 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Може ли човек /жена/ да е толкова наивен и добър?
преди: 12 години, 1 месец, прочетена 5644 пъти
Здравейте...
Споделям историята си/и аз не знам защо? /
Имала съм в живота си 3 връзки/платонически/и нищо особено...
На 17год. срещнах него... Не беше нещо особено, но ме привлече някак си... Без да се питаме кой с кого, как и защо... връзката ни започна... много бързо стана и другото/сещате се... :), а и ми беше за пръв път/, но така или иначе не съжалявам. Връзката ни продължи 5год. през повечето от които живеехме заедно т. е. почти не сме били разделени. Връзката ни беше спокойна/без излизания, без приятели/само ние... Мен това ме устройваше, не съм се оплаквала... От вкъщи на работа-от работа в къщи... и така 5год/тук-таме съм излизала, при което той много роптаеше за което... , но на мен просто ми се излизаше/. Когато излизах не ставаше нищо разбира се, с приятели, забавление и нищо повече. Спорове имаше разбира се и ревност и т. н. /нормални неща за една връзка/.
След тези 5год. решихме да си се оженим... и така стана... сватбата мина прекрасно аз вече и бях бременна/няма по-прекрасно чувство от това на този свят/. Дните и месеците след сватбата-нормални... пак си имаше караници и спорове/чак пък да обрисувам колко сме били щастливи, не знам но ми звучи банално/. Роди се едно прекрасно детенце, което бе обгрижвано с много любов/от моя страна/... мъжът ми стана някак си студен. Не ме дразнеше, че е студен с мен, а това че е дръпнат към детето/то за какво е виновно милото/. Както и да е минаха две години през които си отгледах детето сам сама, помагаха ми от време на време моите родители/прекрасни хора/, от неговите родители никаква заинтересованост. Дойде време да започна работа. Посъветвайки се с него/важните решения ги вземаше той, не че не съм роптаела понякога/решихме че от финансова гледна точка е по-добре да започна работа. Живеем в малък град и намирането на работа е трудно-разбираемо. Но един ден стана така че чрез познати намерих работа в съседния град, а и възнаграждението беше добро. И така след няколко дни започнах работа... и се почнаха и проблемите разбира се. Започна се една ревност/и преди я имаше но не такава/, от сорта на ти и шефа ти, ти и колегите ти. А те всички милите/много уважавам колегите си/възрастни хора и със семейства/не че няма такива случаи в историята/, но не виждам себе си в ролята на жената разваляща семейства. Не се смятам за някоя кой знае каква, но поне виждам себе си като човек с морал и някакви принципи. Разбираемо намирайки работа, доходи ми се вдигна и на мен самочувствието/в нормални дози разбира се/приятели, роднини за мен си бяха все същите, а и аз за тях не се бях променила, просто станах друг човек, по-красива, по-самоуверена, по-отговорна... Разбира се тези неща привличат мъжете и не се лишавах от внимание, но НИКОГА не съм злоупотребила с това, просто не е в стила ми. Разбира се като всеки човек имах skype и facebook страница, където също не липсваха комплименти, но от най-безобидния сорт. А и не съм човек, който когато някой му направи комплимент или го покани на кафе да си слагам табелата омъжена. Все пак се смятам за разумна, за да не прекрача някои граници... нооо... според моят съпруг това не е точно така... и се почна... едни обиди, едни чудесии, сриване тотално на самочувствие и себе уважение. А аз от вкъщи на работа, от работа вкъщи/пътувахме заедно с моя съпруг/, излизания на годината веднъж-дваж и за какво... За най-малкото посягания, удряния, гонения... И аз така и не разбирах къде е причината... Да аз контактувам с много хора/жени, мъже/ и какво от това. Да спра контактите с мъжете, за да не ме помисли някой за... за каква... какъвто е самият той... никой няма право да ме съди ако не ме познава/поне аз правя така/. Да подчертая все пак не съм била пребивана или вкарвана в болница, но това не е оправдание за нещата, които ми причиняваше... И това в продължение на три години... и за какво е било това търпение/да ме пита някой/, никой не ми е виновен. То не бяха недей да ядеш, че ще напълнееш/скришно съм яла/, в мивката има малко чинии/прас един шамар/, не е изметено/прас един шамар/, събаряния на земята и какво ли още не... не ми остана никакво себе уважение... гонения посред нощ... и т. н.
Една вечер пак се повтори гоненето, като този път излязох с детето.... иии... КРАЙ.
Просто казах край... взех си детето и излязох на квартира, без да се съобразявам с никой и нищо, досега винаги ме е било страх, че няма къде да отида, как ще се оправям сама с дете и прочие... няма такова нещо... по-добре сама и спокойна, отколкото добре осигурена, но нещастна. Та аз съм толкова млада все още и кой ще ми върне годините назад...
Въпреки всичко след време реших да опитаме, но без да се връщам... да се виждаме да видим как ще стане... НО... контролът над живота ми продължи и в първия момент, когато го усетих се отдръпнах... и реших, че това ще е краят... търсим се, чуваме се, питаме се КАК СИ? и толкова...
Преди няколко дни мъжът ми влезе в болница и аз отидох да го видя... много бях разтревожена, та той е баща на детето ми... от страна на моите родители една разтревоженост, от страна на неговите-обвинения към мен едва ли не аз съм виновна, а много добре знаят, че синът им ме изгони, но въпреки това... ИЗРОДИ...
И мъжът ми за пореден път ме обиди питайки ме ЗАЩО СИ ТУК? -а аз:Заради детето и от човешка гледна точка... търся го, за да питам как е... наистина се притеснявам... Не съм казала, че ще се върна просто се тревожа, но... може би греша... в очите му има едно такова очакване... ГАДНО Е...
НО АЗ ПРОСТО НЕ ИСКАМ ДА СЕ ВЪРНА, защото той няма да се промени, колкото и да ми се иска.
Та Вие ми кажете, може ли такава наивност, глупост от моя страна?
Благодаря Ви!
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 117e890641 |
|
1. Ти си попаднала на уникат - съдист и шовинист. Няма смисъл да си тровиш живота с него. Наистина той е баща на детето ти, но няма смисъл да си съкращаваш живота на половина и да бъдеш с него. Напусни го веднага и бъди щастлива и свободна. По-добре по-далече от него да си. Премести се надалеч и живей щастливо с детето си. Съжалявам за силните думи, но един ден ще разбереш че си направила правилното.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 42c831a240 |
|
2. РЕСПЕКТ!!!! Уникална жена си казвам ти! Не знам, наистина не знам, какво да ти кажа, изчетох историята на един дъх и просто... здравомислещ човек си, силна личност и да макар страха я имаш оная нотка решителност, с която хората променяме живота си на 180 градуса.
Не си наивна не си и глупава, просто си човек, имаш чувства, страхове, копнежи и мечти... нормално е тези човешки навици да ни спъват и да ни карат да търпим подобни безумности. Евала ти правя, че осъзнаваш цялата ситуация правилно, но никога не се обвинявай за каквото и да е било в тази история, някога си имала логично обяснение за действията ти. Хайде успех, здраве и за теб и за детето!
Зу-За
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 2f76090805 |
|
3. Виж, проблема не е в теб и това се вижда отвсякъде. Незнам, но някак си, в мен се роди един голям респект и уважение към теб, може би защото си истинска в живота, което е чудесно.
И за това пиша сега и искам да ти помогна.
Ти си просто една добра жена, обичлива и грижовна. Но не си и наивна.
Мъжа ти е един голям късметлия, защото има теб, но за жалост не го вижда. Не вижда какъв човек си, не вижда какво голямо сърце имаш.
Той, за съжаление е попаднал в капана на ревността.
До толкова, че те е намразил. Въобразява си, че му изневеряваш или поне че флиртуваш с колеги, приятели и т.н.
Не ти вярва, и това е заради тази ужасна ревност, която той е натрупал и то без причина.
Ти не си виновна. Нормално е да има ревност, все пак има и любов.
Но той е изпуснал контрола над ревността си и вече всякаш ревността контролира него. Вместо с течение на годините, ревността да отслабва, тя всякаш се засилва при него.
Всякаш не те е опознал достатъчно, за да ти вярва.
И тези шамари и това лошо отношение и посегателствата-заради ревността е, вижда се.
И въпреки всичко това, ти отиваш при него, на визитация в болницата, защото си загрижена за него.
Но той все по същия начин се държи с теб, с все същия ревностен поглед те гледа.
Не вижда, че ти, въпреки всичко, си до него и най-вече, че му даваш шанс да се промени, защото все-още го обичаш, но той това за съжаление не го осъзнава.
Сериозно поговори с него. Защото детенцето ти ще пита някой ден "Тати къде е" ... и ти какво ще кажеш? ;(
Кажи му го това на мъжа ти. Кажи му да се осъзнае и то навреме. Защото рано или късно ти ще спреш да се виждаш и дори чуваш с него, ако той продължава да те ревнува и ненавижда.
Ще си потърсиш и намериш друг, който наистина ще те оцени и капка ревност няма да има към теб, или поне ревността му към теб ще е колкото една капка.
А мъжа ти? Ще осъзнае какво е имал, но късно ще го осъзнае и ще съжалява много и ще страда още повече след като се сети за своята рожба, за която той не се е и интересувал, както не се е и интересувал от теб. Ще осъзнае че е изгубил 2 огромни ценности в живота си и то заради какво? Заради глупавата му и прекомерна ревност.
Успех мила и не се отказвай. Можеш да го промениш. Любовта винаги побеждава :)
Едно Момче - 20г.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 659d7e7cb3 |
|
4. До номер 1 от авторката...
Много си права и думите ти въобще не са силни, а реални... самата истина... и ти благодаря за хубавите думи!
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 659d7e7cb3 |
|
5. До номер 2 от авторката...
Благодаря ти... за съжаление до скоро не можех да гледам на себе си така като ме описваш... бях свикнала с мисълта, че съм едва ли не някой боклук. И именно чувствата и страховете ми не допуснаха да взема решението по-рано... И Да трябва да спра да се извинявам за чужди грешки.
|
...
| преди: 12 години, 1 месец hash: 659d7e7cb3 |
|
6. До номер 3 от авторката...
Благодаря и на теб... И много ме учуди това, че такъв коментар е написан от 20г. момче... БРАВО... РЕСПЕКТ... Въпросът "Къде е тати? "ми се задава и сега, но това просто не променя нещата за съжаление. Засега детето знае, че живее с мама, а тати живее в своята къща. До това дали го обичам...??? не знам дали са останали такива чувства в мен... че уважение има... има, но толкова. А за това си е виновен единствено той, не може да очакваш да те обича някой, когото нараняваш по такъв начин.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 9342c8b331 |
|
7. Ти определено не си това, за което се мислиш и с което парадираш, въпреки пубертетските коментари по-горе. Мислиш се за някаква ("добра", "наивна"), играеш го такава, но това не е твоята същност, а една голяма превземка (някои фрази в писанието ти еднозначно го издават).
Добрият човек не е наивен, а е осъзнат. За да си добър трябва вътрешна сила, а обидчивият човек не е нито силен, нито осъзнат, най-малкото пък - добър. От друга страна на наивния човек самочувствието, приятелите, флиртчетата във фейсук и кафетата без етикет "омъжена" не му растат заедно с доходите.
Така: това, което си написала е твоята версия и твоята самооценка. Много ще е интересно да изслушаме и другата страна с нейната версия, а и оценките на околните (но не на родителите ти - за тях несъмнено си идеална), понеже има много голяма разлика между това човек за какъв се смята и това какъв е той в действителност.
Голямата ти грешка е, че си свързала живота си с някого още млада и зелена. Нямала си възможността нито да опознаеш хората като цяло, другия пол, себе си ако щеш, нито да натрупаш необходимия житейски опит, нито пък да си избереш подходящ и съответстващ на твоята натура партньор. Хората се събират по подобие и взаимно привличне, а не да хванеш първия срещнат за ушите (или съответно той тебе) и после да се опитваш да го променяш.
Но още си много млада. Успех следващия път! И недей да излизаш пред хората с лафа, че си добра и наивна - гротеско е.
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 659d7e7cb3 |
|
8. До номер 7 от авторката...
Аз не парадирам с това каква съм, аз се познавам добре или по точно сега започнах да се опознавам... а и в историята си/ако си я чел/а/съм написала, че виждам хората като себе си... явно и ти ме виждаш като себе си... или...??? то нали знаеш, хората са като въглени, ако не те опарят ще те очернят... това го пиша във връзка с отсрещната страна... за тях аз съм грешната, покварената/а в семейството им има такъв екземпляр/ и те разбира се избиват комплекси на мой гръб... , а за това дали се превземам или не... много хора са ми го казвали и то все хора от които една мила дума не можеш да чуеш, т. е. студени... е аз не съм и не искам да съм студен човек... Ако някой прави добро на някого съзнателно знаейки каво ще му се случи, не би се впуснал въобще да го прави... Наивно добрия прави добро, само защото е добро, а осъзнато добрия го прави или за изгода или... все тая... /мое мнение/. А и това със самочувствието, приятелите и прочие... как пък го измисли, с израстването на доходите ми не съм писала, че се е променило кой знае какво, качествено да, но не и количествено...??? О човек за себе си до едно време е това, което му го натрапват /в моя случай/, а когато се осъзнаеш наистина виждаш самия себе си... за околните човек никога не е по-по-по... А това, че съм си свързала живота от малка с някого... ооо въобще не съжалявам... аз не съм търсила многото... ние сме се местили и от град в град, видяла съм, но не съм се възползвала... Не се хваля никому, това че на някой не му отърва, че съществува нещо по-по си е негов личен и душевен проблем... /а всеки за себе си си е по-по и аз уважавам това в хората/
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: 42c831a240 |
|
9. Написах коментара си именно, защото се досетих, че преди не си можела да гледаш на себе си като такъв човек. Едно е да се родиш със самочувствие, гордост, борбеност и благодарение на това никога да не са те мачкали, а съвсем друго е докато си мачкан да си изградиш тези неща. Като цяло е трудно за един човек да се изправи и да изкрещи мнението и позицията си, когато всички го сочат с пръст, обвиняват го и му се присмиват. Но много се радвам, че си от жените, които говорят за това, така, сякаш всичко е заровено в пръстта.
Зу-За
|
| преди: 12 години, 1 месец hash: ae4ffacfe3 |
|
10. До номер 9 от авторката...
Преди гледах на себе си... по-скоро от гледна точка на околните/мъжът ми най-вече/, казваха ми как ме виждат и аз така... без лично мнение. От сега на сетне ми е ясно, че мнението си и позицията си доста трудно ще ги пробия през мен, но поне се старая да отстоявам правото си на човешко същество... А за соченето с пръст... то е ясно, всеки сочи този, който според неговата преценка е по-надолу или едва ли не пропаднал-а то нищо общо... Много им е лесно особено на тези, чиято съвест не им е много чиста, но докато според тях има по-зле от тях - това е добре дошло!
|
...
| преди: 12 години, 27 дни hash: c01cc3e58c |
|
11. Не знам как може изобщо да контактуваш с човек, които те е БИЛ? ! Третирал те е като робиня, нехаел е за детето ти, ясно е че след време ще посегне и на детето ти... Остави го сам, не заслужаваш подобен боклук да турпиш, нека си умре сам!
|
| преди: 12 години, 27 дни hash: 659d7e7cb3 |
|
12. До номер 11 от авторката...
Контактите в норма не мога да спра заради детето... то така или иначе ще разбере за какво иде реч, но е още малка и не осъзнава какво става около нея, оставила съм я да живее в детския си свят без проблеми... засега... Оставила съм го сам вече, но тежка дума като"остави го да умре" е много болезнена... само като мисъл.
Благодаря ти!
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
