Случайност или съдба
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2948 пъти
Здравейте.. предполагам вярвате в случайността и мисля че на всеки ежедневно му се случват най-обикновени случайни неща без той да ги е искал.. но определено водят към нещо добро.. например да срещнеш един и същ човек.. (който не познаваш) два пъти в огромен град.. съвсем случайно нали..?? Но да срещнеш този човек 7 пъти пак в този огромен град.. и без да познаваш човека.. определено си е съдба.. не мислите ли..?? .. та ето я и моята история..
.. Да започнем отначало.. аз съм момиче на 16-17 години.. живея в голям град и уча в професионална гимназия.. аз живея почти на края на града.. а училището ми се намира в другия край.. и понякога се налага да сменям два автобуса за да стигна до там.. та ето я и случката.. случи се преди около 3-4 седмици.. един вторник беше.. защото аз пак закъснявах за училище.. и честно казано не знам защо но всеки вторник аз закъснявам независимо по каква причина.. или ще се успя, или ще изляза късно от вкъщи, или ще изпусна автобуса или пък ще го чакам половин час.. но така или иначе винаги закъснявам.. та така беше и този вторник.. успах се.. станах за бързо, измих се, облякох се за 2 минути, сресах си един път косата и излязох по най-бързия начин.. отидох на спирката и за мое щастие автобуса дойде и аз се качих.. естествено вие се досещате колко ужасно съм изглеждала оная сутрин и колко съм била разсеяна.. мислейки си как отново ще закъснея.. но забелязах че имаше едно момче в автобуса.. не знам от коя спирка се беше качило но определено беше след моята спирка.. определено бих казала че ми направи впечатление.. беше висок, рус, слаб.. и забелязах че постоянно ме гледаше.. оказа се че слизаме на една спирка.. от тази спирка аз трябваше да си чакам следващия автобус и беше очевидно че и той правеше същото.. бях със гръб към него и не го виждах но знаех че ме гледа.. видях че пушеше.. скоро дойде моя автобус и дотук със въпросното момче.. деня мина бързо и следобед реших да изляза бях навън и беше някъде към 6 или 7 когато реших да се прибирам.. отидох на спирката и зачаках автобуса.. видях го че идва и се приближих за да се кача.. и веднага го забелязах.. това същото момче от сутринта беше в автобуса.. веднага ме забеляза.. седнах най отзад и можех да го гледам.. явно му бях интересна защото доста пъти се обръщаше да ме гледа и сякаш искаше да се увери че съм още там.. отново слязохме на една спирка но аз бързо изчезнах и не видях той накъде отиде.. на следващия ден тъкмо бяхме свършили училище и аз и две мои приятелки решихме да се поразходим из центъра и познайте кой засякох там.. отново той.. сигурна съм че и той ме забеляза защото се разминахме.. между другото едно от нещата по които го познавам за неговите кецове.. бели с някакви кафяво-червени шарки.. лицето не мога да го запомня но кецовете определено да.. та да продължим.. същия този ден в който го бях засякла на обед.. го видях и вечерта.. беше някъде към 6-7 и бях в автобуса и се прибирах.. мислех си за него и как той ще се качи от следващата спирка и знаете ли какво той наистина се качи от следващата спирка.. отново ме забеляза.. но седна отзад и аз не можех да го виждам.. слезе преди мен и така мина и този ден.. тези два дни подред го бях засичала и то по два пъти на ден.. на другия ден отново го видях но от автобуса и то беше за някакви секунди защото той беше на отсрещния тротоар а аз в автобуса и беше доста тъмно навън.. убедена съм че той не ме забеляза.. след това няколко дни се надявах да го видя но това не стана.. повече не се засякохме.. поне до днес.. когато аз отново закъснявах и пак бях на онази спирка, а той слезе от автобуса и веднага го познах.. личеше си че и той мен.. та докато съм си мислела за него в същия автобус от който слезе той се намираше и една от моите приятелки която не знам как не съм забелязала и разбрах че тя ме е видяла след като ми звънна да ме пита защо съм се правела че не я познавам.. а аз дори не я бях видяла.. и докато говорех по телефона отново ми дойде автобуса и аз се качих и забравих за него.. допреди 2 часа когато той отново се качи в същия автобус в който бях и аз и този път бяхме опасно близо един до друг.. прекалено близо.. и на всичкото отгоре се наложи да сляза и на неговата спирка.. но както и да е.. та така с това момче.. засякох го 7 пъти.. а дори е знам името му.. кажете ми това не е ли съдба..?? И дали тя иска да ми каже нещо с всичките тези уж случайни срещи..

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 7 месеца hash: f404be5649

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

1.   Беше ми интересно да прочета историята, макар и да беше написана с безброй точки и неясно.. Нямам какво да кажа по въпроса като цяло, но мога да се съглася с теб, че това не е просто случайност... Аз съм прекалено общителен човек и до сега да бях го заговорила или да бях му показала интереса си към него. Направи един път така и ти.. Не губиш нищо, ако го направиш, но ако не го направиш губиш нещо интересно. Дано се засечете пак и действай! После ще кажеш какво е станало.. Усмивка

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: a3a45b69b1

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Ти ако знаеш колко често ми се случва това в разни периоди от време... :) Всеки си го тълкува различно, зависи от гледната точка. Ако въпросния пич ме кефи, ще го сметна за съдба, а ако не - за случайност. :)) Та ако те кефи, заговори го някой път в автобуса. :) Успех! :)

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: bfb1d7c918

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

3.   Готин сценарий за филм, наистина ме кефи историята ти продължи да пишеш моля, искам да разбера какво ще стане по нататък.

 

...

горе^

преди: 11 години, 7 месеца hash: f89c7ee9ba

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Заговори го де, явно той няма да го направи. Може наистина да е знак на съдбата. Кой знае!? .. :)

 

...

преди: 11 години, 7 месеца hash: ad97b08491

гласове: 1 2 3 4 5   (1 гласа)

5.   Може пък да те следи, не се доверявай на всичко.

 

...