 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Любов и терзания
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 2481 пъти
Здравейте, за пръв път пиша в подобен сайт и затова не знам дали ще успея да се изразя точно. Историята ми е следната: на 27 години съм, в процес на развод съм от осем месеца, съвсем скоро е окончателното ми дело, за което вече нямам търпение да приключи. Имам две малки деца от брака си и живея в чужбина с тях. Съвсем случайно покрай проблемите, които имах с развода (съпругът ми беше отвлякъл едното дете от детската градина и не ми я даваше тн. ) се запознах в България с един мъж. Той започна много настоятелно да ме ухажва, постоянно ми звънеше, пишеше и така, докато не се влюбих до уши. Наистина в него сякаш намерих сродна душа. Връзката ни е трудна, от разстояние е - той си живее в България, аз не. Идва често при мен, на всеки две седмици е тук за по няколко дни и аз пътувам до там също.
Много сме си говорили за отношенията ни, за бъдещето - той е напълно готов да приеме децата ми, казва, че съм жената на живота му, че ще се се ожени за мен, че иска още поне едно дете, сексът ни е невероятен, отнощенията прекрасни - така минаха четири месеца. Но неотдавна нещо сякаш се промени без видима причина. Проблемът е, че когато сме заедно всичко е прекрасно, но когато се разделим и той се върне в България нещата изглеждат различни отпреди - вече не ми пише толкова често през деня, колкото преди, понякога минава целият ден, преди да ми напише нещо привечер.
Вече не ми казва онези неща, които казваше в началото, не използва хубавите думи, които толкова ми липсват. Не говори и за това как ще се развият отношенията ни след година и половина, когато завърша обучението си тук и ще се налага да решавам къде ще продължавам да живея. На моменти е студент, на моменти е прекрасен както преди. Работата му е много стресираща, зает е от сутрин до късно вечерта, напоследък имаше и малко проблеми в работата и обяснява поведението си с това.
Мисля си, че ако не ме обичаше не би идвал до тук, на 2000 км от България, за да ме вижда, но в същото време ми липсва топлотата му, липсва ми да знам какво се случва с него през деня, сякаш една част от него, от топлината му напълно е изчезнала. Лудо влюбена съм и не знам как да постъпя и какво да си мисля. Моля, помогнете с някой съвет отстрани. Благодаря.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 353978c142 |
|
1. Здрасти, аз съм млада точно на твоите години, но не мога да си представя живот като твоя. На 27 - някъде в чужбина, с две малки деца!!! почти разведена, мъж, който не иска да се раздели с децата си (разбираемо)... Какво ще правиш същност?
И вместо да си мислиш за своето си бъдеще и за това на децата си, вместо да търсиш мостове към бащата, начин, за да има някакви човешки взаимоотношения в бившето ти семейство (поне заради децата), ти мислиш за секс и любов. Ок, нормално за една жена като мен да кажем, но аз нито съм била омъжена, нито имам две деца, за които да мисля! (и пак не съм толкова наивна)
Така е и твоят студент - той си има свои живот - колкото и да ти е странно, ти не си в центъра на Вселената и хората имат и работа, и следване, за които трябва да се грижат. Не всеки мисли от сутрин до вечер за секс и любов, да мили думички и за цуни-гуни.
Съветът ми е и ти да се концентрираш върху децата си, живота си и бакиите си, защото имаш по-голяма отговорност от 90% от жените на твоята възраст, но мислиш като 16-годишна пикла с извинение.
Колкото до момчето - ами съвсем естествено - в България в момента е лято, човекът си има и колежки, и симпатични момичета около себе си - какво да прави с омъжена жена-домакиня с две малки деца на 2000 км. разстояние? Събуди се малко, разбери, че една жена е повече от съпругата или любовницата на някого - захвани се с децата си, намери си работа и си стъпи на краката, преди да се забъркваш в поредната глупост и да надуеш корема за 3-ти път!!!
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 198aa4251b |
|
2. От Авторката: Благодаря за коментара ти :) Мисля, че може би не съм се изразила съвсем правилно, но пък е трудно да обясниш нещо толкова сложно с няколко изречения :) Мъжът, за когото говоря не е студент, доста далеч е от студентските времена (грешката е, че вместо да напиша "студен" в текста горе, съм написала "студент"))) Даже напротив, той има сериозен бизнес, адски много работи, за което дори му се възхищавам, много отговорен човек е. Всъщност, аз съм студентката - в момента уча второ висше в международен университет в Германия.
Разбирам как изглеждат нещата отстрани, но нещата в живота понякога се случват без да питат. В никакъв случай не съжалявам за децата си, на теб може да ти се струва, че съм още млада - различни хора, различни идеали :). Ако трябва да съм честна, именно децата ми са ми давали сили в много тежки моменти, да си майка е невероятно чувство и някой ден и ти ще го разбереш :) Грешката ми беше, че избрах неподходящият мъж от когото да ги родя (разбира се, нещата тогава не изглеждаха така, но животът обича да изненадва). Както и да е, научих много неща от брака си и дори за това не съжалявам, просто съзрях много рано и много рано ми се случиха много неща.
Благословена съм с прекрасно семейство, което е до мен и ме подкрепя и последното нещо, което бих желала е да правя опити да се сплотя със семейството на скоро бившият ми съпруг (за което имам основателни причини). Като цяло бях използвана, и парично и всякак, затова връзката с миналото ми, със съпруга ми и семейството му е прекъсната завинаги и за добро. Колкото до отвличането на дъщеря ми, не го пожелавам на никого - бяха най-тежките два месеца в живота ми. Никога не съм ограничавала контактите на децата ми с баща им, въпреки всичките мъки, които този човек ми нанесе. А в чужбина живея от три години, децата ми израснаха тук, заминахме, когато малкото ми момиченце беше на няколко месеца.
Когато се разделихме окончателно със съпруга ми, той се върна в България, а аз останах тук, за да си завърша второто висше и защото имам работа, от която се изхранвам добре и в която имам голяма перспектива за развитие (между другото съпругът ми не дава една стотинка за децата, изхранвам си ги аз със заплатата от моята работа и с помощта на моето семейство, тъй като за да живееш добре тук, трябват стабилни средства, особено с две деца). Децата винаги съм ги гледала аз, той ги обича разбира се, но те са малки и в грижите за тях никакъв го няма - естествено е да останат с мен.
И така един ден, без да ми съобщи, той отвлече детето ми от детската градина, лъжейки учителките че спешно трябва да отиде на лекар (учителките не го познаваха, той никога не се е появявал в детската градина). В последствие се разбра, че е прекарал дъщеря ми с кола до България (паспорта на детето беше в мен, това, което направи е престъпно и в момента отговаря за това в съда). Не искам да си спомням какво беше, когато отидох да си я прибера от детската градина и там ми казаха, че баща и я е взел още сутринта - телефоните му бяха изключени в продължение на дни, нямах представа какво се случва и къде са, помислих си най-лошото, беше ужасно. Бяха пуснати за издирване от немската полиция, два месеца беше ходене по мъките - не се бях дори чувала с детето си, сестра и питаше къде е, а аз мислех, че ще умра. Мъжът ми се криеше с нея, не я пускаше да излиза от къщата в България, не ме пускаха вътре - бяха полиции, съдилища, ужаси.
След два месеца си взех детето с помощта на съда и сега той отговаря пред властите за криминалните си постъпки. Детето ми беше стресирано, когато я прибрах - това си е голям шок за едно дете на четири години. Може и да си права, че всеки родител си обича детето, но последното, което мога да нарека тази ситуацията е "нормална". Ужасът, който преживях ме маркира за цял живот и не го пожелавам дори на най-големият си враг. Разводите винаги са трудни, но за това има съд, адвокати, има и нормални разговори между двамата съпрузи - човек никога не бива да действа с такава злоба, с каквато действа съпругът ми, с това единствено се нараняват всички, най-много децата. Да не говорим, че той не го е направил, защото иска да отглежда децата, даже напротив - в съда е декларирал, че не иска да се грижи за тях постоянно - цялата работа беше, за да нарани мен - мъжете го правят често в случаи на развод, за съжаление.
За огромна своя радост вече от осем месеца не съм домакиня, а млада майка, която с радост и любов отглежда децата си, завършва второто си висше, от скоро работи работа, която я радва и я кара да се чувства пълноценна. За радост, живеем в модерен свят, където да си разведена не значи прокажена, да имаш деца от друг брак също. Полагам огромни усилия децата ми да растат в една положителна среда и се надявам един ден да им служа за пример, да ги науча, че в живота една жена трябва да е силна и независима, да се грижи за себе си, за да изглежда добре и да се образова цял живот, защото за знанията няма граница. Колкото до мъжете - не съм феминистка - жената има нужда от мъж до себе си, но от ПРАВИЛНИЯТ мъж и докато не го намерим е най-добре да се въздържаме от грешките, които аз направих :) Бях млада и глупава - важното е, че си взех поука, която ще предам и на децата си.
Любовта не съм я търсила, не съм я очаквала изобщо - когато реших да се разведа, единственото за което мислех беше работата ми (понеже работя и уча паралелно), университета (който завършвам след месец, слава богу))) и спокойствието на децата. Мислех, че ще имам отношения след години, а не толкова скоро. Животът обаче изненадва, случи се, че се запознах с този мъж и, както вече писах, той положи огромни усилия, за да се съглася изобщо да опитам. За щастие, усилията му имаха смисъл, защото се оказа сродната ми душа и в момента изживявам любов, каквато не съм мислела, че съществува. И въпреки, че сме далеч един от друг (той гради живота си там, аз градя своят тук) се надявам, че ще успеем да преодолеем пречките един ден.
След като написах историята си тук, се случиха приятни неща - той дойде за два дни да ме види, говорихме, изказах му страховете си за бъдещето (все пак имам деца, не мога да хабя времето си за връзки, които нямат бъдеще и точно там бяха терзанията ми, защото не бях сигурна какво иска той). Разбрахме се прекрасно (още едно доказателство, че човек не трябва да таи терзанията си, а да ги изложи на масата) и вече наистина вярвам в тази връзка с една увереност и спокойствие, които много ми бяха нужни в този момент.
Повярвай ми, не мисля само за секс и любов - отношенията между хората са много повече от това, нито за мили думи - просто се стараех да се изразя максимално просто, за да ми стигне мястото, не исках да пиша поема :)))
Никога в живота си не съм била любовница - семейството ми ми е дало добро възпитание. А съпруга съм била, но определено никога не ми е било самоцел - така са се случили нещата, омъжила съм се, мислейки едно, случило се е друго - това е животът. И всъщност, винаги аз и семейството ми сме влачели съпруга ми - и финансово и всякак (в което ми беше и грешката, както и грешката на моето семейство, която никога няма да повторим, хората понякога в добротата и наивността си се лъжат ужасно и правят ужасни грешки).
Не мисля, че това е естествено (колежки, симпатични момичета) - смятам, че ако между хората има истинско разбирателство, колежките няма да са толкова важни - в крайна сметка един качествен човек търси повече в партнъора си, търси връзка на по-дълбоко, психическо ниво (колежките по-скоро биха били забавление). Ние имаме такава връзка и колежките не ме притесняват толкова - всеки мъж достига момента в който се "наиграва" и започва да търси правилният партнъор (поне всеки по-качествен мъж))) Аз се смятам за такава, определено имам мозъчен капацитет, достатъчен, за да се оценя правилно и да се сложа в графата на по-сериозните жени, по-далечко от колежките :))) Старая се да изглеждам добре (нещо, което всеки човек трябва да прави) и се смятам за достатъчно симпатична :).
Проблемът ми беше съвсем друг - беше в леката неяснота около отношенията ни, не свързана с ревност, а с факта, че имам деца, имам малко по-сериозен живот от жените на моята възраст и следователно имам нужда от по-отговорни отношения, ако изобщо ще имам такива - слава богу, изяснихме тази неяснота и сега се чувствам ок.
Нещата не са толкова черно-бели, колкото ги виждаш - живота е с много окраски, и факта, че съм майка, в никакъв случай не ме изхвърля в графата на ненужните жени (това се отнася не само за мен, а за всички разведени жени с деца). Честно казано, зависи от самата жена как ще поднесе нещата, как ще подреди живота си, как ще се развие чисто умствено, как ще изглежда дори - и ако всичко това е наред, ако жената не чака спасителят на белия кон, който ще поеме и нея и децата тотално, без тя да предлага нищо в замяна, ако жената е независима и финансово и психически, тогава децата никога няма да бъдат пречка. Даже напротив - децата са една отговорност, един мерник - ако един мъж е съгласен и има желание да приеме тези деца, тогава този мъж те обича, а когато един човек обича, ама истински, тогава е готов да приеме всичко, което идва с теб, било деца, било нещо друго.
А корема си бих "надула" за трети път след доста години (поне десетина), когато наистина вярвам в човека до себе си, когато кариерата ми е достатъчно стабилна и когато децата ми малко пораснат, за да ми е по-лесно :))))
В заключение ще кажа, че животът на човек е такъв, какъвто си го подреди - направих една грешка, взех си поуката и сега си го подреждам внимателно (и именно от там идваха терзанията, за които писах - ако гледах по-леко на нещата, щях да си свирукам щастлива, защото нещата в живота ми се подреждат добре в момента по принцип, но аз точно затова си оставам с леки съмнения, защото за да се доверя напълно ще ми трябва много повече от просто добри отношения - добри отношения и добър секс мога да имам и просто така). Та така с моята история, написах една поема този път, но се надявам, че не съм била много досадна :)
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 7980769148 |
|
3. Това че се е влюбила, тя не го е искала. То се е случило просто ей така, изведнъж. Хубаво е, че отново е обичана и се чувства обичана, но тази връзка е малко невъзможна. Той, откъде да знаеш във България какви момичета води в дома си, как ги ухажва и тях и т. н.
Лесно му е да сложи маската за няколко седмици, докато е с теб, и после като се прибере в България и почва отново своя си живот, със неговите забавления. Това, естествено, го казвам като вариант, не се знае. Може наистина да не е толкова сериозен, може да те позалъгва.
Казвам го просто, за да го имаш напредвид.
Имаш 2 деца, много внимавай в избора си по-напред, че може и тоя да те омае така и да следва сватба и да му родиш дете и в един момент и той да те изостави. И вече ставаш жена с 3 деца. А може и да вземе своето дете, но то е и твое и някак си ще те боли, че ти го взима.
Тъй че, авторке, радвам се много, че отново си намерила някой който да те обича, това е много красиво, но мисли по-трезво на нещата, още по-трезво от преди, бъди още по-внимателна и не таи големи надежди, имай си едно наум.
Естествено че на мъжете им е лесно-зарязват жена си, с две деца... а после ви викат че много ги държите изкъсо и ги разпитвате къде са били и какво са правили и т. н.
Не знаят какво е да се грижиш за цели 2 деца... те и едно им е трудно да гледат.
Айде да не се впускам в повече приказки, че незнам и аз какъв баща ще бъда след някоя и друга година :)
Желая ти успех, много любов и то истинска и не се предавай.
19г. Н.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 1e5026b7dc |
|
4. От Авторката: Скъпи Н, благодаря за коментара :) Искам да ти кажа, че ако наистина си на 19г., то ти си най-зрялото деветнадесет годишно момче, което съм срещала!
Аз научих тягостите на живота с грешки, но се надявам моята история (а и много други истории като моята) да помогнат на хора като теб да не повтарят същите грешки и да внимават много в това да грабят от живота стъпка по стъпка (макар, съдейки по коментара ти съм сигурна, че и без моята история си го знаеш)).
Любовта, макар и трудна понякога, е едно от най-важните неща в живота (започвам да си мисля обаче, че с любовта могат да се справят добре единствено мъдрите и интелигентни хора, с повечко опит, та май е най-добре любовта да идва по-късно)).
И аз ти пожелавам много любов и то истинска, а преди нея (ако още не си я срещнал) много любовни трепети (ама хубави), много успех и реализация в онова, което душа ти иска :)
Убедена съм, че ще бъдеш прекрасен баща след някоя и друга година и някак си си мисля, че ще бъдеш от онези мъже, за които жените ще се избиват (в случай, че още не си станал))
А това с държането изкъсо - лоша работа - колкото повече свобода се дава на един човек, толкова повече тази свобода ще дава спокойствие на връзката (точно вчера разговарях с една такава моя приятелка/детектив, която се е изнесла с гръм и тропот от тях, защото е хванала мъжа си в изневяра). А пък, ако човекът е от онези, чиято привилегия за свобода дава обратния ефект на връзката (тоест удря го на свободия и я троши на пух и прах), то тогава този човек изобщо не си заслужава :)
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
