Споделена история от Любов и изневяра |
Помня
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2195 пъти
Колко ли мечти и надежди убих в теб, колко красиви спомена заличих с поведението и действията си, колко ли болка ти причиних...
В началото на ноември всичко се върна обратно при мен.
Помня когато слезе от онзи влак, видях те, погледнах те и си казах, Боже мога да прекарам остатъка от живота си с нея. Толкова красива, толкова истинска в един голям и гаден свят, ти беше единственото прекрасно нещо за мен.
Помня как се почувствах, помня топлината обхвалана червивата ми гръд, помня тежеста в главата си, помня всичко, което беше превзело душата ми за един миг от вечеността.
Провалих се, трябваше да направя от теб и мен ние, но не успях и това е най-голямата грешка на младостта ми.
Толкова много грешки направих, че за всекиго би било трудно да различи фалша и грозотата на лъжата от истината и любовта към теб. За пръв път в живота си няма да бъда егоист, няма да бъда такъв какъвто съм, ще го направя за теб, не за себе си.
Помня когато седеше до мен на брега на морето на онзи бял шезлонг, помня как погледна към небето и звездите, помня как се сгуши в мен, подяволите това беше момента, в който се чувствах най-близо до щастието на истинския човек, на човека, който всъщност може да обича без да иска нищо в замяна. Бяхме само ти, морето и проклетия аз....
Сега ще потъна в дълбоките и студени води на самотата за мъничко, ще преосмисля последните дванайсет месеца от живота си, ще потърся грешките в тях, ще потърся истината и ако имам късмета да я открия и разбера ще се погрижа никога повече да не повторя тази ужасна грешка, която направих с теб.
Някои хора просто трябва да бъдат обичани повече заради красотата, която носят вътре в себе си, заради красотата, която озарява тъмните улици и дълбоките бездни на страха, , заради начина по който поглеждат на света и го правят едно малко по-добро място, ти си тъкмо такъв човек. Твоята усмивка заслужава да бъде поставена в пантеона на вечността редом до музиката на вековете, къдравата ти кафеникава коса разнасяна от вятъра не може да бъде нарисувана и от художника на времената, лееща се както вълните се разпадат на брега на морето, Боже красива си....
Пиша това, не защото искам или мога, пиша го, защото това е единствения начин отново да бъдеш в ръцете ми, отново да прокарам пръсти между косите ти, отново да те усетя до себе си, и, да, това също е една голяма измама, но тялото ми реагира на нея както на никоя друго.
Исками се да замина, на място, в което спомените не съществуват, на място, в което новото начало не е само красива приказка разказвана от възрастните, на място където морето е по-дълбоко и по-синьо, на място където думите и мислите се губят в дълбочината и цвета на това море....
Там може би ще успея да се поправя за останалите човеци, може би ще успея поне мъничко да променя себе си, така че отражението в огледалото да не е така ужасяващо, там може би първата стъпка, която правя сутрин няма да ми изглежда така безмислена както днес.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 6a784ab80e |
|
1. Много е красиво! Спокойно, всичко ще се оправи.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: a17f131064 |
|
2. Много красиво написано... как ми се иска да беше за мен...
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 02d26fc7fd |
|
4. Е божее след дъжд качулка както се вика... Но така е то вярна е поговорката, че оценяме човека до нас, когато вече го няма
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 9b98ceeeb5 |
|
5. Поражението съществува, тогава, единствено и само когато го признаем за такова. Ще ти кажа една тайна за красивите хора (онази вътрешнаа светлина) - те умеят да прощават грешки, те обичам въпреки поведението и не вадят кирливи ризи.
А мястото, което търсиш - съществува. Нарича се Откровеност.
Не самосъжаление, не самопроклинане - от мечта имаш нужда... а тя ще дойде истинска тогава, когато си спокоен и откровен.
И потърси прошка.. не бягай далеч, за да мислиш. Действай сега, тук - няма друго време за живеене.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: b6862d55f9 |
|
6. Понякога е твърде късно... Понякога всяко зло е за добро... Гледай напред!
|
...
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 94d8c6558b |
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 8dbac19d19 |
|
8. Ако не се е случило нещо непоправимо, винаги можеш да се пребориш, стига да искаш. Ако пък наистина няма път назад, то тогава - помни! Промени се! Иначе какъв смисъл би имало цялото страдание на любимата ти?
|
|
