 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Явно трябва да се разделим, но как?
преди: 11 години, 9 месеца, прочетена 4101 пъти
С приятелят ми сме заедно от осем години. Нашето си беше любов от пръв поглед. Бях на 19, тъкмо настанила се в общежитие. Той – с две години по-голям от мен. Влюбих се в погледа му. Обичам го, обичам го и сега.
Но представите ни за бъдещето се различават толкова, толкова много! Нямаме бъдеще, никакво, а не знаем как да се отделим един от друг. Обичам го! Как да си тръгна?
Проблемът при нас не е в отношенията, все още сме си луди един по друг. Нямаме проблеми, няма скандали за щяло и нещяло.
Винаги съм била болезнено откровена с него. Още в началото му казах, че аз не искам да имам деца поне за момента, но е възможно и доста вероятно да не поискам и в бъдеще. Бяхме млади обаче. Тогава него не го интересуваше това дали ще създаде потомци. След време, може би след 3-4 години започна да подмята от време на време идеята за брак, деца и т. н. Аз пак не крих, че не искам. Не че не го обичам! И той знае, че го обичам…
Но какво ще им дам аз на тези деца? Пари… ще намерим. И двамата сме образовани, работим в хубави сфери. Не в материалното ми е проблема. Но аз как ще възпитам едно дете? Как да оформя личност? Какъв опит имам на 27 години? Обичам децата, но… за час-два. Сестра ми има дете. Когато беше бебе, обичах да го гушкам, да го люлея, приспивам, къпя и да й помагам с каквото мога. Но когато порасна и започна уж да разбира какво му говорим не знаех как да се държа с него. И сега не знам, а е на 5 годинки. Не мога, просто не мога да комуникирам с деца. Не ме бива в глезенето, не мога да се правя на палячо, дразни ме като се глезят, дразнят ме много неща в малките деца. Приятелят ми казва, че това ще се промени, защото ще гледам нашето дете, а не чуждите… Но аз не мисля така. Не мисля че мога да бъда майка. Сигурно ще мразя детето си. Защо да раждам, за да вгорча живота на собственото си дете? !
Но той иска вече деца. От много време нищо не беше казвал по въпроса, мислех че е приел това бъдеще, но се оказа, че не е така и той все се надява, че ще променя мнението си. Но това едва ли ще се случи и имам чувството, че му губя времето.
Всъщност, точно това правя. Губя му времето. От вчера у нас е гробна тишина. Ни музика, ни телевизор, ни гласове. Разминаваме се, не знаем какво да си кажем. Знаем, че трябва да се разделим. Аз го знам, той също, но, за Бога, това е толкова трудно! Как да се разделим като искам просто да се гушна в него, да го целуна, да го помилвам, да видя усмивката му, да видя щастливия му поглед…
Мога да го направя щастлив. Мога да направя компромис, да речем, и да си направим дете. Но защо после то да страда? И да пуска тема в този сайт колко много го мрази майка му? Няма да бъда добра майка, няма защо да раждам, за да се уверя в това.
Страхувам се от любовта, точно в момента много се страхувам от нея. Страхувам се, че обичта ми към приятеля ми ще ме накара да се съглася с „условието” му, а не бива.
Но как… как да си тръгна?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 606b6645f5 |
|
1. Не е нужно да се разделяте, ако се обичате и сте добре. Говори с него, кажи му, че не искаш деца и не знаеш, дали ще искаш. ако иска, нека си ходи, ако ли не - ти ще си отидеш, ако не престане да ти натяква.
Грешка е било да гледаш детето на сестра си. То е възпитано от друга жена, ти нямаш авторитет пред него (не си му майка) и съответно си видяла другата му страна.
Аз като студентка се издържах с гледане на деца. Накрая не исках да имам никога деца през живота си, а като ги чуех да ми врещят, бягах. Децата са неблагодарно занимание, егоисти са, но са и голяма радост. Заложено ни е инстинктивно да се грижим за тях, не си мисли, че си лишена от тези инстинкти.
Да гледаш дете е много повече от това да се правиш на палячо, напротив - грешно е това лигавене и говорене на бебешки. Децата са истински личности. Има цели документации в youtube за интелигентността на бебетата, това са хора, имат си мозък и искат да им говориш човешки.
И по едно нещо се замисли още - детето ще те обича такава, каквато си. Такава безусловна любов няма да намериш никъде! На децата си можем да разчитаме, да се доверяваме.
Ако си представяш детето си като личност, каквато си била и ти като малка, няма защо да се страхуваш. Но си права - решението трябва да си е твое. Ако приятелят ти не може да се примири с това, по-добре е да си ходи.
НЕ ГЛЕДАЙ ЧУЖДИ ДЕЦА И ДЕТЕТО НА СЕСТРА СИ! Това е грешно и заблуждаващо. Те имат съвсем друго лице за пред теб и съвзем друго за мама и тати.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: ea935d837f |
|
2. И да избягаш сега, ще си хванеш друг, който сигурно и той ще иска след време деца, няма перфекни родители нито перфекни деца, но то ще си бъде твое просто още не си готова според мен говори с приятеля си не зарязвай една хубава връзка заради това по-наттък сигурно и ти ще имаш желание, а пак ако не ако той те обича може би ще те разбере, но не зарязвай всичко което имате това няма да ти помогне.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 24fa9561b5 |
|
3. Проблемът ви е на съвсем друго място според мен. Просто това е някаква твоя гледна точка, , някакви твои мисли, но вероятно това не са неговите.
Според мен проблемът ви е , като на повечето хора в днешно време и то се нарича отношение.
Но ти си знаеш, аз се чувствам длъжен да ти кажа следното :
Когато двама човека са заедно, не е толкова важно кой какво си мисли, а как подхождате един към друг. За да ти стане по0ясно ще го кажа така. Ти не го уважаваш, ако го уважаваше, щеше да говориш с него по тези проблеми, а не с някакви непознати. Уж казваш че си болезнено откровена, а реално не си, защото за тези отговори, както и много други, може да стигнеш само ако разговаряте като хора. Разбери че ако не се държите като зреели хора, ако не правите нещата не за спасяване по единично единично, нещата са обречени със всеки друг.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: eee332ccdd |
|
4. Ние сме говорили и говорихме по-миналата вечер за това.
" От много време нищо не беше казвал по въпроса, мислех че е приел това бъдеще, но се оказа, че не е така и той все се надява, че ще променя мнението си. (...) От вчера у нас е гробна тишина. Ни музика, ни телевизор, ни гласове."
Това е цитат от историята. От онази вечер в нас е тишина, защото аз съм проумяла сама истината ли?
Естествено, че съм говорила с него. И явно съм му казала възгледите си. И още по-явно е, че той не е на моето мнение. Той иска деца, аз не искам деца. Той не иска да направи компромис заради мен, аз се страхувам да направя компромис заради него.
Към коментатор 1: Аз не съм гледала детето на сестра си като... гледане. В смисъл не ми го е оставяла да го гледам един/два или пет дена. Но малко или много съм имала допир с него и с други деца също. Но не мога да общувам с тях, просто не знам как. А и не е то само да родиш, не е само да го нахраниш това създание - трябва да го възпиташ. Мен тази част ме притеснява и познавайки до някаква степен себе си, съдя че няма да се справя.
Към ком. номер 2: И приятелят ми все се надява, че ще започна да искам деца, но ако това не се случи, какво? Ще съм му изгубила още 5, 6 или 10 години от живота! Там е работата, че той не вижда бъдещето си без деца. Аз... виждам своето (нашето) без челяд.
Номер 3, казах вече - с него говорихме по темата. И сме говорили и преди месеци, и преди години, и малко след началото на връзката ни. Написах темата, защото ще експлодирам от толкова емоции вътре в мен. Плаче ми се, тръшка ми се, но нямам право на това - аз ще бъда виновна за раздялата ни, не той. Така че той има право да бъде слаб, аз не.
Авторката
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 8589032392 |
|
5. .... Всеки има своите страхове дали ще бъде, или е, добър родител... но няма как да разбере докато не му се случи.. ако само това е причината да не искаш деца ми се струва наивно, но ако желанието ти е по-скоро егоистично, т. е че не желаеш да нарушаваш собствения си комфорт тогава си взела правилното решение за себе си... и все пак:прекалено много се обременяваш с мисли предварително... ЗАРА
|
...
| преди: 11 години, 9 месеца hash: aedf627d1a |
|
6. Не мога да разбера що за жена не би искала деца?? А за какво живееш авторке?
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: eee332ccdd |
|
7. ЗАРА, има си я и егоистичната страна до някаква степен, но и други черти на характера. Избухлива съм. Много рядко си изкарвам яда на причинителя му, например. Не знам защо, но ми се струва вероятно детето да бъде мишена за гнева ми, а отгоре на всичко си мисля и че е напълно възможно да посегна физически на по-слаб индивид от мен. Не желая да бъда тиранин, а сигурно ще бъда такава към детето си.
Номер 6, не че не искам да имам наследници... Просто не мисля че е правилно аз да бъда майка. Познавам се до някаква степен, предполагам не много ниска, и съм наясно с това, че няма да бъда добър родител.
Това е, така мисля.
Темата обаче се поизкриви. Не че знам какво всъщност очаквам от вас... Утре ще говоря отново с приятеля ми, но по-скоро на тема раздяла. Време ни е, нека търси майката на децата си. Явно не съм аз жената на живота му. Тъжно, но факт.
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: fcc8fb6dd8 |
|
8. От номер 3 : както казах дори сега да зарежеш тази връзка след време пак ще искаш сериозен приятел, но трябва са знаеш, че ще ти е трудно да намериш днескашните мъже за повечето гадняри. Или ако си намериш той също ще иска деца от теб, така че не мисля че кат зарежеш всичко и се обърнеш ще е по добре мисля че трябва да поговорите да му обясниш всичко това и да се радвате на връзката си не се знае какво ще стане утре
|
| преди: 11 години, 9 месеца hash: 3d1088c49a |
|
9. №6, защо смяташ, че си на този свят с основната задачка да създадеш деца? Такива като теб се вкопчват в това, раждат ги, светът им се върти около тях и не ги оставят да дишат. Разбирам чудесно авторката - аз също никога не съм искала да имам дете на всяка цена и не съм живяла с мисълта за това . Но стана така, че си имам едно прекрасно момиченце, което вече е на 13. Не съм била готова да стана родител, защото това си е огромна отговорност. Светът ти става абсолютно различен след появата на едно дете. Но пък това е най-хубавото нещо, което може да ти се случи, най-голямото приключение. Ако авторката очаква да бъде готова, няма да е. Ако е решила за себе си, че не иска деца, нека да не ражда. Въпросът е доколко може да прецени това сега. По-добре да остави нещата да се случват, без да ги мисли толкова. Но и не смятам ,че трябва да бъде осъждана за решението си.
Ели
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: e85363e73e |
|
10. Добре де, казваш, че се познаваш. Харесва ли ти това, което познаваш? Не искам да те обидя по никакъв начин, макар да е много вероятно да разбереш думите ми именно така. Ако на някой човек му пречи дясната ръка и пита тук как да си я отреже, аз не бих бил по-учуден отколкото от твоя случай. Според мен, ако твоят приятел ти отстъпи и се откаже изобщо от деца, ще направи най-голямата грешка в живота си. Също и ти ако се разделиш с него по тази причина, ще направиш най-голямата грешка в живота си. Това е моето мнение и то се основава на факта, че всички ние днес сме огромни, огромни егоисти и не познаваме любовта. Това е много жалко, но непоносимо по-жалко е неистовото нежелание да се откажем поне малко от своя егоизъм и да се научим поне малко повече да обичаме. Любовта без ангажимент, без обвързване и без отговорност е невъзможна. В твоя случай ти все едно казваш - не искам дете, защото не мога да го обичам. Но това е равносилно все едно да кажеш - не искам дете, защото не съм нормален човек и не искам да бъда! Замисли се каква огромна грешка правиш в живота си. Не е ли по-добре да останете заедно и лека полека да си дадеш шанс да осмислиш и почувстваш живота си от гледна точка на нормалните взаимоотношения (имам предвид включително и към децата)?
|
...
| преди: 11 години, 7 месеца hash: c17a9a8069 |
|
11. Напълно човешки са страховете ти. Аз съм жена. Нераждала. Искам деца. Но изпитвам ужас от бремеността и раждането. Мъжете няма как да разберат това. Не те страдат, стават на плондири, разкъсват се, кървят и страдат, за да дадат живот...
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
