Споделена история от Любов и изневяра |
Страшно влюбена....
преди: 12 години, 5 месеца, прочетена 1760 пъти
Обичам го. Чувствам, че изгарям отвътре, но разумът ми ожесточено се бори. Всеки път щом погледна ледените му очи, си задавам един и същи въпрос -"Защо точно той? ". Толкова пъти ме е наранявал с думите си.
Жестоко ме е засягал, но все към него ме влече. Той е магнит, а аз съм метал! Съпротивлението е трудно, а може би ми липсва желание. В някои моменти ме е яд, че съм влюбена в пълен олигофрен, а в други-умирам за него! Всеки опит да го игнорирам или забравя се проваля. Виждам, че и той има някакви симпатии към мен. Познаваме се от дълго време, не сме много близки, но със сигурност знам, че преди ме е харесвал. Друго, което знам е че е лудо влюбен в друго момиче. Когато разбрах, все едно ми изкараха сърцето. Студена пот ме обля и сълзите бяха готови да се "изстрелят" мигновено. Не трябва! Не трябва, да го обичам. Това момче не е за мен. Не мога, повече да се измъчвам. Но и да му кажа, какво ще се промени? Той я обича, не искам да го спирам или нещо такова. Естествено, че искам да е щастлив. Все пак на сила-хубост не става! Остава ми само, да го обичам тайно и да се надявам, че "бурята в сърцето ми ще утихне" или напълно ще спре. От друга страна, бих умряла усмихната, ако двамата се разхождаме сами, хванати за ръце. Дори не смятам, че би било нужно да говорим. Бих била доволна и ако тишината ни обгръща....
|