 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Ако си тръгна повече никога няма да видя детето
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2821 пъти
Здравейте, аз съм жена на 27г. От няколко месеца живеем на семейни начала с приятеля ми. Той е по-възрастен от мен - на 36. Разведен е и има дъщеря на 9. Тя живееше при майка си, но почивните дни беше при нас. Отначало не ме харесваше, аз се опитвах да се държа максимално добре с нея, да станем приятелки, да и угаждам за всичко, но тя се бунтуваше. Тя не обичаше много майка си, предпочиташе да е при баща си, но при делото беше останала при нея. Тази жена действително беше доста неприятен човек, бях я виждала само веднъж, но не изглеждаже на човек, който би могъл да гледа дете. Няколко пъти я бях чувала да крещи на малката по телефона и направо ми идеше да взема телефона и аз да и се разкещя, но нямах това право. Наистина не знаех как някой можеше да се държи така със собственото си дете. А малката беше наистина прекрасна, много хубаво, умно и добре дете. Така де, тя постепенно ме прие, защото с мен можеше да говори така, както не можеше с майка си. Винаги я изслушвах и тя ми споделяше всичко. С течение на времето си станахме много близки, аз вече я чувствах като мое дете и не можех да си представя че ако един ден имам дете ще го обичам повече от нея. В един хубав момент обаче майка й спря да я пуска при нас. Не знаех дали това е законно, и все още не знам. Звъннах на малката по телефона да я питам защо майка й не я пуска, при което самата тя ми вдигна и ми каза "К*рво, остави детето ми на мира, то няма нужда от теб" и ми затвори телефона. Казах на приятеля ми, а той ми каза че не е трябвало да й се обаждам. Обеща ми, че ще направи нещо и пак ще я виждаме, но аз не можех да чакам, това дете беше всичко за мен, не можех да не знам нито как е, нито какво му се случва в момента. Затова на следващия ден отидох да я взема от училище. Тя много се зарадва като ме видя, прегърна ме и се разплака, молеше ме да не я връщам на майка й. Ръцете й бяха в синини, личеше си, че я беше била. След като видях това вече бях съвсем убедена, че каквото и да става няма да я дам на онази жена. Приятеля ми отначало се ядоса че съм я взела, защото бившата му можеше да ни обвини в отвличане, но като му казах че е била детето вече беше на моето мнение. За мое голямо учудване, онази не дойде за детето, явно изобщо не я интересуваше, че не се беше прибрала от училище. Естествено и ние не я търсехме и малката беше при нас. Тя ми каза че майка и се е държала много зле с нея, защото ме обичала повече отколкото обича нея. Бях потресена, как можеш да биеш детето си затова, че не се държиш като майка с него и то просто търси обич другаде. Обаче донякъде и бях щастлива, защото така щяхме да имаме шанс да си я вземем да живее при нас. Така и стана, след няколко дни приятеля ми уведоми полицията и започна ново дело. Онази по всякакви начини опита да се изкара невинна, дори опита да изкара малката луда, че сама се удряла и от това били синините, след това пък смени че се биела в училище, все някакви такива врели-некипели. За онзи път когато аз я бях взела пък каза, че малката й била казала, че щяла да ходи в приятелка и затова не се била притеснила че не се е прибрала. Няма да коментирам как протече делото, защото беше много мъчително за всички, но накрая успяхме да си я вземем. Заклевам се, че това беше най-щастливия миг в живота ми. Не знам какво стана с онази жена, не ме и интересува. Всичко беше перфектно, бяхме истинско семейство, прекрасно семейство, но както се казва, твърде хубаво за да е истина. Не след дълго приятелят ми започна да закъснява всеки ден след работа, скоро започна за се прибира чак сутринта само да си вземе душ и пак излизаше. Телефона му беше все изключен, не можех да се свържа с него. Малката все питаше къде е баща й, защо не се прибира вечер, а аз просто не знаех какво да й кажа. Преди няколко дни по изключение се прибра, малката много се зарадва и отиде да го прегърне, при което той я удари. Всичко можех да изтърпя, но не и това. Веднага му се разкрещях, детето не му беше виновно с нищо, нямаше право да се държи така с нея. Той отиде и се заключи в стаята, затова аз трябваше да спя при малката. Тя цяла нощ ме питаше защо баща й е такъв, защо се държи така, а и аз точно това исках да разбера. Заспа чак рано сутринта затова на следващия ден не я събудих за училище. Сутринта когато той отиде да си вземе душ просто реших да проверя телефона му. Както и предполагах, изневеряваше ми. Казах му, че знам, а той ми каза "Хубаво, махай се тогава, ама няма да видиш детето никога повече, обещавам ти". За съжаление той е в пълното си право да не ми даде да я доближа. А и дори да я виждам аз съм свикнала да живея с нея, просто не мога да я оставя. Иска ми се да не се бях привързала толкова към това дете, но за съжаление не го решавам аз. Не знам какво да правя, не мога да живея без нея, но не мога и да продължавам да живея с мъж, който вече очевидно не изпитва нищо към мен и ме мами. Какво да правя?
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: f561b1606f |
|
1. Тръгни си. Това дете не е твое. Обикнала си го, но дали си заслужава заради чуждо дете да си опропастиш живота. След време ще си имаш свое дете. Като гледам и майката и бащата на това дете не сруват, но помни кръвта вода не става. Успех и обичай себе си...
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 1e5bba3d2b |
|
2. Можеш да опиташ да поговориш с него. Да му кажеш, че щом е решил да си има друга - ок, ти го приемаш и да продължиш да съжителстваш просто с него като се оглеждаш за своето си щастие.
Така ще измъкнеш малко повече време да си с деетто си. Лошото е че той както не се прибира ако ти се изнесеш да не върне малката на майка й.
Явно е влюбен. остави го да си го изживее.. няма какво друго да направиш.
а живот и здраве детето ато поотрасне, и ако все още изпитвате топли чувства една към друга ще си пиете кафето заедно, тя ще ти споделя за момчета, ще се разхождате и т. н.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 29f33e5176 |
|
3. Откъдето и да я погледнеш - много странна история. Намесени са много силни чувства и ми се струва че за теб това е lose-lose сиуация, каквото и да направиш ще си губещата страна. Ако останеш с него ще има да преглъща още от същия горчив хап. Ако си тръгнеш ще се простиш 100% с детето, което си обикнала поне докато то има право на собствена воля, което си е доста време. За мен е интересно защо е потърсил утеха навън и дали случайно не се е върнал при старата си жена, колкото и да изглежда невероятно. Дали ти си го пренебрегвала заради любовта си към детето, или просто той е от онези комплексари, дето не могат да си държат х*я в гащите при вида на разгонена жена. Другото странно за мен е, че пишеш, че живеете с него само от няколо месеца. Значи всички тези неща са се случили за много кратък период, а понякога бурята от емоции избива в най-неочакваната посока. Не знам какво да те посъветвам. Млада си, може би е най-добре да отвориш нова страница и да почнеш да пишеш на нея от позицията на опита си. Явно последните няколко месеца си била обсебена от тази история. Може би е време да се отдръпнеш и да си дадеш малко почивка, да си дадеш време за преосмисляне и вземане на решението. Каквото и да решиш обаче, помни че няма начин да разбереш дали това е било правилното сега и веднага. Трябва да минат години, за да си отговориш. Не ги губи тези години!
М, 52
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 4aeaa07fc8 |
|
4. Подкрепям М 52. Винаги си губеща страна.
Колкото и да е жалко за детето, понякога човек трябва да избере себе си и собствените си деца. Най-много ме притеснява, че мъжът е агресивен. Просто детето не е случило на семейство, но ти имаш още избор. Гадно е, но аз на твое място бих си подбрала багажерите и бих напуснала града, дори страната.
Детето и без това не можеш да го спасиш, ще го разбереш след 10 г., когато ти се осере на главата и ти се извика „Ти не си ми майка, ще си правя, каквото искам“. Рискуваш да умреш стара и изоставена, без свои деца.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 7aa0cf324a |
|
5. Бих ти казала да поговориш с детето и да му обясниш защо си тръгваш. След време то ще порасне и ако и то те обича ще те потърси и ще те обича и уважава завинаги(когато има как ще го виждаш тайно, то няма да казва.. ). Това е най - доброто за теб. Живота е пълен с изненади не ставай роб на някакъв, който явно не те обича и не е за теб :)
Т. Т.
|
...
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 28599005f6 |
|
6. Консултирай се с адвокат. Това е домашно насилие и психически тормоз. Могат да го лишат от родителски права или да ги ограничат. После можеш да я осиновиш. Но всичко това няма значение. Не може все пак, всеки който си пожелае да отнема родителските права на някой друг. Абсурдно е! Все пак детето не е твое. Варианти много, но най-важно е детето. Съобрази се с неговата воля. Достатъчно е голяма. Ако искаш да я защитаваш, разбери какво иска самата тя.
В живота няма случайни неща. Може да си нейния Ангел-хранител.
Успех!
Фортуна
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: dd065d293f |
|
7. Изчетох всички коментари, но за съжаление никой не е погледнал от Реалната гледна точка. Обикнала си детето-добре! Но, до такава степен си се вманиачила в ролята на майка, че си забравила ролята си на жена, на съпруга и любовница. Един мъж ревнува и винаги ще ревнува ако жена му спре да му обръща внимание било то дори и за собственото си дете. ТИ СИ СИ ВИНОВНА!!! Помисли реално един мъж какво иска от една жена :
сутрин закуска и гореща целувка, на обяд нормално е да иска да обядва и на всякъде да му е чисто, но вечер един мъж Винаги иска внимание и страстна любовна нощ.
Помисли ти какво му даваш и какво даваш на детето. В своето описание пишеш само за момичето и само за момичето, ами мъжа ти? Както изглежда и за да си позволи да изневери му липсва твоето внимание и си го намира другаде. За да удари детето явно е виновно за нещо? За какво ама? Че взима цялото ти внимание? Че толкова си се вманиачила да бъдеш майка, но си обърнала гръб на мъжа си?
За всичко ти си си виновна и сега заради своята глупост ще загубиш 2 човека, които обичаш. Детето и мъжа ти нямат вина, ти си виновната и моля те проуми го.
жена на 22
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 1e27fd125f |
|
8. Недей да се махаш остани при това дете. То може да те приеме за майка.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: c844728c23 |
|
9. Благодаря на всички за коментарите! Повечето сте единодушни - казвате да си тръгна. Но тя никога няма да ми го прости, никога, както и да й го обясня. И аз самата никога няма да си го простя. Но сте прави, че по този начин ще пропилея живота си, най-хубавите си години. Няма смисъл да живея с този човек повече. Някои от вас казаха, че ще мога да я виждам като порасне, но ако си тръгна тя ще ме намрази, няма да иска да ме види повече, сигурна съм. А аз това няма да мога да го преживея. Не се е върнал при старата си жена, защото в телефона му смс-ите бяха от друго име. Казвате, че трябва да имам мои деца, но аз не искам друго дете, искам нея, тя е моето дете. Мислила съм да я осиновя, но погледнато реално няма как за стане, това дете си има и баща и майка, от какъв зор ще я дадат на мен? Ясно ми е и че винаги съм губеща, затова ми е толкова трудно и все търся някакво “средно положение“, т. е. да не ми се налага да избирам, но май няма такова. Коментара на №7 обаче ме изненада много - защо си мислиш, че щом не съм писала за него, непременно значи, че не му обръщам внимание, че го пренебрегвам и т. н.? Просто не съм се впускала в излишни подробности, не мисля, че е имало смисъл да описвам колко пъти съм го целувала, дали съм му чистила и дали съм правила секс с него, защото смятам че е ясно, че всичко това съм го правила. Да, за едно си права, може би на моменти съм го пренебрегвала заради детето, но той наистина беше щастлив че се разбираме добре. А и ако нещо не му беше наред щеше да ми каже, винаги сме си споделяли. Не разбираш ли колко нелепо звучи това да ревнува от собственото си дете? Като казах че съм го пренебрегвала имах предвид, че просто на моменти съм обръщала повече внимание на детето, но иначе никога не съм го лишавала от нищо, и физически и душевно.
Авторката
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 28599005f6 |
|
10. Отново е номер 6 - Фортуна.
Авторке, не знам дали те разбирам. Какво целиш? Ако е да споделиш или да се оплачеш - направи го. Но мислех, че търсиш съвет как да излезеш от тази ситуация. Едно ще ти кажа - поражението и предубедеността не помагат. Трябва да си силна. На въпросът ти :"Какво да правя? ", отговорих ти - "Отиди при адвокат", защото имаш шансове. Не спомена в разказа си, че си адвокат, за да можеш да кажеш "ще стане" или "няма да стане". Това е работа за специалист. Затова ни взимат толкова пари - защото правят и невъзможното. Само адвокат може да каже "ще стане" или "няма да стане" Оставам с впечатлението, че не искаш да се бориш за това дете. С мислене и коментиране, нищо няма да се промени, относно детето.
Консултира ли се с адвокат?
Готова ли си да се бориш за това дете?
Всичко останало е празни приказки.
Фортуна
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
