Очите й ме преследват - Spodeli.net


Нещата от живота...
 


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (111820)
 Любов и изневяра (26997)
 Секс и интимност (13202)
 Тинейджърски (21325)
 Семейство (5809)
 Здраве (8863)
 Спорт и красота (4524)
 На работното място (2739)
 Образование (6890)
 В чужбина (1481)
 Наркотици и алкохол (1034)
 Измислени истории (780)
 Проза, литература (1654)
 Други (16376)
 Избор на редактора (146)
 
Зъбни импланти
Възстановете Вашата усмивка в рамките на седмица!

Зъбни импланти - цени

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Очите й ме преследват
преди: 10 години, 2 дни, прочетена 3612 пъти
Шестнайсет години ме преследват очите на К. Шестнайсет години К е в душата ми. Тя беше дошла до мен, беше се доближила до сами мен, но той ми я отне...

Тия огнени очи ги срещнах във ВИАС през 1996 година. На курсовете по рисуване. Там видях едни очи, които гледаха някак особено. Гледаха, сякаш те канеха да се разтопиш в меката им топлина. Магичността им сякаш отваряше вратите на неземна радост... Но аз бях толкова шашардисан от идващите изпити (цели три по рисуване и един по математика), че изобщо не забелязвах това вълшебство...

Бях се изцяло втренчил в рисуването. Знаех, че мога да рисувам и нещата излизаха добре, но рисунките ми оставаха недовършени, не ми стигаше времето. Ако до изпитите не станех по-бърз, беше фатално. Само в това ми беше акъла и това ме тормозеше. Всеки път излизах от залата с недовършена рисунка, въпреки че оставах до края на времето. Излизах като от бойно поле. Винаги изнервен, уморен и някак си изцеден. Но веднага след това отивах в друга зала и на друг етаж за да си дорисувам докрай.

Тая зала беше винаги тиха и безлюдна както вече и почти цялата сграда - беше все съботен ден. Така веднъж се бях запътил към нея за пореден път. В смълчания коридор чувах единствено собствените си уморени и натежали стъпки. Бях напълно сам. Сам с изпитната си тревога. Отворих вратата, влязох и... изведнъж ме обзе една блажена лекота. В един миг ме облада едно безтегловно топло усещане. Сякаш отворих вратата на някой приказен свят. В стаята нямаше никой, но от обилната светлина, която нахлуваше и галеше празните чинове - изникнаха очите на Калина... Отвсякъде ме замилва нейният образ, сякаш беше там. Празнотата на стаята се изпълни с нея. Сякаш всички предмети в залата оживяха и ме гледаха с нейното лице. Тишината, въздуха, прозорците, стените, зелената дъска излъчваха нейната усмивка. Накъдето и да погледнех, все това нейно сладко блаженство извираше. Не знам какво се случи, но внезапно се почувствах прегърнат от топлината на това момиче. Радостта на очите й ме обливаше целия. Родих се за втори път. Излязох от залата щастлив, хвърчах... После ми се струваше, че цяла София е някак свързана с нея. Ходейки по улиците, сякаш съм в нейната стая.

Тоя внезапен взрив от небесни усещания се вряза завинаги в душата ми. Не бях още разменил нито дума с нея, не знаех името й, вниманието ми беше на съвсем друго място - и какво неочаквано изригване! Какво политане! И какъв властен копнеж се появи да я видя отново - нея, истинската... Но колко много оставаше до следващата събота. Отдалечен от София, в друг град, цели седем дена.  

Другата събота дойде и ето - тя е на пет крачки от мен... От мястото й сякаш се разливаше благодат във всички посоки. За миг погледите ни се срещнаха и едновременно светкавично се разделиха. Пеперудите на целия свят се събраха в стомаха ми. И тъкмо когато се реших да се приближа до нея - някакъв надменен тип ми пресече пътя и ме погледна страшно злобно и подигравателно. Тоя вторачен, крайно насмешлив поглед ме смути. Сякаш ми прочете чувствата и ми се подигра. Целият ми устрем се спъна, челно се сблъскаха върховното ми желание и тоя ироничен поглед... и пеперудите се разбягаха. Куражът ми изчезна и съботата си замина без да направя нищо. Дойде следващата в изтерзано чакане. Онзи тип непрекъснато беше наоколо и аз се чувствах смешен в намеренията си - пак нищо не направих.

След известно време тя спря да идва на курсовете. Нямаше я. Това ме размаза. Когато идваше - аз оставах пасивен и адски се разстройвах от това, но таях надежда, тя беше там. Но когато спря да идва - това ме уби. Странното беше, че и онзи спря да идва точно тогава. Дойде поредният ден и нея пак я нямаше. Стоях смачкан и с нежелание рисувах. Нея я нямаше. А когато я имаше, нищо не направих - онзи ми посече порива. Идеше ми да раздера листа с молива си. Беше ми мрачно и пусто. В това време вратата се отвори и там блесна Калина. Какво грейване усетих в душата си, какъв подем! В един миг цялата ми угнетеност се изтри и ме грабна оная лекота... Тя влезе и.. започна да се приближава към мен. Дойде на крачка и каза: "Извинявайте, стативът до Вас свободен ли е? " Отвърнах: "Да, разбира се... " И видях, че стативът за който питаше, беше най-загубеният от всички останали свободни, почти счупен. Тоя миг ме възнесе към небесата в трепетна радост. Но точно тогава вратата пак се отвори и оттам ме застреля насмешливият поглед на онзи... С нея се появи и той... Обзе ме чудовищен свян. От небесата се сгромолясах в ада. Докато тя измъкваше очукания статив, аз не можах да обеля нито дума повече. Бях напълно парализиран. Мълчах в адски огън и тя започна бавно да се отдалечава, за да си намери място. Можех да й кажа нещо, можех да й освободя място (защото беше тясно) и да я поканя да седне до мен, но аз отново останах напълно пасивен. Изпуснах златен, неповторим момент. А онзи ме гледаше все по-брутално и все по-подигравателно... И тоя ден и тоя шанс се проигра!

Сутрин, преди да дойдат преподавателите, залата биваше заключена и всички чакахме, струпани пред вратата й. Когато я отключеха всички се втурваха през глава вътре за да хванат добро място и за секунди отвън не оставаше нито един човек. В поредния ден в поредното чакане пред вратата, си бях оставил папката до стената и бях някъде настрани, защото оставаше доста време до началото. Жив-умрял тоя път трябваше да действам, ако тя изобщо се появеше отново... Времето наближи и се запътих към папката си. Наближавам аз и изведнъж сърцето ми подскочи! Калина беше застанала точно пред моята папка. Отключиха залата и всички се втурнаха да влизат да не отърват хубавите места. Калина обаче продължаваше да стои пред папката ми и не помръдваше от мястото си. Колко мило ми стана! Тя ме улесняваше... Когато сгъстените хора между нея и мен бързо се разредиха и се откри цялата гледка, ми се подкосиха краката - пред папката до нея стоеше и онзи! Той ме гледаше още по-засрамващо и още по-обвиняващо. И пред мечтаните очи аз се почувствах най-смешният човек на земята. Пред папката ми стояха и ме гледаха: най-милото и най-желаното рамо до рамо с най-презрителното и най-ужасното. Единият поглед те потапя в блаженство, другият - те ужасява. Обхвана ме непоносимо напрежение и най-близкото спасение и изход беше да ида до тоалетната... Като се върнах при папката, Калина я нямаше, онзи също. И тоя уникален шанс пропадна. И тоя път презрителният и обвиняващ поглед победи. Тотална покруса...  

Курсовете приключиха без да мога да я доближа, камо ли да я заговоря - онзи ме обездвижваше със зловещия си поглед. Едната останала надежда да я видя наесен и нея приета, пропадна. На откриването на учебната година, дълго се взирах и никъде не я видях. Много лица, много очи, но Калинините ги нямаше. Магичните й очи не поглеждаха отникъде...  

На следващата година вървях с една колежка по "Графа". Обяснявах й нещо разпалено и вдълбен в мисълта си, изобщо не забелязвах какво става наоколо. Папата да минеше край мен, нямаше да го забележа. Както говорех и ръкомахах, изведнъж ме обля онова велико излъчване на Калина, а темата на разговора беше съвсем друг. Обърнах се и точно в тоя момент, на пет крачки, женска фигура се извъртя рязко с гръб към мен, но веднага се изгуби, множеството от хора я погълна. Не я видях добре и не съм напълно сигурен дали беше Калина, но усещането ми за нея в тоя момент беше непоклатимо. И там, където за миг се беше извърнала тя, сякаш се отвори врата и светна цветна градина. Но в следващия миг сивото множество я затвори. Да бях хукнал да я стигна, да я срещна, да я заговоря... Но оня свирепият отново ме прикова на едно място...  

Повече никога не я видях.

Уви, ако онзи подигравателен тип беше реален човек, щях някак да стигна до нея. Но тоя отвратителен присмехулник беше моя собствен срам. Един демон вътре в мен, от който нямаше отърване. Той беше по-силен от мен. По-силен от най-върховните ми въжделения. Срамът ходи с мен и неизменно ме поглежда сковаващо в най-важните моменти от живота ми.

Срамът ме спъна. Срамът ми я отне. Срамът ме погуби. А тя беше до мен. Тя беше дошла до мен...

Мое мило искрящо момиче, твоят образ прегръща душата ми шестнайсет години...

Д.

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
 
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 10 години, 1 ден
hash: 074df1e212
гласове:
1 2 3 4 5
  (220609 гласа)

1.   Е...! Ъ...! Онемях!
Това е направо за раздел "Художествени шедьоври"!
Ти не си само художник, но си и поет!
Успя да ме накараш да бъда на твоето място, да гледам през твоите очи...
Направо не си човек! Нещо повече си!

Поздравления и дълбок поклон!

 
  ...
преди: 10 години, 1 ден
hash: 576568761a
гласове:
1 2 3 4 5
  (180436 гласа)

2.   Браво! Написал си го страхотно! Ако очите и наистина те преследват-нарисувай ги! Така ще ги поставиш върху белия лист и ще покажеш на всички какво ти тежи! Но, сега ако я срещнеш, очите и, надали ще имат същото излъчване. Така ще запазиш онова, което помниш, което е завладяло душата ти. Един творец винаги може да си намери муза. А дали онзи тип-подигравателния е още там, по-добре го изтрий, след 16 години той трябва да е вече друг, а не ти и трябва, за да стои като преграда навсякъде. Дано бъдеш щастлив!

 
  ...
преди: 10 години, 1 ден
hash: 7b8a8bba61
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

3.   Пак ли тая Калина, бе! Разнесъл си я из цялото интернет пространство. Виж какво, по принцип колкото и прекрасно да е това да обичаш някого толкова много, в твоя случай няма как да ти се възхищавам! Сори, ама това са 16 години бълнуване по нещо несъществуващо, всичко си има граници и ти си ги преминал. Това не е лЮбов, жалък си. Осъзнай се!!!

 
  ... горе^
преди: 10 години, 1 ден
hash: a3b9d8e8c9
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Невероятна история, една от най-хубавите, които някога съм чела! Това да обичаш някого толкова дълго време и то дори без да сте заедно, без да го виждаш го могат само истинските хора, а те са много малко. Много красива история. Пожелавам ти от сърце някой ден ти и Калина да сте заедно!

 
  ...
преди: 10 години, 1 ден
hash: c165ec628f
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

5.   Пожелавам ти по начин неизвестен, това писание да стигне до мацката, да го прочете и да се сети за какво, и кой става въпрос =)) Пък да се намерите, да "набиеш" лошия чичак и да се вземете =) Ама наистина ти го пожелавам!

bile

 
  ...


...
преди: 10 години, 11 часа
hash: 0b19b6a167
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

6.   Толкова готино си го написал, че ми иде да те фрасна по мутрата! :)) А, Калина - тя да ти е за урок!
Надявам се да издаваш някъде! Ако да, кажи къде?

 
  ... горе^
преди: 10 години, 6 часа
hash: db66e3edb5
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Откачена работа, пазете се мъже да не попаднете в ситуацията на автора. Въпреки, че е написано красиво е граничещо със психологическа травма...

 
  ...
преди: 9 години, 11 месеца
hash: 95b80c6565
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

8.   Скъпи Д., много красива и тъжна история. Не обръщай внимание на негативните коментари, знаеш, че няма как да бъдеш разбран от всички. Дано намериш щастието, пожелавам ти го от сърце.

 
  ...
преди: 9 години, 11 месеца
hash: 4147a8c428
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

9.   "Хейтъри не се толерират"... уж!
До коментар #3: Обръщам се първо към теб. Знам, че е безсмислено да го правя, тъй като ти си снесъл своето своето безлично яйце на омразата и безвъзвратно си отлетял към нови чужди гнезда - там, където никой няма нужда от теб, но теб за жалост те има... Изказвания като твоето могат да причинят огромна болка на човек, осмелил се да отвори душата си пред нас.
Д., тази история е като стон, като последна надежда и молитва... като песен. Всяка думичка в нея е като нота. Като струна, чието вярно трептене, уверен съм, дълго си търсил, защото те познавам. (И. )
Надявам се Калина да прочете тези редове.

 
  ... горе^
преди: 9 години, 1 месец
hash: 520b21e132
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Ней какво стана, намерихте ли се?

 
  ...

...
преди: 9 години, 1 месец
hash: 996a3413d0
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   Оф, идеше ми да ти кажа, че си невероятен мухльо, но финалът ме разби. Такова усещане за pena ajena предизвика у мен… На моменти и аз съм същият, и аз имам спомени за една подобна любов… Късмет, драги, желая ти го най-искрено.

 
  ...
преди: 9 години, 1 месец
hash: 74b21b436b
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Има и друга гледна позиция, този който те е гледал презрително е бил нейно гадже, а ти всъщност си бил неговият съперник. Той е разбрал това чрез погледите ви с Калина и сигурно се е опитвал да я откаже от уроците и сигурно той е бил причината тя да не успее с кандидатствуването си.

 
  ... горе^
преди: 7 години, 2 месеца
hash: 0a1add6f9f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

13.   Звучи невероятно но едва ли може да се измисли такъв тормоз.

 
  ...
преди: 7 години, 2 месеца
hash: e0afd0d338
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Твърде сантиментално.
Аз се крепя на реализма и му се кланям.
И въпреки това мога да потвърдя, че има такъв филм - мацка, която направо ти взема акъла за добро утро и ти направо се препарираш.
Незнам, за мен има съдбовни неща, съдбовни срещи. Просто обяснение и на мен ми харесва.

 
  ...
преди: 7 години, 1 месец
hash: b8f3a12c06
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Нямам думи... настръхнах!
Толкова красиво и изпълнено с любов!
От много време не бях попадала на така сантиментално и красиво творение!
Продължавай да твориш! Издай си книга, ако не си все още. Защото наистина успяваш да докоснеш, можеш да накараш четателя да усети каквото и ти усещаш!
Пожелавам ти успех!

 
  ... горе^

...
преди: 6 години, 7 месеца
hash: 5e7ec299d7
гласове:
1 2 3 4 5
  (0 гласа)

16.   Тъжно, много много тъжно.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker