Споделена история от Любов и изневяра |
Тежко брате ми е на душата
преди: 11 години, 7 месеца, прочетена 2680 пъти
Тъгата, тя е толкоз силна...
Имам чувството че на моменти целия ка'т силно вино ме опива, и не мога, чувствам как се срива почвата над мен...
Правил съм известна доза грешки, изпитвам силно чувство на вина...
Заспивам в сълзите горещи целият облян, гоня светлинката, изчезваща, прокрадваща се лекинко през мрака... гоня щастието, дори във самотата.
Боли, но болката е силна, тя не може да се победи. А мъжките сълзи са толкова горчиви, истината покрай тях усещам, докато ги виждам, как се стичат по сивото и мрачно личице. Тъжен съм, и мисля че понякога съм глупав, вярвам, искам, търся, но не получавам... радостите бягат, отминават ме като попътен знак.
А толкоз силно мога да обичам, макар да знам че по голямата ми част във мене е омраза, ненавиждам злото, пагубното, опорочаващо човешката душа.
Как боли да проумяваш, че си сам самичък в този свят.. вървиш из улиците, срещаш влюбени лица, виждаш щастието във душите им витае, и си казваш - Боже, аз защо не съм ка'т тях? !? С какво заслужих, аз душата да желая, но да срещам само пагубната самота.. и в нощта да се удавям като скитник, да не виждам, да не дишам, да умирам пак във празнота.
Понякога представям си я, НЕЯ, моето момиче... дето влюбих се, и заобичах я, дори и виртуално, тя превърна се във моят блян, и моята мечта божествена! И диря допирът и, устните и, искам да се потопя като титаник във сърцето и, и там до край, светът да сътворя!
Невинна е, не е ка'т другите, във нея има толкоз искренност, и чувство, толкова сълзи и болка, че дори когато тя е тъжна, аз дори тогава я обичам... да, обичам я до фанатизъм, и заклевам се пред бога, пред света, и пред съдбата, че докато дишам тя ще да е моето момиче, тя ще да е айсбергът на моите мечти, тя ще да е всевишният триумф, който искам и ще покоря. Не искам друга, сите другите са ми безлични, и не могат сякаш да обичат, не и както може тя!
Ужасявам се, при мисълта да не изчезне... да не я загубя. Умирам като си помисля че докосва я, там някой друг... Не ще успея да го преживея, по добре безжизнен под земята 10 метра да остана, и да гния... По добре отколкото да гледам че целува устните и, някой друг!
Представял съм си бъдещето... свят различен, свят без болки и ридания, без излишен материализъм, пороци и лъжи. Свят във който всичко е различно... Жените да са тихи, кротки, уравновесени, да са свестни, да не са разкрепостени, и прелюбодейки...! Щеше да е толкоз хубаво, нали??? Мъжете да са смели, искренни, и да обичат със сърцето си, а не да се възползват само от нагона. Да ценят, да уважават и да тачат свойте половинки, да не са такива идиоти без сърце! Ето туй е моят свят РАЗЛИЧЕН... Свят на уважението и на любовта! Свят където ценностите и душата, да се извисяват над материалното и пагубната плът. Защото тялото, е временния дом, във който е душата. После като си отиде той, човекът от света... тялото умира, но душата си остава вечна! Защо тогава не ценим и не полагаме свещенна грижа за телата си? Защо опорочаваме тези велики домове на душите си?
Допускал съм и аз, доста тъпи грешки... Никой в тоз живот не е безгрешен... яд ме е, че съм рушил, съмнявал съм се, и съм правел драми... но това е щото просто аз обичам... когато човек обича, той се страхува, той умира от страх да не загуби това което душата му желае... той става неконтролируем, ревнив, понякога депресиран, защото на него просто му пука за това което си обичка! Ей това съм аз... Страдам и боли ме, на глас казвам добре съм, но в себе си признавам че съм мъртъв, роли не играя, казвам си нещата както са, и както чувствам, вътре в себе си... затворът в който вече толкова години съм...
Автор... Едно истинско момче, на 23 години.
|
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 973a3315ff |
|
1. Малко ме травмира с тази "виртуална обич"... Но ти пожелавам да намериш щастието!
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 0727f0935b |
|
2. Много на погрешен път си, ако си мислиш, че ревността е проява на любов. Ревността означава, че ти пука за някого, но само ако е в нормални граници. Излезе ли извън тях, вече си е патология. Струва ми се, че при теб е така. Страхът да не загубиш някого е всъщност страхът, че не си достатъчно добър за него и че той ще намери по-добър от теб. Но това определено не е любов.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: e5822054a4 |
|
3. "Жените да са тихи, кротки, уравновесени, да са свестни, да не са разкрепостени, и прелюбодейки...! " Има го такъв свят където жените са такива вика му се Арабски :D. А по темата, ти човече имаш сериозни проблеми заради измислица като "виртуална любов" виж до какво състояние си се докарал. Аз тебе не те виждам това как ще го преживееш ако стане във реалният свят и имаш истинско момиче до тебе. Най-много два дена ти давам и си се обесил у вас. По прочетеното си личи че нямаш и грам опит със жените, ще има да те правят на глупак и да те разиграват както си искат. Псевдо-моралисти като тебе, които се правят на големите джентълмени, кавалери и не знам си какви още винаги остават прецакани. Не казвам да се държиш като простак и боклук със жените, но не трябва да им позволяваш да ти се качват на главата, уважавай ги, обичай ги но си имай едно на ум всичко си има граница която не трябва да бъде прекрачвана. И мисли със главата си(горната разбира се ), а не със сърцето си то ще те подведе.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 27a3d93a0f |
|
4. Съгласна съм с 2.. и точно заради тези страхове губим любимите си хора. Заради тях започваме с ревността и чувството за собственост над другия, след което той си тръгва. Оставете хората до вас да ви обичат както могат, да изразяват чувствата си както са способни на това, така както те самите го разбират. А станете ли излишни за тях, просто си тръгнете с вдигната глава и без въпроси. Толкова е просто, а хората така си го усложняваме сами.
|
| преди: 11 години, 7 месеца hash: 23ca2f24ff |
|
5. Твоят различен свят си е тук на Земята, но просто и другите хора грешат, като теб и се прецакват нещата. :)
|
|
