 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Нещо за един миг се промени
преди: 11 години, 11 месеца, прочетена 2120 пъти
Здравейте. На 21 години съм. Имам връзка от 2 години с едно момче на 22 години. Искахме да прекараме остатъка от живота си заедно, наехме квартира, но аз все още не живея там, купихме си заедно необходимите неща. Всичко беше наред, бяхме щастливи. Преди 1 седмица говорих с родителите си относно моето изнасяне. Те /което не можах да повярвам/ ме разбраха. И в този момент всичко се преобърна. Оттогава се чудя дали наистина го обичам, когато говорим, нещо се преобръща в стомаха ми. Когато остана сама, започвам да плача и само това ми се върти в главата. А когато съм с него ми е по-спокойно. Докато съм на работа, пак изпадам в нещо от сорта на депресия. Споделих с него и той е на мнение, че съм се стреснала от факта, че с родителите ми сме се разбрали относно изнасянето и оттам идват тези мисли, и че като се изнеса, всичко ще е наред. Страх ме е от мисълта, че не го обичам вече, страх ме е и да не повярвам на това. Когато съм с него, се чувствам добре. Като си представя, че нещата могат да приключат, почвам да плача. Той е перфектният за мен, мил, добър, нежен, обича ме, всеки ден сме заедно.
Порових се из интернет и единственото, което можах да намеря и да ми помогне малко на психиката е, че това може да е "паническа атака", която следва да отмине след известно време. Моля ви, помогнете ми. Не искам това да приключи.
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: cb4218b204 |
|
1. Звучи, като че те е страх нещо да не се обърка, страх те е да рискуваш. Нормално е, но помисли си, че ако човек никога за ничо не рискува, живота му би бил доста сив и ограничен. Често има и вероятност за провал, но това не е само съдба - и от теб зависи. Бори се за щастието си, и рискувай, когато си струва.
Освен това, дори и провалите понякога са за предпочитане, пред сивотата. Ако се обичате и уважавате, нищо фатално не може да последва от това, че ще поемете заедно на път. Виж, от друга страна, може да е фатално ако позволиш на страха си да те победи и да ви раздели.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 3b7c09626e |
|
2. Не си вкарвай филми. Изнасяш се от дома на родителите си където си живяла 21 години. В един момент започваш да поемаш отговорност за неща, за които преди дори не си мислила. Това, което чувстваш е напълно нормално. Родителите ти дори да не са били съгласни са приели факта, само така сама ще се убедиш, ако човека не е за теб. Лесно е да си с някой, но вечер да се прибираш при мама и тате, едва когато обаче заживееш с даден човек разбираш дали той е за теб. Не се плаши. Рано или късно това щеше да се случи.
|
| преди: 11 години, 11 месеца hash: 8b8e1ff7bf |
|
3. Много Ви благодаря за отговорите. Това, от което ме е страх, или поне това, от което чувствам, че е, е да не са изчезнали чувствата. Макар че всичко започна когато разговарях с родителите си. Предполагам, че това е провокирало този страх, но когато нещата станат факт, заживеем заедно, след един период ще се нареди. Когато съм с него или говорим по телефона, се чувствам по-спокойна. Но се случва и да се притесня и да искам просто да се прибера. Не знам кое надделява в мен.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
