Брак без любов? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (121187)
 Любов и изневяра (29706)
 Секс и интимност (14357)
 Тинейджърски (21896)
 Семейство (6473)
 Здраве (9598)
 Спорт и красота (4699)
 На работното място (3177)
 Образование (7302)
 В чужбина (1652)
 Наркотици и алкохол (1115)
 Измислени истории (797)
 Проза, литература (1737)
 Други (18522)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Брак без любов?
преди: 16 години, 9 месеца, прочетена 7322 пъти
Здравейте, искам да ви разкажа моята история. Нека тя да е поука за младите, не че аз съм стара, на 29 години съм, но за тинейджърите на по 17, 18 год. Та аз като бях на тези години под въздействието на хормоните или на замъглен ум, понеже не знаех какво да правя и взех, че се омъжих на 17 и половина. И то за мой приятел, който твърдеше, че ме обича, а аз нямах никакви чувства към него. За мен той беше просто приятел. Но се самозалъгвах, като си мислех, че той ме обича и всичко ще бъде наред. Така живях 6 години без цел в живота, без обич, без нищо, което да ме радва. И накрая срещнах него.

Той е голямата ми любов. Бях още омъжена за другия. Започнахме да се срещаме тайно. Той беше човекът, които ми отвори очите за света, накара ме да се чувствам щастлива, че живея и че съм го срещнала изобщо. Нашата любов беше много бурна, много изпепеляваща и любов от пръв поглед. Той е по-малък с три години, но това няма значение.

Мъжът ми разбра и трябваше да избирам правилното решение. Дали да бъда с човека, които обичам или да живея по страрому без любов. Избрах първото, въпреки, че беше много трудно, чувствах се виновна, че трябва да го изоставя. Но не съжалявам, сега съм много щастлива, живеем заедно от две години и всичко е ок.

Правим планове за бебе. Искам да кажа на младите и изобщо на всички, че любовта е най-святото чувство в живота и не бива да се отричаме от него, каквото и да ни коства това.

Бях женена 6 години, заради хората и родителите ми, за да не ги срамя. Сега хорското мнение изобщо не ме интересува. Важното е, да сме щастливи и да се обичаме. Така, че мили хора не се женете без любов! Това е, което искам да споделя, всеки рано или късно ще намери истинската и единствена любов в живота, за да я изживее докрай!

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 16 години, 9 месеца
hash: 23626e532d
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Здравей бих искала да споделя че и аз се омъжих прекалено рано и много съжалявам за това. Обаче имам дете и заради него живея с мъжа си който не обичам.
Живота ми никак не е лек, но търпя и не знам докога ще е така. Много се радвам,че си щастлива, защото аз не съм.
Ако искаш прочети историятя ''на къде да вървя'' в този сайт, това е моята изповед.

 
  ...
преди: 16 години, 9 месеца
hash: 52d93549ef
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   А помислила ли си той как се чувства в момента, само не казвай че това не те интересува, ако е така ти си курва и няма да се промениш никога!

 
  ...
преди: 16 години, 9 месеца
hash: 58ffe6e568
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

3.   ЗДРАВЕЙ, МОГА ДА ТИ КАЖА, ЧЕ ТЕ ПОДКРЕПЯМ НАПЪЛНО! АЗ СЪЩО ЖИВЕЯ СЪС СЪПРУГА СИ, КОГОТО НЕ ОБИЧАМ, КОЕТО Е УЖАСНО! НО ЗАРАДИ ДЕТЕТО ТЪРПЯ! ДАНО ИМАМ ТВОЯ КЪСМЕТ НЯКОГА И ТИ ЖЕЛАЯ МНОГО ЩАСТИЕ!

 
  ... горе^
преди: 16 години, 9 месеца
hash: 752432a27d
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Благодаря за подкрепата. Знам, че има много хора като мен, независимо мъже или жени, затова реших да споделя. Аз имах късмет,че не можах да забременея от него и нямахме деца. Иначе може би и до ден днешен щях да съм с него заради детето. Затова и писах като поука за младите, дано и те четат тук, да не бързат да се женят на 18, да изчакат да срещнат човека и тогава да го направят.
А на 2 искам да кажа, че мъжът ми не беше цвете за мирисане. Не съм влизала в подробности за него. От този тип мъже е, които се натискат на всяка жена пред очите ми, сякаш е нещо нормално. Само, че не му се отваря парашута и до днес е сам без приятелка, именно поради тази причина. На 36 е. Това говори ли ти нещо? Аз смея да кажа честно и отговорно, че не съм курва, и никога не съм била, така се стекоха обстоятелствата. А той си го заслужаваше.

 
  ...
преди: 14 години, 8 месеца
hash: 375b92cd71
гласове:
1 2 3 4 5
  (10 гласа)

5.   Възхищавам ти се на смелоста, браво. И аз живея с моя съпруг без любов вече 17години. Обичах го много в началото, давах всичко за него, но той никога не го оцени и винаги аз му бях длъжна, винаги бях виновна пред него и трябваше да се оправдавам за всяко мое действие. Така годините си минаваха, децата растяха и аз покрай тях необръщах внимание на това че съм пренибрегвана, унижавана и обиждана, мсилих си че това е любовта, че по този начин живеят всички. Докато не се запознах с него.

Той преобърна живота ми, накара ме да се чуствам най-обичаната, уважавана и красива жена на света. Имаме връзка вече 4 та година и съм много щастлива когато е при мен. След всяка наша среща се усещам заредена с положителна енергия, изпълнена с любов към света, чуствам се разбрана и подкрепяна. Просто неможем един без друг.Чуваме се на всеки час и си пишем съобщения непрекъснато, когато се наложи единия да отсъства за няколко часа от града другия се чуства моного нещастен и самотен, тогава телефоните прегряват. Просто трябва да имаме непрекъсната връзка помежду си, в противен случай единия от нас се чуства непълноценен човек.

Това е когато откриеш другата си половинка тогава си завършен, тогава си цял.Сега искам да напусна съпруга си и да заживеем заедно, той е осигурил всичко за случая, изостави жена си за да ми предостави дом на мен и децата ми, но аз не набирам смелост да напусна съпруга си.Все мисля за децата, за хората, за приятелите, за роднините които ще ме упрекват, а само аз си знам как се чуствам с него у дома и какъв прихически тормоз търпя през тези години.

Незнам какво чакам още и какво ме спира да го направя след като другия ми дава всичко от което имам нужда и толкова ме обича че би дал живота си за мен.Приема ме в дома си и с двете ми деца и иска да ни направи щастливи.Кажете ми аз как да постъпя, кой път да поема, защото съм на кръстопът в момента.Дали да рискувам или да поема по новия неомачкан път или да си продължа по стария каменист и застлан с тръни път???Дала съм дума на приятеля си, че до нова година ще му кажа дали ще живея с него или ще остана със съпруга си.Ако някой може да ми помогне със съвет ще му бъда много благодарна.За това се възхищавам на момичето че е набрала кураж и е загърбила всичко това което я прави нещастна и е избрала щастието и любовта.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker