Споделена история от Любов и изневяра |
Откакто ме изостави се превърнах в нищо.
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 2106 пъти
Здравейте искам да споделя нещо не защото някой може да ми помогне а за да ми олекне поне малко.
Живея в чужбина нямам никакви приятели и това не е защото не знам езика, ами защото от както заминах от Б-я се промених корено... толкова затворена съм станала и просто как да ви кажа... не мога да се отпусна пред никого! 29 август 2011 г. Срещнах едно момче което беше променило живота ми корено! (той не е българин а е от др страна). От както тръгнах с него бях най-щаслива и всеки ден имаше някакъв смисъл... да се сабуждам рано, да се облека хубаво, гримирам и т. н. докато се сабуждах на лицето ми се исписваше една токова красива усмифка а очите ми блестяха най-вече когато той ми званеше за "добро утро" а вечер преди да заспя имаше кой да ми зване и да ми каже "лека нощ обичам те утре ми звани" или "утре ще се видим" Най-приятно ми беше да заспивам с него... когато бяхме заедно беше просто прекрасно, толкова се забавлявахме по всякакъв начин и вече когато ставаше късно към 3, 4 сутринта заспивахме прегърнати а аз облегнала глава на рамото му. (през това време имах фр). Всеки ден бяхме заедно и просто имах стимол за всичко.
27 май 2012 г. Тогава живота ми рухна! Бяхме у тях и се скарахме... той просто ми каза "тръгни си и повече не искам да те видя! " Когато ми каза тези думи просто излезе от стаята, а аз се обух и тръгнах... От тогава не сме се виждали, той ме блокира от всякаде и нито ми звани нито нищо! От този ден аз съм се затворела още повече... постоянно седя в стаята си, не излизам никаде и с никой дори със семейството ми! От този ден нито се гримирам, нито си оправям косата нито нищо! Всичките ми дрехи са на пода, не си мия стаята, нито пък помагам нешо в кухнята. От 27-май до днес 26-юни аз седя само пред лап топа.
Когато съм гладна слизам ям и пак се качвам горе... не си пиша със никой, офлайн съм от всякаде! По цял ден гледам филми или играя игри... дори сънят ми не е както преди... заспивам към 3, 4 сутринта и се сабуждам 1, 2 на обяд! Всеки път когато се погледна пред огледалото имам чуството че виждам "боклук" Толкова съм самотна че дори когато гледам филми плача! Няма значение дари са тъжни или весели... пример: Преди малко гледах филм с две момичета който са най-добри фр и си го признават! Казваха си думи като: "Винаги ще бъда до теб каквото и да стане" и някви такива, а аз се разплаках. В жубина не е лесно да си намериш истенска приятелка каквато имах в Б-я и това много ми тежи... Винаги усещам болка в сърцето (не си внушавам истена е.. само този който е на мойто място ще разбере за какво говоря). И не е само това има и други по-лични неща, но няма смисъл да ги казвам. Сега ще си помислите че съм някаква разглезена "кифличка", но не. Аз съм момиче на 16 което е много силно и не плаче или хленчи за всяко второ нещо... нито пък обичам да разправям на ляво на дясно за проблемите ми. Нито съм момиче което се влюбва в всеки втори и чуствата ми са за кратко време!
Опитах се да разкажа всичко по-кратък начин.
Сажелявам ако историята ми е объркана, но много по лесно е да поговориш от колкото да го напишеш.
Знам че някой от вас ще коментира "колко грешки имаш само" или нещо такова, но няма смисъл това го знам и без да ми го напомня някой, но се пак тук е сайт за споделяне а не за грамота.
Благодаря ако някой е прочел историята ми.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 8d8eb3141b |
|
1. Депресия е това твоето. Вероятно си го обичала за това става така.
Между другото добре правиш. Ако тръгнеш по мъже уж да ти е по-лесно ще е много по-зле. Привидно ще ти е по-забавно, ще се веселиш, но винаги ще ти изниква във съзнанието и никога няма да можеш да имаш пълноценни взаимоотношения с някой, ако не го прежалиш преди да имаш нова връзка.
|
|
