Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Малко неясното има в написаното.

А Към номер 3: а той дали си дава сметка, че някой прави жертва заради него? Аз мисля, че не. А тази жена да продължава да се гърчи, заради някой който не го заслужава...? Ако си готова, да се разделите в името на нещо по-добро, действай. Ако всичко е изчерпано и само ти правиш компромиси, няма какво да продължавате

7.   Ако обичаш друг човек, не е грешка. Любовта не я търсим. Но е трудно да се запази тайната.

8.   Госпожо, преди всичко сте човек. Имате право на щастие. Ако не го намирате в къщи, намерете го навън. Не казвам да се хвърлите на първия срещнат.

Съгласен съм, че децата трябва да растат в семейна среда. Каквото и да правите, правете го умно. Нека никой не страда заради вас и поведението ви.

9.   От №3 До №6:
Да, но в случая мъжът не е виновен. Нали не той иска да изневери. А въпросната жена иска това, защото всичко и е еднообразно. В такъв случай той няма вина, все пак след девет години семеен живот е нормално, тръпката да затихне, Те вече се познават, живели са толкова време заедно.

А трябвали ли в такъв случай да се прибягва, към изневяра. Според мен пък ако Тя найстина го обичаше, сега нямаше да водим този диалог. Тук проблемът е в неиното желание и съзнание.

Аз съм против изневярата:
Затова съветът си остава същия: Ако го обичаш, ще западиш връзката си най-вече заради децата. Ако не, тогава вече си търси друг, но го направи безболезнено за Тях.

10.   1. гледай никой да не разбере.
2. не се влюбвай.
3. ако не го обичаш, и можеш да си финансово независима от него,
помисли за развод - децата ти ще те раберат,
едва ли ще искат са живеят с нещастна майка
4. според мен лъжата е по-голям грях, а всички ние ... лъжем
Дали ще изневериш, или искаш да го направиш няма голяма разлика, дори понякога
Друга връзка ти дава сили да продължиш официалната.
със консумиран секс или без ... престъпила си границата

11.   Аз съм в същото положение в по-напреднал период. Мъжа ми не ме разкри. Правих го предпазливо, защото не исках никой да нараня, а исках да бъда щастлива. По този начин всички по край мен бяха щасливи и доволни. Обаче се намесиха тъпите полицаи за пари и сасипаха всички в семейството ми. Долни мръсни същества, които никога няма да бъдат щастливи.

12.   Мила щом всичко е изчерпано просто се разделете. Все пак живеем в 21век, разводите са нещо съвсем нормално. Ти споменаваш децата си, ами да точно заради тях сложи край на вашия брак. Повярвай ми това е най-доброто решение, защото след някоя друга год. ще почнат и сериозните проблеми с мъжа ти, а това влияе много зле за децата!!!

13.   От №3 До авторката.
А на колко години са децата ти? Кажи ми, за да ти споделя нещо, от личен опит.

14.   Замисляла ли си се някога, че религията понякога бива използвана за манипулация. Не смяташ ли, че тя маже да бъде използвана за да преспи сетивата ти и да вярваш сляпо ,че мъжът ти не ти е изневерил никога. Вярваш ли в негонвата религиозност ? Щом връзката се е изчерпала за теб , не мислиш ли ,че може би важи и за него ? Дали не е потърсил "утеха" и той някъде , " размахвайки" пред лицето ти религиозните си схващания като манипулативен метод ? Повярвай ми , все още не съществуват хора , които да са успели да контролират първичните си инстинкти напълно.Освен това "греха" е грях само тогава , когато ние сами го поставим в тази категория . Длъжни сме да бъдем щастливи , заради самите себе си !

15.   Благодаря ви за всичко написано дотук. Към №3 децата са на 8 и на 5 години.

16.   Аз съм на същото положение. Поне нямам деца, но това не ме утешава. 12 години а продължавам да се надявам, защото все пак го обичам. Не че нямам ухажори. Имам дори с 10 г. по- млади от мен. Но аз искам детенце.

Според мен, опитай да си щастлива, но без лъжа. Никой не заслужава да бъде лъган. Ето аз например открито заявих на моя мъж, че като не ме иска в леглото, сам ме хвърля в чужди ръце. А най-лошото е, че той ми отговори да вървя като искам. Но аз знам, че макар той да е виновен аз ще търпя обидите и упреците от неговото семейство.

17.   От №3 до авторката.
Измина цял месец, откакто е пусната тази тема. Какво предприе? Запази ли семейството си?

Във връзка с годините на децата ти. Ако да изневериш и прекратиш отношенията с мъжа си, поне децата няма да страдат толкова. Все още са мънички, няма да проумеят какво става покрай тях.

Когато моите родители, искаха да се разделят, аз бях достатъчно голяма и успях да разбера какво се случва. Тогава ги намразих, мразя ги и до ден днешен. И не е само това причината за това странно чувство.... Но както и да е. Ако имаш намерение да се развеждаш, прави го сега, докато е време.

18.   Ти каде си била като сте се женили ?
Да си мислила .... ОФЦА !

19.   Никой незнае какво, ще му се случи утре. Ако тези мисли са ежедневие, а не моментни , то най хубаво му ги сподели. И тогава вземи решение.

20.   За мен изневярата не е грях. Живота е само един миг и всичко което ни кара да се чувстваме щастливи и значими, трябва да се възползваме от него!

21.   Ти вече си му изнаверила, щом е в помислите, то рано или късно се материялизира, но го прави умната, че да не причиниш болка както писаха и по горе някои. Не влагай чувстава за да не си блъскаш като мен главата в стената.
Отдай се на хубавата част от живота, то какво ли остава хубаво. (данъци, такси, увеличаване на цените всеки ден... )
Ей и пиши после за да сме в час :))
locobot

23.   Щом не си доволна от къщи отивай да се начешеш аз съм за изневярата и доста често се чукам с един по малък мъж от мен обаче как ме чука пожелавам ти да изпиташ същият нагон

24.   Здравейте, пиша след толкова много време. Случиха са доста неща през изминалите почти три години. Мога да ви кажа само, че между мен и съпруга ми проблемите се поутъложиха, аз се научих да търпя недостатъците му, а той си продължава да си върши своите занимавки както преди, без много много да се трогва от това дали на мен ми харесва или не. Децата са вече големи и разсъждават добре, та и пред тях доста внимаваме как се държим-като цяло всичко е семейна идилия. Човек ако ни гледа от страни, би ни завидял.

Така това е като цяло, но в детайли не е чак толкова розово. През това време, което измина аз се бях сближила с един колега(женен с дете), който знаеше, че нещата в къщи въобще не вървят. Химията между нас я имаше, работехме заедно от доста време, познавахме се добре или поне си мислех така. Не мислех да стигаме до крайност(секс ) с него, но... Май само аз така съм си мислех. Докато един ден след много обстоятелства бяхме в командировка, бях пила повече от колкото можех да пия, бяхме доста близки в отношенията си, аз го молех да спре, но той не спираше по най-деликатния начин ме изнасили-казвам го така защото, когато исках да спре той не спираше, аз не можах да се защитя, ритах, блъсках го, но уви, той си извади меката работа и я докосна до мен(беше ме съблякъл и се възползваше от тялото докато аз го молех да спре). Исках да спре, но не спря. Да преди да сте го казали-търсила съм си го, нали.... Честно да ви кажа много неприятно беше и много се уплаших. Уплаших се, от това че всичко вече не като преди и най-вече уплаших се, че мога да загубя всичко, което имам- а то е семейството ми.

Започнаха проблемите на другия ден. Събудих се със страшно течение и парене отдолу. Представяте ли си какъв кошмар. Трябваше да се прибирам от командировката в този ден. Бях на ръба да полудея. Въвличах и съпруга ми в този инцидент, за който не бях виновна само аз. Но кръста трябваше да го нося аз. Трябваше да реша за 1 ден дали да запазя тайната и да се опитам да съм със семейството си, или да кажа какво се е случило и да приключи всичко, което бяхме градили десет години. Да случката стана няколко дни преди десет годишнината от брака ни. Тогава разбрах, че аз наистина обичам моя съпруг, разбрах, че това е най ценното, което имаме с него в този живот, а именно семейството.

Решението ми беше да запазя тайната и да се боря. Да се боря за семейството да го запазя. Трябваше да използвам куп лъжи, защото започнах лечение на болест, която дори не знаех каква е -при няколко гинеколога ходих всеки различна диагноза ми поставяше -лекувах се от какво ли не, без да знам дали наистина съм болна от това правиха ми много изследвания, но всичко беше уж нормално, но аз умирах от парене течение и болка. Секс почти нямаше у нас, трябваше да се лекувам, изпаднах в депресия, страхувах се от мъжете страхувах се от външния свят, страхувах се от съдбата, че съм я предизвикала. Опитвах се да дам всичко от себе си да съхраня всичко, но съпруга ми усещаше, че нещо много здраво ме тормози. И така поти година, докато не разбрах, че заминавам отново в командировка и въпросния колега ще е там. Бях на ръба да полудея. Нямах избор трябваше да замина. Работех и се затварях в себе си. НЕ исках да общувам с никого, да се сближавам и да карам командировката спокойно. нямах търпение да си тръгна, докато предпоследните дни, съпруга ми се обади по телефона и каза че има проблеми с пениса и че ходи по уролози и т. н. тога просто исках да не съществувам повече, но нямаше как връщане назад нямаше.

Прибрах се и той усети, че има нещо, което страшно ме тормозеше, плачех на сън молех го да ме пази от лошите. Тогава един следобед ме затвори в стаята и каза, че иска да знае какво става, нямах повече какво да крия-казах му всичко, което мисля, чувствам и се е случило. Тогава той ме прегърна и каза, че и той е имал подобна случка с друга жена, целували са се и се е чувствал умърсен и предател, че ако не му е минало през главата едва ли щеше да ме разбере, но... казахме си, че продължаваме напред, това ни аде сили да продължим заедно напред и да се борим, при двамата нещата с физическия проблем утихнаха, като след толкова време си дадох обяснение сама за себе си че при мен може би, пак казвам може би, тъй като лекарите не можаха да ми кажат точно има ли ми или ми няма нещо, та пак ще кажа че при мен всичко е било на психична основа, да мислех си че онзи "мой добър колега" ми е лепнал болест и то не ле чима. Та както и да е. При съпруга ми може би настинка е било, защото отшумя бързо.

Та скъпи мои, човек никога не знае какво може да му дойде до главата.
Сега с мъжлето се разбираме може да се каже. Като всеки си живее както смята за добре, но без да пречи на другия, като изключим, че спазваме правилата на семейния живот.
Та след всичко написано до тук, пропуснала съм да спомена, че със съпруга ми имаме проблем в секса-той свършва за няма и 5 минути, даже това ни е рекорда. И така от деня, в който сме заедно. Приех го такъв какъвто е-за мен беше важно, че може да прави деца, но не бях мислила, че секса ще ми липсва един ден.

И най-накрая да кажа, не знам дали въобще да го кажа, след всичко написано до тук, но без да търся или да искам да ми се случва подобно нещо, то пак се случва.
Нов обект за мен на хоризонта(не е за хвалене, дори ме е страх и срам), но знаете ли, че човек от каквото бяга, това му идва до главата. И това е много вярно. Да! От около две години работя с колега в един офис, добро момче-женен с дете, със семейни проблеми, много ми е споделял, помагах му да се държи психически, да не се поддава на изневяра, да не допуска лоши мисли в главата си, споделяли сме си много той казва, че аз съм му истинска приятелка, и аз го чувствам така, помагал е много на семейството ми -мъжа ми го познава. Аз знам за съпругата му, че го кара да се чувства така както, мен моя съпруг, той я обича и аз го мотивирах да бъде търпелив, докато стигнат до решение на проблемите си, но...

Лесно е на думи, между нас има химия, аз мисля че уж държа нещата под контрол, но се страхувам от него, а той твърдо е решил, че има нужда от секс и аз мога да му го дам, защото знае че и на мен ми липсва в къщи.
Но аз не го искам това!!! Искам да си останем колеги и приятели, не искам да развалим всичко, аз вече съм се парила от такава каша, не искам пак, но той не знае нищо за това, опитах се няколко пъти да го намекна, но той по хиляди начини ми показва, че той е човека, раздвоена съм, и уплашена-дали наистина ще се случи отново нещо с неприятен край, не знам какво да правя, а колегата има нужда от мен(като разбиране, разговори не говоря само за физическа близост-н най-малко искам да се случи),

колкото и тъпо да звучи! БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ПРОЧЕТОХТЕ ДО КРАЯ! И ВСЕ ПАК ХОРА ПРАВЕТЕ КАКВОТО ТРЯБВА, ПЪК ДА СТАВА КАКВОТО ЩЕ, И ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ, ЧЕ В ЖИВОТА ПОВЕЧЕ СЪЖАЛЯВАМЕ, ЗА ТОВА КОЕТО НЕ СМЕ НАПРАВИЛИ, ОТ КОЛКОТО ЗА ТЕЗИ КОИТО СМЕ НАПРАВИЛИ!!! КАКВОТО НИ ДАДЕ СЪДБАТА -ТОВА ЩЕ Е
И все пак аз съм твърдо до семейството си!

25.   Много писане за нищо не разбрах хем са те изнасилели хем пък и мъжът ти кръшнал.
Виж сега аз съм за изневярата и така като ти се отвори шанс бягаи с двеста до като те изчукат па после ходи където трябва. при семейството

26.   До всички, които са ЗА изневярата:
Знаете ли, мисля, че светът, освен всички други проблеми, има един мнооого голям - липсата на вяра. Как можеш да започнеш да градиш нещо с пламък в сърцето си, как можеш да даваш всичко от себе си за него, ако нямаш вяра в него, че то е истинско, че то ще се случи? Няма как. И знаете ли защо хората нямат вяра? Защото когато някога са имали вяра някой с вашето мислене се е появил в живота им или на техен близък и е съсипал по най-долен и гнусен начин това свещено чувство, което дава сила на хората да строят светове, да постигат мечти... Откъде знам, че всички някога са имали вяра - вижте децата си, те имат това богатство вярата, което в нашия "цивилизован" свят се нарича наивност. Не ви наричам грешници, спокойно... вие също сте от тези хора, чиято вяра по някакъв начин е била съсипана от някого. Но, че не сте отговорни не мога да кажа. Всеки избира поведението си, независимо какво е било поведението на другите спрямо него. Това е като да биеш детето си, защото твоят баща/майка те е бил/а... ами бъдете промяната към по-добро подяволите. И ако ви минава мисъл през главата, че не ви пука за никой друг, освен за вас самите, то драги мои, крайно време е да си отворите очите и да разберете, че не само в този Свят, а в тази Вселена всички сме свързани и докато причиняваш някому болка или го лъжеш, това неизбежно ще се връща и при теб.

28.   Тъпи, изкукуригали ПСЕВДОМОРАЛИСТИ... жалки и смешни сте в даването на просташките ви съвети към към жената, писала изповедта си... Никога не можете да разберете какво е ежеминутното, ежесекундното, постоянното чувство на неудовлетвореност... Какво ми говорите за дълг, за грях и за не знам си какво...

29.   а какво става ако мъжът ти не те задоволява сексуално?

30.   Към 28: Това, че се чувстваш зле и страдаш, не е оправдание да правиш зло, а изневярата не е никак добро. Винаги има друг начин(раздели се с човека и бъди с друг), изневярата е най-долният, поне ако човекът, на който изневеряваш е имал вяра в теб. Ако не му пука или ако и той изневерява... няма голямо значение за мен, важното е да не се предава нечия вяра, това е.
Към 29: Ами, зависи от причините да не те задоволява - не иска или не може? Ако не може, то може да говорите за това и да измислите нещо ново, с което да те задоволява повече. Ако не иска - развеждаш се! Не е по-добре дори за децата да имат роддители, които постоянно са в лоши отношения, отколкото разделени родители, които излъчвеат щастие, макари поотделно.