Живях в проклятието на една любов - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (100930)
 Любов и изневяра (23926)
 Секс и интимност (11784)
 Тинейджърски (20541)
 Семейство (5097)
 Здраве (8096)
 Спорт и красота (4228)
 На работното място (2316)
 Образование (6220)
 В чужбина (1344)
 Наркотици и алкохол (962)
 Измислени истории (742)
 Проза, литература (1531)
 Други (13990)
 Избор на редактора (147)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Живях в проклятието на една любов
преди: 8 години, 10 месеца, прочетена 2166 пъти
Имало едно време едно момиче на прага на живота и един мъж, който се влюбил в нея. Двамата заживели щастливо, докато не се сбъднала една поговорка: "Любовта е за двама, докато не се появи някоя к.... , която не може да брои. "

Преди осем години разбрах, че мъжът ми си има любовница, изнесох се на момента. Разбира се, спестявам Ви сърцераздирателната част, в която аз не спях, плачех, обвинявах себе си и прочие. Както и да е, след три месеца той сам ме потърси, за да оправим нещата, сякаш счупеното може да стане като ново. Повярвайте дадох всичко от себе си, защото все още го обичах. Може би съм била по- мнителна от преди, но вярвах на мъжката му дума, че от този момент нещата ще се подредят и ние ще бъдем чудно семейство. Имаме и детенце, заради което си струваше вторият шанс.

В началото всичко вървеше по мед и масло, докато пак не се започна с излизанията и пиянските истории. Вярвам, че в тези моменти не е имало друга или други жени, но тези неща вървят ръка за ръка. Аз започнах да държа сметка, да се изнервям, да говоря на все по- висок тон и така, докато преди две седмици пак разбрах, че съм станала номер 2. Разкритието ми беше съпроводено с няколко шамара, от които три дни ходих с перманентен грим. Не съм спирала да го обичам през всичките десет години, в които падах и ставах; но не можете да си представите какво облекчение почувствах в момента, в който ме удари, защото знаех, че това е краят. Вече няма нужда от драми, самоанализи и обвинения.

Изтрезнях от любовта, разбрах за части от секундата, че съм загубила безумно много време, за да угодя на някого, който не струва и една моя сълза. Пиша не защото очаквам съчувствие, аз не съм жертва, а за да кажа на всички онези жени, които сега стоят и ронят сълзи, че не си струва. Повярвайте ми вълкът козината си мени, но нрава не. Преди две години ми трябваха месеци, за да започна да спя и да се храня нормално, за да се съвзема и продължа да дишам и намирам смисъл във всеки нов ден. После се върнах при него. Заредена с нови сили и обич, за да съхраня семейството си. Не си струваше.... загубих твърде много време... загубих много безсънни нощи, много слънчеви дни, много възможности, за едно дребно човече с първични инстинкти. Не можеш да накараш никого да те обича на сила, приемаш фактите, срещаш страховете си и продължаваш напред. Не е лесно, уверявам Ви. Пак излизам от семейното огнище, пак се връщам там, където ме чакат разочарованите погледи на моите родители, пак трябва да положа усилия и търпение, за да вдъхна самочувствие на детето си, чийто свят вероятно е сринат далеч повече от моя.

Но вярвам в себе си, търся спокойна пътя, по който да вървя, приех неизбежната загуба на любовта на моя живот и никога вече няма да поглеждам назад. Сърцето ми е надупчено като овехтяла дреха, но пак ще обичам, и пак ще ме обичат, защото вярвам че животът е за двама. Понякога ме връхлитат спомени, мразя тези моменти на слабост, и отронвам скришом някоя сълза. Но после се мобилизирам и си обещавам да забравя. Аз заслужавам да бъда щастлива, не съм по- различна от другите, защо трябва да съм обект на домашно насилие- психическо или физическо. Преглъщам мъката и се усмихвам.

Опитах, дадох втори шанс, сега трябва да дам такъв и на себе си. Иначе сама ще се погубя. Моля Ви, не позволявайте да Ви унижават, вярвайте в себе си, потърсете подкрепа от приятели, близки, ако щете и от организации. Любовта трябва да носи щастие, а не тягостна мъка, това е една извратена обич, която аз не разбирам. Хора сме в 21 век, сигурно често се случва някой да залитне, дори и да изневери, но всеки трябва да поема отговорност за собствените си постъпки. Не е редно да обвиняваш другите за своите слабости. Аз не съм изневерила, обичах го и живях достойно до този мъж, да имах изисквания- едно единствено- да ме обича. Може би ще имам още неуспешни връзки, никой не знае, но е сигурно, че няма да позволя да ме унижават само защото обичам силно и безрезервно. Желая повече сили на всички, на които им предстои да изминат моя път. И помнете, няма нищо по- хубаво от това да обичаш и да бъдеш обичан.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 10 месеца
hash: c388db3260
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

1.   Браво!
Разбрала си урока, който е трябвало да ти предаде този мъж, сега прости от цялото си сърце, за да стане по-леко на теб и дерзай!

Жертвата винаги обича мъчителя си... винаги! Но ти си го казала - това не е любов. Любовта носи щастие и развитие.

Успех занапред!

 
  ...
преди: 8 години, 10 месеца
hash: c3a4c22141
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

2.   Възхищавам се за смелостта ти и оптимизма! Успех ти желая и много любов! :)
Ж32

 
  ...
преди: 8 години, 10 месеца
hash: 71bfe7493f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

3.   Браво!!!! Ето това е да си силна жена. Аз съм същата. Колкото и безрезервно да обичам.... има граници които не мога да прекрача, има неща които не мога да простя. Браво. Нека се замислят всички, които хабят времето си в загубени каузи. Само напред. Живота продължава. Срещи.. раздели. Понякога си струва, а понякога не. Горе главата и само напред.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 10 месеца
hash: 6b0a70f46b
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

4.   Абсолютно съм съгласен с посланието на историята! И аз те поздравявам за смелостта да вземеш живота си в ръце и да продължиш напред! То всъщност не е смелост, защото би трябвало да се подразбира от само себе си, но много хора ги е страх да вземат правилното решение, въпреки че са наясно, че е правилно.

Само не съм съгласен с поговорката в началото "Любовта е за двама, докато не се появи някоя к.... , която не може да брои". Като лаф звучи добре, да си призная не бях го чувал и ми допадна много, но... Истината е, че любовта е за двама, дори да си сред море от к*рви. Това дали някой те обича или не няма да го разбереш по това дали се занимава с други жени или не. Нито по това дали пие (макар че и аз страшно ненавиждам тази болест у хората). Нито дори по това дали те бие. Любовта се усеща със сърцето. Всеки има някаква слабост, а в дадени моменти всички имаме още по-големи слабости... Един човек може да е перфектния съпруг/съпруга, да не изневерява, да се грижи, да е винаги до теб... и пак да не те обича. Може и да ти удари шамар, и два, и три, и пак да те обича до болка. Така както ти обичаш детето си, но може в момент на слабост да си изпуснеш ръката. (Давам го като пример, не казвам, че си го правила. ) Надявам се да ме разбираш правилно. Всичко е толкова субективно и толкова много зависи от миниатюрни детайли, че няма как да се опише в една история. Няма каталог с критерии кога един човек те обича или не, нито пък за кого си струва да правиш компромиси и до каква степен. Пак повтарям, всичко е в сърцето.

Но ако си убедена, че това е правилното решение - поздравления за него!

Кубрат

П. П. И не, не си си изгубила времето - стояла си точно толкова с този човек, колкото ти е било нужно да научиш урока, който е трябвало да научиш - както каза номер 1. В живота нищо не се случва твърде късно или твърде рано - всичко се случва, когато му дойде времето и когато сме готови за него. Усещането за изгубено време идва от там, че нас ни е яд на себе си, че сме се учили твърде бавно и не сме стигнали до някои изводи по-рано.

 
  ...
преди: 8 години, 10 месеца
hash: bd3dc8c2a3
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

5.   Лелее все едно аз съм го писала това.. в историята ти виждам себе си.. толкова добре те разбирам, че просто едва ли друг може да те разбере ако не е в същото положение. И аз така постоянно бях пренебрегване, ужасно държание от страна на мъжа ми, въпреки че никога не съм дала повод. Гледала съм си детето, домакинството, разбирах се със всички от семейството и приятелите му... и въпреки това той ми се качваше на главата.. излизаше и не се прибираше по цяла нощ.. разбрах че има друга.. отидох си... и аз така заблудена че всичко може да се оправи в името на любовта и най-вече за да не страда детето и да не живее с разделени родители.. се върнах.. и това беше най-голямата ми грешка.. всичко беше добре точно един месец и после всичко на ново... даже по зле и от преди... не се прибираше с дни и си изключваше телефона.. после никакви обяснения.. дори оправдания нямаше... търпях търпях докато чашата не преля... накрая даже говореше с новата му булка по телефона пред мен... един ден всичко свърши.. събрах багажа и вкъщи при родителите ми... точно както описваш.. разочаровани погледи.. въпроси Защо, как.. ами детето... писна ми вече.. Не ми е добре при нашите тъй като там сме много хора.. няма място за нас.. те са си свикнали да живеят по един начин с някакво определено ежедневие и сега ние разваляме всичко, но ще се преборя и ще си подредя някак си живота.. никога няма да ме оставят имам подкрепата на всички, включително и на неговото семейство. Живота продължава... само съжалявам че толкова късно разбрах всъщност какво съм изгубила.. колко пропиляно време.. колко загубени мечти.. Всъщност живота е пред мен.. млада съм на 25.. но за какво трябваше да си причинявам всичко това със този мъж.. да му бъда слугиня и негова собственост.. без собствени мечти и цели.. без собствено мнение.. без собствен личен живот.. глупачка... никога повече няма да позволя така да се държат с мен.. никога повече няма да допъсна тази грешка.. всички грешим.. трябва да се учим от грешките си, да взимаме поука от тях и повече да не ги повтаряме.. затова аз също дава съвет на всички които са в положение като нашето просто да сложат край на този ад. По дабре ужасен край, отколкото ужас без край... Трябва да сме силни, и ще успеем със всички трудности и изпитания предлагащ ни живота.. В името на децата, на лябовта на собствените не мечти.. живота не е толкова лош.. просто хората с които се събираме и трудното ежедневие ни правят лоши.. Вече близо месец съм сама и нищо не ми липсва.. чувствам се свободна и спокойна.. естествено много пъти на моменти ми е било мъчно, трудно.. защо така се случи.. какво пропуснах, какво направих... Вина и причини винаги можеш да си намериш.. не е там въпроса... Надявам се че някъде ме чака човек, които ме заслужава и които ще ме намери.

 
  ...


...
преди: 8 години, 10 месеца
hash: f2a91ef5b2
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

6.   Kаквото и да кажа ще е малко, просто ти свалям шапка за това как мислиш и действаш. Радвам се, че прочетох написаното, защото точно сега имам нужда от това.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 10 месеца
hash: e16a152026
гласове:
1 2 3 4 5
  (2104907 гласа)

7.   Поздравления за авторката- много добре казано!


Bebs

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker