1. Приятелската зона е нещо адски коварно и ужасно! Бил съм там, бях щастлив до немай къде, придобих някаква увереност, че нещата може да минат едно ниво нагоре, т. е. да сме нещо повече, направих опит и... ами пропаднах. Думите й, че ще си останем приятели накараха сърцето ми да трепне. И макар да ми каза, че няма проблем, и нещата ще са както преди моя опит да придвижа нещата напред, то реалността е доста по-различна. Не ме търси за съвет, както преди, не споделя, избягва контакт ако събера кураж да започна разговор, и изобщо като цяло нещата са различни от приятелството. Иде ми да си разбия главата, задето не подходих малко по-различно към ситуацията, не дадох повече време за развитие, или пък че изобщо се опитах да променя нещо. Но просто нямаше как - идва момент, когато нещото, което хората определят като 'любов' ти променя действията без шанс да се осъзнаеш и да прецениш трезво. Да, това е по-лошо от пиянството, много по-лошо, защото не минава за един ден. При това всичко, което вършиш, ти се струва така правилно, така логично и естествено, дори да става въпрос единствено за разговор, а не друго действие!
Защо ти споделям всичко това? Ами видях, че нямаш коментари по темата, затова реших, че може да постна една моя мъка. Както виждаш, избягвам да те съветвам по твоя въпрос конкретно, защото когато самият аз бях в подобна ситуация, изглежда се издъних и ми беше така трудно да се събера след това. Не, аз предлагам просто едно предупреждение, като към човек, който изглежда има да се бори по подобен начин срещу чувствата си. Нека друг се нагърби с нелеката задача да ти даде конкретно предложение как да се справиш. Аз не мога :(
|
