Споделена история от Любов и изневяра |
Искам да спре да ме боли
преди: 15 години, 4 месеца, прочетена 8316 пъти
Не знам как да започна, но поне се надявам болката която ще се опитам да опиша да спре поне малко, защото както казват болката никога не спира, спира да ти пука колко те боли. Пиша това с надеждата да бъда разбрана, и да спешна хора който са преживели нещо подобно и търсят подкрепа.
Ще се опитам да започна от самото начало, което беше някъде преди година, бях се прибрала от морето където работех като брокер и исках да си почина максимално, защото за мен лятото бе сезона в който усилено работех. Оставих много добри приятели и пътувайки несъзнателно се замислих че в родния си град нямам почти никакви приятели и всичко около мен беше работа и пак работа. Реших че трябва да излизам и да се забавлявам и след няколко месеста срещнах един мъж, първата ни среща не беше нещо специално, заведение малко алкохол и приятен разговор.
Не проявих интерес и не мислех че ще се видим, последваха телефони разговори и така започнахме да се виждаме, но разбрах че има връзка с женена жена. Тогава за мен всичко приключи, не вярвах че съм лъгана толкова време не знаех дали изпитвам някакви чувства, докато разделите и събиранията ни станаха като нещо нормално исках го, молех го но той си тракваше всеки път.
Болеше ме че съм безсилна питах го какъв е проблема исках да знам, ако вината е в мен, липсваше ми постоянно, казваше ми че не може да се откаже от тази жена. Бях уморена да говоря и да се мъча да се оправят нещатна. Реших че не мога така, минаха месеци в който търсех грешките си и си обещах, че в следващата си връзка, ще се опитам нещата да не са такива да не обичам за да не страдам.
Запознах се с друг мъж, в който виждах това което исках, онзи плам в очите, нуждата дори сама да чуе гласа ми, нещо непознато пред това за мен. Всичко това ме плашеше, че може да страдам отново а старта ми болка не беше дори отминала. Чувствах се объркана и не знаех кое е правилно да бъда с другия мъж с които бих била обичана или с човека който обичах.
Тогава разбрах че съм бременна от старата си любов, не знаех какво да правя, знаех че ако кажа на мъжа с който съм това би го наранило, реших да кажа на бившия ми, (по това време беше се разделил с онази жена) и искаше да сме заедно. Но дали аз изпитвах същите чувствах или бях свикнала с нежността на мъжа с които имах врска. Не знаех кое е правилно, казах на мъжа до мен истината, отначало всичко беше наред не искаше да ме остави прие нещата, искаше да сме заедно. Давах му пълната свобода да реши дали иска да е с мен, не го задушавах с това да се виждаме, стигаше ми да знам че мисли за мен и че спя в прегръдките му понякога. Исках да съм сигурна че ме иска истински и аз съм човека за него, всичко беше добре знаех че го обичам и се надявах че ще сме заедно въпреки всичко. Но както всяко хубаво нещо си има край.
Един ден просто ми каза че всичко приключва, не знаех как да реагирам и какво да кажа, само сълзите ми се стичаха, не можех да избирам между него и детето.Тогава и разбрах че нещата който не казвах за да не се чувства зле не говорех с него за колички креватчета и тн., не споделях проблемите си и нещата който ме мъчеха всеки ден таях ги в себе си. Той ми каза че не споделям с него а тая в себе си, че не му трябва любовница с която да се вижда от време на време, а човек с който да е.
Попитах го защо не ми е казвал, аз просто му давах избор, а той ми каза че така е взел своето решение. Оказа се че в стремежа ми да не го притискам, го отдалечих от себе си и се отчуждихме, знаех че вината е моя и е късно да се оправят нещата. Трябваше ми време да се отърся от предишната ми връзка, да преодолея това че детето ми няма да познава истинския си баща и ще съм сама.
Будя се всяка вечер и търся ръцете в който да се сгуша, боли ме от това, че не можах да докажа че обичам и искам мъжа до себе си и просто искам болката да спре за да бъда поне малко щастлива защото знам че пълно щастие няма. Знам че някой ще ме упрекне и ще каже че сам си виновна това го знам, обръщайки се назад мога да видя грешките си, но дали мога да ги избегна. Искам просто съвет, знам че времето, лекува но защо боли толкова от любовта?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 15 години, 4 месеца hash: 02e8e1419e |
|
1. Извинявам се за допуснатите грешки, просто плаках докато писах това...
|
| преди: 15 години, 4 месеца hash: c553a39147 |
|
2. ...ами защото любовта боли! Тя е болка и цяр и всичко -всичко е любов... Ако искаш да не боли - забрани на мислите да не нахлуват в главата ти и сърцето да не тупти...
А сега трябва да насочиш мислите си към детето си и с времето ще разбереш, че майчината любов е още по-голяма и по-силна и по-болезнена, но живота е пълен с болка, която трябва да надживеем.
|
| преди: 15 години, 4 месеца hash: a5476f49fd |
|
3. Мило прекрасно момиче това е просто незнам какво да ти кажа ужасно е ... :( ;(
|
| преди: 15 години, 4 месеца hash: d5bfa300e4 |
|
4. Не знаеш колко ми е познато всичко което пишеш... Не искам да изпадам в подробности, но аз съм мъж и съм бил в подобен триъгълник. Оказах се влюбен в жена, чиято предишна връзка беше приключила, но явно не съвсем. Съжалявам я защото по свой начин тя държеше много на мен, а в същото време искаше да се откъсне от предишният. Наистина страдаше страшно в своето раздвоение. От както прочетох твоята история мисля само за нея. Разбирам колко много е страдала.
|
| преди: 14 години, 7 месеца hash: dfb83e5c60 |
|
5. Според мен..Твоята история има и добра част сега ще имаш дете което ще намали поне малко болката ти! А колкото до другото аз немога да дам съвет защото незнам каква болка е ! Но знай, че всичко лошо е за добро!
|
|
