 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Живецът в мен умря
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 3474 пъти
Аз съм мъж на 35г. Преди 8г. заживях с една жена, която тогава много обичах. Тя беше с 2 деца, но любовта ми към нея беше толкова силна, че това за мен не беше проблем. Приех ги като свои деца и отначало всичко вървеше много добре. Допуснах обаче една голяма грешка, която отчитам чак сега. Допуснах да изгубя свободата си и собствената си идентичност. Малко по малко останах почти без приятели, защото бях изцяло отдаден на новото семейство което имах.
Ако излизахме някъде то почти винаги бяхме всички заедно. В един момент изпитах нужда да се виждам и срещам и с други хора, но това се прие с недоверие и като нежелание да излизаме вече заедно, а не беше така. Просто имах нужда и от малко лично време, само за себе си. Да изляза в мъжка компания както се казва, да гледаме някой мач, да си поговорим за футбол, коли и жени, да изпием по бира - нещо което няма как да стане ако аз се изтъпаня с жената и двете деца. Първоначално реших да се съобразя с желанието на жената до мен и излизахме предимно с други двойки като нас, но това се случваше сравнително рядко. В последните 2 години нещата започнаха да стават нетърпими за мен. Станах все по апатичен към всичко, не изпитвам радост от живота и нямам желание за нищо. Опитвал съм да говоря с нея за това, но някак си не се получава.
Тя не иска да ме разбере и смята моите желания едва ли не за някакви капризи. Другия вариант е да я напусна, но честно казано не съм много сигурен, че и това ще ме направи по-щастлив. Знам и че тя няма да се справи сама без мен, поне от финансова гледна точка, тъй като едното от децата е с увреждане и тя не работи, защото се налага да се грижи за болното дете. То отнема голяма част от времето й, а аз няма как да се сърдя за това - съвсем нормално е това.
Междувременно най-близкият ми човек стана дъщеря и която като поотрасна ми беше единствената утеха и ме караше да се чувствам добре когато съм с нея. Тя обаче си е дете все още в тинейджърска възраст и си има своите приятели и занимания и много често и нейната компания започва да ми липсва, но не мога да искам нищо от нея въпреки, че си мисля, че съм влюбен в нея, колкото и странно да изглежда. Тук искам да отворя една скоба, че никога не съм имал сексуални мераци към нея, за да не ме разбере някой погрешно. Толкова много я обичам, че никога не бих и посегнал или навредил по този гаден начин. Просто тя си е моята най-добра дружка през последните години.
Ще ми е интересно да видя гледните точки и на мъже и на жени. Какво мислите за ситуацията в която съм и как бихте постъпили вие. Ще помоля и да споменавате възрастта си, защото не е все едно дали мнението е на тинейджър или на зрял човек.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 095e04b82f |
|
1. Виж, намираш се действително в много деликатна ситуация. Сега може би се поставяш на мястото на бившия ? мъж (приятел). Кой зарязва туко туй семейството си? От много щастие няма да е...
Похвално е, че се грижиш за жена с болно дете, но това няма да те компенсира за изгубеното житейско време. Човек веднъж живее и ако днес те блъсне кола, какво ще си оставил след себе си, какво ще си видял ти от живота?
Не само нямаш собствени деца, но и нямаш приятели вече, ограничен си в пътувания, излизания, хобита, интереси.
Какво ще направи въпросната безработна жена с претенции, ако решиш да отидеш за 1 седмица на риба? Ще те зареже ли? Не разбираш ли, че ти плащаш и друг поръчва музиката в твоето семейство?
Аз на твое място бих си казал, че няма, какво да се губи - ще си извоювам личното пространство, ще си извоювам свои начин на живот - ако тя иска, да се съобразява (както ти се съобразяваш от години с нея), ако ли не - да се изнася и самоиздържа. Не стига, че си поел ангажимент към жена с две деца (едното болно), но и трябва да живееш според свирката ?! Ти мъж ли си или какво?
Аз на нейно място бих била благодарна и бих искала и ти да бъдеш щастлив, вместо да те окупирам и ограничавам. Тайната на дългите и успешни връзки е, че всеки е щастлив в нея, всеки може да живее и СЕБЕ СИ във връзката.
Ето - моята приятелка Ю. е от дълги години със страстен рибар - отиде с него на риба, остана един ден и си запали колата и се върна, човекът си остана под дъждове и ветрове в палатката да си хваща риба с другарите. Днес тя ще излезне на кафе с мен, защото той е на риба, ще си побъбрим, ще отидем на фитнес и ще си имаме женски неща. Двамата се обичат истински и не им пречи, че всеки си има своите интереси, начин на живот.
Познавам и много майки (включително и на болни деца), които си намират занимания, хобита, каузи, за които да работят и не тежат на мъжте си.
Но както и да е - бори се за личното си пространство и за правото ти да излизаш с приятели, да живееш нормален живот, а на нея, ако не ? харесва - прав ? път!
Колкото до дъщеря ? - тя е видяла в теб чичото, бащата, по-големия брат, но не и мъжа. Бъди сигурен в това. Жените прави много голямо разграничаване още в самото начало. И ти не си видял жената в нея, както сам казваш, просто си търсил приятел в нея, но бъди сигурен в едно - на тази възраст тя ще иска да си има приятелчета от класа, от махалата и интернет и ти все повече ще губиш значение (слава Богу). Един ден момата ще отиде да учи някъде и съвсем сам ще останеш с жената, която си си избрал и с болното ? дете.
Какво правим тогава?
ж. 27
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 5b55c92e22 |
|
2. Авторе, малко хора биха живели с човек с 2 чужди деца, да не говорим с увреждания. ти не само си го направил, а и си посветил 8 години на нея и децата й. направил си го по собствено желание, но щом вече това ти тежи, значи си се уморил и ситуацията не те устройва.
само от теб зависи да промениш ситуацията:
1. започни да излизаш поне по малко - не може да нямаш колеги, съученици, познати, с които да изпиеш 1 бира.
2. може да съм лош пророк, но както описваш ситуацията, не виждам голямо бъдеще във връзка, която те задушава и те потиска. ако живееш с нея само от съжаление, помни, че ти не си длъжен с нищо нито на нея, нито на децата й. те имат баща за тази цел.
3. с дъщеря й може да сте много близки, но тя има свой живот и все повече ще се отдалечава от теб.
според мен човек трябва да проявява здравословен егоизъм, защото животът е само един и никой няма да ти благодари за жеста. както виждаш, приемат те като даденост.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 8e3fde679d |
|
3. Мисля, че знам какво искам, но не смея да го направя. Никога досега не съм живял сам и самотата ме плаши. Не, че и сега не се чувствам самотен, но все пак има някой около мен, нещо се случва... Както казах и приятелите ми доста намаляха и това също е едно от нещата които ме спират. Пробвам в последно време по разни сайтове да се запозная с някоя жена която ще ми даде тласъка който ми е необходим, но там нещата трудно се получават, а и повечето като разберат, че си обвързан и бягат-въпреки, че нищо вече не ме задържа при тази жена с която съм сега.
Автора
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 101d53f6ad |
|
4. Ами като нищо не те задържа, взимай си куфарите и се махай от нея... така губиш и своето, и нейното време. Аман от хора без смелост да променят живота си. Ако бяхме по-решителни, щеше да има много повече щастливи хора.
Doriana
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: ad24d05f47 |
|
5. Връзката ти е задушаваща, защото наистина от самото начало си допуснал да те лишат от лично пространство. Никой няма право на това. Или сядаш и пак говорите, ако няма ефект -по-добре си тръгни. Абсолютно погрешно тази жена е приела поведението ти в началото-това, че си прекарвал много време заедно само с тях не означава, че ще бъде така вечно. И това, че искаш да излезеш някъде сам не означава, че не ги обичаш или не държиш на тях, нито пък е проява на егоизъм от твоя страна. Всеки човек има нужда от време за себе си, само за себе си. Това, че тя не го разбира си е нейн проблем. Нацелил си се здраво, защото явно си я обичал много. Но не можеш да позволиш да се претопяваш и да бъдеш целия свят за някой друг. Не се страхувай да си тръгнеш-самотата е състояние на духа и само от теб зависи дали ще се чувстваш така. В края на краищата за теб е важно да живееш в хармония със себе си. Щом нещо ти пречи и идва отвън, просто го елиминираш, за да се събереш и продължиш напред.
И последно-зарежи сайтовете, там няма да се получи. Аз съм на 43 г.
Ели
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 8e3fde679d |
|
6. Човек обикновено прави това което му казва сърцето, дори то понякога да не е най-правилното.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 85208ffedf |
|
7. Офффф....добре бе авторе, звучиш така сякаш жената до теб ти е опряла пистолета в главата и те е накарала да спреш да се занимаваш с приятелите. Ми на 35 си! Хората в много голям процент на тази възраст са женени и със семейства и си излизат заедно, ти къде се сети, че ти липсват мъжките разговори? Ми намери си някои стари ергени там, излезте да пиете бира, да плещите за жени, коли и политика и готово. Това твойте не е каприз, ами криза на средна възраст...особено за "най-добрата приятелка тийнейджър, което е грандиозна глупост. Я, пий една вода, излез си с приятелите и се замисли, че жената до теб те оценява. Мисли рационално а не си търси драмата сам, много по-добре ще ти стане
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 9e05f7fb73 |
|
8. При условие, че тя изцяло финансово зависи от теб - не е в позиция да поставя каквито и да било условия и капризи.
Знаеш ли, мисля че трябва да си създадеш нормално семейство, млад си, можеш да си имаш не едно,а две собствени деца. Нищо срамно, опитал си, положил си усилия - просто не ви се е получило. Ти не си виновен - всеки има своя правда. Никой никого не е длъжен да обича!!!
Съжалявам за нея, ако можете останете приятели и в някави моменти ако можеш с нещо да й помогнеш - направи го, но връзката ви се е изчерпала, само аконизира...
Заслужаваш щастие, свое, не чуждо. Пълно е със самотни момичета и жени, които искат да създадат като теб нормално семейство. Не чакай!
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: fd992d3a3e |
|
9. Авторе, как се развиха нещата? Питам, защото съм в подобна позиция, ама съм жена на 35 години вече с 9 годишна връзка.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 8e3fde679d |
|
10. До номер 9. Ами няма кой знае какво развитие. Опитах се да обясня, че имам нужда от малко лична свобода и пространство и започнах да излизам от време на време, било то сам или с някой приятел. Лошото е, че повечето ми приятели са доста ангажирани, някой напуснаха страната, с други не сме поддържали връзка от много време и е малко трудно, но справям се някак и се чувствам по-добре. Много са факторите които ме възпират да предприема по-драстични мерки, но в подобна ситуация всеки трябва сам да прецени най-правилното за себе си за дадения момент. Мненията на околните( в частност на хората които пишат тук), могат само да ти дадат насоки и теми за размисъл, които да ти помогнат да вземеш най-правилното решение, но никой не познава по-добре ситуацията от теб самия и чуждите мнения са до голяма степен субективни.
Лично аз за себе си не изключвам варианта след време да се стигне и до раздяла, но поне за мен за подобно нещо трябва да има нещо което да те подтикне, да ти даде тласък. Може би едно ново запознанство.
Автора
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 66a8b816ee |
|
11. Авторе, на 35 си и израза " не изключвам варианта да се разделим след време " е убийствено глупав. Не хаби своето или нейното време, това не е достойно и е типична женска постъпка, да чакаш да се появи по хубав "клон" да се прехвърлиш. Разбира се не е моя работа и ти ако продължиш така, един ден ще разбереш какво съм имал в предвид.
Иначе и аз имах връзка като твоята, само че жената имаше не 2, ами 1 дете. Тъпото беше, че като теб бях докрай отдаден на нея и детето, каквото можеш правех, но никога не беше достатъчно и точно като твоята, всичко започна със забрани да излизам или да ходя някъде, както и не одобряваше моите приятели. Така човек разбира дали човека до теб те цени. Ти правиш много за тях, както аз правех много за тях, но има хора които приемат всичко за даденост и не разбират колко струва на теб и околните ти да приемеш чуждо дете и да се опиташ връзката да бъде пълноценна.
По голям съм от теб авторе и за това пак ти повтарям, хващай и решавай какво искаш, защото времето лети и ще станеш като мен на 40 и тогава ще е още по трудно, ще са останали само разведени или пак с деца, а с такива повярвай ми е много друго да имаш нормална връзка. Такива имат прекалено голяма обремененост.
м42
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: fd992d3a3e |
|
12. Номер 9 съм. Благодаря за отговора. И при мен май е така, ама с разликата, че имаме три годишен общ син. Та заради него се търпим един друг. :(
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
