 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
А сега ... накъде?
преди: 11 години, 10 месеца, прочетена 2160 пъти
Здравейте! Нека и аз да споделя своята история тук, пък дано ми олекне, а ако ми помогнете и с някой съвет какво да правя, ще съм много благодарна!
Аз съм момиче на 21г., преди 2 години се запознах и се влюбих в най - прекрасния човек на света (или поне тогава беше такъв). С него изживяхме страхотни моменти, които до сега не бях изпитвала с друг. Обичахме се, забавлявахме се заедно, имахме си доверие, разбирахме се във всяко едно отношение, сексът беше невероятен. И всичко това продължи може би до момента, в който не заживяхме заедно (преди около година). И преди да ме обвините защо сме избързали с тази важна крачка искам да уточня, че и двамата сме от различни по-малки градове, а учим в един по-голям град. Първата година от нашата връзка, аз бях все още ученичка и бях на общежитие. Преди година ме приеха в университета, в който учи и той и така ... най-разумното, а и тогава желано нещо и от двама ни беше - вместо всеки да е сам на квартира или с приятели - заедно да си намерим нещо подходящо и без другото, когато не живяхме заедно, аз през вечер бях у тях в старата му квартира.
И така ... заживяхме заедно! От там и връзката ни сякаш дръпна надолу - но не изведнъж! С течение на времето улисани всеки в своите занимания свързани с университета, семейството и ежедневни битови проблеми ние се отчуждихме един от друг. И по-скоро той се промени - от онзи влюбен романтик, който не спираше да ми се радва, да ме целува, да ми обръща внимание нямаше и следа. Тръпката беше изчезнала - знам, че до някъде това е нормално стечение на връзката ни, но не беше ли малко рано. Така и не можах да се примиря с това, не можех да се побера в кожата, че приятелят ми сякаш загуби интерес към мен, прие ме за даденост и спря да се бори за любовта ни! Тогава почнаха и скандалите и разправиите. Да вярно аз бях инициаторът, но исках той малко да се стресне да ме разбере, да се промени... 1000 пъти се опитвах да говоря с него какво не ми достига в тази връзка ... в началото той ме убеждаваше, че ще се промени ... а после всеки път, когато подхвщах темата, с видимо раздразнение и апатия, той ме отрязваше и казваше, че за мен угодия няма. А какво толкова исках аз - малко повече разбиране, любов ...
Сивотата съвсем се намести в ежедневието ни. Та ние заприличахме на двойка пенсионери, вместо да изживеем най-щурите си студентски дни (е това, донякъде е свързано и с повечко финанси, с които не разполагаме).
Но може би най-големият проблем в отношенията ни бе това, че и сексът започна да ни куца. Изключително рядко той намираше време и желание да го правим (а когато аз си исках, ме изкарваше нимфоманка). И не само честотата, но и качеството ... все едно той зае само мисионерската поза (преди как умееше и други) Знам какво ще си помислите - има друга, изневерява ми и затова не му е до секс с мен. Не е така, повярвайте - нон стоп сме заедно - друга няма. Той просто не е такъв човек. Против тези неща е - никога не би ме излъгал или изневерил, за което евала му правя. Наистина е голям добряга, знам че втори като него никога няма да срещна. Лоша дума или действие към мен от него не съм видяла, но това ли да ме топли, с това ли да се задоволя ... когато друго ми липсва.
Когато се опитам да заговоря за секс - и дума не може да стане - казва, че не било както преди, но нямало проблем. Ама как да няма - нормално ли е това държание за 24г. мъж, който трябва да е в апогея на своята сексуалност?
И така... това са нещата във връзката ни, които адски много ме тормозеха - опитах да говоря с него - не става, да си затворя очите също не можах. От 2 седмици сме разделени - аз пожелах. Той естествено не доумяваше защо, в началото не прие дори думите ми насериозно до момента, в който не се прибрах вкъщи.
От тогава започна да ме моли да се върна при него и да се разкайва за всичко, но аз бях категорична, че това е краят! Последните няколко дни пък като се чуваме, се държи спокойно, добронамерено ми говори ... вече май се е отказал да се пробва да се сдобрим. А аз не знам какво да правя ...
Откачам, че отново не се държи мъжки, че не идва при мен, да оправим нещата да поговорим (както би сторил щом наистина ме обича и държи на мен, нали? ) ... аз поне това очаквам - да намери правилните думи и ще му дам последен шанс (макар че не знам дали има смисъл), защото въпреки всичко продължавам да го обичам и искам да бъда с него, но с онзи, с когото се запознах преди 2 г. А той нищо не прави, просто си пасува и е приел моето решение за раздяла и толкоз ... глупак - наистина ли не вижда какво очаквам от него...
Какво да правя, посъветвайте ме - трябва да реша няма много време - ако няма да сме заедно трябва най-малкото да си потърся друга квартира, септември идва...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: b7aa37bb0b |
|
1. Година, две, три и от там си личи дали за тебе и дали за нея си ти :)
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 25ec9a88a1 |
|
2. Според мен и двамата трябва да поговорите за това дали искате наистина да сте заедно.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 33392fff02 |
|
3. Имам същият проблем в 4 годишна връзка.
Той все си намира оправдание за секса и липсата на ласки и елементарна нежност, а преди непрекъснато ме желаеше и се гушкаше в мен.
Пред раздяла сме, изяснила съм му го, а се държи все едно не му пука грам.
Просто вече не ме обича и аз го усещам с цялото си същество.
И ме боли безбожно много.
Отслабнах, не мога да се храня, не мога да свърша нищо смислено.
Това му поведение просто ме убива вече.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 1c8476c189 |
|
4. Момчето може да е с много ниско самочувствие и за това да е отказал да се бори. Ако си сигурна, че те обича, в което аз пък съм, му предложи да продължите, но без да живеете заедно. Това ще му вдъхне надежда и ще му даде сили и основа да започне да мисли върху връзката и да я заградите наново. Мисля, че е удачен вариянт.
|
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 5e5195e216 |
|
5. От авторката:към 3-> да, до болка познато чувство, само където при мен ефекта на депресията е обратен, почвам да се тъпча с всякакви неща и дебелея (ужас)към 4 -> не, не е до самочувствие - има си го, не му е прекалено голямо, нито ниско... не е това, колкото до това дали ще живеем заедно - не, няма - започнах да си търся квартира, ама тази скъпотия... направо ме побъркваОф, много ми е кофти... не искам всичко така да свършва, 2 години не са малко, аз продължавам да го обичам, макар че вътре в мен знам, че не е той човека, няма дда я бъде просто... ;(
|
...
| преди: 11 години, 10 месеца hash: 2ea75e506d |
|
6. "макар че вътре в мен знам, че не е той човека, няма да я бъде просто"
значи човека много правилно не желае да продължава да те убеждава - остави го на мира и си гледай твоя път =)
bile
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
