Заложница съм на любовта си
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 2077 пъти
Аз съм момиче на 17 години. Пред 10 години със семейството ми се преселихме в САЩ. Там всичко вървеше добре, уча в елитна гимназия, започнах кариера на фотомодел, имам си приятели, адски красиво гадже, нямам финансови проблеми. Преди 3 месеца си дойдох в България, за да свърша някои работи. Един ден, тъкмо се беше стоплило след снеговете и слязох пред блока малко на слънце. На площадката имаше деца, едно момченце се опитваше да научи някои трикове със скейт. Допреди две-три години карах редовно и реших да науча момчето на това, което знам. През цялото време докато бях с момчето (около два часа) сестра му ни беше наблюдавала.

След няколко дни тя реши да се запознае с мен и ми каза, че се радва как съм се грижила за брат й. Всщност ние само играехме, но тя вече беше влюбена в мен. Покани ме на кафе и за седмица-две станахме приятелки. Тя е на 16 години и живее с нейния приятел, а баба й и дядо й се грижат за брат й. В началото на миналия месец отидохме на купон и се напушихме. Още ни държеше, когато решихме да се върнем сами вкъщи и на улицата се целунахме. След това отидохме у нас и продължихме нататък. Това обаче тая кратко, защото аз се уплаших и се заключих в банята. Когато излязох тя вече си беше тръгнала. След два дни пак се видяхме и си говорихме сякаш нищо не се беше случило. Обаче аз вече трябваше да си заминавам за САЩ и на следващата ни среща тя ми се обяси в любов и че иска да остана с нея. Аз й отвърнах, че също я обичам, но не мога да остана в България. Тя обаче няма да замине с мен, защото е непълнолетна, а родителите й които трябва да й разрешат не са в състояние, дори да й се обадят по телефона. Освен това тя ще трябва да се издържа по някакакъв начин, а тук я издържа приятелят й. И така, аз останах тук, вече цял месец мънкам обяснения пред нашите, защо не се прибирам.

Те са много толерантни и разбрани (гаджето ми е чернокож и те много го харесват), но не знам как ще реагират на това, че искам да оставя живота си в Съединените щати, заради момиче. Освен това сигурно вече съм загубила и моя приятел, защото и без това всичките момичета го свалят. Той ме лъже по скайп, че ме чака, а си е качил плажни снимки с една съученичка. Попаднала съм в безвремие и се чувствам много объркана. Започнх да се съмнявам в собствените си чувства, но не и в нейните. Тя ме привлича, но все още изпитвам влечение към мъже. Не знам как да постъпя в тази ситуация, защото всички губим, а с времето се чувстваме още по-нелепо.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 12 години, 1 месец hash: e333620acb

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Щом одобряват черния ти приятел, ще одобрят и приятелката ти, споко.

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: fe4aa20a52

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Що за наивница си ти ??? взимай куфарите и заминавай за да не се окажеш утре зарязана и с разбити мечти ..

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 6f6bdf662a

гласове: 1 2 3 4 5   (3 гласа)

3.   Хубава история, това снощи ли го сънува? Моя съвет е да се върнеш обратно в реалността.

 

...

горе^

преди: 12 години, 1 месец hash: 8f4454b7d5

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Абе бягай от тази чернилка

 

...

преди: 12 години, 1 месец hash: 3ac7a5b8ff

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

6.   От авторката: Всъщност не се колебая дали родителите ще я приемат, както и факта, че съм бисексуална, но те адски много държат на мен и на това да успея в живота. Зата те много са ми помагали в образованието, приемали са всичко, щом то не пречи на развитито ми. Те никога не са казвали нещо по адрес на гаджето ми, че е негър или нещо подобно. Радват се, че контактувам с хора, които се изграждат и искат да успеят в живота и негодуват срещу нещата, които ме отвличат от пътя - падам си малко по ъндъргаунд и неведнъж са ме предупреждавали интелигентно да не се отклонявам. Така че ако оставя живота си в Америка, те няма да са особено щастливи. Друг е въпросът морално ли е да бъда с момиче, особено когато аз лично не се боря за нея, така както съм се борила за приятеля си.

 

...