"Силна връзка"
преди: 12 години, 13 дни, прочетена 2325 пъти
.. Всичко започна преди три години когато с едно момче -Мартин се запознахме чрез общи приятели. Още на първата ни среща имаше нещо много силно между нас, говорехме си така все едно се познавахме от години и след известно време започнах да се влюбвам в него, правех какво ли не само и само да го забележи, защото виждах че и той има чувства към мен. Когато най-сетне се престраших да му призная той се подигра с мен по ужасен начин, блокирах го и близо година изобщо не поддържахме никаква връзка. Но след това случайно се засякохме, разбрахме че ще бъдем в един клас и така постепенно започнахме да си пишем отново.. Отново започна да ми пука за него страшно много, чувствата отново се върнаха както моите така и неговите.

Той всеки ден идваше там където се събирахме само за да ме вижда, правеше всичко само за да му обърна внимание, но аз тогава изобщо не го забелязвах както и той не забелязваше моите опити. След няколко месеца отново стана нещо скарахме се той ме блокира от всякъде, не поддържахме никаква връзка в училище се подминавахме без да си кажем нищо. И преди една година бяхме на един рожден ден там отново започна всичко говорехме си смяхме се така все едно нищо не беше станало, знаех че все още има чувства между нас. През лятото докато бяхме на море си говорихме всяка вечер до 4 сутринта по телефона и винаги имахме какво да си кажем. Няколко месеца чаках и се надявах да ми каже, че иска да бъде с мен, но той не го направи и сега като се замисля се радвам че нищо не е станало защото може би никога нямаше да можем да се опознаем така както се познаваме сега.. Сега съм на 17 години и ходя с едно момче от нашия клас вече година и половина но въпреки това и въпреки чувствата който ни свързваха с въпросното момче за което говорех по нагоре - Мартин ние си станахме най добри приятели въпреки всичко което говореха хората и въпреки начина по който се гледахме и всичко останало въпреки всички пречки които ни разделяха ние всеки път отново се намирахме и отново чувствахме това което чувствахме още в началото.. Останахме си приятели дори когото тръгнах с това момче и въпреки, че през цялото това време Мартин ме харесваше той не се отказа от мен а реши да си останем приятели.. Всеки ден излизахме вечер обикаляхме двамата смяхме се и всичко вървеше много добре.. имаше моменти в които много се карахме но после винаги се оправяхме той всеки път ми показваше колко много му пука за мен винаги ме защитаваше дори повече от гаджето ми и двамата държахме един на друг. Но един ден докато седяхме навън той ми каза че ме обича като приятел, очакваше и аз да му го кажа, но на мен ми беше трудно, тогава той ме изпрати до нас и преди да си тръгне и аз му казах, че го обичам, но само като приятел.. От тогава всичко се промени той започна да се отдалечава спря да ми звъни и да ме търси когато аз го виках да дойде да се видим той винаги си намираше оправдание държеше се гадно и аз тогава му казах че не искам повече да сме приятели, а на него сякаш дори не му пукаше и от тогава с него сме много отдалечени и дори не знам защо стана така.. Истината е че ми липсва и че имам чувства към него въпреки че вече не знам какви са неговите предпочитам да сме си приятели и да си останем близки завинаги защото той беше единственият човек който ме разбираше и който беше винаги до мен винаги ме защитаваше и се чувствах сигурна когото бях със него.. Направих всичко възможно да оправя нещата, но не се получава.. Моля ви дайте ми съвет как да постъпя или как да го забравя кажете ми според вас защо всичко се получи така след като имаме толкова силна връзка?