Самотата ме убива
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 2339 пъти
Здравейте на всички от ''Сподели''!!!
Предварително се извинявам за правописните си грешки... Не съм от най-грамотните.

По националност съм циганка и имам основно образование. Аз съм жена на 26 год. от едно малко но красиво българско градче.
И така да мина към моята история. Омъжих се преди 8 год. за човек когото наистина обичах и вярвах, че ще бъда щастлива... и да до 5 год. от съвместния ни живот всичко наистина бе просто повече от прекрасно. Той ни бе купил собствена къща... Къщата, за която много си мечтаех. Имаше си собсвен бизнес.... , кола... пари в повече от нужното.

Успяваше въпреки, че бе доста зает да отделя време и за мен и детето... А секса - секса ни беше чудесен. Правехме където и когато ни се прииска... И така заспивах в прегрътките му с усмивка... но тайно в себе си знаех, че един ден всичко ще се срути...

Родих второто си дете на 23 год. Момче.. Толкова искахме това дете.. Бяхме безумно щастливи... Изписахаме от болницата. А моят не го пускаше от ръце.. То се бе родило на 5 февруари а през юни ходихме на море семейно и там... моят постояно ми се натискаше. Аз обаче бях много заета с детето... А и бях уморена. Не ми се правеше секс. А той се сърдеше... Стояхме около седмица на морето и никакъв секс. Прибрахме се а моя все си бе намусен... Не ми се усмихваше. Казах си, че ще му дам секс... вечерта.. но той не се прибра.

Не знаех, че това е толкова важно за него... и, че тази вечер ще ми изневери с някъква си курва... и така го загубих... Ще ми повярвате ли, че това не бе само изневяра... то прерасна в любов... и вече две год. е с нея. А аз съм сам с децата и чакам да ми звънне или се прибере...

Самотата ме убива...

Нямам си никого. Няма на кого да кажа какво ме мъчи... Веще не съм щастлива.. И сега искам да се разделя с него.. ДА напусна дома му и да започна на чисто сама. Да започна работа. Да го усвободя от себе си, за да бъде щастлив с своята''любима''. А тои не иска... Защо? Не ми дава право.. на нищо... Много пъти съм бягала от дома а той ме намира и насила ме прибира в къщи.. КОгато го питам защо е с нея той отрича.. не е бил... Аз какво съм му... Играчка ли? Как може да ме обичаше толкова а сега е с друга... Секса ли е важен. Аз ли съм виновна...? Обича ли ме още... или не... Аз отдавна вече не го обичам. Сигурна съм. Много ме нарани. Колко сажелявам за онези дни, в който го допуснах до себе си.. Моля ви не ме съдете. Знам, че съм глупава... Нерешителна... Тъпа.. Не искам мнения или досадни коментари. Написах го просто да споделя.. За да ми улекне малко. Благодаря, ако сте го прочели...

От едно ~*~Самотно цвете~*~

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 2 месеца hash: 13c1f4eab8

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Първо - поздравления за добре написаната история. Шапка ти свалям, че можеш толкова добре да се изразяваш с Основно образование. Какво да ти кажа. Питай сърцето си - обичаш ли го? Ако е така, поговори с него, разкрий му, как се чувстваш, какво те вълнува и заедно решете, какво ще правите в бъдеще. Баща на децата ти ще си остане този мъж, но искаш ли го като мъж до себе си? Иначе за теб - умна млада жена си, запиши задочно в някоя професионална гимназия, хвани си хляба в ръцете. Почни си ти работа, ако ще и 200 лв. да взимаш. Голямо самочувствие е, контакт с хората. Решението е твое. Умна, здрава, млада жена си. Има и още нещо - сигурна ли си, че мъжът ти не казва истината? Но както и да е... от теб си зависи. ж. 27

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: 503812aa45

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Лесно е да съдиш, трудно е да разбираш. Ако се поставя на твое място бих се самоубил. Първо защото аз не бих направил деца никога, а на врата ти висят две! Второ, толкова съм се борил със самотата, и винаги губя. Аз съм много слаб емоционално, и те разбирам, знам какво могат да причинят чувствата. Много пъти съм се наранявал. Много пъти съм страдал от глупостта която върша когато ме боли. Не ти завиждам. Това, че си от ромски произход не е от значение, мисля че трябва да се постараеш да вземеш средно образование, и да започнеш добре платена работа, с която ще храниш 3 гърла. Не мисли за самотата. Ако мислиш че няма да се справиш, моля те, не предприемай драстични мерки. Не стигай до крайности. Това е светът, никой не ти е гарантирал, че ще си с някой. Бъди силна. Ако мислиш, че мога да ти помогна с компанията си, макар и виртуална, намери ме в скайп *******без кавичките. Ще се радвам ако мога да ти помогна. painbooster Модератор - не публикуваме скайпове

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: 2dfdbe963c

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

3.   Мило момиче, това ми е толкова познато. Аз го преживях. Дълго нямахме дете. Когато То се роди, аз бях изцяло ангажирана с бебето. Мъжът ми искаше секс в най-неподходящи моменти - когато съм ангажирана с бебето. Той не помагаше почти с нищо. Когато бебето заспеше, и той вече беше заспал. А колко по-добре щеше да сме заедно в грижата по детето, а после да си легнем заедно. Малко-помалко играта загрубя и той започна да работи много, до късно. Имаше и неотложни аварии, които го задържаха до късно през нощта. А аз с детето. Да тръгна с бебе на ръце да го търся къде е ли? Така, когато детето вече беше 4-5 годишно, той имаше здрава връзка с друга жена. Не се развежда, но и нея не оставя. Секс не правим. А иначе много държи на семейството си! Как ти звучи това? Не е ли наглост и егоизъм в огромни дози? Моля се само да сме здрави - аз и детето. Да е жив и здрав и той с неговата любов! Сигурно съм много виновна, но не мога да върна станалото.

 

...

горе^

преди: 12 години, 2 месеца hash: 29c2804089

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Алоха сестро по произход. Циганин съм на 16 г. Първо искам да те поздравя. За жена с основно образование пишеш адски грамотно, браво! . Сега... Това до някаква степен звучи страшно глупаво и нелепо. Бих казал само, олеле майколе... Толкова бракове се съсипват, с къде къде повече години съвместен живот от твоя, с деца, с оправдаващи причини според тях, а при вас какво се случи... От това, което ни разкриваш, разбирам, че не си имала други проблеми с него. Пари си е имал, работа, сигурно и е бил и любящ баща... Звучи много тъпо по такава смешна причина да се разделите... Уви, той греши, за него си е, явно не си е заслужавало. А като се има предвид, че ние, циганите, сме на мнение каквото и да става в живота, в брака, емейството и т. н. да не се разделяме (говоря по принцип) само и само заради децата, ай ай.. Не споменаваш само дали твоя и той е наша кръв, ама надали... не е мързелив, май... В гените ни е да сме мързеливи. Възможно е да се преборим с мързела, но трябва да си страшно упорит... При някои се появява по-малко, при други повече. Съветвам те да се разведеш с тоя твоя, ако не си го направила още, ако си намериш със времето друг, - добре, ако ли не, още по-добре.

 

...

преди: 12 години, 2 месеца hash: a6dc93bbdb

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   И веднага другата е "курва". А ти каква си, щом собствения ти мъж не иска да е с теб???

 

...