 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Една невъзможна любов
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 14223 пъти
Здравейте, искам да ви разкажа моята история. Аз съм семейна с две деца, нямах големи проблеми в семейството си с изключение на рутината, която неизбежно се появява в една връзка с течение на годините.
Преди шест месеца се запознах случайно с един човек, но не обърнах особено внимание на това запознанство. Съдбата пожела да ни среща постоянно и неизбежно се опознахме. Видях в него човек с детски чиста душа, наивен до абсурдност и вярващ в доброто. Неусетно пламна такава любов... Боже, каква любов само... Обяснения в стихове и песни - той се занимава с музика. Разговори до безкрай-с дни и не ни омръзваше да се опознаваме и преоткриваме. Отначало се съпротивлявах, но тази любов помете всички разумни доводи и неизбежно и се отдадох... Намерих сродната си душа, човека, когото съм търсила цял живот... Нямаше дори едно нещо, което да не ми хареса в него. Той ме искаше... завинаги.
Но беше прекалено късно. Аз вече имах деца, за които да мисля. И започна моя ад-кое да избера:спокойствието на децата и съпруга си или своето лично щастие и имах ли право на такова, след като за да бъда аз щастлива, щяха да бъдат нещастни близките ми. Но тази любов беше толкова силна, че шест месеца горях в агония-кое е правилното решение, какво е дълг, отговорност, щастие...
Дилемата беше мъчителна- разберете не е никак лесно да се отречеш от душата си. Но взех "правилното" решение-избрах семейството си.
Сега не живея, аз съм една бездушна машина, която се грижи за семейството си и очите ми са винаги пълни със сълзи. Боже мой, виждам го навсякъде, където погледна! нищо не ме радва, като чуя наша песен с дни излизам от релси и изпадам в депресия. Няма лек за мен, знам. Но моята жертва струва ли си-децата имат любящ баща, но аз не мога да им бъда пълноценна майка. Преди време се видяхме с моята любов, превърнал се е в сянка, има депресивни проблеми и е на медикаменти, както и аз. Сега съвестта не ми дава да заспя, съсипани са два живота. Взех ли правилното решение? кой може да ми отговори? Само знам, че времето не лекува. Понякога болката ми изригва и ме обсебва... по-силна и от преди. В името на децата го направих, но не намерих покой.
Искам само да ви кажа, че понякога нещата просто се случват без да ги търсим. Това, което изживявам, не пожелавам на никого. Бог да ви пази
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 67d68a6810 |
|
1. Не знам дали си взела правилното решение.. преди всичко ТИ трябва да си добре и да избереш най-подходящият за теб живот. Личи че децата са важни за теб.. ами не можеш ли да си бъдеш с тях, но и с твоята така наречена любов? Просто те ще имат нов татко.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 6f09a0189f |
|
2. Не можеш да си представиш колко добре те разбирам! Само дето при теб е от скоро, а аз горя в тоя ад повече от три години. Единствената разлика е, че при мен нямаше рутина дори и след 17 години брак. Обичах го от цялото си сърце, не давах дума да се каже за него, но той се огъна. Предаде и мен, предаде и себе си. Сега ме иска обратно. Аз отдавна не го желая, но не искам да остана сама. И въпреки всичко това ми остава. Останах да живея с него, заради децата, за да си имат баща. Но не съм спирала да обичам другият. И знаеш ли в каква кал се варя сега? Въпреки че вече обичах другия, вместо да му покажа какво наистина изпитвам към него, аз го отблъснах. Защото за това че останах с мъжа си нещо вътре в мен постоянно ми повтаряше - нямаш право! И когато той в крайна сметка се отдръпна, аз отново не мога да бъда с мъжа си, защото онова нещо пак ми напомня - не го прави, ти обичаш друг! И така си останах ничия. Сигурно и някой ден ще си умра сама. Впрочем аз отдавна не живея, дишам, но не знам защо.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 2358995b2c |
|
3. Мила,
самият факт, че си задаваш въпроса "правилно ли беше решението ми" означава, че нещо не е наред.
Постъпила си разумно, отговорно, в името на някой друг... и? Какво от това?
Сега, въвлечена вътре в тази история не можеш да видиш... но без желанието да пророкувам... след десет години няма да е останало нищо от брака ти, децата ти ще са вече поели своите пътища, а мъжът с китарата ще е потърсил "заслон" в нечии други прегръдки.
Ти вече не можеш да обичаш съпруга си със страстта на младостта си, а след другата история ще започнеш някак и вътрешно да го обвиняваш, повярвай ми (сега знам, че ти се струва невъзможно) но ще обвиняваш несъзнателно и децата си...
Сега нека аз те питам нещо.. един въпрос, който не знам защо всички в подобни ситуации пренебрегвате - толкова ли е страшно да се отговори.
Мислиш ли, че децата ти трябва да изгубят любящия си баща? Защо развод за всички вас е еквивалент на провал, на окончателна раздяла. Защо не разгледаш нещата така: те не губят баща и семейство, те печелят още един баща, още един дом, в който да се чувстват щастливи и проклета да съм ако позволя да е друго.
Нека ти разкажа за семейството на една моя приятелка, на която пришки ми излязоха на езика от говорене.
Тя има момиченце, бащата на малката си отиде, когато тя беше на 1 година. Приятелката ми е виновна, защото го изгони от вкъщи. Мина се известно време и обикна друг, той я взе с детето, прие го за свое. Тогава се върна съпруга й и тя реши, че "ще си оправя семейството" заради детето. И каква изненада за нея - детето не искаше това. На детето му писна да вижда как мама плаче и как тате се ядосва, на детето не му пукаше, че мама и татко се правят на семейство, защото не се усещаше обичано, чувстваше вина, вина, че е докарало родителите си до там, че да страдат заради нея. "Заради децата" - НИКОГА не правете грешката на моята приятелка. тя седна един ден и обясни на дъщеря си, че заради нея е приела татко й обратно. Детето избягало от вкъщи и отишло при втория си баща. Какво са си говорили, как я е убеждавал, на сутринта, хванал я за ръчичка и вкъщи. Викна съпруга на моята приятелка и двамата дълго разговаряли... разбрали се. Моята приятелка остана с втория си мъж, а първия идва често, прекарва много време с детето, посветил се е на нея. Между тях цари страхотно приятелство. Супер е като ги види човек как са постъпили ЗРЯЛО и двамата татковци, майката и детето излизат заедно на пазар за Коледа. Но мама и татко, биологичните не правят вече секс - и ах, колко изненадващо, на детето не му пука от това. Детето вижда, че те се УВАЖАВАТ като хора и е добре, те са заедно, разбират се и са до него, а мам е щастлива с новия татко, а пък татко също е щастлив.
Заглавието а темата ти малко ме притеснява...
НЯМА невъзможни неща... още по-малко няма невъзможна любов, тя винаги е възможна, защото имаме сърцата си. А дали ще й позволим да се прояви в обществото или не - това зависи от страховете ни, даже не и от разума...
Успех!
Плам
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 92f54f0225 |
|
4. Ей тръгнали да изневеряват, после се жалват колко е несправедлив животът към тях.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 5b919b6309 |
|
5. При цялото ми уважение... Вие не сте добре...
|
...
| преди: 12 години, 2 месеца hash: da026a4427 |
|
6. 4, не мислиш ли, че изневеряването няма нищо общо в случая, когато има чувства? да поясня - дори и да не е имало физическа изневяра, има ли любов извън семейството - край с брака. колкото и да се контролираш, колкото и да се аргументираш пред себе си с отговорности към децата и съпругът/ съпругата, няма значение - любовта не пита. кой наивен човек смята, че брачното съжителство напълно изключва влюбването? само този, на когото не се е случвало
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: cd0017c2f2 |
|
8. 4 и 5, надявам се на вас да не се случи същото... Имам приятелка, която преди време твърдеше, че мъжът й е този, от когото иска деца и че иска да е с него завинаги... допреди 3 месеца, когато срещна Него. Преди казваше, че не би се занимавала с женени мъже (новата й любов също има жена и дете), но ето какво й поднесе живота. Обикновено каквото отричаш, то ти идва на главата. Пожелавам щастие на всички!
Doriana
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 92f54f0225 |
|
9. Мда 6, за жените изневярата включва чувства, за мъжете това е секс. Замислете се коя изневяра е по-подла...
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: aa84fe2400 |
|
10. Това е единственото вярно решение. Представи си, че отидеш при любовта си - и тя веднага ще натежи с такава вина, че ще умре. По този начин ти запазваш любовта си жива завинаги.
При мен болката мина за три години и сега съм вече горе-долу пълноценен човек.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: c5daea4db5 |
|
11. До №9, чувстата не могат да се контролират, но всеки съзнателно решава дали да прави секс. Коя изневяра тогава е подла...
|
...
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 92f54f0225 |
|
12. Оправдавайте се колкото искате, изневярата е грях както и да го гледате. Това да налиташ на чуждо или да си разваляш семействто е нещо много гнусно. Съжалявам тези дето са стигнали дотам, защото положението им е за окайване, абсолютни егоисти, казват "да" и споделят отговорност в добро и зло пред свидетели, ражда деца, а после какво... Това си е чист егоизъм, все да гледаш в чинията на другия, ами що не се откажеш първо от твоята чиния като искаш нещо по-добро, а после търси това по-добро. Каквото си надробиш го сърбайте, всички вие прелюбодейци и блудници развратни, после се крийте зад "чувствата" и "просто секс", гади ми се от това дето правите!
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: da026a4427 |
|
13. 12, искрено се надявам и на повинката ти така да и се гади. застрахован(а) си от чувства, не бой се, както и от катастрофи, природни бедствия, болести не дай си боже. принципите ти ще важат докато на теб не ти се случи, затова хорат са казали "никога не казвай никога", и по-полека с гаденето, че е вредно
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: d4aba42df6 |
|
15. Номер 13, правилно сравняваш изневярата с болест, бедствие или смърт - да, нямаш представа колко си близо относно последиците.
Но като непредвидимост не може да става никакво сравнение. Едно е да те трясне метеорит по главата докато си седиш мирно и тихо, а съвсем друго да загърбваш осъзнато най-близкия, за да се сближиш с друг. То е все едно да оставиш детето си вкъщи, после да му раздадаш играчките на комшийчетата, защото са по-хубавки и по-послушни.
Някои нямате грам идея какво е обич, иначе знаете да умувате над изневярата като природно бедствие.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: d81d0328af |
|
16. Значи изневярата е природно бедствие: както си ходиш и те тресва метеорит, земята се пропуква и те отнася цунами:-))) ще ме уморите!!!
абе хора, изневярата е съзнателно взето решение, това да не е да те блъсне кола:-))) авторката е взела решение и сега си носи последствията.
и не ми казвайте; и на теб можеда ти се случи. да, може, ако аз реша, иначе няма да е изневяра.
Ж40
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: da026a4427 |
|
17. 15 и 16 пак недоразбрали, и бързат да дават квалификации, за ЧУВСТВАТА няма застраховка, изневярата дали да или не, всеки си решава. За ЧУВСТВА ставаше въпрос в сравнението с природни бедствия, защото рядко са подвластни на разум и контрол. Кой е застрахован от влюбване бе хора, недейте така да скачате веднага с обиди и квалификации.
|
...
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 2b5033bacd |
|
18. За бога спрете с това! Кои сте и какво точно защитавате, че да учите човек "да търпи последствията си" - стига с това робско поведение! Толкова е тревожно! Защо го проповядвате, защо така устремено се опитвате да "вкарате в релси" всеки?
Това общество гние, хората се превърнаха в коне с капаци и не се смеят искрено, а вие продължавате да вкарвате в релсите на същия този бълвоч, всеки дръзнал да се откъсне от него, всеки дръзнал да прояви желание за това - като едни фанатизирани апаши.
Какво точно пазите? За кого? За какво?
Кога най-сетне ще проумеете простичката истина, че сте просто едно стадо бездушни лицемери, които обожават да съдят хората.
Живеем в свят на субективизъм, как очаквате, че нещо може да бъде Истина!
към авторката
Прегръщам те! Бъди смела и следвай сърцето си - то няма да те подведе, защото на пък на всичко е много по-интуитивно, мъдро и виждащо от разума. Разумът е "натровен" от грешните постулати на криворазбрани ако щеш и библейски ценности.
Какво е изневярата?
Изневярата е следствие на нещо, тя е сигнал на нашия вътрешен свят, време е да му обърнем внимание. Тя не е причина, за която после има следствие, тя е следствие на някаква друга причина.
Сега ти изневеряваш на себе си! Пожелавам ти да имаш мъдростта и силата да го прозреш!
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: b0749b1d86 |
|
19. Браво 18! Един човек да каже истината!
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 1536b33c30 |
|
20. от 16: 18, ти си много интересен човек. за какво робско поведение говориш??? да съм написала някъде "каквото ще да става, търпи и се примирявай"?
да, животът е низ от избори, които, колкото и да не ти харесва, носят последствия: за авторката, за възлюбения, за близките им. нейното решение е било да остане при семейството си, при което се чувства нещастна. е това е следствието от нейния избор, какво толкова неясно написах, че чак в бездушие и лицемерие ме обвини?
сега се чуди дали е правилно. на този въпрос никой не може да й отговори. можеше да е щастлива, а можеше и да я разяжда чувството за вина. ти също няма как да знаеш как биха се развили нещата, особено от 20 реда описание, така че съвети от сорта "действай", "слушай сърцето си" и т. н. са неуместни от непознат човек. не мисля, че й помагаш със съветите си. такова решение може да вземе само тя.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 5efc3aa0d9 |
|
21. 20, мислиш, че хората не трябва да слушат сърцата си ли? може пък нейното сърце да казва "зарежи ги и двамата" - аз не й казвам това и това е правилно, защото знам, че просто няма "грешно", за да определям другото като правилно.
Ще ти кажа и друго.
Хората имат ПРАВО на СВОБОДНА ВОЛЯ и всички "обиди" заклеймявания и т. н. са единствено опит да се подчини тази свободна воля на някакви наложени стандарти, които не са адекватни за истинската същност на душите ни.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: aec779d3df |
|
22. 21, къде видя да обиждам и заклеймявам авторката??? или аз не мога да обяснявам, или ти не ме разбираш правилно. наистина няма "правилен" и "грешен" избор, а хората имат правото на такъв, тук съм съгласна с теб и ако прочетеш предните ми постове, ще се убедиш в това. още в първия си пост писах, че това е бил изборът на авторката. пак повтарям, тя е направила своя избор и сега носи последствията от него. кое не ви е ясно?
по принцип не смятам, че човек не трябва да слуша сърцето си. това обаче е едно мнооого експлоатирано клише, с което се оправдават маса глупости като появил се сърбеж на определени места например (тук не визирам авторката, говоря принципно). това, разбира се, е съвсем човешко, но аз като една върла циничка предпочитам да наричам нещата с истинските им имена. известна доза здрав разум на никого не е навредила, напротив! много повече хора са пострадали от липсата му, отколкото на вслушването в гласа на разума. да не се отплесваме в теории:-)
разбира се, напълно е възможно човек да срещне голямата си любов след като е женен, тогава би трябвало да започне наново. авторката не го е направила, предпочела е семейството си. по какви причини, няма да коментирам. какъв, според теб би бил правилният коментар? ау, горката, поплачи си, ние ти съчувстваме. каква полза би имала тя от това? не е ли по-добре да осъзнае, че е (била) на кръстопът и :
1. или да приеме пътя, който е избрала с всички последствия от избора си, без да се възприема като мъченица и без да мрънка, защото ТОВА Е НЕЙНИЯТ ИЗБОР
2. или да преосмисли решението си и ако все още е възможно, да започне начисто живота си с новия човек.
е ако сега не съм ясна, просто се отказвам да обяснявам
|
...
| преди: 12 години, 2 месеца hash: f9315f47df |
|
23. Най- нещастните хора на света са тези, които не са послушали сърцата си и живея живот, който е продиктуван от това да изглеждат за пример пред другите... малко са хората, които се съобразяват със собствените си нужди в името на собственото си щастие!
Doriana
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 509de29a43 |
|
24. Много трудно положение....Не знам дали си заслужава да се живее и правят компромиси заради децата, защото ще пораснат и отлетят, а Вие ще останете безлична и сломена.Изчезва един образ от лицето на Земята, защото сме устроени да бъдем щастливи и трябва да бъдем .Животът е само един.... Пишейки това ,убеждавам и самата себе си. Късмет, но едва ли ще излезеш от тази дупка,ако не се отдадеш на чувството. Това е лекарството
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 9e072bef9b |
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: f61b0609fe |
|
26. Здравей, виждам, че е от отдавна темата, но ако четеш все още-сама си написала, че не си вече пълноценна майка. Мислиш ли, че е добре за децата ти да израснат в подобно семейство пък било и то привидно интактно? Да имат за майка "бездушна машина"? Моите родители дълго се правиха на семейство и въпреки, че поотделно са перфектни родители като екип просто не можаха да се сработят. На нас естествено не ни казваха нищо, но децата не са глупави и усещат ако нещо не е наред и страдат. Като малка се чудех защо не излизаме всички заедно а само с единия родител по отделно, защо не спят в една стая, защо не се целуват и прегръщат като другите родители.... с годините ми стана ясно, че са играели театър само и те като теб на искали да си развалят семейството. Само че аз и брат ми вече не живеем с тях, те няма нужда да се преструват повече и само се разминават вкъщи без да разговарят. Не се карт, просто не се забелязват и всеки си живее своя живот. Ако останеш с мъжа си те чака същото бъдеще!
Връщай се при мъжа на мечтите си докато е време, децата ще го разберат, а и баща им няма да им стане по малко баща ако сте разделени! И изобщо не обръщай внимание какво казват хората, като чета тук някои мнения ми се струва, че доста хора са още в 19 век да говорят за грях и егоизъм.....Пожелавам ти късмет и те прегръщам!
|
| преди: 11 години, 3 месеца hash: d087ca7885 |
|
27. Здравей,
твоята история е тъжна. Разбирам те, защото преживях подобни терзания. В моя живот, също срещнах такава любов, но се отказах заради децата си. Преживях, страдах, минаха години. Децата пораснаха, но когато в семейството има нещо, което не е както трябва, каквато и жертва да направи човек - отразява се. Животът им не такъв, какъвто би трябвало да бъде. Но в тези години срещнах друг човек, като тебе споделях, говорихме денонощно, реших че ще се разведа заради него, защото мислех, че съм открила щастието, любовта. Да. разведох се след 35 г. брак, за да открия новия живот. Децата са пораснали, аз не се чувствах длъжна на никого. Да, новата любов беше нещо хубаво, бях толкова щастлива, но на тези години има и други фактори, има други отношения, има натрупани толкова много стари връзки, които човек не може да прекъсне. С голяма болка, още по силна от тази на твоята раздяла с любовта, днес аз също съм разделена с последната си любов в живота. Защото се оказа, че това е невъзможна любов. Защото старите връзки, многото фактори, с които цял живот сме били обвързани, децата ни, всичко това, за един човек, който не е егоист, всичко това се оказа много по-силно. Днес и аз не знам жива ли съм, не знам къде съм, страдам защото най-истинската любов ми донесе много болка, защото чрез нея открих, че не съм толкова съвършена и не мога да предпочета любовта пред дълга, не мога да се разделя на две, не мога да загърбя миналия си живот. Да, станах още по -добра, открих много щастие, но открих че може би не ми се полага да бъда щастлива, когато други хора край мене може да страдат, просто не знам.. Вероятно не съм достатъчно израстнала да изживея до края на живота си тази любов... Животът ни е много сложен, свързани сме едни с други с много чувства и енергии. Любовта е най прекрасното и възвишено нещо, тя ни кара да се чувстваме живи, да летим, да гледаме на света с други очи, да създаваме и да претворяваме. Но тя е и страдание, болка, защото с това ни учи, показва ни пътя, верния път. Тъжно е, но е факт - има и невъзможна любов, която вечно ще тлее в сърцата ни, но ние сякаш нямаме право на нея!
|
...
| преди: 11 години, 3 месеца hash: f891434dc3 |
|
28. Здравей 27! Краят ти е доста усукан и неясен. Ясно е, че деца ти са големи и имат собствен живот. За кого се отнася "открих че може би не ми се полага да бъда щастлива, когато други хора край мене може да страдат". Кои страдат? Обектът на невъзможната Ви любов ли страда и защо страда. Мислиш ли, че децата ти не искат да си щастлива. Те ли страдат?
Най-интересно е как "Любовта... тя е и страдание, болка, защото с това ни учи, показва ни пътя, верния път. " Съвсем не е ясно и как Вашата любов стана невъзможна. Може би обктът на любовта Ви е бил семеен, тежко болен или... не Ви разбира. Пояснете се, моля.
|
| преди: 8 години, 2 месеца hash: 0bc818bd02 |
|
30. Незнам какво да кажа.. Обвързани, необвързани с деца и без деца.. Това е любовта истинската любов.. Защо съдбата ни среща с човек и ни го отнема понякога даже и преди да започне всичко, защо.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
