Едно красиво лято
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 2291 пъти
Не ми се изпада в подробности. Цял живот чаках да срещна свястно момиче. Е това лято я срещнах. Аз съм на 22, тя е доста по-малка от мен. Почти всичките ни интереси са общи и не харесваме едни и същи неща. Прекарвахме си много добре на 5-6-7 срещи на които излезнах общо с нея тъй като в момента не живея в града в който живее тя, но уча там и след 15 Септември ще живея вече официално там. Опит с много момичета нямах и вече се бях отчаял, че няма да намеря момиче като нея. Интелигентна, не слуша чалга, а готина музика, която и аз. Супер комуникативна, изключително чаровна. На една от срещите мислих само как да я целуна и се държах сковано. След това и споделих и тя ми каза че е усетила, но просто сега не е готова за връзка и като главен проблем изтъкна сериозната ни разлика в годините. Аз пък се влюбих в нея и пътищата ни започнаха да се разминават. Още си пишехме всеки ден и се виждахме, но накрая се стигна до там, че под влиянието на думите на нейни и мой приятели реших че просто ме манипулира и си играе с мен за да си вдига егото. Тъй като от самата нея разбрах, че само през изминалата година е имала някакви наченки на отношения с още 10 момчета и според нея всеки от тях си е струвал. Не издържах накрая, нарекох я манипулативна кучка и прекъснах контакт с нея. Само няколко часа по-късно осъзнах колко съм се привързал към нея и започнах да и се извинявам и съжалявам. Тя обаче тотално ме игнорира, дори и предложих вече да сме просто приятели и да не и споменавам темата за нас двамата, като нещо повече. 2 дена и писах не знам колко СМС-са всичките безответни. Звънях доста, като нито веднъж не ми вдигна, но интересното е че дори не ми затваряше, а си оставяше телефона да звъни докрай. Снощи един общ приятел и писа в една от социалните мрежи, тя му отговори и след като той спомена мен, спря да му пише. Като че ли помисли че аз и пиша, а аз само наблюдавах какво ще отговори. Докато пък днес поисках от един друг общ приятел да влезна от негов акаунт и за последен път се опитах да и обясня, колко съжалявам и как искам да е в живота ми, дори и само като приятел и как съм осъзнал, че не е готова за връзка и че ако ми даде още един шанс, нещата ще са различни и няма да я подведа или обидя вече. Тя обаче продължава тотално да ме игнорира и имам чувството че съм и станал безразличен. Както и да е днес спрях да и пиша, чувствам се зле и мисля само за нея. Споделих с някой приятели и те ме успокоиха, предстои ми интересна последна година като студент и след това ще започна някъде работа в същия град. След време може би ще се чувствам добре и кой знае може да открия друго също толкова свястно момиче. Просто не мога да си простя сам, за това, че я обидих и прекъснах връзката между нас. Може би е било за по-добре. Може би щях да продължавам да съм влюбен в нея, а тя да ме възприема само като приятел и след време да тръгне с някое момче, което не знам как щях да преглътна. Това беше моето лято. Срещнах я точно като завършвахме миналата година и разбих всичко точно преди началото на новата учебна година. Не знам какво целя като споделям тази история. Може би ще ми олекне повече по някакъв начин, като я чуят повече хора. А ако някой има някой съвет за споделяне, ще се радвам да го чуя :) В момента не искам да спра да опитвам да се свържа с нея, но начина по който ме игнорира, не ми дава друг избор. Чудя се дали да опитам след време да я потърся пак, ако ми е простила и ако реши да ми даде още 1 шанс. Може би ако тогава ми отговори все пак съм значил нещо за нея. Ако не, продължавам да търся момичето на мечтите си, тъй като съм романтичен човек по-принцип и мечтая често :) "Reality is wrong. Dreams are for real" - Това го е казал моя човек. Благодаря на тези които са изчели историята ми докрай, а уж нямаше да изпадам в подробности :) Поздрави от 22 годишно нормално момче, вярващо в истинската любов, влюбило се за първи път през живота си истински, само преди няколко месеца.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 9 месеца hash: f14802ac94

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Аз никога не съм имала гадже, но ще ти кажа едно:остави момичето за 1-2 седмици да се успокой, да обмисли нещата, а после леко започни да буташ нещата напред. Недей щом тя се съвземе веднага да я нападаш с въпроси. Когато има нужда от помощ или от подкрепа, подкрепи я, помогни й!!! Тя сама ще почне да общува с теб, да споделя и да гради приятелство. Когато сметнеш, че се е отпуснала я попитай, но така между другото!!! Надявам се да съм ти помогнала! Няма да споменавам години, защото ще се шокираш на колко съм, а давам съвети!!!

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: fd04a46082

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Първо ни кажи кАква е разликата, как да ти помогнем като криеш? Тя да не е на 13??

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: 0e9f56852d

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   7 години ни е разликата

 

...

горе^

преди: 11 години, 9 месеца hash: 490d9accd3

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Да не си объркал заглавието? Сpоред историята ти трябва да е - "Едно ужасно лято". :) Влююбен си и не мислиш, остави я. Едно, че е малка, друго, че щом се е стигнало до "кучка" нещата вече са прецакани. Търси си друга, а тая я забравяй по-бързо, за да не се мъчиш.

 

...

преди: 11 години, 9 месеца hash: f2784bc2cf

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

6.   Само едно ще ти кажа. Щом вярваш в истинската любов, ще бъдеш щастлив. Защото или твоето момиче, или някое друго ще те оцени и ще се сметне за късметлийка, че те има в живота си. Turning dreams into reality is always worth it. :)

 

...