Тя си отиде
преди: 15 години, 3 месеца, прочетена 7715 пъти
Здравейте, аз съм на 22 години и скоро загубих първата си сериозна приятелка, с която бях повече от 3 години. Тя беше с две години по-малка от мене и едва ли не порастнахме заедно, беше точно мой тип, също беше красива, печена, а беше и най-добрия ми приятел.

Преживявали сме много неща заедно, имахме невероятна любов и приятелство. Правихме много дългосрочни планове: да се нанесем заедно, за лизинги, за почивки след година-две, аз балъка заговорих и за дете.
Раздялата само се протакаше, тя късаше с мене за щяло и нещяло в последната година, но се връщаше, понякога сама, понякога като се видиме омекне и след това по-силна любов от преди, но този път не. Аз преживявах всяка една раздяла (кратки и несериозни) като за последно, за това си мислих, че и този път ще е така и тя ще се върне. Мина време и след това си мислих "Аз тази раздяла вече съм я преживявал няколко пъти", значи този път ще ми мине по-леко. Но пак не мога да спра да мисля за нея, да искам да съм само с нея, да я сънувам, но тя вече не ме желае.

Като се видяхме за последен път, когато дойде да си прибере нещата, пак си поговорихме за последно и окончателно. Върнах й всички подаръци, снимки, картички и т.н., защото ми напомнят за нея. Молих я да се върне при мене, говорих й какво ли не, но тя гледаше да се разсейва, каза ми че нищо не мога да направя.

Искала да останеме приятели, защото много ме ценяла като приятел и не искала да ме загуби като такъв. Как!? По кой начин да спра да искам да бъда с нея, да я целувам, да я галя, да се грижа за нея !?!?!? Няма такъв начин.
След това ми каза, че ако е писано пак ще се съберем, но няма да е сега - тази мисъл трябваше да ме успокои ?!?!?!
Пожелах й цялото щастие на света, казах й че винаги може да разчита на мене, и й казах че винаги ще я обичам и ще я чакам, но приятели никога няма да можем да бъдем, прекалено много я обичам, за да сме само приятели. Помолих я да я целуна за последен път, това беше най-горчивата целувка в живота ми, някъде след това четох "любовта целува най-силно, когато си отива", наистина е така.

Тя си тръгна и аз излезнах на терасата да я гледам как си отива, тя избра пътя по който най-дълго мога да я виждам, обърна се 5-6 пъти към мене да види дали още я гледам, помахахме си 2-3 пъти и изчезна, това беше най-тъжния кадър от живота ми до момента.
Много ме боли, дори в момента докато пиша имам буца в гърлото и сълзи в очите. Нещастен съм и много ми липсва. Другите жени за мен са прозрачни и мечтая за момента, в който тя се връща при мен.

Правя опити да я забравя, спрях да й се обаждам, гледам да се разсейвам и да не мисля за нея, пия повечко, излизам постоянно с приятели. За момента няма ефект, всичко ми напомня на нея и какво сме правили заедно.
Има две решения на проблема ми:

- Да мине време и да ми поотмине.

- Тя да се върне при мен.

Не пиша тук за съвети или нещо, просто нали е spodeli.net и имах нужда да споделя.
Благодаря за вниманието и се извинявам, ако съм ви загубил времето.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 15 години, 3 месеца hash: e5cc6f923a

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   :( Доста сме тези, които сме преживели такъв шок.. Нищо няма вкус, аромат, цвят! Знаеш, че приятелите ти искат да ти помогнат, знаейки, че ти е зле... благодарен си им, но те не могат да знаят какво ти е.. безсилен си да направиш каквото и да е и го знаеш... при мен се случи преди една година. когато аз започнах да се свестявам и да живея наново, той се върна... с гръм и трясък... а за мен вече не беше същото. Мечтаеш за момента, в който тя ще се върне... но в един момент нещата сами ще се променят за теб и ще се изненадаш. Ще започнеш отново да виждаш света през в други цветове освен в сиво, ще започнеш да излизаш, да се забавляваш...имам предвид истински, а не да се насилваш да се усмихваш... ще има момичета около теб...и ако някой ден тя се върне ти е си друг..знам, че сега няма да го проумееш, защото тя е "единствена" и "неповторима"...но светът е устроен така. когато някой си тръгне, а след това върне историята не продължава там, откъдето е спряла...защото оставя нещо в нас, което ни бележи..задълго или завинаги. помисли, че хората преживяват и по-големи трагедии...ти си младо момче, съвсем скоро ще се съвземеш:) успех и горе главата:) Шайн:)

 

...

преди: 15 години, 3 месеца hash: 366ea65315

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Никога не е късно любовта отново да се появи. Тя не е престанала да те цени и винаги ще е така. Ще остане докрай твой приятел, независимо какво решиш ти. Всичко е временно на този свят, но продължи нататък. Никога не се знае дали в един момент няма да се съберете отново. Сега просто трябва да се събереш и да започнеш отначало, боли,ясно е, но... Запази себе си, но не с цената на това да огрубееш за всичко наоколо.

 

...

преди: 15 години, 3 месеца hash: 02ecbe0510

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   Хей, приятел не се отчайвай.. мисли позтивно на нещата. Тя губи най-много от това, че вече не сте заедно.., само може да мечтае да намери такъв като теб: добър, грижовен.. и т.н. Може би тя малко се е стрсирала от това, че гледаш сериозно на бъдещето ви заедно. Не се предавай, живей си живота както намериш за добре.., може би рано или късно тя отново ще се върне при теб. Успех.., и ни пиши, ако има промяна ;)

 

...

горе^

преди: 15 години, 3 месеца hash: 3a8a4c526f

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Много боли от раздялата. Напомняш ми за мен и моята връзка, само че при мен раздялата произтече от неговата изневяра - един единствен път за цели 8 иначе вълшебни години. Един път, но смъртоносно болезнен. Помня колко много плака да му простя и да се върна при него, как не можеше да повярва, че всичко приключва и, че 8 години остават в миналото и 'ние' не съществува в настоящето...тежко е. Защо те остави твоето момиче? Такава раздяла не може да е без причина. Какъв е всъщност проблема, който доведе до вашия край?

 

...

преди: 15 години, 3 месеца hash: 8c1e30226b

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

5.   Автора: Бившото мое момиче смята, че сме различни по характер и не мисли, че аз съм "човека" за нея. Тя е импулсивна - аз премислям нещата из основи. Тя е дива - аз съм по-скоро опитомен. и други подобни дребни причини, които винаги е имало, но никога не са били проблем. Явно просто си го е решила, не ми даде точен отговор защо

 

...