Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

Коментари

Добави Коментар!

6.   Здравейте, автора съм.

Тя не ми е първата любов, но е първата след новото ми аз. Знам че е трудно за вярване, но просто до сега съм срещал жени, които са били точно в тези среди и някак така нещата започват много бурно, но и също толкова бързо и бурно приключват. Сякаш с нея изживях нещо ново и се привързах настина много силно.
В момента е трудно човек да си вдигне стандарта или да получи признание, да не говорим за възнаграждение, ако не е в Вип сферата. Другият вариант е да е учил, да си специализирал и да си станал тесен специалист, каквато тя не може да бъде, защото със средно образование няма голям избор. И просто исках да направя най-доброто за нея, както отбеляза номер 2, не на всички средата им въздейства така и прецених че тя ще се запази там, ще бъде там до толкова, че да си изкарва добри парички и да не полудее. Отначало дори им се подиграваше на фасоните, на очевидните лъжи и преструвки, но с времето се промени. Разбира се че се обвинявам че съм я вкарал там, но пък си представете гледката в която я виждам постоянно недооценена и да се чувства зле и с ниско самочувствие. Виждах че иска да постигне нещо, а аз можех да и предложа само тази възможност.
Номер 5 е написал, че човек трябва да си държи жената изкъсо, с което му се извинявам, но не съм съгласен с него. Не може цял живот да се забранява или да се дават ултиматуми, рано или късно този кръг ще бъде прекъснат.
Яд ме е на това, че промяната беше бърза и че струпа всичко върху мен, сякаш не ниското самочувствие и беше проблема, а аз самият. Не съм искал благодарност, но поне обективност може би да.
Преди ми казваше че държи на връзката с един мъж, че не изневерява, че е лоялна до край, а аз пък исках да вярвам че след всичко видяно, някъде там съм срещнал жената, с която ще ни стигат някакви простички неща, каквато всъщност беше в началото. Уви не се получи, дори колкото и мазохистично да звучи се притеснявам за нея. Някак ще преглътна болката от това което ми наговори, някак ще преглътна че след всичките тези обещания и добродетели които уж държеше на тях, се метна на друг мъж веднага след мен, после го замени със втори, дори ще преглътна подигравката че ме потърси след толкова време и да виждам колко е объркана и на къде е тръгнала, но я мисля, защото хората в това място имат доста бързи темпове на самоунищожение и само с много пари после се възстановяват. Знам че ще падне от високо , а не ми се иска да е така, защото няма да има на кой да се подпре, а не съм сигурен че ако ме потърси тогава бих откликнал.
Иначе 2 е права, там се държат мазно, но ако могат ще те вкарат в миша дупка. Помня когато ей така исках преди години да изляза от там, как те търсят и те карат да правиш разни неща, просто за да си като тях, да не би случайно да решиш да правиш нещо друго. Разбира се всеки си има глава на раменете и беше много трудно да изляза от всякакви зависимости и знам че всичкият този шум не си струва, защото всеки от тях е многократно по-самотен от повечето обикновени хора.
Общо взето това е, знам че заслужавам всичко, което ми се е случило, също така осъзнавам че има реална опасност да не създам семейство и да имам деца, но живота е такъв, няма време за всичко и една грешна стъпка може да промени всичко. Лошото е че всичко ми е прясно още, помня когато ми обещаваше какво ли не, че ще бъде до мен в добро и лошо. Точно това харесах в нея, че исканията и бяха постижими и благородни, но кой знае, може това да са били просто думи, които може би нямаха покритие, защото знам, че след започването на трансформацията и остана само болка, разочарование и неразбиране във мен. Като ме потърси не знаех какво да правя, не и вярвах, може би сгреших че така постъпих, не исках да я допусна до мен, защото предположих че го прави от суета, иначе как така след година ще се сети за мен, къде е смисъла в това. Признавам беше ме и страх. Страх от това, че болката при раздялата и всичко което ми каза, може да се повтори, за това че не съумя да запази тези обещания, за това че се почувствах предаден и същевременно пък се чувствах гузно за това че аз съм виновен да влезе в тези среди, както и гузна съвест за това, че съм изживял толкова много през годините, сякаш усещам че всичките гадости които съм правил ме карат да се чувствам зле и незаслужаващ каквото и да било.
Сложно е, знам че ще е трудно, знам че съм се запътил към не много обещаващо бъдеще, но поне ще се опитам да го изживея благородно.

7.   Здравей,

Личи си, че си интелигентен човек и признавам, че ме впечатли с граматиката и синтаксиса си :) Имаш малко литературен стил впрочем, което ми подсказва, че порочния живот не ти в попречил да прочетеш доста книжки. Айде спирам с анализите :)

Предполагам, че сме приблизително на една и съща възраст, което може би има някакво значение - като житейски опит, нагласи, интереси и т.н. Това, че си променил житейската си философия е страхотно постижение. Да намериш себе си в един свят, който вече не различава доброто от лошото заслужава направо нобелова награда и биографичен филм от Спилбърг ;)
Но едан случка - дори смъртта на близък човек не може да е причина за такава промяна. Може да е само катализатор. Ти не си бил щастлив от живота, който си водил преди и най-вероятно полека си помъдрявал през годините. Разбира се, да осъзнаеш грешките си е едно, да намериш сила да ги поправиш и да не ги допускаш отново е съвсем друго!


Първо, бих те посъветвал ако наистина се чувстваш добре, намерил центъра на духовния си баланс в живота, да бъдеш внимателен, да не го загубиш отново. Изкушенията се появяват под начин и форма, която най-малко очакваш.

Това, което се случило с приятелката ти е нормално. Без да го играя дълбок психолог, още Маркс го е формулирал ясно - "битието определя съзнанието". Няма спасение от това - другото с 0,1 % свръхчовеци, които са винаги над нещата :)
Човек е най-приспособимото животно на света ( и това не съм го измислил аз, хаха) прати го в гората и почва да се държи като вълк, подръж го в мола и почва да става мол-юзър. Твоето момиче е попаднала в среда, различна от нея и е реагирала по най-нормалния начин и линията на най-малкото съпротивление за едно едно социално животно - станала е част от средата и групата. Но не бива и себе да обвиняваш, е си я вкарал там. Човек винаги има избор - въпрос на характер и воля. Хората с ниско самочувствие просто ги нямат и остават зависими от средата повече от единаците - какъвто може би си ти.

Не я познавам, но така както я описваш не мисля, че твоята приятелка е способна сама да моделира живота си, а по скоро ще се продължи от течението ако ти не я спреш. Това че си повярвал на думите, обещанията - чак ме удиви. Човече, мъжа и жената са устроени различно - не може да приемаш буквално думите на една жена и да се доверяваш безрезервно. Как да кажа - жените са устроени да се огъват и да възприемат различни форми и агрегатни състояния :) Сори лейдис, но това е просто научен факт.


Ако я искаш отново до теб, след това, което се е случило ще трябва да и "помагаш" да бъде това, което ти искаш а тя казва, че иска да бъде. Не говоря за някакъв тотален контрол и т.н., но да кажем, че всеки има нужда от време на време от малко побутване тук и там по завоите на живота. Идеята е, че ти трябав да следиш все пак, да не се отклони много от маршрута в GPS-a. Ти трябва да прецениш дали искаш такъв живот и такъв човек до себе си.

Лично мое мнение е, че горичлката от разочарованието, винаги остава на върха на езика и никога няма да забравиш. Можеш да го изтикаш в някоя задна стаичка на съзнанието, но чат-пат ще ти идва на гости. Някоя дума, някой жест ще те върне обратно. Т.е трябва да си готов да живееш и със спомена за това, което се с случило.

Моето мнение е, че няма да си истиски щастлив с нея и само ще загубиш времето си. Намери жена, която е достатъчно добра и интелигентна за да може да отсява плявата на живота, да те цени за това което си ти, а не какво можеш да и дадеш, но гледай да си там, ако все пак има нужда да се подпре на някой от време на време за да не кривне по пътя. И ако се чудиш каква ще е разликата - без общите лоши спомени, слънцето за вас винаги ще бъде е винаги една идея по-усмихнато ;)

PS: Това за ВИП-а нещо не го разбрах или явно в друг свят живея. Не знам какво имаш предвид под ВИП-среди и ХАЙ-лайф, което свързано с БГ ме напушва на смях. Ако имаш предвид средата на безделниците-политици, спортисти, актьори, певци и др. от тоя сорт които обикалят едни и същи телевизии и бардаци, където ходят по тройки "на тоалетна" и т.н. може. Но не мисля, че това е пълната картинка. Аз работя такава работа, че малко или много имам досег със сериозния бизнес в България(нямам предвид гриша ганчев, златев и др.такива) и мисля че, има достатъчно хора (за съжаление осн. в София, но това е др. тема) от топ и средния мениджмънт и не само, които имат съвсем нормален щастлив живот с добри доходи без да са ВИП и да влизат в разни схеми и среди.

Айде поздрави и успех.

btw бих пийнал една бира с тебе някой път да ме светнеш що е то ВИП-среди :)

8.   Интересна история и за съжаление не е нито първата, нито ще бъде последната. Като се замисля, изобщо няма да е последната. Наистина е прекрасно, че си се осъзнал, независимо рано или късно, но все пак си се осъзнал.
Повтарям хората преди мен, а и казвам нещо, което очевидно и ти знаеш - не зависи от средата, зависи само и единствено от самият човек. Всеки може да те постави в някаква среда или пък сам да идеш в нея, но няма гаранции, че ще станеш част от нея. Няма да изпадам в подробности в какви среди съм попадала (във т.нар. ВИП среди не съм, а и като се замисля и слава Богу!). А явно твоето момиче не е от този тип хора. Само е направила потвърждение на правилото, че ако искаш да направиш някого истински нещастен, просто трябва да му дадеш това, което иска. А хората не спират да искат и никога, нищо не ни е достатъчно и винаги искаме още и още, без да знаем къде да спрем да искаме и да осъзнаем от какво реално имаме нужда.

Няма смисъл да виниш себе си, опитал си да направиш нещо добро, за човека, когото обичаш, но както са казали хората - "Пътят към Адът е постлан с добри намерения". За малко щях да забравя за професионалната реализация - мога да ти кажа, съвсем честно, че самата аз работя за доста малка сума и въпреки това се чувствам достатъчно добре и доста добре реализирана (или просто моите стандарти са доста занижени, което е доста вероятно).
Просто приеми факта, че това момиче вече го няма и едва ли някога ще се върне и ще стане същото, каквото и да казва, каквото и да направи нея я няма, а и ти го знаеш, струва ми се.

Рано или късно ще се срещнеш някое друго момиче, което ще изпълни тези обещания, а те ще са дадени без думи, просто ще знаеш, че ще ги изпълни, независим от всичко и ще получиш, това което искаш. С две думи - бягай от нея, не се обръщай назад. :)

Поздрави: Катя

9.   Да 7 прав си, може би трябваше да кръстя Вип средите в кавички, но общо взето знаеш за какво говоря очевидно, така че не е нужно да го обособявам още.

Иначе до мен, приел съм се не като жертва, а като типаж, който е обречен да бъде сам. Звучи глупаво, но за 36 години човек вижда много, ако излъжа че не е имало надежди и очаквания ще излъжа, но като че ли ми се насади постоянното усещане за това, че може би ще си остана сам, по-лошото е, че винаги ми е харесвало до някаква степен.

За нея какво да кажа повече, преди казваше е със 700 лева може да живее спокойно, там преди да се разделим, казваше че 800-900 лева са нищо и с тези пари не може да се направи абсолютно нищо. Разправяше ми случка за нейна позната, която си купи къща между Пловдив и Асеновград и се присмиваше че е отишла да живее в полето, а в същото време живее в не много реномиран квартал, да не кажа гето за по-грубо обръщение.

Да, ако исках можеш с малко викане и ултиматуми да закрепя нещата, но както казах имам богат опит с жените и знам, че една жена можеш да я спреш до време, но пък няма нищо по-хубаво от това да я оставиш да я видиш в цялата си светлина и звездомания. За това не направих нищо, исках да видя до къде може да стигне, защото може би по-добре сега че се случи, от колкото след 5 години, когато примерно вече има дете на лице.

Разпознавам по-принцип идеологията на хората, особено когато контактувам с някой малко повече време, но тя ми скри шапката. Не е било заради това че съм бил влюбен, а заради това че тя изповядваше съвсем други ценности, докато не и дойдоха малко парички в ръце. От опит също знам, че от едното състояние на малко пари и някакви здрави морални ценности, към другото пари и разхайтен живот не всеки стига, но обратното на вече видяното от нея, обратно към старите ценности се стига трудно. Предполагам че като не е имала възможност се е потискала и за това е говорила така, но сега е различно.
Казах го вече, някой си спестявал за къща имал мечта да си построи някъде и да си живее там, тя сяда и едва ли не с насмешка коментира че това е било идиотско и глупаво. При това от нейната уста, като човек, който не е спестил един лев звучи наистина тревожно.

За това като ме потърси тактично и казах че не можем да се виждаме по никакъв начин, болеше ме, остана си рана, но вътрешно ми светна червена светлина, която ми подсказваше че освен да очаквам болка и да стоя постоянно в очакване на това да не я духне вятъра в друга посока, направо не ми даде да го направя.
Разказвайки това, болката не става по-малка нито пък отрицателното решение мога да кажа че е изцяло правилно, защото затворих една врата, но пък може би понякога става дума за достойнство и чест, колкото и да не ни се иска. Правил съм хиляди грешни избори, може би за това вече внимавам какво си пожелавам и какво правя.
Благодаря за коментарите.

10.   Батка, а би ли бил така добър да обясниш с думи прости, каква е по-точно тази "Хай Лайф" и/или "ВИП" среда, като какви персони се вклучват там, и за какво по-точно се борите/ят там? Благодаря.
Maverick

11.   Хората се променят.. и най - често стават такива, каквито са твърдели, че никога няма да бъдат! Просто защото тайничко са се надявали, а пък осмиването е начин да се преборят с завистта или неспособността да са такива...
Любим мой цитат :
Бъди добър -
всеки, когото срещаш,
води тежка битка.
Д. Уотсън
Eks