За последен път говоря за любов - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97794)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23015)
 Секс и интимност (11343)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4906)
 Здраве (7881)
 Спорт и красота (4117)
 На работното място (2205)
 Образование (6019)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13354)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

За последен път говоря за любов
преди: 8 години, 7 месеца, прочетена 1451 пъти
Нямам нужда от съвет, но ако някой добър човечец има идея, нека я сподели. Иначе и аз искам само да споделя. И както повечето пишещи тук - и аз не искам да товаря моите близки и не толкова близки мои хора с проблемите си.

Ситуацията е следната. Срам ме е дори пред себе си да призная, че аз и връзката ми сме един огромен провал. Още съм много млада, а ми се струва, че пораснах за ден, може би два. Но всъщност пораснах за 6 години. Точно преди толкова някъде почнах нова връзка. Уж детска, уж на шега, а ето ме днес. Не че съжалявам за всичко през тези години, но просто има толкова мои постъпки, които искам да променя, ако можех...

Приятелят ми е 6 години по-голям от мен. Разлика почти никога не се е усещала, защото винаги мислех по-зряло. Е, почти винаги, та аз бях дете. И така ден след ден онова лято аз почнах да се интересувам повече от него. И той от мен. Обиколихме България заедно, запали ме да ходя по планините, показа ми една много различна страна от живота и аз се влюбих до полуда. Пеперуди в стомаха и бръмбари в главата- това е моята любов или поне беше.
Още като се запознахме знаех, че той има голям емоционален товар- предишна връзка и тежка раздяла. Даже на моменти мислех, че мрази жените.

Отначало не го проявяваше, но сега елате го вижте... Съвсем друга картинка, но и до там ще стигна...
Постепенно почна да ме избягва. Уговаряхме се да се видим, а той закъсняваше с часове или въобще не идваше. И не му пукаше, че се тормозя. Когато исках да споделя нещо с него той винаги сменяше темата. Аз постепенно бях изместена от "приятелите му". Приятелчета по чашка по-точно. Почна да пие много бира, а след това и завидни количества твърд алкохол и му дай само купон- той е там. Но когато аз исках да излезем- няма време. И това преглътнах някак си. Бях толкова влюбена и вярваща в неговата добра страна, че направо се изгубих някъде след него...
Не мога да кажа, че само с тези гореспоменати неща се изчерпва връзката ни, но като че ли лошото надделя в един момент.

Преди 4 години се случи така, че получих смс от мой приятел, който беше някаква закачка-нещо от рода на харесвам те ама не искам да ти го казвам направо. Бяхме се събрали същата вечер на хижа в планината и след като компанията му си пийна здраво и почна да лудее на мен ми стана тъпо и реших да си легна. Оставих си телефона на масата и се качих на горния етаж. Заспах блажено докато нещо не ме сграбчи здраво за косата и не ме хвърли на пода. Или по-точно някой прочел смс в чужд телефон. Нямаше време за обяснения... Бях потресена, но и не му останах длъжна. Разменихме си няколко удара и всичко приключи. Това беше момента, в който аз се пречупих тотално и видях в какво съм се забъркала.
От там насетне всичко се промени. Той толкова съжаляваше и такива усилия положи аз да му простя, че просто бях безсилна. А и постоянно си повтарях -" той ще се промени". На истина се промени-никога след това не ми е посягал. Но и аз се промених. При най-малката разправия аз бягах надалеч от него. Случи се така дори, че при наша раздяла(временна както се оказа) аз си намерих друг. Бях с онзи другия месец и бях добре, втълпила си, че клин клин избива. Да, ама не. Нараних онова иначе страхотно момче, плюх си на достойнството и се върнах при "моя". Сега ако ме пита някой направо защо го направих- не знам. Нямам спомен. Не знам какво съм изпитвала тогава, знам само какво изпитвам сега.
Тези които четоха до тук си казаха си мислят каква идиотка и най-вероятно са абсолютно прави. Тази идиотка заживя дори с него. Донякъде това беше положителна промяна, защото станахме по-близки и нямаше вечни разпри- кой ти звъни, къде беше... А аз съм свободна душа, не обичам такива истории... Бях свободна де...
И сега идваме на днешно време, сегашно време. Сегашно време аз мисля за окончателна раздяла. Няма смисъл да казвам защо. Той почна да се държи абсолютно собственически. 2 дена се разбираме на 3-тия се караме и схемата е такава до безкрай, е писна ми...
За последен път говоря с някого за любов. Любов дори, която вече не знам дали изпитвам. На 21 съм, а дори не знам какво е да се зарадвам да видя любимия човек, защото просто свикнах с него- той е като интериорът в апартамента, дето живеем. Може със стария диван, ама и без него може. Даже по-добре без него...
Сама се питам защо не мога да се откача от тази връзка. Връзка без нищо, което да ме задържа, а да съм вплетена в нея... Жестока работа. Аз съм жестока към себе си... май...

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 7 месеца
hash: f6581996f0
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

1.   Ами ако помислиш малко ще видиш, че ти харесва да се чувстваш нещастна и да се самосъжаляваш. Иначе отдавна да си изчезнала оттам. Просто ти харесва някой да те тормози. Звучи налудничаво, но е така. Щом толкова ти диша във врата и те обсебва нямаш работа там. Прекратяваш връзката и дишаш свободно. Никой няма право да решава, че си му собственост, а той го прави, защото е несигурен в себе си, не в теб.

Ели

 
  ...
преди: 8 години, 7 месеца
hash: e6d81986e1
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

2.   Здравей, мила.. Историята ми е подобна на твоята, само че без моментите на насилие... И аз съм в това положение, което спомена:- "Връзка без нищо, което да ме задържа, а да съм вплетена в нея. " Постоянно се питам защо е така... Но днес, отдадена на дълбок размисъл, осъзнах, че трябва да отстояваме себе си... не трябва да се унижаваме по този начин.. Мъже под път и над път...
Може би подсъзнателно ние жените търсим този "господарски" тип мъж... , за да се чувстваме закриляни.. Явно има нещо извратено в психиките ни и тайно искаме някой да ни покомандва.. Търсим доминиращия мъж, но в повечето случаи попадаме на тези крайните надменни, вечно в съмнение, егоистични, материалистични господа....
Мила, гони щастието си... Скъсвай с този мъж и бягай от него... Не се връщай назад... Замисли се колко много си изпуснала... колко мигове са се откъснали заради него... Не се залъгвай... Този човек не е за теб... Поне единственото положително нещо, което можеш да извлечеш от тази ситуация е, че поне знаеш какво да НЕ търсиш в мъжете... Сега се разделете докато е време, защото може да стане и по-лошо... Представи си ако имате дете... Как то ще се чувства в тази среда... Щом мъжът веднъж е посегнал, ще го стори отново.... Успех, мила!

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker