Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Никога не съм мислел, че ще стигна до тук, да споделям личния си живот с някакви непознати, но вече просто не се търпи.
момент, в който ми се иска просто да си изляза, да затворя вратата след себе си и никога повече да не се върна.
Нищо и никога не й е липсвало - екскурзии, където поиска, дрехи, грижа се за колата й, след раждането реши, че иска да ходи на разкрасителни процедури, за да се почувствала пак жена - платих ги. Бижута, цветя - никога не съм я пренебрегвал. На детето купувам много неща. Всичко сам съм постигнал в този живот, апартамента, където живеем го купих, за да остане някога на дъщеря ми, записан е даже на нейно име.
Подозирам, че жена ми започва да ревнува даже от детето,
Срам ме е. Затварям й, за да не се разправяме пред него и изключвам телефона си, тя започва да ми звъни на служебния. После й обяснявам, че по този начин ме излага, тя не разбира сякаш "Какво? Значи те е срам от мен, така ли? "
Знае ми всички пароли за пощи, социални мрежи, следи ми телефонните разпечатки, преглежда ми смс-ите
Казваха ми всички, че не си стока, че си женкар, но аз глупачката - обичам те. и какво обичам, какво получавам - знаеш само да лъжеш. "
Много съм търпелив, държа на семейството си, не мога да си представя даже какво е да съм далеко от дъщеря си. Искам да я гледам как расте пред очите ми. Но вече не издържам на всичко това.
Вече почти не правим секс, само като е в настроение и винаги по моя инициатива.

Това са все твои думи - извадих ги от контекста, за да погледнеш по ясно на тях.
А ето го и края
... Как да си върна доверието й, не искам да си изгубя детето....

Ти не я обичаш... всъщност единствената причина поради, която се съобразяваш с вечните й състояния е дъщеря ти. Ти обичаш дъщеря си. Господи - какво по-нормално и хубаво от това? Но защо разглеждаш двете като една личност?
Замисли се, че след 13 години ще чуеш от детето си "Тате.. остави ме на мира! " Да, децата си тръгват от нас и...? После какво ще остане?
Къде в твоята история си ТИ. Къде са твоите амбиции, твоите стремежи и мечти, къде са твоите желания? Къде е Мъжа в тази история? Няма го! Има един човек на ръба на истерията, който работи здраво и се определя посредством поведението и мислите на другите?
Дали ревността е обич? Не! Знам, че звучи странно. За незрелите жени, изживяващи се като 16 годишни хлапачки да, ревността е влюбеност. Но ревността е само едно болно чувство за притежаване и страх, че може би не сме достатъчно добри за партньора си. Чрез ревностните прояви се избиват (най-безнаказано, върху друго човешко същество, което твърдим, че обичаме) комплекси, страхове и агресия. кажи ми как някой, който твърди, че те обича би ти вредил по такъв долен и егоистичен начин. Ревността е за егоистите, за хората, които искат за своя задник, а не за връзката. Какво прави тя за да запази отношенията ви? Родила е дете? Това ли я прави различна - всички имат матки!
Отвори си очите, приятел!

Че и брак ще й предлага... потресена съм!!!

жена на 35

7.   М.. да номер 5 ти чуваш ли се какви ги дрънкаш. Този човек може ли постоянно да се съобразява с настроенията на жена си.. Колегите и всички останали да го спукват от подигравки, защото тя ревнувала... Колко мислиш ще издържи той преди наистина да си намери някоя да го утешава... Понякога жените сами провалят брака си... За протокола жена съм, но това е мнението ми. Мое мнение съпругата на автора не вярва в себе си и избива комплекси върху мъжа си.... Идете на семеен терапевт ще ви е от полза...

8.   Номер 5 и аз съм като теб и като жената на автора. Пуснах миналата седмица тема тук за това, в тоя раздел... Не искам да съм такава, в самата тема даже моля за помощ.. точно както го описва автора.. звъня му той ми затваря личния
оттам му звъня на служебния.. вечер ако нещо ме притеснява не го оставям да спи докато не ми обясни всичко...
Но искам да кажа защо станах такава... защото му намирах чатове с уговорки за бири с други момичета, защото разни момичета му се предлагаха за секс и той им се връзваше (поне в чата) после няма как да знам имало ли е нещо.. защото веднъж ми каза, че ще се вижда с приятел близо до моя офис и той не поиска и аз да отида.. бях сигурна, че е с друга.. така се и оказа... кажете как да не съм ревнива... как да знам, че сега като ми каже отивам на кафе с този същия приятел, не е пак с някоя???? Аз не бих ревнувала ей така... Но ме докара до болестно състояние.. нервите са ми толкова слаби вече.. И той все напук ми отговаря... както на номер 5

9.   Безделието е майка на всички пороци!

10.   Дали обичам дъщеря си? ЛУД съм по-нея. Това е най-важната жена в живота ми, тя ми е радостта и смисъла да се развивам. Представям си как расте, как я взимам от училище, а тя ми разказва кое момче я е закачало, а аз много ревнувам. Тези мисли ми харесват, чувствам се пак жив с тях. Луд съм по нея. Като заспива обича да й разтривам с палец между веждите и започва да ми сумти едно такова глезено, разтапям се. Когато ми стисне с малката си бяла ръчичка показалеца онемявам от наслада. Бих дал живота си за нея, бих убил заради нея, бих обърнал света.
Тя е много кротко дете, една такава винаги насмяна, лъчезарна. Напоследък гледам, че е станала сякаш по-нервна. Исках веднага да я отведем на лекар, но жена ми каза, че много се вталявам. Като бяха коликите в началото, ставам през нощта, гушкам я и я свивам, така явно не я болеше и се унасяше пак. А аз обикалям из стаите, сядам на компютъра... жена ми се посъбудеше "Пак ли я боли? Цял ден реве, не мога нищо да свърша от нея" Аз нямах против, няма да спя, ще си гушкам детето - по-важно ми е в крайна сметка, боли го. А и си казвах, че сигурно наистина е уморително за нея по цял ден с детето, сама и гледах да се наспи.
Наскоро направи две годинки и й купих един огромен Мечо Пух ха ха ха два пъти е по-голям от нея. Жена ми ме смъмри, че не трябвало да давам пари, защото тя не разбирала нищо. Пък аз си представям, че някога вече ще е голямо момиче и ще й седи в стаята, да си знае, че е от баща й, да не ме измести друг мъж. Тя някога ще се влюби, ще се омъжи и ей така мечока ще си го отнесе в новия дом. Всички ме познават като строг човек, но с детето си съм себе си - малко ексентричен, много любвеобилен и явно леко романтичен.

Един ден, докато бях на работа, жена ми ми звъни, че малката била топла и не знаела какво да прави - да се прибера. Нямаше как да се прибера. Какви велики ги измислих само и само да си тръгна по-рано от работа, за да ги закарам до болницата. И когато се прибрах тя си седи с една приятелка, на детето нищо му нямало. Тествала ме била.

Не! Не я обичам. Тя си го направи, много съм я обичал, нямах търпение да я виждам, исках да я докосвам, да я усещам постоянно. Но всички тези сцени и скандали ме отчуждиха. тогава се и влюбих в друго момиче, което после оставих, заради семейството си. От много време съм го осъзнал, но гледам да й угаждам, за да е мир вкъщи и детенцето да ми расте в нормална среда. Гледам да я уважавам, да се съобразявам и да я гледам. Но винаги съм лош, все за нещо ме обвинява, все в нещо ме подозира. Опитвал съм го това с другата стая. обяснявал съм, че просто имам нужда да се наспя. Тя започва да крещи, аз й шъткам да не събуди бебето, накрая бебето се буди, започва да плаче и аз се чувствам като най-големия звяр на света като тя я гушне и започне да й говори "Няма, маме, не плачи. Татко ти не може да спи, той трябва да си почива, нека не му пречим" и тазни подобни. И аз млъквам, извинявам се, после тя плаче, аз се опитвам да я гушна, да се доближа до нея тя "Не ме пипай! " Или "Не си й помисляй, че ще ти пусна след като ме ядосваш така, нали искаш да спиш отделно, защо ме докосваш? "
Мълча, за да е мир. Мълча, за да не нервираме малката...

Ако мога да си взема детето бих си го гледал сам. И без това тя не се грижи за него, особено сега, а и преди да започне работа. А на мен ми казва, че се вталявам.

Не казвам, че всеки ден е такава. Имаме много хубави моменти, но с всеки следващ скандал имам все по-голяма нужда да се махна от нея. Много пъти съм мислел за раздяла, но това означава да не съм край малката, да ме няма покрай нея. Да расте без мен или не дай си боже с друг мъж. А като не й е баща, ами ако й посегне?

Знам, че се държа като най-голямото мекотело на света, но се надявам един ден тя да се успокои наистина и да заживеем нормално.

11.   Току що спечели сърцата на женската аудитория :)
Ох... цялата любов, която тя по някакъв начин не е пожелала и е отблъснала ти си прехвърлил към малката. Оставил си там другото момиче и любовта ти към нея също е отишла за малката. Едва ли не тя ти е единствения смисъл в живота. Не е лошо, че я обичаш, както я обичаш. Лошото е онова, което ще се случи с течение на времето. Да! Беше ми странно, но вече съм сигурна, че жена ти ревнува от "най-важната жена" в живота ти.
Какво да ти кажа. Според мен вече си взел своето решение - да търпиш, докато можеш, просто знаеш, че е неправилно и в момент, когато много ти е натежало си потърсил анонимността на този сайт.
Знаеш ли дъщеря ти ще порасне - да! И ще се влюби и ще се омъжи, дано ти е жива и здрава и ти се удаде възможност да отгледаш и внуци, но цялото ти търпение в един момент ще ескалира и ще нанесе много щети. И то именно да детето ти, към което изпитваш тази почти майчинска, толкова сега красива обич.
Погледни, опитай се да погледнеш нещата така. Тя ще бъде ли щастлива в дом, където постоянно има сцени и в който родителите й не се обичат. Няма ли в един момент да се чувства виновна и нещастна? Няма ли да те намрази защото си й го причинил.
Ще се разделите... убедена съм в това. Но ще чакаш до последно, ще се надяваш, докато всичко топло изчезне, ще продължаваш тази агония. И накрая ще си тръгнеш, когато дъщеря ти е в тинейджърска възраст, когато хормоните й ще бушуват, когато не се знае как ще реагира на всичко, което се случва.
Не е ли по-добре заради нея да опиташ да прекратиш това подобие на семейство сега, когато детето ще има шанс да израсне спокойна. Да, ще я виждаш по-рядко, но това не означава, че няма да я виждаш. Ти си й баща! Ще ходиш при тях, ще продължаваш да се грижиш за нея, понякога ще я взимаш при себе си и ще си сам с нея. Някоя събота и неделя ще отидете двамата заедно. Знам как дъщеря обича такъв баща! Ще изградите едни приятелски отношения, от които и двамата ще имате само полза. Но това, че не спиш с майка й, не означава, че няма да си там, когато тръгва на училище, когато се прибира от училище. Разделяйки се със жена си, не следва, че трябва да се разделиш с детето си. Ще се ангажираш точно толкова, колкото искаш с възпитание, с грижа, с пари, с време, но ще бъде по-леко и на трима ви.
Жена ти тогава ще се успокои. Тя вече усеща, че не я обичаш, о прекрасно го знае и затова са всички тези истерии. Когато й помогнеш веднъж завинаги да приеме този факт, ще се успокои, ще улегне малко.

Не съсипвай живота и на трима ви...

Плам

12.   Няма жена, която да се роди ревнива. Това се получава, когато попадне на неправилния мъж и той започне да си експериментира с нея. Абсолютно никога не става без повод. И интересното е, че колкото по-малко е ревнива жената преди това, толкова по-болезнено го изживява, защото й идва като гръм от ясно небе, точно от този, на когото е вярвала най-силно.
Ето, авторът сам казва, че:
1. "В началото това ми харесваше (да ревнува), даже нарочно я дразнех, беше забавно. "
2. Имал е връзка с друга, бил е влюбен - и то в толкова ранен етап на връзката им. А тези неща се усещат, за бога.
Жената има правилни възприятия, лошото е, че е поставена в заклещено положение и не е по силите й да реагира по достоен начин. Един ден като се отърве от недоразумението, наречено не-брак по не-любов, всичко ще си дойде на мястото.
А и почти всички жени към 35 годишна възраст спират да ревнуват. Сега това при нея е мъчително, защото не е толкова ревност, колкото сбогуване с илюзиите.

13.   Ревниви момичета и жени (към които спадам и аз), вижте какво ни очаква, погледнете нещата от другата страна на медала... Замислете се...

14.   Боже, защо ли историята ти ми е до болка позната? Дори мисля, че те познавам и знам кой си... :((... И ако съм права... По-добре е да не задълбавам повече..

Малката...

15.   Шапка ти свалям, човече! Личи си, че си луд по детето си! Достоен си за уважение. Като се сметне, че бащата на детето ми духна преди години и забрави, че има син.... Де да имах такъв БНД..
Но те разбирам, че стоиш заради детето си. Няма какво да се лъжем-в 90 процента детето се присъжда на майката, с брак или без. Да го виждаш веднъж на две седмици или всеки път да ти крои номер и да стане месец...
Аз например съм оперирана от всякаква ревност към мъж, но тъй като бях на 14 години, когато почина моя много близка при катастрофа, имам направо фобия-искам да знам човекът, с който съм, дали е добре, звъня, за да чуя как е минал пътят/когато е дълъг/ и всякакви други подробности. Просто да знам, че физически е добре. В леглото с друга е по-добре, отколкото да не е жив, нали? ! Е, за 20 години никой не ме разбра! По 100 пъти повтарям какво ми се е случило като малка. Всеки си мисли, че съм надживяла трагедията вече и все пак искам да контролирам и ревнувам. Не! Знаете ли какво е да погребат 28-годишна пред очите ти на 14 г. и да се стресираш за цял живот? ! Никой не ми повярва, ама пък на мен вече спря и да ми пука.
Съжалявам за офа, но беше една болка в мен от години...
Много си ми симпатичен. Желая някак да се справиш със ситуацията, не знам как обаче... Преди мен хората са се справили със съветите по-добре. Плам е с най-хубавия коментар :)

16.   "Няма друга.. имало е, признавам си, но я оставих, за да остана с тях и да си поема отговорността, която имам. " Ти си болкук, който напълно заслужава съдбата си. Пожелавам на жена ти да се осъзнае, да си вземе дъщерята и да те напусне Завинаги! Неблагодарник!

17.   Подкрепям 100% Плам.
Мога само да добавя, че си направил голяма грешка, оставяйки любовницата си заради подобна жена. Особено ревността от собственото ти дете е много опасна. Дългосрочно ще ти разбие живота и здравето.
Иначе - ти си знаеш. Според мен тази никога няма да ти има доверие, защото е пълна с комплекси, има ниска самооценка. Ще продължава да те тормози и излага пред хората. Предложи ? семейна консултация при психолог. Дългосрочно - намери си любовница, поне да има защо да те тормози и си живей живота.

18.   Искам да попитам автора - ако един ден твоята любима и ненагледна дъщеря вземе плюшения си мечок и отиде при някой, който има същото отношение към нея каквото ти към майка й.. Ако и той я смята за невъобразима досада, първо я кодоши и дава поводи за ревност, за да истеряса, а после вземе да изневерява, а накрая я изкара параноичка? И се държи с нея все едно е бита карта, влиза в тиха война с нея и все по-силно я предизвиква? ... Няма ли да се натъжиш, че някак твърде бързо е отлетяло детството на любимото ти същество и е попаднало не там, където е трябвало? Че просто заслужава свестен човек, а не е дефектна.

19.   Който живее в лъжа и лицемерие, учи децата си на лъжа и лицемерие. След време те копират този модел. Ако наистина обичаш това дете, по -добре за всички вас е да се разведеш. Може да гледаш сам детето си.
След време може да срещнеш жена, която да те обича и да те разбира и да имаш спокоен и щастлив втори брак.
Ненормалните ревнивци са хора с комплекси и ниска самооценка, които никога не са щастливи и не позволяват и на другите да са щастливи.

20.   Номер 16 изби рибата. Поредната болна от ревност. Аз съм се сблъсквала със всичко, което описваш. Разбирам те напълно. И аз обичах безусловно, търпях и все бях крива. Все нещо не правех както трябва и колкото повече се стараех, толкова по-трудно ставаше да угодя. Накрая ми писна. Този човек, просто ми стана безразличен. Знаех какво следва, ако седна с приятелка на кафе, знаех какво следва, ако закъснея, а ако не дай си боже не си вдигна телефона-ставаше страшно. Това изморява и просто убива любовта. НЕ предлагай брак на човек, който не обичаш, било то и майката на детето ти. Така няма да си решите проблемите и рано или късно ще стигнете до раздяла. Достатъчно е че обичаш детенцето си и от това, което си написал, никога няма да го оставиш. То винаги ще може да разчита на теб. Пожелавам ти много щастие, пък било то с друга, защото всеки заслужава да бъде щастлив. Детето си е дете, то винаги остава, да съжителстваш с майка му само заради него не си заслужава.

21.   От номер 16 - що да съм избила рибата? Ти прочете ли целия текст, или чете отгоре-отгоре? ! "Пича" си е имал любовница, нормално е жена му да се вкарва в паранои, защото очевидно е, че има защо! Не е нормално, че не му е била шута още на момента. Ако за теб е нормално мъжът ти да чука други и ти да си ок с това - моля да ме извиниш ;)

22.   100% съм сигурен, че не всичко споделяш. Сърди се на себе си затова, че си сгрешил и така си загубил доверието на човека до себе си. Скъпите подаръци и всичко което си описал тук са нещо което не се налага да го пишеш но със сигурност ще ти послужи като защитна позиция, че ти си невинен. Знаеш ли кое е по лошото, че мнението на хората - демек ние тук няма как да ти помогнем в такава ситуация. Вие 2-мата трябва да разберете, че няма нищо по важно от детето и сега от тук нататък трябва да се примирите с миналото, да си простите, да разберете разликите по между си и да превъзмогнете всичката болка и страдания която ви мъчи и да продължите напред щастливи ЗАЕДНО.

Върни се в началото - там където си сгрешил след което няма да ти се налага да търсиш вината в нея.

23.   21 ти къде прочете, че жена му е разбрала за любовницата, а и като чета и тя не е много стока. Човека е имал любовница, защото още тогава не я е обичал. Какво драматизираш за детето. Деца без бащи много. Дори да не е с тях ще се грижи за дъщеря си много повече от някой, които остават със семействата си и цял живот липсват, ако ме разбираш. Какво го обиждаш и подскачаш, като ощипана.

24.   22 Не съм съгласна, че заради детето трябва да останат заедно. Това е голяма, груба грешка. Това дете един ден ще порасне и ще разбере, че мама и тати не са щастливи заедно. Стига с тоя фалшив морал. Стига с компромиси, защото той именно заради това е на тоя хал. Има дете от жена, която не обича. Какво по-тъжно от това принципно, най-милия ти, най-близкия човек да е повод да не искаш да се прибираш у дома. Там където трябва да цари уют и спокойствие, да ти се свива душата. Колко мислиш ще издържи така? и до кога?

25.   Имам въпрос към автора. Това дете беше ли планирано или стана ''случайно''?

26.   Ох, човек... едно време аз бях една от най-най неревнивите жени. Винаги съм ненавиждала тая драма и подобни разпитваници, следенета, приятелите му много му завиждаха каква съм печена... даже бях му казала, че е нормално когато човек е млад и тн. да се изкуши, да иска да експериментира... говорили сме за това, имаше условие обаче да не е тъпак - да ходи, да изчука някоя и после да й даде грешен телефон, като умен мъж... ама не! Тъпакът взе, че почна да се зарибява с някаква любовница и то каква! с 10 години по-дърта и с около 20 килограма по-тежка, абе някаква баба меца бе! Това много тежко ме удари по егото и сега съм много далеч от това, което бях - и аз така съм станала мнителна, имам пристъпи на сръдня, като не ми вдигне няколко пъти побеснявам и тн... Колко ми се иска да съм предишното момиче, което беше лишено от излишна драма и подобни безсмислени нервиченета... ама мамка му, взех, че се влюбих... Не знам как може да се пребориш с този проблем, дори и да си най-праведния тази жена винаги ще има съмнения. Най-добре й дай ясно да се разбере, че с това поведение няма да се получи връзката, но не се втурвай за брак! Всяка жена изживява тежко изневяра, но това не е оправдание.

27.   до 22 от Плам

Не вярвам, че си мъж!!! Мъж не би се връщал в момента, в който е сгрешил. Мъжете мислят тук и сега, как да реагирам към настоящия момент. В миналото имаме навика да чоплим жените и да търсим виновни, разбира се!

Щастливи ЗАЕДНО е вече невъзможно щом са стигнали дотук. Могат, при наличието на голямо желание от негова и нейна страна, да заровят всичко старо и да достигнат нивото на едно мирно, интелектуално съжителство, лишено от любов, но затова пък спокойно в своята студена апатия, която след години ще се превърне в цинизъм и да опитат да задържат този "привиден" мир максимално дълго - разбирай, докато тате не осъзнае, че дъщеря му и жена му са отделни личности и изоставайки едната, няма да изостави и другата (щом това е желанието му)
Извинявайте много, каквито и гадни номера да му върти и срещите с детето му да са ограничени от нейните агресивни прояви (а те с времето ще утихват малко по малко) той реши ли си, науми ли НИКОЙ и НИЩО не е в състояние да го спре да си вижда детето. Ще ходи в яслата, ще ходи пред блока й, ще говори с родители, роднини за съдействие, ще й подлуди телефона, ще се цапне пред външната врата и ще стои дотогава, докато не си види дъщеричката. Ще моли, ще заплашва, ще стигне до съд! Има ли желание, има начин!
А като малката попорасне вече и майка й няма да може да я командва толкова. Тя сама ще си решава кога да го вижда, ще ходи в работата му, ще ходят на почивки...ще се примири ако трябва на срещите с детето и жена му да присъства, но защо да се примирява с живота, който описа.

До автора -забравих нещо!

Не си мисли, че тази жена няма да се справи сама с детето. Тя е родител, сега ти си поел малко ролята на майче и на нея й е по-лесно да се прави едва ли не на неспособна, но тя прекрасно знае как да си отгледа детето и ако няма кой да го гушне като плаче, иска не иска - ще стане. А не вярвам да не иска. Майка е все пак!
Ти с тази жена оттук насетне НИКОГА няма да се разделиш. Вие имате общо дете - ТОВА е вашето ОБЩО БЪДЕЩЕ - гените на двама ви, които са се съединили в новия живот. Ще сте заедно на всички празници на детето, ще решавате заедно проблемите й, ще си там, когато ще споделяте успехите й. АКО решиш да постъпиш не като мекотело, а като зрял, разумен човек, загрижен наистина за бъдещето на тримата.
Нямате граждански брак и не знам как стои въпроса с издръжката, но ако трябва отвори една сметка и всеки месец, регулярно вкарвай там пари, за да може жена ти да не страда от това, че е останала без финансова опора, сама с дете на ръце. Жилището е на дъщеря ти - оставяш ги двете там. После малката да решава, след 18 иска ли или не да живее с майка си и какво ще прави с апартамента си.
И вместо да се тревожиш за това, че тя била ревнива, пък не знам си какво имаш по-важни неща да мислиш - това дете не е играчка, която да гушкаш, нито ти е куклата, която да храниш. Това дете утре ще трябва да излезе на улицата, да се сблъска фронтално със света, ти и жена ти трябва да възпитате в нея сила, достойнство, благородство и чест, да й покажете какво е да си отговорен наистина за решенията си и какво е да обичаш някого без да губиш самоуважението си и без да обричаш на нещастие и себе си и човека, към който си привързан. Тя е майка на детето ти - това никога няма да се промени. Кажи ми в сегашната ситуация, която се разиграва в дома ви - веднъж поне обсъдихте ли как ще възпитавате това дете, на какво искате да го научите, как ще подходите ако утре тя ви заяви, че е наркоманка, лезбийка или че заминава за Каварна с група рокери. Кога точно сте семейство и как точно очакваш, че детето ти утре ще може да се справя с живота, нали ти и тя сте хората, които трябва да изградят основите му, да го подготвят, после в помощ влизат учителите и т.н. Така се изгражда личност, така се отглежда дете. Всеки може да се прибере и да си гушне малката принцеса и да й се радва, всеки може да й кусне кашата в устата...но отговорността да направите от това дете ЛИЧНОСТ зависи от вас. как ще успеете ако вие не можете дори да проведете един нормален, здрав разговор за толкова дребни неща от типа: кой на кого кога ще звъни и къде изчезват 15 мин в задръствания.
Липсват ти два от основните фактора, за да си мсилиш, че имаш семейство - Любов и Доверие.

В такава среда ли искаш да расте "най-важната жена" за теб? Така ли ще преобърнеш света за нея. Понякога се изправяме пред адски трудни решения, но трябва да проявим разум, разбиране, да погледнем малко отдалеко нещата и да предприемем нужната крачка! Всичко друго е едно безумно инатене в една и съща грешка и води до пълен срив

Плам

30.   27 Мъж съм.

31.   "Мъж не би се връщал в момента, в който е сгрешил. Мъжете мислят тук и сега, как да реагирам към настоящия момент. В миналото имаме навика да чоплим жените и да търсим виновни, разбира се! "

Да си чувала, че не всички мъже и не всички жени са еднакви? Какви са тези обобщения? !

32.   Наистина ли, 30? Ха! Ето ти изненада!
И какво излиза, хора? мъжете се борят за семействата си, искат да намерят начин да продължат заедно, защото за тях децата са най-важното...

ето цитирам те:
Вие 2-мата трябва да разберете, че няма нищо по важно от детето и сега от тук нататък трябва да се примирите с миналото, да си простите, да разберете разликите по между си и да превъзмогнете всичката болка и страдания която ви мъчи и да продължите напред щастливи ЗАЕДНО.

Автора и той всичко за детето, защото му е смисъла на живота.

Мъжете говорят за "ние" имат усета какво е важно и какво не, имат желанието за решаване на конфлинкта, дори да се мине през кирливите ризи (ако е вариант да се изгладят така недоразуменията) търпят и правят жертви, а жените... пазителките на семейния уют... какво правят те - рушат!
Показателни са ми думите на жена му, които е споделил още в историята си:
"Какво се замисли, чудиш се какво да ме излъжеш ли. Виж аз ще разбера коя е и ще отида и ще я проскубя, а ти, ти си идиот, ще осъзнаеш какво имаш като ме загубиш. Казваха ми всички, че не си стока, че си женкар, но аз глупачката - обичам те. и какво обичам, какво получавам - знаеш само да лъжеш. "
Има Ти, има нападки, обиди, има аз, има ги другите, но къде сме НИЕ...ЗАЕДНО имащи желание да си простим, да се примирим в името на това да дадем шанс на детето ни да живее в щастливо семейство?

Добре...а ако тя въпреки всички опити на автора не иска да прости, продължава да се държи така, да няма доверие и да обвинява? Какво препоръчваш?
При положение, че той казва, че не я обича вече?

Плам до 30

33.   Плам четох те в една друга тема. Ще си позволя да копирам написаното от теб за добият хората представа, защо толкова настояваш автора да се раздели с жена си, а не да се опита да скрепи брака си... "Аз съм любовница на женен мъж и ще ти кажа какво се случи след като някакви доброжелатели решиха да й съобщят - нито тя го остави, нито той ги остави, нито той остави мен, нито аз него. Всичко продължи, само че всички преминаха през няма такива кризи, жена му не знам колко време после не можа да се успокои, настрои се срещу мен, срещу доброжелателката си, срещу себе си...

Недей да се бъркаш! В опитите си да помогнеш - само ще навредиш. Ти ще си тази с информацията, ще те подлуди от въпроси, на които няма как да знаеш отговора. Накрая всичко ще се хване за теб. Нито ще ги разделиш, нито нищо... недей да се бъркаш.

Плам "

34.   Знаеш ли Плам? Аз не пиша на момчето с цел да го убеждавам или разубеждавам за нещо написал съм нещата така, че да се замисли. А колкото до това какво препоръчвам е следното : Ти си умно момиче и мисля, че би следвало да се опиташ да помогнеш на него а не да искаш отговори от мен. Но можеш винаги да ме намериш на skype и да си спорим за нещо друго :)

Колкото за това което казваш за мъжете - хората са различни

35.   32 При положение, че той казва, че не я обича вече?

Мога да ти кажа със сигурност, че човека страда от чувство за вина.

36.   Плам ти ми задаваш доста въпроси искам аз да задам два.

Защо пишеш толкова много?
Познаваш ли тези хора?

37.   До автора - Хора като нас имат много премеждия и със сигурност много гледни точки готови да ги споделят с теб.

Лично аз мисля, че ще се справите и след време ще си спомните колко наивни и глупави сте били като млади.

УСПЕХ!

38.   Ще си направя специална тема - Да покритикуваме Плам и да я питаме разни неща ;)

Отговарям общо:

Многословна съм, не мога да се изразявам кратко - професионално е! Пиша толкова много, защото се занимавам и с деца (следва това ад стане моя втора специалност, един ден, живи и здрави) И съм се нагледала и наслушала на страшни неща - приемам тези теми, в които има замесени деца просто много навътре заради тези ми изживявания. Знаете ли какво е дете на 7 да сподели, че майка му и татко му иска да са мъртви? разбира се, че не иска това в действителност. детската психика не е като нашата, те разсъждават малко по-сюрреалистично. За тях смъртта е просто мир, нещо непознато и тихо, някаква страна на мълчание и спокойствие. Е ужасно е, хора!!! Ужасно е един първолак да мечтае за спокойствие - разбирате ли го! отвратително гнусно е, че на 7 те живеят вече с нашите проблеми и тежки емоции.
Децата искат спокойствие, не искат да се прибират вкъщи, плануват бягства и т.н. от все ей такива скандали и напрежения вкъщи!

По-горе някой каза, че двамата заедно биха могли да изгладят проблема. Може би биха могли, но ще го направят ли като ясно личи едно неумение за комуникация. Какво градивно има в това ад си разменяме упреци и обидни определения? Да човъркаме в стари рани и т.н.? Днес ние все повече не можем да комуникираме.
Кой е виновен - всички сме си виновни... защото нямаме желание да го променим. Тъпчем си на едно място, търпим си нещастията..и на какво заприличахме - и огледайте се!
Ето докъде я докарахме - аз някаква непозната (не не ги познавам) искам видиш ли да разделя тези хора, само защото в друга тема съм споделила, че моят приятел е женен. Е извинявай, драги, но мисленето ми не е толкова ограничено!

Мисля, че този човек изпитва вина!
Аха! Ще дойдеш на моето, аз това си помислих като написах още първия си коментар тук. И ако съм вложила някаква идея да помогна е била единствено тази - да се опитам да кажа, че виновни няма. И че вината е най-подлата и гадна емоция, която може да ни завладее. Вина и отговорност не е едно и също. Отговорността развива, дава отговори, вината смачква, унищожава, изпива силите. Някой да забеляза в историята на автора, че детето му напоследък е станало по-нервно? и как не - около него има в момента много тежки енергии и се налага промяна.
При положение, че липсва комуникация, доверие и явно любов, тази промяна ми се струва най-разумно да бъде раздяла

Плам

39.   34, 35, 36, 37 са от 30 - Благодаря, че отговори. Сега вече зная повече за теб което ми помага добия предсстава за това каква си като човек. Мисля, че си готина. Да покритикуваме Плам и да я питаме разни неща ;)Не се налага Плам

40.   Какъв е смисълът от нова тема, след като не публикуваш половината коментари, които не ти изнасят? В които дори няма обидни квалификации.

41.   Към Плам При положение, че липсва комуникация, доверие и явно любов, тази промяна ми се струва най-разумно да бъде раздялаАми... комуникация - поправимодоверие - поправимо с времетолюбов - сигурен съм, че не им липсва просто горните две замъгляват чувствата. раздяла - Мисля, че е прибързано решение но живота си е техен. Аз лично им желая да вземат най - доброто решение за тях или за себе си. 30 - PavkaTa_BeRk

42.   Малко ще се отклоня от темата, по нея вече доста е казано, аз искам да отговоря на номер 26: Понеже имам случай доста подобен на твоя - жената до мен е точно такава, каквато ти си била едно време (и искаш да бъдеш отново), и aз съм имал случаи по-възрастни от нея, да ти кажа как стоят нещата от мъжка гледна точка: Това че го е направил с 10 години по-възрастна от тебе има една много проста причина - иска да види какво е! Не виждам защо това трябва да ти е удар по самочувствието... Виж, ако те зареже заради такава, да речем че имаш право да се сърдиш, ама след като между вас всичко е ОК, какъв е проблема? ! Ако искаш го гледай така: 18-годишни можеш да чукаш и на 25, и на 35, и на 55. Докато 10 години по-възрастна на 25 ще искаш със сигурност, на 35 може би, а след 45 твърдо не! Дано си ме разбрала какво искам да ти кажа... И също бих те посъветвал: не прави скандали за невдигане на телефона. Моля те, не падай до нивото на героинята на историята и още някои нейни "колежки" от коментарите (което не искам да коментирам изобщо... ). При нас регламентът е следния: звъниш ми, ако мога вдигам, ако не - звъня когато мога. Което може да е и след 5-10 часа (ако съм забравил примерно... ). Звъни се повторно само ако е наистина спешно - разбирай, къщата гори, катастрофирах, спечелих от тотото, такива неща... Дано да има повече жени и мъже като номер 26! Кубрат

43.   "Ревността е зеленооко чудовище"-вярвайте ми няма нищо по-пагубно за една връзка от болезнена ревност. Но ревнуващия не осъзнава, че със сцените и тръшканията само можем да отчуждим човека от себе си. Който не го е преживял не знае какво е. При нас всичко се споделя и обсъжда без излишни драми. Мъжът ми често е извън страната понякога и за месеци. Ревността не е проблем на никой от нас, нито пък изневярата.
Към автора, така не се живее. Обясни и човешки, че ти такова нещо няма да търпиш. Или да се взима в ръце или да се разделяте. Кажи и всичко, което каза на нас. Дори и да има скандали, излез и се прибери на другия ден, но не отстъпвай.
Кубрат, поздравления за коментара.
Плам, много си права.
Маги

45.   42. Мерси за отговора :) Проблемът обаче не е в това, че е искал да опита - всеки иска МИЛФ, дори сигурно и аз :D Проблема е, че вместо като умните мъже - да опита, да изчука и да си вдигне гащите... аз го хванах, че си гукат нашите, затова ми стана толкова обидно. Както казах, не очаквам в една връзка, особено при млади хора да се клеят във вечна вярност, ама има разлика между това "да опита" и това да пробва дали ще му мине номера. Толкова ли този идиот не можа да напие някоя по-възрастна, да я изчука, да я изпрати по живо по здраво... ама не...

За телефона - не му звъня непрекъснато, чува ме се един път на ден (понеже го намирам за изключително досадно и ненужно да се съсипвате от звънене) и то е горе-долу към един и същи час, ако някой е зает - чуваме се утре не е голяма работа. Това е от няколко години и така и не се научи, че едва ли не аз звъня тогава. И след като още се прави на разсеян, то минаваш във всичките крайности - първо с моркова, най-накрая с тоягата т. е. дръпнеш едно конско :) Колкото и да ви се струва странно, жените имат много лесен начин да им се затвори устата... просто понякога казвайте "права си" "да като се замисля така е" "ок" "извинявай" и я оставете да си дрънка, като поне се преструвате на заинтересовани, дори и да не го мислите. Ще видите как това ще ви спести някоя тирада

46.   Пич, тази жена се страхува да не я зарежеш сама с детето. Освен това си изневерил веднъж, така че има от какво да се притеснява. Ако държиш на семейството си се жени по възможно най-бързия начин. Една жена по съвсем различен начин гледа на брака, нищо че е само един подпис. Само не мога да разбера защо не сте сключили брак преди да се роди детето. Това е било грешка. Утре това дете ще те пита защо не сте се венчали като родителите на приятелчетата му. Ако не желаеш да се обвържеш до край прекрати връзката, защото все по-зле ще става. Предложи й брак, поговорете и я предупреди да спре със сценките, след като подпишете, защо колкото и да я обичаш не се търпи. Но според мен ще се успокои. Явно се чуди как да те задържи след като е родила, казваш че се грижи за външния си вид, старае се да е красива за теб, но от несигурност тотално е истерясала. Но и ти нещо се държиш гузно. Като че ли изкупваш някаква вина. Вземи и наложи правила в тази връзка бе човек. Не може да ти звъни по сто пъти на ден. Ти ако си решил да и сложиш рога това няма да те спре. Вместо да се оправдаваш постоянно и скръцни със зъби, че ако продължи да ти пречи да работиш и да ти звъни, докато си на съвещание ще я игнорираш тотално. Накарай я да се чувства засрамена. Зависи от теб, вързал си я с дете, не давай да ти се качва по главата и наложи ред у вас. Ако решиш да подпишете я предупреди, че след подписа нещата се променят радикално и искаш от нея това, това, това. Съответно и ти ще и осигуриш това и това. Малко по американски, като договор.

Фил

47.   Използвам темата, за да се обърна към жената, която е била много либерална с мъжа си и му давала да чука наред, а той взел, че се залюбил с някаква, която е подробност колко е грозна.
Добро утро мила, ти откри топлата вода!
На един мъж ако му покажеш, че ти е неприятно да кръшка - вярно, я се съобрази, я не.
Но позволиш ли му и насърчиш ли го - със сигурност ще се възползва, и то до немай къде.
Във вашия случай твоето пък направо е граничело с незаинтересованост и слаби чувства, затова той си е намерил дебела, но страстна и знаеща какво иска жена :)
Винаги са ми били много странни онези жени, които от страх да не се покажат ревниви - си оставят магарето в батака. Направо прилича на неискреност, даже по-скоро раболепие и угодничене.
Какво ненормално има в това жената ясно да заяви, че няма да дели мъжа си с никоя, поне не докато имат връзка. Пък ако той го дава врътливо и съмнително - да не се поколебае да открие истината и да сложи край, вместо да я правят на ненормална зад гърба й.
Всички тия унизителни моменти с ревниви до смърт или либерални до идиотизъм жени се дължат на това, че някой им играе мръсни потайни номерца и те просто няма как да имат адекватна реакция.

48.   Не предлагай брак на човек, който не обичаш! Не вярвам, че изневярата ти е отключила нейната ревност. Тя със сигурност винаги си е била такава. Предполагам и това те е тласнало в ръцете на друга. В един момент на човек му писва и се оставя на течението. В никакъв случай не те виня, защото знам какво е да живееш с такъв човек. Това не е живот постоянно някой да се съмнява в теб, да човърка, да те излага, да си въобразява глупости, да те задушава с ревността си.

49.   ... Това за страстната жена, която знае какво иска много ме разсмя, понеже е такава баналност ( за протокола аз не почитателка на кльощавите момиченца) а слабо чувство за мен са неувереността.

Защо пък прие, че съм "либерална до идиотизъм". Не съм споменала никъде, че едва ли не го подстракавам към секс - просто му имах доверие. Просто има и жени, които пък не влизат в ролята на пъдарки и то не са да се подмазват. Когато един мъж иска да изневери ще го направи. Ако ще и да го дундуркате, ако ще и ДжиПиЕс да му боднете в задника, ако ще да му дебнете всичките разговори по телефона. Който иска да седи и да гони мъжа си с гегата -нейна си работа. Не съм либерална, просто понякога ми е жал какво трябва да търпят мъжете - мърморене, натякване, анализиране с часове какво имала впредвид Пена с нейното "здрасти" сутринта... да не говорим тези жени, които имат обсесивна мания веднага да наденат хомота и гюлето на мъжа до тях, ама се стискат да направят елементарни неща, изпадат в пристъп на сръдня за елементарни работи, че бил гледал порно, че бил добавил еди-кой си... Естествено, че трябва да поставиш границата някъде. Ама хубост насила не става и перфектни хора няма. Или ще се научиш да мислиш рационално в една връзка или ще си се давиш в собствените лични драми, които ги мислиш по цял ден - това е угоднениче, понеже целия свят едва ли не се върти около къде ли е в момента мой Мунчо и какво си мисли. Аз предпочитам да вложа нерви в нещо продуктивно. Всичко може да се случи в живота, нищо не е предсказуемо!


Авторе... я кажи все пак какви са положителните страни на съвместния живот с майката на детето ти? Все пак сте с години заедно, няма ли как да седнете кротко да й кажеш на 2/3 че те влудява и че така съвсем ще те отблъсне? Или понякога наистина е типично на майките, които си седят в тях, че почват много, много да ги мислят нещата... туко виж след като се установи в работата си да се кротне малко.

50.   30.. мерси!

А това за темата беше шега... затова сложих и емотката след изречението. Така и така оспамихме темата на автора :)

Но пък дадохме доста материал за четене! Дано все нещо му е полезно... ако не друго, просто се събраха различни гледни точки.

Авторе... ако пак се появиш тук, моля те, отговори на въпросите, които са ти зададени.
Особено ще ми е интересно да чуя отговора на:
Имам въпрос към автора. Това дете беше ли планирано или стана ''случайно''? (от 25)

Плам

51.   Номер 49, но защо изведнъж взе да извърташ нещата, че си знаела къде да сложиш границата, след като (факт) все пак си по-нелепата от двете крайности.
Това не бяха ли твоите думи:
"... говорили сме за това, имаше условие обаче да не е тъпак - да ходи, да изчука някоя и после да й даде грешен телефон, като умен мъж... "

52.   "Имам въпрос към автора. Това дете беше ли планирано или стана ''случайно''? "
Всички деца, заченати преди 30 годишна възраст на родителите, са станали случайно. Но не са станали без секс. Редовен, страстен и доста приятен за двамата секс :)

53.   намерих интересна статия за децата и искам да я споделя с вас. Тази тема ми се стори достатъчно добър повод за това, тъй като така или иначе стана дума за децата

-----
ДЕЦА И РАЗВОД

Никак не е лесно да си дете и свидетел на разправии у дома, да виждаш караниците на родителите си и въпросителните погледи на съседите.
Как се чувстват родителите и децата, след като разводът вече е факт?

ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА

Не е правилно родителите да страдат от чувство за вина пред децата си за своя провален брак - категорични са психолозите. За децата е по-опасен и неприятен живот в условията на всекидневни разправии, обиди и дори насилие, отколкото при разведени и разделени, но спокойни родители. Децата страдат в дом, в който непрекъснато се чуват обвинения и унизителни реплики. Свидетели на постоянни конфликти, те се чувстват изоставени и губят надежда за бъдещето. Изследванията сочат, че животът е по-добър за деца, които поддържат добри отношения с двама разведени родители, отколкото за децата в нещастно семейство.

КАПАНИТЕ
Дори цивилизованият развод крие своите капани за психиката.
През преходния период след развода децата, също както и родителите, са притеснени, объркани, сърдити и безнадеждни. Този период трябва да се изживее и постепенно всеки от засегнатите да се адаптира към новата ситуация и да намери душевно спокойствие. Естествено, в началото тъгата е най-силна. Тя е неизбежна, но отминава. В случай, че децата продължават да присъстват на разправии, периодът може да остави болезнен белег в съзнанието им за цял живот.

Много е важно родителите деликатно да информират децата си в процеса на развода какво се случва и предстои за семейството. Те трябва да насърчават детето да задава въпросите си - изразявайки по този начин своите скрити тревоги. Трябва да им се обясни, че настоящите проблеми ще се решат след развода и това ще е по-добре за всички.

За много родители най-голямото притеснение е с кого ще живеят децата след развода. Практиката обаче показва, че за тях е необходимо да имат спокойствие и сигурност при единия родител и редовен и близък контакт с другия. Опитът на много дьржави за преодоляване на проблемите на децата след развода сочи, че за тях най-доброто решение е да живеят постоянно при единия родител и редовно (всяка седмица или през седмица) през почивните дни да са при другия родител. Така се намалява негативния ефект от раздялата.

СЪЛЗИТЕ

Разводът предизвикава у някои хора депресия, като жените са по-склонни към нея. Мъжете пък по-често тьрсят спасение в алкохола. Независимо от последиците на развода, ако страданието е много тежко за единия или двамата, те трябва да тьрсят професионална помощ за решаване на проблемите си - заради доброто на децата си.

Колкото до сълзите... психолозите предупреждават, че за децата не са толкова страшни самите караници или плачът на единия от възрастните. По-ужасно е мълчанието. Родителите трябва да се опитват спокойно да обясняват случващото се с тях, като същевременно се опитват да не нарушават авторитета на другия родител пред детето си.
Можете да започнете например така: „Миличък, ти сигурно се питаш защо на мама й текат сълзи... Мама е плаче, защото й е мъчно. Нормално е човек да плаче, когато е тъжен. Ти знаеш, че мама и тате не се разбираха, докато бяха заедно и затова се разделиха. Но когато се разделяш с някой винаги е мъчно... Въпреки всичко, мама и тате винаги ще те обичат. Най-важното сега е да гледаме напред, защото там някъде ни чакат още много, много хубави дни и чудни радости, нали? " и т. н.

ХАЙДЕ ДА ПРЕГОВОРИМ!

1. Децата трябва да знаят, че може да контактуват с другия родител, когато поискат. Често това е бащата, тьй като децата обикновено остават при майките си. Присъствието на двамата у дома не е чак толкова важно, колкото това другият да присъства, когато детето иска.

2. Децата трябва да знаят кога отиват при другия родител и събитието по нищо да не напомня на „голямото преселение на народите". Децата не трябва да носят купища багаж, а само малка раница или торба с дрехите за събота и неделя. Те би трябвало да имат дрехи и при двамата родители и да знаят, че живеят постоянно при единия, а отиват при другия за известно време, за да са заедно.

3. Важното е децата по-бързо да видят, че животът продължава нормално въпреки развода.

4. Най-добре е двамата родители след развода да живеят близо един до друг. Иначе вземането и оставянето на децата се усложнява и не е възможно родителите да присъстват на важни за децата събития.

С разведени родители или не - най-важно за децата е да се чувстват о-би-ча-ни! Много от нас обаче бъркат обичта с прекаленото угаждане и разглезват децата си. Естествено следствие от това е т. нар. „семеен парников ефект". Отричан и хулен, колкото и да е парадоксално, разводът - цивилизованата раздяла - често е добра предпоставка децата да бъдат по-отговорни, да развият качества като сътрудничество, толерантност и търпимост. Това се случва при интелигентните разводи, когато двамата родители са достатъчно чувствителни към света на децата си, за да пренебрегнат личните си проблеми. Именно тези родители успяват да възпитат добри, благородни и чувствителни деца, въоръжени с добра воля при решаването на проблеми. А това не е никак зле за един, иначе така несъвършен, свят като нашия, нали? ...



Автор: Надя Йончева



Плам