Глупакът и вятърничевата кукла - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (120673)
 Любов и изневяра (29589)
 Секс и интимност (14308)
 Тинейджърски (21852)
 Семейство (6438)
 Здраве (9549)
 Спорт и красота (4687)
 На работното място (3138)
 Образование (7285)
 В чужбина (1642)
 Наркотици и алкохол (1113)
 Измислени истории (796)
 Проза, литература (1730)
 Други (18390)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Глупакът и вятърничевата кукла
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 1966 пъти
Преди време, когато бях що годе млад, напорист и изпълнен с надежда, обожавах да седя и да размишлявам над живота. Като човек с ограничен умствен потенциал, виждах живота много просто. Трябваше ми засукано хубаво момиче, което да ме гледа в очите и по-възможност да пърха с очи.

Общо взето с времето реших че това е съвсем, съвсем уместно и може би е време да последвам мечтите ми.
Оказа се че не е толкова трудно за осъществяване или пък кой знае, може би иронията на съдбата е да ни поднася точно това, което искаме самите ние.

Така един ден вече беше късно за каквито и да е мисли, просто защото се бях влюбил споделено с едно много красиво, доста желано и младо момиче. Последваха много рози, много обещания, много взаимни надежди.
Като средностатистически глупак, мислех че в такива моменти не е нужно да мисля, а просто да чувствам и да следвам незабравимите моменти. Да беше прекрасно, нямаше грам трезва мисъл в моята глава, виждах само и единствено прекрасното и тяло, представяйки си че след малко и двамата ще сме в кревата потънали в пот и екстаз. Погледнато от момент днешен, използвахме думите и благородните лъжи един към друг, като почивка и прелюдия към същите тези креватни моменти.
Ярко се отпечатваха следните монолози от нейна страна :
"До сега не съм се влюбвала така, ти си най-невероятния мъж "

"Имала съм мъже, била съм с тях, но нито един от тях не съм обичала "

"Бих направила всичко за теб, бих те последвала навсякъде"

Тези думи действаха толкова на либидото ми, че само сещайки се за тях в онзи момент, можех да свърша по-няколко пъти. Най-интересното в случая не бяха изречените думи, а това че вярвах безусловно на всяка нейна дума. Колко му трябва на един добър, скромен, никога не мрънкащ глупак?

Часовника тиктакаше, датите се сменяха и отброиха две години, изпълнени със също толкова секс, красиви думи и тук таме картички и подаръци, които трябваше да затвърдят тази здрава и рационална връзка.

С времето доближихме тъй наречения срок на годност, третата година, която характеризира прехода от есен към зима.
Все по рядко говорехме, ако изобщо някога е имало разговор. Започна вятърничевия период, когато много по лесно беше да се вгледаш в другия, да откриеш неговите кусури и недостатъци, да говориш за тях, от колкото да погледне човек себе си или да види ситуацията като двама души, които би трябвало да произнасят сричката "НИЕ', като едно цяло.

Странното беше, че като виден представител, член на ордена и лидер на ордата на глупаците, аз все още таях надежда и гледах смело на нашите взаимоотношения. Представях си всичко в розово, всичко както преди, със същият този хъс и желание за общи креватни изпълнения и благородно изречени лъжи.

Тя беше далеч по практична, далеч не толкова заблудена и глупава, колкото мен. Докато аз мечтаех всичко това между нас да се повтори, да се затвърдят тези позиции и да се вречем във вечна любов, тя се беше насочила към съвсем различни неща.

За нея беше далеч по-лесно и практично да се придържа към вятърничевия си нрав. Всички тези думи които изрече преди, за любов, че обичала само мен, че искала да бъде само с мен, бяха заменени със далеч по полезни обвинения, нападки и търсене на злия дух в моето същество.

След няколко месеца този вятърничев ураган реши да ме вдигне на голямо разстояние над земята. Като виден глупак и не толкова ориентиран човек, се чудех летя ли, дали се издигам нагоре или падам надолу. Всичко това беше породено от един не толкова дълъг и съдържателен разговор, в който ми беше казано следното :
" Готин си, не си лошо момче, обичам те, обаче нещата не вървят и от тук натам няма да сме заедно "
Разбира се последва с не толкова кратък списък от недостатъци. Предимно се наблягаше на това, колко съм безотговорен, как не съм можел да бъда нещо повече от това, което съм.

Разбира се и на непросветените в семейни войни, става ясно че общото между всички тези думи и същевременно синоним на същите е израза "Нямаш кинти мой човек, беше ми готино, хубаво, обаче с гол гъз не става"

Тогава бях ужасно наранен, както би бил всеки глупак, който се има за нормален човек, с някакви нормални морални ценности, който наистина не може да се надхвърли. В крайна сметка сме това което сме, приемането на това, че не ставаш за бизнес, не ставаш за крадец, не ставаш за убиец, е в такъв случай ти остава да работиш не толкова преспективна работа, да докарваш пропорционално на положеният ти труд пари и да живееш мижавият си живот.

Основният акцент беше ясен, посоката също : Среден пръст, насочен към хоризонта, водещ към населеното място "майната ти". Да, това направление беше избрала за мен. Разбира се всичко това, не без помощта на нейни приятелки, които бяха също толкова гладни, жадни и безпреспективни като мен, също като нея. Само че вятъра е странно нещо, създава усещането за полет ако разпериш ръце, особенно ако всичко това е попито с много клишета и прекарване на повечето от времето във някой фешън чалга клуб.

Разбира се след доста време, аз когато наивният глупак се превръща в пълен такъв, обикновенно вижда, че примерно преди и след мен е имало същите тези изказвания, за безусловна и невероятна любов, всичко преди и след настоящият момент се зачерква, за добро или за лошо. Също така се вижда че преди и след мен е имало най-различни типове. Имало е богати, имало е умни, имало е рационални, или също толкова глупави хора като мен. Общото между всички е, че всичките сме потегляли със среден пръст и в посока с направление, когато вятърът е допирал косите и, когато все нещо във все някой не достига за нейното "де жа ву".

Но стига за нея и нейните вятърничеви идеи, мисли и морал. Какво станало със глупака след това ще попитате?

Когато един обкновен глупак съзрее и стане завършен глупак, обикновенно му се налага да свикне с тази мисъл, да се примири със това което е, а не само да поглежда настрани и да се чуди кога ли някой ден ще лети наравно с птиците гонен от вятъра. Тогава някак всичко изглежда по добре, тогава дори вятърничевите идеи, хора и тяхните думи, сякаш биват незабелязани, някак тогава вече не вярваш във вятърни мелници и започваш да търсиш нещо, което не може да се види с обикновенно око. Вече не вярваш безусловно, не използваш много думи за да покажеш на някой че го обичаш, а гледаш да наблегнеш на действията, като очакваш същото от отсрещния човек. Не очакваш някой да ти подари нов вдъхновен живот, нито да те допълва или създаде нещо ново от теб, единственото което искаш, един ден, някой да те приеме толкова глупав, колкото си и на всичко отгоре, това да не е заради присмех, забавление или прилив на финикийски знаци, а защото тази глупост би била дяволски чаровна и съдържателна.

Е към ден днешен всичко това е на лице, глупостта си има както добри, така и лоши страни :)

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 11 години, 10 месеца
hash: 2a3d3b5bf9
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   15 пъти си повторил колко си глупав, колко си беден и мизерен около 5. Ако беше жена щеше ли да се занимаваш с толкова комплексиран тип?

 
  ...
преди: 11 години, 10 месеца
hash: 4d989b3595
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Доста самоирония долавям в тоя текст, харесва ми. Опарил си се от една кифла, брат. Не е болка за умиране, ще ти мине. Един познат преди време така ми "ревеше на рамото", ама я прежали момата и май влезе в релси.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker