Липсваш ми преди: 3 години, 14 дни, прочетена 1949 пъти
Самота. Тя е навсякъде, В нас, в всички хора, около нас. Тя ни преследва, или ние се вкопчваме в нея, донякъде съзнателно, донякъде не? Какво става когато си твърде уморен, за да продължиш, но в същото време твърде влюбен за да се откажеш? Аз вече го изпитах. Изгубих нещо, което не мога да заменя. Изгубих теб. Коя бях аз, че да те карам да чакаш толкова дълго? Чакането е било болезнено, знам. В момента и аз чувствам тази болка, чакам. Чакам времето да притъпи болката. През дъждовните вечери, когато всички спят, излизам с надеждата, че дъждът ще отмие спомените, липасата, мъката. Но това не се случва..Нищо..ще почакам още. А през това време, ако имаше как да ти покажа колко много ми липсваш...
2. Да ти кажа аз също имам твоя проблем и това е самотата.Целият ми живот е изпълнен с болкa,самота и фалш заради едно момче което не оцени моята любов.Сутрин ставам и парвата ми мисъл е за него,единственият за който си струва да живеч на този свят.Но..в един момент го загубих...спря да съществува за миг.Но това ли е наистина реалноста,която съществува?Не..не бива да е така.Трябва да започнем всичко отначало,да открием нова по-вълнуваща любов която да ни обсебва.Това е любовта да я открием и да бъдем щастливи,а не да се погубваме за една любов която не си заслужава!
3. И на мен ужасно много ми липсва един човек. Изморих се от чакане, а той не се обажда. Лягам и ставам с мисълта за него и не мога да го изтрия от съзнанието си. БОЛИ.
5. Самотата винаги я е имало, тя никога няма да напусне света. Някой (аз), се вкопчват в нея, за да могат да оцелеят - тя се првръща в начин на живот. Други (мнозинството), са обгърнати от нея донякъде несъзнателно... За самотата, трудно се намира лек (НО, не е невъзможно), друг е въпроса дали искаш да я напуснеш или не.
В твоя случай, не само самотата е проблем - времето също. То те убива, нямаш сили да чакаш, копнееш мъката да изчезне - колко познато...
Сигурна съм, че си достатъчно силна - ще успееш. Времето лекува, ти сама го каза - почакай още малко и болката ще намалее. Трудно е да изчезне напълно, но може да се заличи...
SFA
6. Стана ми тъжно, ще кажеш ли повече подробности около твоя случай. Ще ти стане по - леко, ако споделиш. Друг е въпросът, че може да се поучим от това.
7. Мила, прочети "наранени от любовта" можеби ще ти помогне. Из като теб се чувствам толкова самотна, че на моменти не виждам смисъл да живея, а съм на 26. Винаги най-много ме е било страх от самотата, но ето че сега съм по-самотна от всякога. Нямам брат или сестра, нямам роднини, приятелят ми ме изостави след 10 годишна връзка и живея съвсем сама.
8. От авторката: Номер 6- трудно е да се разкаже точно тази история :) А пък и думите не стигат..това е..усещане на много финно ниво, което за да опиша, ще ми се наложи да изпиша толкова дълъг разказ, чче едва ли на някой ще му се занимава да го прочете :) Към номер 7 : Мила, много съжалявам, това което си написала звуччи ужасно. И от много време ми се иска да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ на SFA, доста често влизам в този сайт и съм попадала на доста съвети дадени от това име(не знам пола, за това така се обръщам) и са ми помогнали доста. :) ПРосто не правете моята грешка, не оставяйте любовта да ви се изплъзне и се радвайте на малките неща :)
