Споделена история от Любов и изневяра |
След дълга връзка
преди: 12 години, 2 месеца, прочетена 2755 пъти
Здравейте!
Реших да споделя и моята любовна история, а и да получа някои и друг съвет. От 7 години имам вразка, даже след месец започваме 8-та година, в началото всичко беше супер, но продължи само 3 години докато не записахме висше. Тогава започнаха кавгите, разправиите, непрекъснатите караници.
Много го ревнувах, особенно от една от неговите колежки на която той обръшташе повече внимание, и така след 2 месека само в спорове се разделихме. Беше ми много трудно. През периода, в който бяхме разделени той ми се обаждаше, ако не всеки ден то поне през ден, виждахме се и дори един или два пъти правихме секс. Така след месец и половина отново се събрахме, и нещата бяха супер. От тогава той започна да спи в нас, но не си пренесе багажа в нас, след лекции минаваше през нас, да ме види да хапнем после си ходеше, работеше и след като свърши работа и се изкъпи, оправи и идваше към нас. Бяхме като семейство навсякаде заедно. Всичките ни приятели са омъжени и имат деца само ние сме двойката без брак, и всички овакват това и от нас, защото до днешна дата вече 7 години сме заедно.
Но преди няколко месеца започнаха проблемите ни. Първо аз започнах да се карам с него и то не, че имаше поводи, но всичко ме дразнеше в него не знаех дали има смисъл да продалжавам да съм с него, защото вече не се държеше както преди. Нямаше я вече трапката, но все пак това са 7 години, особенно 3-4 години да си лягаш и ставаш с един човек няма начин, като излезнете отново да се преграштате и мляскате на всякаде като тинейджъри, все пак сме отдавна заедно а и като се приберем си бяхме самички, нямаше нужда от покъсност. Та, така липсваше ми вниманието, комплиментите закачките. А от друга страна и аз исках вече да си имаме бебче, което ме караше още повече да се дразня при неговите откази, толкова години и не иска, бил малък. Започнах мн да се карам с него, докато той не охладня към мен, започна да се държи супер студено. Стоеше до късно на лаптопа ни, или ако си легнеше по-рано все повтаряше тихо, че гледам, хайде заспивай. Един ден го питах какво става с нас, защо се даржи така с мен, защо е толкова студен и той ми каза, че не знае дали ме обичал вече, че не знаел дали иска да е с мен или иска да се разделим. Каза ми че му е писнало от мен, от моето мрънкане.
Че толкова години се е съобразявал с мен и вече не можел, искал да си прави каквото иска, да ходи кадето поиска без да се съобразява с мен, да не дава отчети кога и къде ходи, че толкова години не се е наспивал от мен, защото аз мн се въртя през нощта. Много ме нарани, каза че даржи на мен но не ме обича както преди, че не знаел колко ме обича, че ако се разделим ще ме нарани и му е трудно. Каза ми че му е писнало това семейно отношение, че не е готов за семейство още. Казах му че е нормално да не ме обича както преди, защото да си влюбен, да имаш пеперуди в стомаха това е най-много гонида, не повече. Но вече месец от когато водихме този разгор, но сме още заедно, не се чуваме толкова често по телефона през деня, не идва през деня в нас, но продалжава да спи при мен. В началото след този разговор ме целуваше мн студено даже като обикновенн приятелн, но напоследак след като спрях да мрънкам толкова и спрях с обидите и вечните въпроси започна да се даржи по-добре.
На моменти си мисля, че трябва аз да го зарежа, че нямаме бъдеще заедно, но толкова го обичам, толкова ми е трудно да си се представя без него. Толкова мн съм привързана към него, към неговите родители изобщо ние бяхме като семейство. Даже преди няколко дни си говорихме, че ако се омъжим някога ще живеем в тях. Добре как да го разбера, кажете ми, хем не иска да е с мен, хем не знаел дали ме обича, а същото време какви ги дрънка. Не мога да го разбера, майка казва, че мн съм го наранила с мойто държание и че и той имал нужда от свобода, не само лекции, работа и при мен, че му трябва и развличане, но аз толкова години не съм го завързала за мен, от нищо не съм го спряла, какво да направя, че той не искаше мн мн да излиза без мен.
А от когато водихме този отвратителен разговор по често правим секс. Имам ли изобщо някакво бъдеще с него като пред 3 -4 години все не знае дали ме обича, кога ще порасне сега е на 25, аз съм година по малка от него.
Какво да правя?
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 8e5fd7a181 |
|
1. Нямаш грам самоуважение. Връзката ви няма светло бъдеще.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: 017802cbf3 |
|
2. Имате бъдеще - дете, сватба, развод.
Промени себе си и после търси треската в чуждото око.
|
| преди: 12 години, 2 месеца hash: f476eb973e |
|
3. Приятелят ми и на годините на твоя приятел и е абсолютно същото дете. Ние сме заедно от 5 години и нещата са, като при Вас. Какво да ти кажа аз просто, като говори не го слушам и така не ме боли. И той е същият веднъж ме обича и иска да ме взима в тях, после вика и казва май не те обичам вече. Той казва, че когато е изнервен говори обидни неща, а иначе неможел без мене.
Аз вече правя така: Не му звъня изобщо, като си дойде в Нас не говоря много с него, отбягвам интимност и сега през час звъни телефона ми, като се прибере ме разпитва, разнежен от всякъде. Трябва да види, че и без него можеш. Според мен той е убеден, че каквото и да ти каже ти ще си останеш негова, защото нека сме честни ще му кажеш разделяме се и след два дни ще си пак с него. Нека усети и той страх, че може да те загуби.
|
| преди: 10 години, 1 месец hash: bb2c0541d1 |
|
4. имам подобна история и искам само да ти каза че този човек те обича до болка, каквото и да си мислиш поговори с него докато не е станало касно и за двамата
|
|
