 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Животът ми бавно вехне...
преди: 12 години, 14 дни, прочетена 1843 пъти
Когато се свързах с нея бях 70кг. , сега съм 65кг. Храната загуби вкуса си. Имам чувството, че ще върна всичко винаги, когато се опитам да ям. Едва поемам достатъчно за да оцелея. Искам да плача, но вече, като чели, не останаха сълзи за днес. Може би утре. Не знам, кое е по-страшно - физическата болка или непрестанните мисли? Можеше ли да стане по друг начин? Наистина ли всичко в нея истина? Има ли друг? Що за човек е той?
Но най-страшния удар не беше разговора. Беше погледа, с който ме посрещна - студен, изпънен с досада и неудобрение.
Редица имена на хора от моето обкръжение, изгубили своята любов изплуват в ума ми. Наистина ли не съм по различен от тях? Суетата ли ме заслепи да мисля, че няма да поема по техните стъпки? Няма значение. Сега съм част от редицата имена, които ще си останат точно това -просто имена записани в автобиографията на другия без да успеят да бъдат нещо повече.
Мразя нощта, но още повече мразя деня. Нямам сили дори да стана да изпълня биологичните си нужди.
Страх ме е. Около мен има хора, които разчитат да им бъда упора. Но как да им помогна, когато се лутам в тъмнината, без самият аз да мога да си помогна. Тя беше факлата, която осветяваше тунела на живота ми. Всичките ми планове и амбиции станаха на прах изгорели от студа на онзи поглед. Чакам някоя природна стихия, която да ме отнесе със себе си. Пия горчивата чаша и се надявам на дъното да открия отрова.
п. п. Съмнявам се истинската история да е нещо ново под слънцето. Имам нужда от утеха и топлина, която едва ли ще получа от непознат, но в момента не съм добре...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 11 дни hash: d706600d08 |
|
1. Здравей,
Знам как се чувстваш, била съм там.
Знам и погледа, за който говориш - гледала съм с него. Щом го видиш - значи всичко е приключило.
Знам и колко боли и че ти се иска да те боли физически вместо да те стяга сърцето, да не можеш да дишаш и да се побъркваш от мисли.
Знам, че искаш да заспиш и да не се събуждаш, защото не виждаш смисъл.
Знам и че можеш да се справиш с това.
Трябва да се счупиш и да се сглобиш наново. Да огледаш всяко парченце с много любов и внимание и да му намериш място, така че дупката, оставена от нея да не боли чак толкова.
Вече се рушиш, близо си, може би дори е време да погледнеш себе си. Бавно и търпеливо, огледай всеки спомен, прости на себе си, прости на другите, приеми го и му намери място.
Всеки човек има добри и лоши страни, всеки има нещо уникално и нещо прекрасно. В теб също го има и ти го знаеш. Припомни си го и използвай твоята любов към самия себе си за да се сглобиш наново.
Когато свикнеш да си сам със себе си, да живееш за себе си, а не за някой друг, ще намериш мястото си в света и вътрешният си баланс. Ще намериш и момичето, което е за теб.
Успех, и не се отказвай!
|
| преди: 12 години, 8 дни hash: 1d6a840e71 |
|
2. Подкрепям с двете ръце коментара на 1
Трябва да се счупиш и да се сглобиш наново, НО БЪДИ С НОВА ФИГУРА
|
| преди: 12 години, 8 дни hash: a51fdc8bd0 |
|
3. Имам един въпрос? какво е станало между вас?
|
| преди: 12 години, 8 дни hash: 18ea45d6e0 |
|
4. Да, наистина, какво е станало всъщност? Този поглед, за който говориш, е провокиран от нещо, сигурен ли си, че е друг? Ами ако е обидена за нещо? Защо просто не се изясните?
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
