти си другата част от мен. щастлив/а съм че те срещнах, бъди до мен. ”

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 4 месеца hash: f891c868c1

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Съжалявам наистина за това, което ти се е случило. Не стига, че си живял половин живот в тайна и мъчение, ами и си загубил човекът, когото най-много си обичал. Наистина ми стана много мъчно за теб, предполагам как се чувстваш. Казват, че да обичаш тайно, значи да страдаш безкрайно. Но въпреки това говориш с толкова любов и по много красив и нежен начин за този човек. Само мога да си мечтая някой да пише за мен по същия начин. Похвално е, че си запазил толкова много години любвта си непокътната и толкова истинска. Наистина е похвално, предвид колко краткотрайни и лицемерни са взаимоотношенията между хората на днешна дата. Все пак историята ти звучи адски поучително и дори положително. Дано повече хора са я прочели и да се замислят над някои неща. Не знам какво да ти кажа. Този образец, който го описа, този еталон - все едно аз съм го написала. Аз също си имам и знам за какво говориш. Няма нищо лошо, срамно, тъпо в това да вървиш по неговите стъпки, дори да се стремиш да си като него. Все пак ти сам си знаеш, че едва ли някой ще замени чувствата ти към него и самия него, но аз пък ти пожелавам от цялото си сърце да срещнеш човек, който да те накара да се чувстваш щастлив, спокоен и да живееш по-леко и свободно - без тайни, страхове. Пожелавам ти да срещаш само такива хора и да се бориш за щастието си със зъби и нокти, така както би искал и би те посъветвал човекът, за когото написа тази история. Успех Лоша

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: fa765a1ca9

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Историята ти е много покъртителна и поучителна. Дано намериш истинската любов-тази, която ще кара сърцето ти да спира за да бие после за него. Трогнах се наистина, желая ти много любов. Маги

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: ce4286be07

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   от автора: благодаря ви момичета 1 и 2, че сте я прочели и сте трезво мислещи жени и не дискриминирате хората по това какви са. Дано и вие сте щастливи, защотото живота на всеки от на с е един красив и безценен подарък и хубавите неща в този подарък се крият в дъното му, а за да ги достигнем трябва д а имаме в себе си много любов, вяра и търпение.

 

...

горе^

преди: 12 години, 4 месеца hash: efcdb39ecc

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Историята ти ме просълзи! Толкова искрено и толкова красиво е описано всичко! Съвет: замисли се за книга или нещо от сорта. Ще пожънеш успехи. Иначе, аз мисля, че тази дискриминация на гейове, би, хетеро и пр, е абсолютна глупост. Глупост, изречена и измислена от комплексари и тесногърди ''човечета''. Живота е един за всички. Дали аз ще съм влюбена в мъж, жена... или нещо друго... любовта е любов... с една едничка важност-че я изпитваме. Миличък, горе главата, дано да намериш човек до себе си... наистина.... Аз също нямам приятелки около мен, защото доста се поопарих от тях.. много съм си мечтала да срещна мъж, дори гей, поне той ще ме разбира и ще мога да споделям с него всичко... Както и да е. Прегръщам те. Успехи!!!! Бялата лястовица

 

...

преди: 12 години, 4 месеца hash: 3de66e3f72

гласове: 1 2 3 4 5   (5 гласа)

5.   За мен твоята история ми даде някакво мистично послание за душите, идващи на този свят да се познаят и си кажат нещо. Съдбата има свои закони, където не важат подробности като приети норми и правила на поведение на физическото проявление. Вие с другото момче сте си дали нещо неописуемо... без думи. Бъди благословен и щастлив с това преживяване, което те издига на едно друго ниво на себеизява!

 

...