 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Изгубих душата си
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 2971 пъти
Здравейте, реших да споделя и моята история в този сайт, защото другаде не мога.
Аз съм майка на две деца, с мъжа ми не живеем заедно от близо година. Взехме се с голяма любов, но след сватбата се оказа голямо разочарование. Отпусна се и показа истинското си лице, видях мързела му, лукавството, използвачеството при всеки удобен момент, неуважение към мен, грубост, пиянство, започна да ми посяга когато реагирах по-остро... не мога да изброя всичко...
С течение на времето любовта ми си отиде... Търпях го единствено заради децата. Но и този залог беше твърде голямо бреме за мен и реших да се разделим. И така докато един ден чрез негов познат си уреди работа в чужбина и замина... Не мога да ви опиша как се почувствах в този момент-планина се свлече от мен. Тогава разбрах колко много ме е подтискал. Заредиха се мирни и спокойни дни...
Ние поддържахме връзка чрез скайп и веднъж докато бях на линия получих известие за пълномощно. Беше от непознат човек и досега не мога да си обясня защо го приех, по принцип не си падам по случайните запознанства. Започнахме да си пишем в началото по-рядко, а в последствие и всеки ден. Беше моят отдушник в самотата ми, малко по малко му разкрих душата си, а и той своята. Макар от разстояние усещах все по-нарастващото му желание да контактува с мен, а и аз започнах да чакам нетърпение разговорите ни. За тези месеци опознах един човек, какъвто мислех че не съществува.
Имах чуството, че аз съм си го създала такъв, какъвто винаги съм искала да бъде един мъж. Беше мечта за всяка жена... Умишлено се държах гадно, за да го провокирам, но той реагираше по начин, който ми харесваше. Не открих нищо отрицателно в него, беше моята опора. И така пет месеца...
Когато разбрах, че ме обича вече беше късно-аз самата го обичах безумно... По всеки възможен начин се опитах да го накарам да се откаже от мен, но без резултат. Блокираше телефона ми от съобщения и обаждания, не спираше денонощно. Не можах да се преборя... и се съгласих да се видим. Няма да ви казвам с какво нетърпение дочаках срещата ни. А тя беше като сбъднат сън...
Бях в приказките цели пет дни... Започнахме да кроим планове за съвместен живот, като той ме уверяваше, че децата ми няма да му пречат и ще ги приеме като свои. Той самия няма деца. В продължение на около месец вярвах, че може да се получи и да бъдем щастливи. След това се замислих по-сериозно. Колко са хората, които могат да приемат безрезервно две чужди деца? Няма ли да ме намрази след време? Вкъщи винаги е лудница-той докога ще го търпи това? Освен това не го познавам добре. И не на последно място-още не съм преодоляла провала с мъжа ми и имам съмнения, макар че той не ми дава никакъв повод. Казва, че не може да живее без мен и аз виждам, че е искрен.
И така мислих цял месец и реших, че не можем да бъдем заедно-много късно се срещнахме. Аз трябва да мисля за децата първо, след това за мен. Казах му го и той се разплака пред мен, не поиска нищо, уважи решението ми. Пожела ми щастие, но аз знам, че страда много. Това, което не ми дава мира е, че не спрях още в началото, че допуснах да се стигне дотук, че ограбих чуствата му, на които нямам право.
Аз направих своя избор, макар и безкрайно болезнен за мен. Мисля, че така децата ми ще се чустват по-добре, а и любимия ми човек няма да е изправен пред предизвикателството да търпи две луди чужди деца и да ме намрази след това.
Аз самата едва ги търпя-толкова са палави. Това, което знам за себе си е че, сега душата ми е мъртва. Знам, че няма да обичам пак, защото изживях най-голямата любов на този свят. Любов, на която нямам право... Любов, която не търсих, а сама ме намери, когато най-малко очаквах... Знам, че и той страда много... в това съм сигурна. И съвестта не ми дава мира ден и нощ... Само да не беше тази болка... Защо всичко на този свят се постига с толкова болка? ... Това не мога да разбера... Благодаря ви! Целувам ви
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 108a46a9c0 |
|
1. Мисля, че отново си взела грешното решение за мъж в живота си. Само времето ще покаже, дали съм права, но нито децата ти, нито ти сте по-добре с настоящия ти псевдо мъж.
Колкото до това, че децата ти са зле възпитани и у вас не е било много приятно - ами това е в твоята власт. Постави граници на децата си, запиши ги на занималня, целодневна детска градина, ако не можеш сама. Точно липсата на мъжка фигура в семейството може да е причина и за този проблем.
Не чакай благодарност иначе от тях. Един ден ще си поемат живота, ще си намерят гаджета и изобщо няма да се сещат за теб (дори на празници). Рискуваш да си умреш САМА.
Дано не съм права и мъжът ти да се промени, но вероятността за това, според мен е равна (по-малка) от 0.
Лаура
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 54624483ef |
|
2. Птиченцето сам`о е кацнало на рамото ти, а ти си се изпикала върху главата му. Явно толкова си пристрастена към нещастието и страданието си, че по никакъв начин не можеш да се откажеш от тях и да заживееш нормално.
И децата ти ще растат без баща, и ти ще си самотна, но пък затова ще го играеш многострадална Геновева. Накрая очквай и медал!
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 144dd24911 |
|
3. Авторката съм.
Лаура, благодаря ти за коментара. Между другото ти си описала най-големите ми страхове.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: bdcae26e47 |
|
4. Трябвало е да бъдеш по-смела. Потърси този мъж и бъди откровена относно страховете, които си имала. Ако е бил искрен в чувствата си ще ти прости и ще опитате отново.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 108a46a9c0 |
|
5. O, няма нужда от благодарност, не обичам да пиша негативни коментари. В случая обаче мисля, че все още можеш да промениш нещата.
Виж, има неща, за които си заслужава човек да се жертва, но и неща, за които не си заслужава.
Мъж като твоя, които не обичаш, не те обича и не е до теб не си заслужава.
Разбира се, за децата си трябва да сме готови да се лишим от всичко - от храна дори, от дрехи, ако се налага, но в случая да се лишиш от лично щастие не е в полза на децата, напротив. Според мен, те те командват, а това не е хубаво. Децата на нещастни, слаби родители нямат сигурност в живота. Ти определено имаш нужда от мъжка помощ, от ред и правила в дома си.
Не бива да взимаш решение вместо другите. Не казвам, че веднага трябва да заживееш с новия мъж, но защо не започнеш с молба за развод и начисто?
Въпросът няма да се реши от само себе си.
А колкото до децата. Абсолютно сигурна съм, че ако са нормални хора, те ще поемат по своя си път, а ти ще останеш неизбежно сама. Нима са длъжни да са с теб на старини, когато ти самата си взимала грешните решения на младини?
И те ще имат право на личен живот, семейство, деца. Ти ще си просто бабата, на която ще се обаждат по празниците.
Просто не разбирам, защо ти е толкова трудно да се решиш.
Както и да е. Всеки си знае, но аз ти желая много сила, много вяра в себе си - ще ти трябват.
Лаура
П.П. според мен, ти прикриваш страха си и несигурността си отново да допуснеш мъж в живота си с аргумента, че било заради децата. Не вярвам последните да са ти забранили да си щастлива, да имаш мъж в живота си. Без да искаш дори може би ги нараняваш, изкарвайки си на тях нещастието и неудоволетвореността си.
Децата на щастливи родители са щастливи деца и обратното!
|
...
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 144dd24911 |
|
7. Авторката съм.
Лаура, мисля че още в ранното ми детство е насадено някакво табу към развода и се страхувам че към децата ми ще има по-различно отношение след това.
Да, права си, и аз имам право на лично щастие. Просто не мога да се оттърва от страха си, че ще сбъркам пак.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 2fed7ccf3a |
|
8. Просто не го обичаш. Ако го обичаше, щеше да се събереш с него при положение, че приема децата.
Ех, ами... насила хубост не става.
Но в никакъв случай не се връщай при сегашния си "мъж".
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 9bd1e50070 |
|
9. Според мен просто те е страх да започнеш нова сериозна връзка.
Ами тогава не бързайте толкова. Развивайте отношенията си по-бавно. Няма нужда веднага да заживеете заедно като семейство. Остави нещата да следват естествения си ход.
Първо признай на себе си какво точно те плаши, без да се самоубеждаваш в каквото и да било, от себе си така или иначе не можеш избягаш. После разкажи това и въпросния мъж. Според описанието ти той ще те разбере. Може пък да е наистина зрял и интелигентен човек, който би могъл да намери верния подход към теб и децата ти.
Дай му шанс, дори да се окаже, че не е искрен много скоро ще го разбереш.
$g_;
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 92cba9691f |
|
10. Мисля че си взела правилното решение,
колкото и да е добър, децата ще са му чужди, пък и в началото знаеш колко мили са хората един към друг и после същата песен като мъжът ти. Къде е гаранцията, че няма да се случи?
Ако питаш мен и мъжът ти не е много стока както го описваш, обаче това откъм твоя гледна точка. Опитай се да влезеш в обувките му и ако не намериш нещо добро му кажи гуд бай и дотам, няма да си първата самотна майка, мерси че ме прочете
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: e6439e7047 |
|
11. Голяма грешка си направила да изпуснеш този човек. Обаждай му се, извинявай се и се събирайте!
Има чувството, че нарочно се самосъжаляваш. "Изгубих душата си"? Явно някой ти е помогнал да я намериш, но ти не спираш да се самосъжаляваш и да мислиш. Цялото това мислене - дали е подходящ, дали ще те изтърпи, дали ще обича децата ти - накрая ще те остави сама до края на живота ти.
Пропуснала си шанс да дадеш един прекрасен баща на децата си, поправи грешката си, докато можеш.
Успех :)
|
...
| преди: 12 години, 3 месеца hash: b5f348047f |
|
12. Здравей, момиче!
Аз съм една, , лелка" на 61 години, която от 25 години е сама. Отгледах прекрасен син, изгледах и стари родители и отново съм сама. Всеки има право на любов! Направи това, което ти диктува сърцето, защото един ден просто за тебе никъде няма да има място. А времето и възрастта са безпощадни - когато всичко ще бъде наред с децата ти - ти няма да си вече млада, жизнена и слънчева - няма да можеш нито да предложиш, нито да получиш това, на което си се наслаждавала сега с любимия човек. Направи решителната крачка и заради двама ви, за да не си останеш само със спомена в годините на горчива самота. А децата са по-спокойни, когато виждат щастливи хора и цари дисциплина и ред в семейството. Ако са малки - ще свикнат бързо, ако са почти тинейджъри - ще имаш ядове, но така или иначе ги има ако израстват и в, , нормално" семейство. Ще имаш и горчиви думи, и упреци от тяхна страна, но ако имаш подкрепата на добър човек до себе си - всичко ще бъде по-леко.
Дерзай, мила! От това по-зле едва ли ще стане, но ако стане - винаги има изход! На този свят само смъртта е непоправима! Не губи време, защото то не е безкрайна величина в живота ни!
Успех! Стискам ти палци! ЕВА
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 144dd24911 |
|
13. Авторката съм.
ЕВА, благодаря ти за подкрепата. Усетих топлина и искреност в коментара ти. Мисля да послушам съвета ти, още повече че той се обади и каза, че няма да се откаже от мен, каквото и да стане.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 20986f7276 |
|
14. Ето, това е мъж, не се отказва... послушай сърцето си и ако и ти изпитваш това към него, не си поставяй граници, а изживей това, в което и без друго вече сте се впуснали. Връщане назад няма, а от недоизживяни докрай чувства най- много боли и няма смисъл и двамата да се тормозите, при положение че се искате толкова много. Много щастливи дни ти пожелавам! :)
Doriana
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 4e2c614e36 |
|
15. Защо си допуснала човека до себе си и си оставила чувствата му да стигнат толкова далеч, след като ще му разбиваш сърцето като ти правиш преценка вместо него че "нямало да може да изтърпи децата"и т.н., постъпила си много егоистично. Не мога да ви разбера за пореден път вас жените, на тебе ти е хубаво че си с него и на него също, а ти решаваш да направиш ненужната стъпка да помрачиш живота и на двама ви. Ето това наистина не мога да го разбера, да развалиш хубавата работа, защото се притесняваш след време дали няма да се случи дадено нещо. Даден ти е втори шанс не трябва да го пропиляваш, а да му се насладиш.
Samokoveca
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 144dd24911 |
|
16. Авторката съм.
Благодаря на всички за коментарите. Мненията ви бяха много полезни за мен.
|
...
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 8e003399e8 |
|
17. Радвам се, че се реши. Един познат казваше, че страхът е предварително изживяване на нещо лошо, което може и да не се случи. Не си го причинявай. Зареди се с оптимизъм, не мисли за лошото евентуално, а за хубавото сигурно. Каквито и трудностите да се появят, вече ще сте двама и ще се справяте с общи усилия.
Успех!
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: 2fed7ccf3a |
|
18. Успех! Нищо не губиш, само можеш да спечелиш.
В едно от мненията си казваш, че те е страх да не се повтори. Ами като се повтори, нали знаеш... даваш му пътя.
Радвам се за теб, че си взела правилното решение и че твоят любим не се е отказал, наистина изглежда мъж на място. Да, птичката е кацнала на рамото ти, това е рядък шанс и късмет, който много хора /повечето/ нямат.
|
| преди: 12 години, 3 месеца hash: f61835dd0f |
|
19. Аз бих казала да внимаваш и с този човек, защото тези години, които си изгубила с другия можеш да приемеш за урок на живота да внимаваш и да не се увличаш много. В началото пристъпвай леко :) Успех. И заслужаваш любов, в тази Вселена има равновесие.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
