Историята ми
преди: 12 години, 28 дни, прочетена 2251 пъти
Това е продължение на стара история, която съм описвала тук. Историята в резюме е следната. Познанство от няколко месеца, активно писане и говорене в интернет по цели дни и нощи, различни градове, но не съвсем непонзати, тъй като сме завършили едно и също нещо и сме се виждали. Той беше се отдръпнал за два месеца, изведнъж, като аз потърсих грешката си в мен самата, тъй като съм колеблива и не предприех кой знае какви стъпки за това да се видим.

Много тежко преживях двата месеца, но изведнъж той се появи отново. Писахме, аз бях на 7-мото небе, сякаш съм се преродила, той започна отново да ме кани, но аз може би в стремежа си да поправя старата си грешка, станах доста настъпателна и започнах да му говоря доста неприлично, което не е типично никак за мен и с което го отблъснах. Така на няколко пъти се разбираме, да му отида на гости, веднъж той сам ме отряза, следващите пъти аз се разколебавах по някакви причини, но в крайна сметка решихе и се видяхме. Бях при него на гости.

Оставям го той да диктува и се съобразявам с неговите желания, тъй като е със 7 години по-възрастен от мен. Когато се видяхме видях една пълна противоположност на мен самата. Той грамаден, аз мъничка. Не мога да кажа, че не бях подготвена за това, виждали сме се и преди, но това може би го е шокирало знам ли. Не съм очарована аз също от това, което видях чисто физически, но емоционалното при мен винаги надделява. Прекарахме почти цял ден и една нощ заедно. Имаше интимни моменти. Сега обаче, след като ме изпрати, той престана да комуникира с мен и започна да ме избягва. Попитах го, накарах го да говори и ми съобщи, че не иска да ме обиди, но не е почувствал тръпката, която е очаквал да усети и че голямото разстояние ще е пречка. Чисто и просто явно се е разочаровал от мен.

Не е болка за умиране, аз съм щастлива, че опитах, защото неизживяната тръпка щеше да ми тежи като проклятие още дълго време. Но проблемът е следния: не съм сигурна, че това е окончателно краят. Имам някакво смътно чувство, че той се е поуплашил, че сега трябва да започне връзка. Не е бил наясно със себе си и аз съм го притиснала да говори и той чисто инстинктивно се отдръпва, за да си даде време, но след седмица, две или месец, ще осъзнае, че не му е било чак толкова зле тези часове, които прекарахме заедно и ще започне отново да ме търси...

Не мога да продължавам да агонизирам повече, аз самата разбирам, че не сме подходящи като двойка, но ако той сега ми беше казал, нека опитаме и не се беше отдръпвал, майната му на чуждото мнение и как ни гледат, щях да опитам. Не искам повече да се оставям да си играе с емоциите и чувствата ми. Знам, че не е виновен, че постъпва така и се опитва да се държи коректно, но ако се появи отново скоро не искам да съм толкова слаба и пак да му отвърна с разбиране и с привързаност, искам да си продължа напред, а за това ще ми трябва време и доста старание. Това се превърна в омагьосан кръг. Вярно е, че сега приемам нещата доста по-спокойно, приемам, че не ме иска, макар че не ми е много драго, на кой ли би му било драго да го отхвърлят. Но иска ми се да надделее самолюбието ми, та ако се появи отново с исканията си, да мога да му кажа спокойно и трезво както той на мен, сега, че от това нищо няма да се получи. Знам обаче, че няма да мога, дали от мекушавост, дали от старание да не го обидя, дали от желание към него. Ако той ме искаше, сега щях да обмислям как да се отърва от него, тъй като е нелицеприятно пълен, но тъй като не ме, мисля само за това, колко спокойно, уравновесено и мъжкарски се държеше през цялото време с мен...