За любовта и как тя ме докарва до шизофренизъм.
преди: 11 години, 8 месеца, прочетена 3683 пъти
Здравейте, имам един огромен проблем, който ми вреди неописуемо на психическото състояние и се чувствам абсолютно безпомощен да го реша. Ако трябва подробно да опиша ситуацията, в която се намирам, то ще ми трябва издателство, което да публикува няколко книги, но ще се постарая да съм максимално кратък. Първо малко за мен:

Момче на 21 години съм и се смятам за напълно нормален според всевъзприетото мнение за думата "нормален". Моето мнение е, че не съществува нито един нормален човек на света, всеки си има своите ненормални черти в характера с тази разлика, че някои са доста по - изпъкнали от други. Обичам забавленията като излизане с приятели, купони, пиене, спорт, телевизия, кино, разходки, секс, музика, танци и всичко, което доставя удоволствие. Обичам също така и спокойствие и уединение, хармония... абе зависи в какво настроение съм обичам всичко. Общителен и контактен съм, удоволствие ми прави да говоря с хората, независимо дали ги познавам или не, а най - важното нещо за мен е, че съм ДОБЪР в цялостният смисъл на думата. Никога и на никого не мисля лошото, радвам се винаги когато мога да помогна на някого и чувството омраза няма място в сърцето ми. Ето и къде идва най - големият ми проблем, който мисля, че ще ме срази.

Сърцето ми. Не стига, че е завзело цялото ми тяло, ами сега и душата ми иска да вземе. Изгаря ме по всички параграфи, изгаря ме от ЛЮБОВ, изгаря ме и от РЕВНОСТ. Имам най - ужасната обич, която може да съществува. Когато обичам някого, го обичам толкова силно, че съм склонен да направя невъзможното за да усети любовта ми, а по този начин и аз да съм щастлив. Лошото е, че в действителност има невъзможни неща и такива, които не мога да направя. Сърцето е нещо, което никой не е и няма да изучи напълно, защото то е едно от чудесата на природата, които могат само да се усетят, но не и да се разберат. От него избликват радост, тъга, обич омраза и всички ние знаем, кое сред тези чувства е най - изпъкващото. Любовта разбира се, най - важното нещо, смисъла на живота, на природата, на вселената... Ние живеем за да изпитваме и за да даваме любов, нещо което за жалост хората все по - малко правят. И вместо планетата ни да разцъфтява и да се превръща в Рай, поддържана от силната любов на хората, то тя боледува и се превръща в АД, заради омразата, която изпитваме. Представете си един друг живот, в който любовта е единственото чувство, което хората изпитват, в който те мислят само за доброта и всички се подкрепят в каквито и да е трудни моменти без значение религия, нация или раса. Няма да има лъжи, измами, грабежи, убийства и воини по простата причина, че няма да съществува омраза. Е? Ако това не е Рай, то не знам кое е. Действителността обаче е съвсем различна и поради това всички лоши неща ще продължават, а който изпитва такава силна и райска любов ще бъде най - наранен и най - болен. Светът върви на там, че изпитващите силна любов хора да изчезват и омразата да завземе всичко и да превърне живота на Земята в ПЪЛЕН АД.

Толкова за любовта като цяло, сега ще поговоря малко и за моята любов. Тя е силна, гореща и ме изгаря. Да беше такава само за роднините и приятелите ми добре, но тя се съсредоточава към един човек, а преди 3 години си избра най - неподходящият. Влюбих се в едно невероятно красиво момиче с невероятно големи и красиви очи. Влюбих се още в първата ни среща и тогава завзе огромна част в сърцето ми. Обичах я и я обичам повече от всичко на света, не защото заслужава, даже няма нито една причина да я обичам, но сърцето не си търси причини, то просто си избира и любовта се случва. И така година и половина бях много щастлив, имахме проблеми но ги преодолявахме заедно, защото и тя твърдеше, че ме обича. След това обаче възникна най - лошият проблем. Тя не беше доволна, нямах пари и нямах възможност да излизаме, нищо не я задоволяваше от моя страна, каквото и да се опитвах да направя, но продължавахме да сме заедно, защото се обичахме. Не бяхме щастливи, но продължавахме и продължавахме... Тя ми изневеряваше (това ми го каза скоро) излизаше с други момчета, лъжеше ме, мамеше ме, но аз пак исках да сме заедно и и прощавах всичко. Давах и всичката свобода на света с едно условие, да ми казва всичко. Тя обаче започна да се възползва от силната ми обич и привързаност и правеше каквото си иска, аз правех каквото тя поиска. Започнах да пренебрегвам родителите и приятелите си когато тя искаше да се видим и да е с мен. Правех го, защото в противен случей тя беше недоволна и ядосана. Е, изгубих си приятелите, останаха ми само двама, които дори не се познават, но не ми пукаше... исках само да съм с нея и да ме обича, това ме правеше най - щастливият човек на света. Стигнах до там да и бъда като роб, правех всичко и постоянно за нея, ходих до магазина за нуждите и, правих и да яде и и го носех в ръцете, ставах винаги по - рано от нея за да и направя кафе, когато поискаше масаж и го правех... всички дребни неща, които можете да се сетите. Угаждах и, а лошото беше, че тя не го правеше по никакъв начин. Каквото и да е било... НИЩО НЕ ПРАВЕШЕ ЗА МЕН. Нито кафе, нито ядене, нито масажи, нищичко... Знаеше, че не е нужно да го прави за да съм с нея и за да не е сама. Молил съм и се за масаж когато ме болеше страшно много кръста и с това щеше да ми помогне, но пак не. Стигна се до там да не я карам нищо и всичко да правя за нея. Примирявах се с положението само и само да не се разделим. Ясно ми беше, че не ме обича вече, а всъщност никога не ми е казвала "Обичам те" първа. След 2 години вече спря и да ме прегръща и целува, само по време на секс и като се срещахме и изпращахме. Скандалите бяха много, викаше ми за всичко, критикуваше ме милион пъти. Само гледаше да намери нещо, за което да ми се разкрещи и никога не ми казваше благодаря за каквото и да е било. Извинявай и съжалявам също не присъстваше в речника и. Обиждаше ме, биеше ме, аз само търпях и се примирявах, борех се за нея и за сърцето и въпреки ада, който преживявах сърцето ми искаше да остана с нея. Пренебрегваше ме постоянно и не получавах и половин милиграм уважение и разбиране от нея. И все пак бяхме заедно, защото аз исках така, тя не го желаеше, но и нямаше обяснение защо беше с мен.

Това лято я накарах да работи в един курорт с мен за да оправим нещата, като прекараме едно страхотно лято заедно, за да сме заедно повече време и бях много ентусиазиран. Оправихме документите и само очаквах с нетърпение да започнем работа. Оказа се, че това беше НАЙ - ГОЛЯМАТА ГРЕШКА. Не работехме на едно и също място, аз бях в един хотел, а тя в друг от същия комплекс и беше добре докато една жена от администрацията не и предложи стая в общежитията, защото беше от 1 село до града. Тя се нанесе и това беше началото на края. Заживя стая до стая с един нейн колега и бяха заедно цялото шибано лято и дори в момента е с него. Преди работа с него, по време на работа с него и след работа с него. В началото се примирявах, казваше ми, че са само приятели и понеже няма какво да правят са заедно. Примирявах се, но болката ме изяждаше отвътре докато не избухнах накрая. Пренебрегваше ме заради него, постоянно беше с него и постоянно и постоянно... където и да ходехме той беше с нея, а като аз не бях с нея то той пак беше с нея. Боли ме и сега като го пиша... Е... аз полудях. Започнах да и крещя, да и звъня постоянно. Карах я да се изнесе и тя отказваше. Казва, че нищо нямало между тях, че са само приятели, но въпреки това аз не издържах и не издържам. Разболях се, започнаха да се проявяват кризи... Крещях като съдран, после и се молех, умолявах... тя нищо... Умолявах я да зареже това момче и да дойде при мен, да спре да се занимава с него, но не и не и не и не и не.... А аз изгарях отвътре, сърцето ми беше СМАЗАНО... Даже се чудя защо пиша в минало време като това го изживявам и сега и все по - силно и по силно. Наистина положението ми стана много тежко, постоянно мисля за нея и постоянно си я представям с това момче и не издържам... Имахме сериозни скандали, крещене... реване... Тя иска да скъсаме, скъса с мен, но аз не мога да се примиря. Иска да я оставя на мира, и аз искам, но сърцето ми не го позволява. УЖАС ПЪЛЕН... Тя ме мрази, а аз правя всичко възможно за да не са заедно, звъня им и на двамата, заплашвам ги... и знам, че съм склонен да направя глупост. Бих го убил... омразата нахлу и ме обзе... Днеска ме излъга, че ще се прибере в селото си след като беше на кафе с колегите си. Звънях и и не ми вдигаше... След това звъннах на майка и да я питам дали е говорила с дъщеря си и тя каза, че нямало да се прибира. После звъннах на момчето и то каза, че нея я е нямало, че се е прибрала в селото си. После звъннах на нея и тя твърдеше, че си е вкъщи... ТОЛКОВА МНОГО МЕ БОЛИ... НЕ ИЗДЪРЖАМ И МИСЛЯ ЗА САМОУБИЙСТВО.... НИЩО НЕ Е ПРАВИЛА ЗА МЕН И СЕГА КОГАТО ИМАМ ТОЛКОВА СПЕШНА ПОМОЩ ПАК НЕ ПРАВИ... ЛЪЖИ МЕ И МЕ УБИВА... ПОЧНАХ ДА Я ЧУВАМ В ГЛАВАТА СИ КАК МИ КРЕЩИ "МРАЗЯ ТЕ" "РАЗКАРАЙ СЕ"... И ЕДИНСТВЕНО КАТО ГОВОРЯ ИЛИ Я ВИЖДАМ СЕ УСПОКОЯВАМ... КОГАТО НЕ Е С МЕН Е ПЪЛЕН АД В СЪРЦЕТО И МОЗЪКА МИ. НЕ ЗНАМ КАКВО ПРАВЯ, НЕАДЕКВАТЕН СЪМ И ПОЛУДЯВАМ... ПРАВЯ ЛОШИ НЕЩА... НА КОСЪМ СЪМ ДА СИ ПОСЕГНА МАКАР ДА СЕ СМЯТАМ ЗА РАЗУМЕН ЧОВЕК И ЗНАМ, ЧЕ ТОВА Е НЕДОПУСТИМО, НО НЕ СЪМ ВИНОВЕН АЗ. ИЗЛЕЗЕ ЕДНО ДРУГО "АЗ" КОЕТО МРАЗИ ВСИЧКО И ВСИЧКИ... ИСКА ДА УБИВА И ДА НАРАНЯВА... С ДУМИ СЪМ Я СВАЛЯЛ В ЕМБИОНАЛНА ПОЗА РАЗПЛАКАНА И ХЕМ СЕ РАДВАМ, ХЕМ СТРАДАМ ОТ ТОВА, ЧЕ ПРАВЯ ТАКОВА НЕЩО... ЗАКЛЮЧВАЛ СЪМ Я ШИБАНАТА И СТАЯ В ХОТЕЛА И НЕ СЪМ Я ПУСКАЛ ДА СИ ТРЪГВА... ПОЛУДЯЛ СЪМ... МРАЗЯ СЕ, НАМРАЗИХ СЕ СУПЕР МНОГО, НО РЕВНОСТТА Е ПО - СИЛНА ОТ МЕН, А ТЯ НЕ ПРАВИ НИЩО ЗА ДА МИ ПОМОГНЕ... мисля, че и Вие няма как да ми помогнете, но исках да го споделя с някой... Ще се учудя, ако има някой, който да прочете цялата тази бумия, но ще се радвам ако има някой коментар.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 8 месеца hash: 7589d30a6e

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Спри се! Просто се махни от нея, изтрии всичко и прекъсни всякакъв контакт! Тя не те заслужава и не си заслужава да си посягаш заради това подобие на жена! Аз имах връзка година и половина. В началото беше най-прекрасната връзка, но в един момент почна едно такова държание от негова страна, което е недопустимо. Аз бях толкова глупава, че всичко от мен минаваше, но събрах сили и сложих край. Помислих си, че е по-добре един път да те удари болката, отколкото постоянно да бъдеш нараняван. Бях в депресия няколко месеца (виждахме се всеки ден в училище) и не можах да преодолея години наред. Започвах връзки, за да го забравя. После го срещах на улицата и нещо се обръщаше в мен и след това слагах край. Сега няколко години по-късно съм сгодена и разбирам, че има хора, които могат да те оценят и да се стараят да не те нараняват, които те заслужават. Повярвай ми! Ще ти бъде трудно, но в един момент ще го преодолееш! И недей да мразиш хората или себе си! Единствено нея трябва да мразиш! И в следващата връзка не се дръж като подлога на някаква си повърхностна принцеска, а бъди мъж и бъди на едно ниво с нея, а не да се оставяш да те мачка! Имай малко самоуважение!

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: ede0b8b208

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Скъпи авторе, според мен трябва да отгърнеш нова страница и да оставиш "невероятно красивото момиче с невероятно големите и красиви очи". Извинявай, че ти го казвам, но за мен поведението ти е инфантилно - ти искаш играчката, която не можеш да имаш и крещиш и се дереш и полза нулева. Може и да си я имал някога, но това е отминало в момента, в който си се направил на либерален, широко скроен по отношение на нейните изневери и момчето от съседната стая, с който по твоите думи "бяха заедно цялото шибано лято и дори в момента е с него". А това ме разби: "Крещях като съдран, после и се молех, умолявах... тя нищо... Умолявах я да зареже това момче и да дойде при мен, да спре да се занимава с него, но не и не и не и не и не.... ". Я се стегни малко. И къде ходиш да им звъниш и да се излагаш като последния глупак? Ти си интелигентен човек, прекъсни тази измислена и побъркана страст. Сигурна съм, че ще се почувстваш по- добре, когато я оставиш в миналото. XoXo jay

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: 9091598484

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

3.   моля те не се сaмоубивaй ти нищо не си нaпрaвил нито пък си виновен зa нещо тя тaзи която обичaш и тя не е виновнa зaщото още не ти кaзвa истинaтa... тя сaмо те използвa зaщото си свястно момче и искa сaмо дa се хвaли с теб пред връстничките ти докaто си нaмери някой хубaв който дa стaвa зa секс тогaвa ще те зaреже и ще се хвaли че имa ново гaдже което е много хубaво и после пaк ще го зaреже зaщото той нямa дa имa aкъл кaто твоя, той ще е достa по-глупaв дa се мaзни нa нея сaмо зa дa си имa много хубaво гaдже сaмо остaвa дa ни кaжеш ти имaш ли повече aкъл от глупaците които ще стоят с нея според мен и може би според повечето хорa трябвa дa искaш дa се видите после дa я питaш зaщо се държи тaкa и после aко кaже че съжaлявa се пробвaй с нея още мaлко време aмa не се дръж сякaш зa първи път сте гaджетa aми кaкто трябвa прaви и услуги aмa нa теб потрябвят ли ти и тя не искa първия път го преглътни втория път го преглътни aмa почне ли пaк кaто преди нищо дa не прaви я зaрежи не си пилей животa a пък не искa ли дa се промени поне мaлко я зaрежи и тaкa зa всеки човек имa идеaлнa половинкa но всеки човек по рaзлично време я откривa aз съм нa 11 години нaпример и не съм кaто връстничките и връстниците си и нямa дa бъдa те се държaт кaто децa докaто aз порaснaх но и aз си нaмерих приятелки от клaсa ми дaже които сa горе долу кaто мен сегa хaресвaм едно 14 годишно момче и то мaй че ме хaресвa и тaкa всеки човек нaмирa всичко което му е нужно но по рaзлично време извинете aко имa много грешки но съм от мобилен телефон lg-girl

 

...

горе^

преди: 11 години, 8 месеца hash: 73f6a80c45

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Всеки път когато изпитваш ярост си изливай гнева върхо разни предмети, късай, удряй, само внимавай, щото аз съм се ударяла така жестоко, че после ме е боляло сумати дни. Здирала съм си дрехите, хвърляла съм, чупила съм, но пак не ми е помагало. Взимах и успокоителни по 5, 6 до 10 съм стигала наведнъж и нямат никакво действие. Преди време разказах всичките си проблеми на една млада психоложка, напълно анонимно и тя ми помагаше и ми даваше съвети. За сега имам огромен напредък, тя ми каза когато усетиш, че яростта се надига в теб почвай да дишаш дълбоко, да броиш няма значение до колко и да си казваш най - важното АЗ СЪМ РЕШАВАМ ДАЛИ ДА СЕ ВБЕСЯ. НИКOЙ ДРУГ НЕМОЖЕ ДА МЕ ВБЕСИ, АЗ КОНТРОЛИРАМ СЕБЕ СИ И ЕМОЦИИТЕ СИ. Почнах да си го повтарям и започна да има ефект, вниквах в смисъла, поне засега минали са едва няколко дни, но много се успокоих. Молех се на господ всяка вечер, отидох на черква. Винаги това ме е успокоявало. Занапред мисля да практювам, спорт, фитнес, няма значение, нещо което да си излизам енергията в него. Бях на прага на самоубийство. Съветвам те да се успокоиш и разумно да премислиш нещата. Не си ли се вкопчил в нещо, което ти доставя единствено болка, но неможеш да пуснеш да си тръгне, заради някаква мания, на която си неподвластен? Погледни на приятелката си като обвивка, която хем те задушава, хем си мислиш че ще умреш от студ без нея. Когато се освободиш от това чувство, ще се почувщваш свободен и здраво стъпил на земята. Поговори с хора, излизай навън с приятели, намери си нови заниманя, смени обстановката, всичко ще ти подейства положително малко или много. И най вече опитай се да се запознаеш с някое ново момиче, което да те кара да се усмихваш. Каквото и да говорят хората, старата любов се забравя с нова. Нова, по - хубава, по - истинска, повече спокойствие и хармония. Любов, която да ти носи наслада и удоволствие, да те кара да се усмихваш, а не любов която почерня сърцето и душата ти. Знам, че е много, много трудно и може да го разбере единствено човек, който го изпитва в момента, но дай всичко от себе си и буди с нагласата, че не искаш да си такъв човек, че не искаш да изпитваш тези емоции и тази омраза! Намери си причина да се усмихваш и да заличи омразата! Вярвай в себе си, ти си единствения човек, който може да ти диктува живота, емоциите, яростта и абсолютно всичко. Избягвай да се депресираш. Излез навън, разхождай се, замисли се колко е красиво и колко е прекрасно слънцето, дишай винаги дълбоко. Вземи си домашен любимец(аз предпочитам кученца), но ти си знаеш какъв да е. Те правят живота ни много по красив и изпълнен с любов. Винаги ще те обичат, дори да ги пренебрегнеш, удариш и тем подобни, когато се върнеш и ги погалиш те ще се радват, че си там и ти ще го усетиш. Намери неща, които да правят живота ти по красив и да се утърсиш от лошата енергия. Ти също можеш да поговориш с някои, както направих аз. Сподели анонимно историята си в насилие. eu и те ще ти обърнат внимание. :)))Само напред, и успехх ти пожелавам!!!

 

...

преди: 11 години, 8 месеца hash: b1e30e3e87

гласове: 1 2 3 4 5   (0 гласа)

6.   Здравей, авторе. Нито ти, нито приятелката ти се цените взаимно, а това е много важно за една връзка. Ти искаш да искаш до сега си момиче, което да няма право на мнение, а тя от своя страна явно не е такава. Мъчите се и двамата. Това не е връзка от която имате нужда определено. А и мисля, че тя от много отдавна ти изневерява с въпросното друго момче, може все едно да не е интимно, но поне психически и подсъзнателно тя го желае, което теб те прави излишен. Остави момичето да търси щастието, ти твоето също ще го намериш скоро. Има толкова добро момичета навън, просто ти трябват очи да ги видиш. Колкото до агресията, ревността... трябва да се вземеш в ръце. Това са пороците на новия век! Нищо хубаво не носят и двете, научи се да ги контролираш и ще видиш как света ще ти се усмихне. Успех. Муцито.

 

...