Споделена история от Любов и изневяра |
Разделихме се, а все още го обичам
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 3210 пъти
Здравейте. Аз съм на почти 19 години и просто... реших да споделя. Не ми трябват поучения или нещо от този сорт.
Случи се на 9 май, когато се запознах с един мъж, който е мой набор. Бях го поканила на танц и на пръв поглед ситуацията не предвещаваше кой знае какво. Бях го поканила, защото нямах кавалер, който да танцува с мен. Той бе братът на приятелят на една моя съученичка. До тук всичко изглежда просто. На следващия ден ми прати заявка в скайп (съученичката ми му бе дала някой мои контакти) и започнахме да си пишем. Всичко вървеше както си е - чатове, емотикони... нищо серозно. Но дойде 15 май, където трябваше училището да изпрати абютирентите си. И тази моя съученичка беше взела и приятелят си и брат му. Очите ми найстина бяха заинтригувани, макар и умело да го прикривах. Покани ме на танц, после аз него, говорихме и... така. Вечерта минаваше, когато той дойде при мен, целият разтреперан и някак... уплашен. Помоли ме да излезем в градинката на заведението и точните му думи и действия бяха такива - много се притеснявам и не знам как да ти го кажа, но... И ме целуна. Беше като гръм от ясно небе и просто го отблъснах. Изумих се на смелостта му и на решителните му действия. Не съм го ударила или нещо таквоа, а поговорих с него. Той ме погледна плахо и тогава разбрах, че найстина е добър човек. И така започна всичко. Разменихме си телефоните, започнаха непрестанните разговори и на 17 май излязохме на среща. Бе пропатувал близо 100 км ( понеже е от друг град), за да ме види. Подари ми червени рози ( любимите ми), държеше се мило и грижовно.
На пръв поглед не е кой знае какво. Нисък е, почти 47 кг ( колкото и аз)... всички казваха, че сме сладки. Всичко вървеше с невероятни темпове и на 1 юни той преспа у нас за ден, два и после си замина. На 4 или 5, аз и моето семейство отидохме на гости у тях. Прекарахме чудесно и на тръгване той се разплака, заради мен, зарди това, че си тръгвах. Успокоих го и си тръгнахме със семейството ми. От тук историята е проста. Малко по - малко се обикнахме и започнахме да си имаме по - голямо доверие. Той се грижеше за мен, когато имах нужда ми помагаше и то доста. Даде ми толкова много... Много пъти е плакал за мен, просто... обгрижваше ме с топлина и сигурност. Сега сигурно ще попитате аз какво съм направила за него? Може би нищо... не зная.
И двамата бяхме девствени и никога не бяхме се целували. Просто... един за друг, ако гледате така на нещата. Той бе толкова несамоуверен, затворен в себе си... много рядко се усмихваше. С времето малко по - малко той стана по - светъл и по - отворен към света. Имали сме разногласия... вярно имало е моменти, когато е щяло да се разделяме... Имаше един момент пред нашия ( в града ни) университет, където аз исках да се запиша. Той дойде, за да поговрим и... Просто, той толкова много плачеше и решид а си тръгне, когато аз си събух токчетата и тичах, за да го намеря. Когато не успях му звъннах и той се върна. Поговорихме си и аз му зашлевих шамар, след което той реши да си тръгне отново и да не ме наранява. Отново тичах боса, само и само да го настигна. Бяхме се скарали заради това, че той ме излъга и по - този начин щяхме да се мъчим жестоко. Той се записа да учи в друг град, аз също, от което просто ми прилоша. Не си мислете, че съм от онези, които държат до себе си мъжете и се радват. Това се случи, защото предния ден бяхме говорили да бъдем заедно в един университет, но след като неговите родители приказваха с двама ни, той окончателно реши, че няма да е с мен в този университет. Както и да е, преодоляхме това, направих компромис, заради това, че ме излъга и го преглътнах. Не ме бе яд, че е в друг град, а от факта, че нямаше и ден и той си промени решението без дори да го обсъди с мен и да ми сподели.
Докато не дойде 25 август - днес. Беше толкова долно от страна на семейството му. Баща му му бил казал, че не ни виждал заедно, майка му му казала, че ще намери някоя, брат му пък му казал да не ходи при мен, а той... Бях изумена. Много пъти, когато сме се карали, той е смятал за раздяла, смятал е че не сме един за друг. Постоянно палче и не може да вземе самостоятелно решение. Семейството му му наложи да учи във Варна, къде ще живее, какво ще прави... Те определиха.
Аз също съм правила грешки. Не съм го изслушвала, проявявала съм доста твърд инат. Но... не може семейството му да прави нещата в своя полза. Не може и той да ми каже, че ако бил с мен в нашия ( в града ни) университет, това щяло да бъде най - голямата му грешка, защото щял да го направи заради мен.
Не съм от онези жени, които плачат и казват - край, повече не мога да живея. Ще се изправя, ще си намеря някой по - достоен, но просто не беше честно. Може да мислите, че нашата работа е... никаква, но човек не избира към кого да се привързва. Вярвам, че ме е обича, помагал ми е, грижел се е за мен... Макар и 3 - 4 месеца, аз се гордея, че го познавах. Обичам го, но не сме един за друг. Благодря ви, че прочетохте историята ми.
|
