Споделена история от Любов и изневяра |
Драги зрители
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 2265 пъти
Здравейте, пише ви един принципно забавен, интелигентен, много критичен и стряскащо откровен човек.
Искам да ви разкажа своята история, като знам, че нищо няма да се промени, може би защото аз така съм решила.
Може някъде да изпитам трудност с предаване на чувства, но ще се опитам да не наблягам на тях.
Срещнах се с един човек, познавахме се отдавна, но не контактувахме, както и да е, случи се - засякохме се на празник, харесахме се и след това започнахме да контактуваме.
Времето ми с него беше прекрасно. По принцип съм студен и критичен човек, хуморът ми е черен, а бе, изобщо не съм мила. Но с него не се заяждах, не "изповядвах" хумора си, просто му бях дала поле за изява, защото обожавах да го гледам.
Разочаровах този човек, може би, с реалното си аз, но проблемът не е в това. За протокола - скарахме се веднъж и приключихме контакти, след това отново завързахме контакт, но нищо сериозно.
Като начало - той изобщо не знаеше, че имам сериозни чувства към него, просто аз постъпих като дете, не предприех нищо.
Следващо - не говорих реално с него, сякаш само се шегувахме и не бях себе си.
Търсих какви ли не оправдания. Като тръгнеш от това, че не си подхождаме и стигнеш до там, че Господ ме наказва, щото съм грешница и не заслужавам толкова добър човек.
Но истината беше една - проблемът е там, че аз тръгнах с ясната нагласа, че с този човек нищо няма да имам, просто защото аз НЕ съм това, което искам.. Какво визирам - нямам собствен дом, нямам прекалено много финанси, а за всички е ясно - любов, която не е подплатена с пари - трагедия!
Осъзнах го вече, страшното не е в това.
Правя планове за чужбина с най-скъпият си човек (майка ми), обаче се улавям, че мечтая да се върна точно при него и тогава вече сякаш ще имам това, което искам и ще мога да съм спокойна.
Позволявам си да мечтая, спомням си. И не ме разбирайте погрешно, не ревундя по цял ден, не се тръшкам и не правя никакви циркове, изживявам си всичко сама, просто от няколко дни не ми излиза от главата. Понякога при определен спомен ми сълзят очите и изпитвам много мило чувство, но..
На сегашен момент не съм готова да го потърся, прочелите знаят защо се спрях, все още съм в това положение, несигурна най-вече в себе си, но чувствата ми и донякъде мисълта, сякаш не искат да го разберат това..
Ясно ми е, че няма да живея 100 години и не е редно да пилея време, но ако сега предприема нещо, няма да съм щастлива, щото не съм това, което искам.
Ако трябва да съм реална - тежи ми мисълта, че този човек го няма, никога не е бил в живота ми, като фигура, нямаме нито един физически спомен, а всъщност си го спомням толкова ясно и силно! Трудно ми е да си представя, че някога ще остарея, а той ще е останал някъде в миналото, като нещо неизживяно, трудно ми е да приема мисълта, че ще накажа така обичана си персона, по подобен начин!
Надявам се след време да стана това, което искам (далеч не е много и не го искам с друга цел, различна от щастие и радости) и да изживея този миг, а и още много други.
Зная отговора и на този въпрос - да си го осигуря, обаче съм малка и държавата все още не вярва в мен, затова и смятам да я напусна.. (Уф, дано сега не ме обвинят, че съм пубер.. )
Какво казвате вие? Всъщност нямам и точен въпрос. Който е имал нерви да ми прочете мисълта, нека се изкаже.
Благодаря.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: c33bee5340 |
|
1. И какво... ще си позволиш заради тези пусти страхове да изпуснеш такъв страхотен човек? ! Ако наистина е някой, който си заслужава, не го пускай да си отиде. Парите и стандарта на живот тук нямат нищо общо... ако и двамата сте на една вълна и ако гледате в една посока, един ден нещата ще се наредят и ще сте щастливи заедно, само не си пилей шанса, ще те боли. Успех!
Doriana
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: d635bfd1ad |
|
2. Може би ако е знаел, че имаш някакви чувства към него нещата биха изглеждали по различен начин, няма как да знаем, може само да предполагаме.. Прецени сама дали трябва или не трябва да знае, но при положение, че заминаваш по-добре да не мислиш за него, излишно да се измъчваш и за страдаш, защото не е в живота ти, няма смисъл..
М.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 224e9963dd |
|
3. Не си това, което искаш да бъдеш? Теб парите и материалните неща ли те изграждат като личност? ! Според мен, извини ме за израза, но си изглупяла тотално...
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 3454501594 |
|
4. 3 - не. Не виждам смисъл да ти обяснявам, щом то изобщо си много далеч, но ще ти кажа - написала съм го и в историята - любовта/връзката, която НЕ е подплатена с пари, нищо не струва, само проблеми и оправдания..
И не си говорим той да ме издържа или аз него, но само искам да ти кажа - едно ходене на ресторант - пари, на дискотека - пари, гориво за колата - пари.. Говоря ти за съвсем елементарни нужди и не смятам, че от цяла история баш за т'ва трябваше да се хванеш, защото ако ти си научен, че дори и когато си зле имаш право на връзки и тем подобни, то аз не съм. :)
Или с две думи - аз като личност отдавна съм се изградила, просто в момента заседнах и затова имам проблеми, може би. :)
|
|
