Колко е важно да преценявате правилно. - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (97794)
 Избор на редактора (167)
 Любов и изневяра (23015)
 Секс и интимност (11343)
 Тинейджърски (20292)
 Семейство (4906)
 Здраве (7881)
 Спорт и красота (4117)
 На работното място (2205)
 Образование (6019)
 В чужбина (1305)
 Наркотици и алкохол (937)
 Измислени истории (735)
 Проза, литература (1510)
 Други (13354)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Колко е важно да преценявате правилно.
преди: 8 години, 1 месец, прочетена 2213 пъти
Здравейте, пише ви едно момче на 25, което до скоро дори имаше мисли за самоубийство.
Разбира се такива мисли ми минаваха заради жена, в която бях лудо влюбен.
Всичко това ми се случи, защото се отнасях несериозно към случващото се около нас, мислех че само заради едните мои добри намерения, може да се изгради сериозна и здрава връзка. Само че бях пропуснал основните неща, които колкото и клиширано да звучи, са написани от време оно, още във библията, там се казва "По плодовете ще ги познаете, не може гнило дърво да ражда хубав плод и хубаво дърво да ражда гнил такъв".
Така всичко започна преди близо 3 години. Срещнах я и веднага се влюбих в нея. Това което показваше в началото, вероятно е било с цел да се хареса и не видях предпоставките за това което се случи.
В началото като чух че до сега е имала 2 сериозни връзки, в които не е харесвала мъжете, но е била с тях с години, малко се облещих, но си казах "Човешко е, случва се ". Реших че не е от значение това, че и двамата са били огромни и грозни, тя не ги е обичала, но пък са имали дебели портфейли при това от не много честни дейности. До ден днешен не разбирам как може някой да продаде тялото си.

Излизахме много, басейни, дискотеки, кино, време в което се разсейвахме достатъчно за да не излязат кирливите ни ризи наяве. Е пак така се облещих, когато един ден във едно заведение я доближи мъж, който директно я гушна и я пита какво прави, като очевидно я познаваше доста добре. Тя разбира се смути и се дръпна, но пък на мен ми стана малко странно. Обяснението и беше странно, дори бих казал глупаво, за това няма смисъл да го пиша. Знам че кой каквото провокира, такова получава, няма как някой достоен човек, да бъде прегърнат по този начин, без да е дал повод за това. Но тогава пак си казах " Спокойно, сигурно преувеличаваш и я обичаш прекалено много, за да правиш от мухата слон ".

В един момент аз трябваше да отделям в продължение на няколко месеца голяма сума пари, за да помогна на брат ми, защото го беше закъсал здраво и тогава стана още по фрапиращо. Нямах възможност да излизам всяка вечер както преди, дето се казва едвам ми стигаха парите да скалъпвам за храна, да не говорим за дрехи или глезотии.
Колкото и да ми беше тежко, гледах да се лишавам от елементарни неща, за да може с нея от време на време да разпускаме навън. Разбира се колкото и да се лишавах, виждах как примерно си купува чанта за 200 лева, с която не излиза никъде, но пък като я купи думите и бяха "Ми просто ми харесва и искам да я имам". Докато аз се справях сам, и исках все пак да съм мъж и да поемем разходите, тя харчеше всичко което не е малко за глупости, които реално не и трябваха. Казах си "Какво пък толкова, нека сега го прави, щом може ".
Е да но горното стана повод за голям скандал. Един ден просто заяви " Ти до кога ще оправяш бакиите на брат си, я си живей живота и го остави сам да се оправя". Аз не повярвах на казаното, защото нито брат ми е лош, нито разбирам как ще ме кара да се отрека от родата си, само защото едва ли не ние не излизаме никъде. Питах я как изобщо може да говори така, как може да е толкова брутална, а пък тя започна да ме обвинява във нови и нови неща, кое от кое по гнусни и повърхностни, виждаше се че е в някаква истерия, но не разбирах защо. Казах и че е полудяла, за да дава такива съвети и да изкривява нещата така, а пък тя се защити като каза "Ми такава съм си аз, ако ти изнася това е ". Вероятно всичко това се случи, защото знаеше че съм много влюбен в нея. Аз бях много обиден и я помолих да се прибере и да си събере мислите, защото ме нарани ужасно.
Тя прие това като раздяла, нито се обаждаше, нито нищо. Разбира се след няколко дена я потърсих, а тя говореше хладно, все едно не тя, а аз съм я обидил.
Оправихме някак нещата и уж всичко пак изглеждаше наред. Дори ме покани на рожденият ден на майка си, да бъдем като едно семейство. Отидох и може би това ми беше най-голямата грешка. Баща и ме направи на нищо, майка и ме гледаше на криво, а реално аз ги бях виждал само няколко пъти, при това за малко. Е да, но се оказа, че за каквото и да се скараме, дори за най-малкото, тя тичала където може да се оплаква от мен и да иска съвет от тях. Няма да забравя когато баща и каза " Ти какъв мъж си, щом се държиш така с дъщеря ни ", а аз не знаех какво да отговоря, защото никога не съм и повишил тон, камоли да се държа като простак. В последствие разбрах, че тя е преувеличавала всяко нещо което я притеснява и се тръшкала за всяко нещо което я дразни в мен. Не разбирала как така до едно време сме били перфектни, а след време съм си бил показал рогата, като не съм искал да излизам никъде с нея и това я натъжавала много. Разбира се беше нещо като съд и не ми дадоха възможност да обясня, че нямам пари защото помагам на близък човек. Баща и се изпусна, че явно не и вървяло на мъже, , защото всички до сега едва ли не се подигравали така с нея, а пък тя била толкова ранима и объркана. Аз се надявах по-бързо да свърши вечерта, за да мога да се прибера и да си събера мислите. Не разбирах как уж всичко е между нас си, лично аз никога не съм си позволявал да споделям това между нас пред който и да било, защото винаги съм мислел, че за да се реши един проблем, то той не трябва да става обществена тема, а трябва двамата човека да седнат и да поговорят за това.

Така изведнъж усетих, че някак като че ли всичко което правя, едва ли не е едно нищо за нея. Сякаш очаква нещо друго, което не можех да разбера какво. По същото време се беше изнервила много и в работата, споделяше ми че колеги и колежки са се били настроили срещу нея и предположих че заради това просто и трябва одушник. Също така от време на време се ядосваше и на родителите си, независимо че те правеха всичко за нейно добро. тогава след всичко това пак си казах " Не се ядосвай, случва се, човешко е човек да излезе от равновесие и в такива моменти е хубаво да си до нея, ако има нужда от помощ, а не да се сърдиш".
Мина време и изведнъж някак тези които в работата беше заклеймила че са и вдигнали мерника и я подиграват и станаха компания, започна да пие кафета с тях, да им се радва и като я питах как така толкова рязко си е сменила мнението, тя ми каза " За какво говориш, аз нищо такова не съм казвала, нещо се бъркаш".
Все повече закъсняваше, намираше си оправдания да не се виждаме. Казваше че сега за да се видим, трябвало да направи хиляди неща, било неудобно, а в същото време нямаше проблем да се вдигне и да пие кафе с въпросните колеги от офиса.
Един ден при една разходка, побесня от нищото, разплака се от нерви, каза че не вижда общо бъдеще, защото не съм я разбирал. Цитирам дословно :
"Ти не ме разбираш, мислиш само за себе си, искаш да сме затворени постоянно, да не излизаме и едва ли не да съм ти секс кукла ".
Аз не знаех какво да кажа. Болеше ме отново много и не знаех как да повторя това, което и бях казвал много пъти. Как да и повторя за стотен път, че живота за мен е сложен процес, в който трябва да се помага и на близките и се стремя да го правя, защото ако спра да го правя, брат ми ще го закъса много, а хем нещата вече бяха почти приключили там и още малко щях отново да мога да подсигуря предишния начин на излизане. От друга страна ми стана тъжно, че тя не е влязла от моята гледна точка, дори не е разбирала какво правя или още по-лошо, не я интересуват моите проблеми и само аз трябва да се съобразявам с нея.
Аз отново си казах " Е случва се, мисли така, защото сигурно до сега не се е налагало да се грижи за някой и да поема отговорност, има време и за това ".
Да, но само така си мислех. Няколко дена след това ми каза че приключва с мен и не иска дори да се чуваме, каза ми че цялото това време с мен е било загуба на време, защото не съм я разбирал и съм мислел само за себе си, след което ми каза "Ако беше постъпвал по друг начин, може би щях да прдължа да съм с теб. Няма значение че имам чувства към теб, щом толкова много ме ядосваш и ме караш да страдам. Не е приятел този който ти бърше сълзите, а този който не те кара да плачеш", след което се фръцна и отпраши на някъде гордо и с високо вдигната глава, все едно нищо не е станало.
Аз не разбирах какво се случва и си признавам че плаках няколко дена без да спирам, дори на работа не ходех а си взех отпуска. Не разбирах изобщо какво ми говори, защо го каза и дали аз съм прекалено глупав, или пък тя е прекалено нагла обвинявайки ме в неща, които не са се случвали.
Как може когато примерно някой ви гали, да казвате "Защо ме галиш, не обичам това ", а като не го правите да ви казват "Ти вече не си същия, защо не ме галиш".
Такова нещо съм виждал само веднъж, преди години когато бях в казармата. Имахме вечно кисел старшина, който винаги ни обвиняваше за всичко, дори ни наказваше и на моменти се е случвало да маршируваме по 2 часа, само защото той е дал някакво идиотско обяснение и някак виждахме как като ни гледа изтрадали и изморени, някак се появяваше усмивка по челото му, което бъдеше също толкова недоумение в мен и останалите войници, колкото и въпросната ситуация.
Така бях потънал в тъга и неразбиране. Не можех да разбера нито какво става, нито защо, но знаех че с това темпо скоро няма да ми се живее, дори си представях няколко вида за бърза смърт.
След няколко месеца се окопитих, реших че не ме бива да съм добър, не ме бива да влизам в положение на хората, щом получавам такова отношение и обвинения от нея. Не исках да наранявам, но реших че занапред няма да правя компромиси с никой, така поне ако ме обвиняват да има за какво. Така пак започнах да излизам по заведения с приятели, които бях загърбил заради това, че тя не ги харесваше и казваше че са ужасни според нея.
Преди седмица я видях в един вечерен клуб и познайте? Тя беше с тези, които оплюваше, а после и станаха верни приятели и им се ядосваше само когато не и изнасяше. Освен това, беше с мъж, който очевидно беше новият и приятел.
В мига в който я видях се почувствах пак слаб, пеперуди зафъркаха в корема ми, което показваше че още не съм я прежалил. Стана ми гадно, явно бях заменен, явно тя беше продължила напред доста бързо. в момента в който понечих да си помисля да отида и да я поздравя, ме удари голям червен удивителен знак в главата. Сякаш подсъзнанието ми казваш "Ти луд ли си? ". Бях също толкова объркан от случилото се между нас, колкото в момента на раздялата, но пък това със удивителния знак беше нещо ново, което не ми даваше мира и нещо, заради което не отидох до нея.

Вчера телефона звънна и видях нейният номер. Каза че ме е видяла и ме попита защо не съм я поздравил. Държеше се все едно нищо не е станало, все едно никога не беше изрекла толкова тежки думи.
Аз се държах резервирано и отговорих че едва ли на новият и приятел би се понравило това което иска, защото самият аз съм виждал нещо подобно и едва ли бих искал да го причиня на друг. Тя ми каза че това наистина и е приятелят, но не го обичала, бил добър, бил готин, но не го обичала и още си мислела за мен.

Аз се разтреперих, не знаех какво да кажа, дали да кажа ДА, на това което реално ме пита, или да следвам това, което си бях обещал, повече да не вярвам на думи, а на делата, точно както е описано в библията.
След минута мълчание, тя ме попита защо мълча. На езика ми бяха няколко не много хубави неща, макар да имах пеперуди в корема. Исках да и кажа, че това да си с някой, както примерно е сега тя с този и в същото време да твърдиш че не го обичаш, а едва ли не си с него само защото не искаш да си сама, или пък заради интерес е грозно и показва какъв човек е тя и че самото отношение към партньорите и е отвратително, защото не може за най-близкият си човек да говориш така. След тези мисли веднага ми изби в главата картинката с мен и родителите и, на връх рожден ден.
Всъщност тогава за пръв път осъзнах, че не я познавам изобщо, че както говори за настоящия и за миналите преди мен, така вероятно е говорела за мен. Вероятно се е подигравала, вероятно си е търсила кой да и е виновен и че е имала 2 лица, едно за пред мен и едно за пред другите, които всъщност едва ли не са взимали решения вместо нея и които са слушали нейните изкривени разкази. Също така исках да и кажа, че няма никакво уважение към родителите си, към тези които ги е грижа за нея, а това говори че не е добър човек, че не и пука дали ще нарани някой, когато става дума за някакви свои половинчати временни желания.

И тогава тя пак повтори : "Защо мълчиш, кажи нещо "
А аз реших че няма смисъл да изреждам всичко това което ми беше на езика и мина толкова бързо през главата ми. Не можех да повярвам, че за тази минута всичко което беше толкова неразгадано и мистично за мен толкова време изведнъж си дойде на мястото и сякаш ми се изясни.
Пожелах и лек и весел ден и затворих. Днес съм на седмото небе признавам. Не защото я описах така, а защото си обясних много неща, които преди не можех, винаги търсех вината в себе си и исках отново да съм с нея, заради това което ми беше показала. Сега е друго, не искам да я чувам и виждам, даже не ме притеснява факта че има приятел, даже някак и пожелавам щастие и успешен живот, без дори да се натъжа.
Случвало ли си е на вас нещо подобно? Някак с месеци да чоплите нещо, да не го разбирате и колкото и усилия да полагате, да се въртите в омагьосан кръг все едно сте в кошмар. А в един далечен момент , ей така просто всичко да ви мине като стрела в съзнанието и отговорът да изскочи на готово, сякаш точно в този момент е трябвало да се случи?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 8 години, 1 месец
hash: 857d9d094c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

1.   Голям роман, голямо чудо, но изводът е един - хванал си се с някаква повърхностна кифла, само защото я желаеш сексуално. Момичето е очевидно глезено и е свикнало да получава всичко на мига. Добре се е получило, че си я видял такава, каквато е.
Грешно обаче си ? гледал в разходите, ти си помагал на брат си, защо тя да не си купува чанти и за 2000 лв. с парите си? Това си е нейна работа.

По принцип обаче си направил няколко грешки, които биха вбесили и една не толкова повърхностна жена. Трябвало е да поговориш с нея и да ? обясниш точно, какво е положението, защо си решил да помогнеш и, колко месеца ще продължи това.
В случая имаш право, защото не си женен, нямаш ангажименти към жена и деца, но за една жена е страшно плашещо, когато види, че роднините на мъжа могат да го накарат да дава целия си доход за тях. Това чисто инстинктивно плаши жената - какво ще стане, ако имам деца от този мъж, нима ще гладуваме, за да плаща кредитите на брат си?

Просто кифлата е била твърде повърхностна да ти го каже и обясни като човек, но ако един ден попаднеш на добра жена и съпруга, тя в прав текст ще ти каже, че не може така. На първо място идва жената, семейството и децата, после другите.
Нека това да ти е за урок. Тя не те е заслужавала, защото глезорийките са ? били по-важни от теб, но и ти не си кой-знае какво попадение, докато гледаш само физическата красота и красивата муцунка и се преструваш на някой, който не си в името на някаква кифла. И щом тя, кифлата, се е чувствала като секс кукла в ръцете ти, не си представям, как би се чувствала една нормална жена.
Анализирай добре връзката си и грешките си, защото сега просто гордостта ти е наранена и си се лишил от хубав секс с хубаво момиче, един ден могат да реват дечица и жена в развод.

 
  ...
преди: 8 години, 1 месец
hash: 64913f91cf
гласове:
1 2 3 4 5
  (3 гласа)

2.   Приятел, точно същото нещо преживях и аз преди четири години, само че в доста по-леки рамки. "Приятелката" ми тогава бе абсолютно копие на образа описан от теб, с тази разлика, че беше още по-хитра, преструваше се перфектно и не вдигаше скандали, просто правеше каквото си иска, без да се съобразява с никой. Аз, на свой ред, отначало наистина бях луд по нея, като теб и дълго време след раздялата си блъсках главата защо така се получи. Тогава тя не каза абсолютно нищо, просто спряхме да се виждаме, все беше заета, все в службата й подливаха вода (познато нали) и т. н. Отне ми може би около половин година да се отърся от шока, но не съм си и помислял за самоубийство. След този период обаче нещата ми се наредиха в главата, осъзнавайки че тя изобщо дори не се доближава до образа за нея, който имах и няма никакъв смисъл да бъда тъжен. Естествено, за да бъде сценарият класически след известно време ме потърси, беше станала отново изключително мила и не се отказа може би в продължение на година и половина. Разбира се, защото в този период беше сама.
Та както си казал, точната и навременна преценка е много, много важна. Този период от живота ми обаче (добре, че продължи само няколко месеца) ми помогна да сваля розовите очила и да гледам доста по-трезво на нещата. Лично аз повече никога не бих имал нещо общо с жена, която държи да й покривам всички масрафи. Не съм стиснат, но като ще е за едните пари само, мога срещу тях да имам различни жени, поне накрая няма да оставам излъган. Освен това изобщо не се чуди, че хората търсят интереса в другия, повечето двойки са на този принцип. Или в момента няма по-подходящ/а, или единия издържа другия, или нещо друго. Разбира се има и нормални двойки, не всички са подли и лицемерни. Много е трудно обаче да срещнеш истинският човек за теб. Съветът ми е да си избиеш напълно мислите за самоубийство. Да, гадно е да те зарежат, но заради никой не си заслужава да правиш глупости. Вероятно ще имаш още такива горчиви изненади, които просто трябва да се научиш да приемаш смело, продължавайки напред. На мен например до преди тази случка винаги ми е тежало, че не мога да си намеря свястно момиче и това общо взето непрестанно ме потискаше. Общото взето живеех в едно розово близко бъдеще, където всичко щеше да е наред, оставяйки реалният живот да минава покрай мен. Сега вече разсъждавам по различен начин, наслаждавам се на хубавите моменти, правя нещата, които ми харесват и не се притеснявам от факта, че за сега нямам половинка до себе си.

 
  ...
преди: 8 години, 1 месец
hash: 3920f37ae8
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

3.   Поздравления! Оттървал си се от едно голямо зло. Бил си влюбен, съответно сляп, за да усетиш по-рано, че момата е една долна манипулаторка и глезла.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 1 месец
hash: f9b8558eea
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

4.   чета разказа ти и си мисля дали е измислена история или все още има мъже които уважават жената до себе си, но не забравят и да помагат на близки в нужда!? Успех дано намериш момиче което да те уважава и обича:))

 
  ...
преди: 8 години, 1 месец
hash: 52c95c38e5
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Това момиче е въплъщение на простащината, чалга културата, курволака, глезенето. Тя отвори ли краката си поне веднъж за теб? Или ги отваря само на яки пачки пари? Не се занимавай с нея! Сам ще чуеш години след края на връзката ви, други опарени от нея! Бягай и не поглеждай назад!

 
  ...


...
преди: 8 години, 1 месец
hash: 17540f4854
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

6.   За пореден път тук срещам подозрения относно историите, че са измислени. От какъв зор някой ще седне да си измисля нещо и да го пише тук! Що за загуба на време и енергия? Историите може и на някого да му изглеждат измислени, но нещата, които ни се случват нямат нищо общо с измислицата. Естествено, че има мъже, които са като автора и жени, които са като бившата му приятелка. Авторът се е разминавал с това момиче на всички нива с изключение на секса, може би. От това разминаване са му произлезели и проблемите. Поздравления за начина на мислене, за адекватното поведение! Със сигурност тази връзка го е научила на нещо, макар и по трудния начин, но то обикновено става така. Авторе, ще намериш момичето, което заслужава да си до него, защото когато една врата се затваря винаги има друга, която се отваря.

 
  ... горе^
преди: 8 години, 1 месец
hash: d63ae93224
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

7.   Виждайки какво дълго описание си направил на твоя случай, си мисля, че си търпелив и внимателен човек. Но въпросната ти приятелка не струва, ама въобще-по горе хората са ти казали защо, да не се повтарям... Я не се коси изобщо, бъди благодарен на съдбата, че те е оттървала от един боклук.

Пожелавам ти по-скоро да срешнеш правилното за теб момиче.

 
  ...
преди: 8 години, 1 месец
hash: 986128b16c
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

8.   Естествено, е историята е измислена - каква казарма, какви 5 лева ако е на 25 години сега никога нее ходил в казарма или изобщо не е на 25 год ;)

Б.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker