 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Тази любов ще ме погуби...
преди: 12 години, 4 месеца, прочетена 2790 пъти
Винаги съм уважавала и държала на личното пространство в една връзка. Не знам как за по-малко от година толкова се промених. Ужасно влюбена съм в приятеля ми и разстоянието между нас ми причинява буквално физическа болка. Положението е такова, че живеем в различни държави заради ученето. Не ни остава много, виждаме се често, но както вече казах, когато е далече все едно част от мен я няма и не се чувствам пълноценна. Гледам да съм непрекъснато заета с нещо, защото остана ли насаме с мислите си почвам да се самосъжалявам и става страшно. Другият ми проблем е болезнената ми ревност. Това мое ново лице доста ме плаши, не се познавам в такава светлина. Не искам да окупирам цялото му време когато сме заедно, но моментите ни само двамата са толкова малко в сравнение с минутите разделени, че не искам да пропилявам нито една възможност да го усещам, целувам, да го слушам как ми говори и т. н. Ревнувам го от жени и мъже, от всеки, който ми отнема времето с него (не сме били като гербови марки, но моментите ни прекарани насаме, освен вкъщи под завивките са в пъти по-малко от тези прекарани с други хора). Не ми харесва поведението му спрямо хора, които са го наранили (визирам бившите му). Знам, че е добър човек и иска да е с добри отношения с всички, но понякога ми идва в повече размяната на флиртаджийските съобщения помежду им. Знам, че за него те са минало, но не разбирам защо не може да обърне страницата и да продължи напред с мен и без излишен багаж. Говорили сме, но няма особено развитие. Не искам да го притискам, но като си помисля, че е толкова далече и какви се въртят около него ме стяга една буца в гърлото, почва да ме боли корем, физически ми става зле, но пред него показвам само леко раздразнение и то не винаги. Как да го преодолея не знам, помогнете ми...
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: b4926e392e |
|
1. Аз съм същата.. до момента всичките ми връзки са били като на шега и за първи път на толкова години се влюбих истински! Бога ми Умирам си от ревност, боли ме тялото като си помисля, какво може да прави, направо ме побиват тръпки от главата до петите, сърцето ме свива - ще си пукна и аз от ревност.
Нямам лек... нито за мен, нито за теб. Ще следя историята ти.. но знам, какво ще прочета ---"Ревнивите хора, са несигурни в себе си, имаш комплекс за малоценност, проблемът е в твоята глава, не се мислиш за достатъчно добра за приятеля си, обсебваща си - така ще го загубиш"
Бля бля.. това не помага.
Наистина е тежко да имаш психическа и физическа нужда от човек, намиращ се далеч от теб. Съответно и болката която изпитваш е психическа и физическа.
Мога да ти споделя само едно - Връзка от дистанция - не работи.. от опит ти казвам, един от вас ще страда и като гледам, колко си влюбена, този един ще си ти!
Желая успех!
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: b2892b260b |
|
2. Здравей мила, аз също съм в твоето положение 1:1. И ние с приятелят ми сме разделени заради ученето, той учи в друга държава и макар да се опитваме да скъсяваме времето през което сме разделени на 4-5 седмици и аз много се промених от гледна точка на ревността, но той не ми дава повод, нито контактува с бивши.. Просто откачам на моменти и търся... някакво безпочвено търсене.. а нямам поводи, нито причини... не знам от къде се поражда това, преди никак не се е събуждала ревност в мен... а сега понякога направо се раздирам. Мислила съм от кое се поражда, може би от това, че от разстоянието връзките не са толкова пълноценни, колкото ни се иска...
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: b2892b260b |
|
3. Здравей мила, аз също съм в твоето положение 1:1. И ние с приятелят ми сме разделени заради ученето, той учи в друга държава и макар да се опитваме да скъсяваме времето през което сме разделени на 4-5 седмици и аз много се промених от гледна точка на ревността, но той не ми дава повод, нито контактува с бивши.. Просто откачам на моменти и търся... някакво безпочвено търсене.. а нямам поводи, нито причини... не знам от къде се поражда това, преди никак не се е събуждала ревност в мен... а сега понякога направо се раздирам. Мислила съм от кое се поражда, може би от това, че от разстоянието връзките не са толкова пълноценни, колкото ни се иска...
|
| преди: 12 години, 4 месеца hash: 6560ebdf8c |
|
4. От авторката: Аз самата винаги съм си мислела, че проявата на ревност е признак на ниско самочувствие. Но как човек да не ревнува и бди над най-ценното си? Не го задушавам, поне така си мисля.. Аз съм красива жена, умна съм и го знам. Имам много, много ухажори, дори приятелите на моята половинка винаги се изказват много ласкаво за мен, но аз съм глуха и сляпа за комплименти. Ужасно ме е страх, че съм станала толкова зависима от някого...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
