Просто история
преди: 12 години, 3 месеца, прочетена 2005 пъти
Беше преди години. Аз с дете от предишен брак, той ерген, ще го нарека М. Започнахме плахо и мислех че няма да се получи нищо, но нещата се задълбочиха. Следващите 2 години бяха най-хубавото нещо в живота ми след раждането на синът ми. Той беше импулсивен, забавен и красив и на всичко отгоре ме прие със детето ми, без никога да постави никакви условия. Нещата се промениха доста бързо. И двамата бяхме изнервени от безпаричието, карахме се за дребни неща, не излизахме никъде и почти спряхме да си говорим. След поредната разправия нямах сила да продължа, постоянно мислех за проблемите ми, бях си опънала нервите даже мислех че вече не го обичам. Настоях да се разделим, а той каза че прибързвам, че всяка връзка си има такива моменти и че не винаги може да сме на гребена на вълната и че всичко един ден ще бъде наред.
Не го послушах нищо че ме умоляваше много.

След това се чуствах по-добре при липсата на тези караници и потоянни мисли за него и за това че може би трябва да продължим да живеем в немотия. Бях го зачеркнала напълно, макар да се сещах за него.
След това срещнах един мъж в работата с който започнах връзка. Не го обичах, но той беше добър с мен и правеше всичко което М. не правеше, мислех че това ще е достатъчно за здрава връзка, но грешах. Чуствах се добре година, след което все по-често се сещах за М и ми се свиваше сърцето. Бях забравила за дребните караници между нас и исках отново да сме заедно, но не смеех да му се обадя, защото мислех че ще ме отхвърли заради това че аз поисках раздялата. Не след дълго всички тези мисли оказаха много тежки последствия върху мен. Чувствах се постоянно отпаднала и ми беше зле. Отидох на доктор и той ми откри болест която каза че е вследствие от стрес. Започнах да виждам бели косми в косата си пак в следствие на стрес.

Така един ден се престраших да му се обадя. Той беше мил и не задава никакви въпроси просто поиска да ме види. Отново бях много щастлива и забравих за всички проблеми. Мислех че през това време съм научила много уроци за живота и това ми даваше допълнителна сила че ще се справим заедно. За съжаление и този път не успяхме. След няколко години заедно, отново поиках раздяла. Този път той не се опита да ме спре, когато поисках да се разделим. Няма да забравя разговора, който проведохме тогава. Погледна ме право в очите и ми каза, че този път ще е за последно. Каза ми, че колкото и да ме обича, не може да преживява това до безкрай. Каза ми, че след първата раздяла се е чудил дали изобщо има смисъл да живее, дори ме видял с тогавашния ми приятел, каза че можел да ми обясни защо се държа така, но дори да го направел нямало да има смисъл, защото най-много да ме нарани, което не искал. Каза мир че преди ми бил простил всичко с лека ръка, защото знаел че любовта ни може да е над болката му и това че е бил наранен. Тогава прекъснахме всякакъв контакт.

Така отново всеки тръгна по пътя си. Аз се омъжих за втори път и вече от 3 години съм семейна. Обичам съпруга си, но не мога да кажа, че някога съм била влюбена в него, той се грижи за нас, прави всичко по силите си, но аз продължавам да мисля за М. Наскоро лекар ми откри диабет, каза че е заради стрес, единственото хубаво е, че бил в начален стадий и не било толкова страшно.

Не разбирах какво ми говореше преди години М. не разбирах какво иска да ми каже, защото гледаше да не ме обиди и засегне, за това премълчаваше.
Сега знам, защото мъжът ми постъпва по същия начин както аз се държах преди. Мъжът ми е добър човек, който ме обича прекалено много, а аз сигурно не заслужавам това отношение. Заради подобните характери които притежаваме със съпруга ми, разбрах къде съм сбъкала преди.

Когато човек с моя силен характер обича много силно, той започва да се тревожи за всичко, защото изпуска нещата от контрол, а хората със силен характер обичат да контролират нещата около тях. Така тревожността се превръща в обвинения, нерви за нищо, като през цялото това време съм си мислела че проблемите ми са заради него и нездравите ни отношения, но истината е че аз не можех да понеса толкова силна любов, беше ме страх.
Няма ден, в който да не искам да не вдигна телефона и да му се обадя както направих преди, но нещата вече са необратими.

Исках да споделя това, защото ще се пръсна.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 3 месеца hash: 66f26fe3ec

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Мила моя, ти имаш една ужасно красива история. Въпреки всичката болка, стрес, притеснения, обрати... имала си толкова много любов! Желая ти красива съдба!

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: 91215ff25f

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ти си зодия лъв, нали?

 

...

преди: 12 години, 3 месеца hash: 7cf5214336

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   авторката Нито е красиво, нито е лесно. Няма по-ужасно нещо от това, един ден да осъзнаеш че не си била готова да осъзнаеш цялата тази обич и да разбереш какво е правил човека насреща да те задържи. Лошото е че вече осъзнала това, вече е много трудно за мен. Аз просто си тръгвах когато ми причернееше, казвах че това е края, като сърцето ми казваше че греша. Аз не се вслушах в него, защото ме беше страх да съм покрай него, да изпитвам тревожност защото го обичам. Звучи объркано и вероятно няма да ме разберете, но това е.

 

...

горе^

преди: 12 години, 3 месеца hash: 91215ff25f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Аз те разбирам и ще ти кажа защо: понякога човек така обича, че загубва себе си. И го е страх от това. Започва да прави за другия човек неща, които мисли за правилни и се страхува. Не знам от какво. Аз веднъж съм обичала така, че имах чувството, че се гледам отстрани и живея друг живот. На някой друг, не и моя. Гледаш някого и си мислиш: "Трябва да го намразя, не е възможно да обичам толкова някого. " Разбира се, такава връзка няма как да издържи. Може да ни нарекат комплексари, егоисти, или всякакви други, но това е истина. Имаш чувството, че носиш огромен товар на плещите си и няма да се справиш. Ситуацията излиза извън контрол. И най-лесното е да си тръгнеш. После ближеш рани, страдаш, бориш се със собствената си вина, че си наранил любимия човек, боли те, че си си тръгнал, но знаеш, че и заедно не бихте издържали... Странно е за обяснение.

 

...