Споделена история от Любов и изневяра |
Как се случи или историята на едно момиче.
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 1990 пъти
Здравейте, хора.
Аз съм момиче на 20г. Имах сериозна връзка близо 2г. За времето преди да замине за САЩ бях бременна от него, през какво ли не не сме минали, беше невероятно с него. Бях му се заклела във вярност и че ще го чакам.
Момчето ми замина за САЩ, много се промени, решност, недоверие, а аз безумно влюбена - търпим си... сърдене със дни, убийствена часова разлика, разминаване, жертви (грубо казано) от сорта да избягам от последните 2 учебни часа, за да се видим преди той да е тръгнал на работа. Ако излезех в петък вечер (за събота абсурд той като си е вкъщи, или неделя през деня), цупни, флиртувала съм била, незнам си с кого съм била разговаряла. В крайна сметка общувах изцяло с негови прятели и компании, но май там ми беше грешката - ревността го беше обсебила.
Миналата 2011г. си дойде за балът ми, всичко ОК, но за бързо - 2 седмици. Още тогава усетих, че съм една идея назад след приятелите му - каквото обещаеше на тях го спазваше, а каквото на мен - оглушки. Както споменах, след 2седмици си замина - по стечение на обстоятелствата някак си се преместих да живея у тях с баща му (невероятен човек). Може би го направих, защото ми писна от вечното недоверие, от това, побърквах се да стоя пред компютъра, млад човек съм. Мислех, че нещатата така ще се укротят.
Не записах да уча същата година, защото нямах пари, исках да спестя. Малко след това записах като него някакво измислено дистанционно обучение в университет - нали се сещате колко се учи, а той го записа, защото е далеч, и колкото да имал висше (на 30г. е). ОК плати ми семестъра, видиш ли да не ида в друг град да уча, че не се знае какво ще стане... но през това време 1ст. не ме помогнал, уж събираше за НАС, Нашето бъдеще, а всичко се изпиваше и си го харчеше сам. Ох и още кооооолко подобни историики.
В началото на лятото започнах работа в една механа. Ново за за мене, нови хора, интересни, шантави шефове, много работа, след работа забавление с тях. Имах/м един колега, с когото се знаехме от преди това. Как се случи незнам - постоянно двамата, отиваме, прибираме се (живеем близо), грижи се за мене, внимателен, досеща се сам, стъпил на земята, СЕРИОЗЕН И ОТГОВОРЕН. И така 4-5м.
И, да! Отплеснах се в работа и купони след работа. Приятеля ми остана на заден план. И, да - колегата ми се влюбил с мене... вече стана каша в главата ми. Започнах да си задавам въпроса - защо колегата, а не човекът, когото съм избрала не се отнася така към мене. Защо търпя, та аз съм само на 20, колко имам да видя и живея.
Гурбетчията пак се прибра, но с 1 седмица по-рано от казаното ми, може би е си е мислил, че ще ме хване по някакъв начин, но УВИ, не стана така, както той си е мислил. От малък град сме, вече разни хора са му казвали, че са ни виждали заедно. Интриги.
Малко след Нова година му се обаждам преди да свърша работа да го питам къде е. Получавам отговора - Ми тука в един приятел. Що? ! ... е казах - А, сори, питах!
И си казах, щом той е където си иска, и аз мога - и отидох в един бар с колегата и една колежка. Телефона ми неспря да звъни - не вдигнах.
По едно време се влиза в заведението с трясък - и от вратата съпровод от псувни и нахвърляне с юмрук към колегата, разтървавайки ги отнесох и аз. Нищо. Замина си. И ние.
Не се прибрах при него, не му и звъннах.
След 3 дена го потърсих - резултат: изгорени всичките ми вещи, дрехи, документи, лаптоп, който се оказа заложен. Сама съм си виновна, че не отидох още на следващия ден.
Идваше в механата - сцени, сцени, сцени....
Оправихме се, простих му. Криеница от родителите ми. Грешка.
Скарахме се. Заминах преди 2 месеца за Англия с колегата и колежка. НЕ ми се стои тук, не е моето място, усещам го. Една вечер прекалих с питиетата и му се обадих. Започнахме да се чуваме. Той твърди, че ме ош обича и иска да дойде при мене, само да съберял още малко пари. Да взема квартира, това да направя, онова да направя. Бях навита много, но вече започвам да се замислям... незная - да се върна ж България, да остана тук с колегата или да се съберем отново. Н Е З Н А М! Не желая да стоя в УК, но американеца отказва и да чуе за България. Вярно няма работа, но не ми е времето сега да съм в чужда страна, не ми е мястото тук, не съм Аз тук.
Хора, колко още подробности има в тази история, но немога, нямам сили да ги напиша. Объркана съм. Стрх ме е. Искам да помоля за съвет, или поне малко подкрепа какво да направя. По цял ден мисля ли мисля, сърцето ми е свито.
Благодаря за вниманието, който ме изтърпя.
Обичайте се и дръжте на себе и, защото, ако правиш компромиси и винаги гледаш другите, става заплетено.
|
