Споделена история от Любов и изневяра |
Отчаяние
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 1761 пъти
Здравейте. Имам нужда да драсна няколко реда...
Младо момиче съм. И при мен се очерта вечната схема на несподеляне. Човекът, който ми казваше, че винаги си е мечтаел да има сестра като мен и когото аз дори свикнах да наричам братко (така добре се разбирахме, майтапехме, съветвахме), ми се обясни в любов преди няколко дни. Каза, че няма да понесе да ме вижда с друг след време и ме постави пред избора да задълбочим връзката си или да се разделим завинаги. Разочаровах се. Толкова ми е близък, че не мога да си представя да не го чуя или видя дори един ден. И механично, може би от страх, отвърнах, че искам да бъдем заедно.
Сега съжалявам... защото преди години се влюбих в чужденец, а проклетото разстояние все пречеше, пречеха и плановете за бъдещето, и още много неща. Не успяхме да се справим. Но тогава се вълнувах така силно, в един момент дори се уплаших от усилията, които полагах и всичко, на което чувствах, че съм способна, за да се подредят нещата. Беше истинско. Още мисля за него. А в момента той е близо и имам шанс да се върна към миналото.
Но дадох обещание на ''брат ми'' и не мога да се отметна. Сега какво? Единственото нещо, което съм скрила от него е точно за тази любов към другото момче. Понякога си мисля колко са щастливи хората, които обичат и са обичани от един и същи човек...
|
