Има ли сродни души? - Spodeli.net


Нещата от живота...
 
Реклама


 Начало
 Правила
 Добави история!
 Контакт
 
Споделени истории (122213)
 Любов и изневяра (29998)
 Секс и интимност (14462)
 Тинейджърски (21972)
 Семейство (6539)
 Здраве (9656)
 Спорт и красота (4732)
 На работното място (3226)
 Образование (7351)
 В чужбина (1666)
 Наркотици и алкохол (1121)
 Измислени истории (798)
 Проза, литература (1751)
 Други (18779)
 Избор на редактора (156)
 
Полезно

Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена

Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес

 

  

Споделена история от Любов и изневяра

Има ли сродни души?
преди: 15 години, 2 месеца, прочетена 3646 пъти
Никога не съм си мислила, че ще пиша за моите си неща на такова място, но и никога не съм мислила, че ще ми се случи нещо такова... А и в крайна сметка непознатите са идеалните хора на които можеш да кажеш всичко... Така...

От година и половина почти съм с приятеля си... това е най-изпепеляващата и силна връзка, която ни се е случвала и на двамата. В момента в който се видяхме, си говорихме 10 минути, в които и двамата разказахме такива неща един на друг, каквито не бяхме казвали дори на най-близките си хора...усещахме се толкова близки...все едно сме едно цяло. Видяхме се още няколко пъти и просто не издържахме повече един без друг. Започнахме връзка пълна с усмивки, щастие и толкова силни чувства и емоции, че не можех да повярвам, че съществува такова нещо... не го бях виждала дори на приятелките ми да се случва. Ходихме на море заедно, правехме всичко заедно, той гледаше винаги да е с мен, да ми дава всичко и аз му се отдадох напълно. Започнахме от време на време да живеем заедно и след 2 месеца щяхме да се местим на квартира двамата. И двамата усещахме, че сме един за друг, чувствахме се сякаш сме едно цяло, искахме да си имаме деца след време, защото още сме малки (аз съм на 19, той е на 22), направихме си планове за много дълго време напред...

От 3-4 месеца насам обаче, започнаха скандалите, колкото силно и огромно беше щастието ни заедно, толкова жестоки и скандалите. Плача всеки ден, а когато плача, той се изнервя и се маха от мен. Като го попитам защо не ме подкрепя, когато ми е зле, той ми отвръща, че му е писнало от моите паранои и ревове. В резултат на което, аз не спирам да плача, разбира се. Скоро започна да ме псува и да ми показва средни пръсти само защото например съмс се разстроила за нещо си. Каза че се е опитвал вече с добрата и не е подействало. Крещи ми, когато му задам повече о т 3-4 въпроса какво е правил днес, бил на разпит...

Просто не знам какво стана. И в същото време продължава да ми повтаря колко са му силни чувствата, как иска да си прекара целия живот с мен и всичко както преди.

Преди 3 дни бях на работа с другия колега, който замина сега на морето. Говорихме си и за първи път почувствах нещо към друг... стана ми кофти, защото исках само моето момче.. такива бяха плановете, така си мислех и аз. Прибрахме се с колегата в квартирата на приятеля ми, защото той се беше върнал за 1 седмица само и нямаше къде да спи. Говорихме си адски много време и се оказа, че и той изпитва нещо. Няма да изпадам в подробности, повика ме да се гушна при него и аз отидох... беше ми зле, гадно гузно... но в същото време, усетих спокойствие и подкрепа. Не преспахме. Просто се гушнахме за малко и се целунахме.

Разказах всичко на приятеля си. Никога не бих го лъгала. Казах му, че искам да се разделим, защото сметнах, че щом съм направила такова нещо, значи връзката ни не е това, за което съм я мислела. Но адски много ми липсва. След като се разделихме, пак спахме заедно, говорихме си. Той ми каза, че ако искам ще сме заедно, но вече не иска деца от мен и че не ми вярва (нормално). Другия ми се обажда от морето всеки ден и ми каза, че е влюбен и че иска да остави приятелката си (3 години и половина са заедно).

Имаше момент, в който го исках и аз, но всеки път като си затворя очите и се сещам за неща от миналото, за най-красивите и чувствени изживявания и ми липсват и ме карат да искам да съм си с него, но осъзнавам, че едва ли някога ще могат отново да се случат. Незнам какво да направя. От 1 страна, знам че сгреших... защото постъпих нечестно с най-важния човек за мен, но от друга не е така, защото ако нещата бяха наистина такива и ако това беше сродната ми душа, колкото и банално да звучи, нямаше да си помисля дори да го направя. Повтарям си го, но не ме успокоява. Сложно стана много. Иска ми се да знам, възможно ли е да сме си мислели, че сме се намерили и че сме точно един за друг... че всеки е липсващата частица на другия, а всъщност това да не е така и тези силни емоции да се случват и на хора, които просто си пасват, но не са един за друг?

 
Сподели историята:
 
<< Предишна Случайна Следваща >>
 
 

Коментари

Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
 
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)
 
Email:
  ... ... ...
Коментари на страница: Най-отгоре:

преди: 15 години, 2 месеца
hash: eba6b50858
гласове:
1 2 3 4 5
  (300465 гласа)

1.   Мила, държал се е лошо. Как да не погледне милото ти съществувание към друг кажи ми. Ти си била толкова всеотдайна...

 
  ...
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 48340a14a9
гласове:
1 2 3 4 5
  (247582 гласа)

2.   Ем, според мене не става въпрос за сродни души а просто намираш одушник във момент на безизходица в друг.
В този период в който се чувстваш неразбрана и без решение, и отношението което твоята половинка ти дава спрямо теб,се появява спасителя на бял кон който е готов да ти даде всичко което в този период ти липсва.

Да не стане само от краставицата на корнишона?
Изпаднала си в депресия и отчаяние, лошото е че ние мъжете можем известен период да съчустваме и живеем с това но не дълго време защото това ни отегчава.
Трябва заедно да го преодолеете този период. И има едно нещо много важно.Ако го накараш той да почуства, че ти искаш той да ти помогне, ще промени нещата в друга насока.

Само недей да форсираш нещата, не очаквай да стане за 2-3 дни като с магическа пръчка.Защото ако го правиш ще е по-лошо. Дефакто: не можеш да искаш помощ от някой който не е готов да ти е даде. Иска си време.
Обсъждайте проблемите си заедно и как може да си заздравите връзката.

Желая ти успех , стискам палци.:)

 
  ...
преди: 15 години, 2 месеца
hash: fe520e3781
гласове:
1 2 3 4 5
  (218848 гласа)

3.   Здравей. Че си направила грешка - да, но наистина това не е била сродната ти душа, човека за теб. Случва се понякога когато двма се съберат да живеят заедно (и тогава се опознават наистина) да разберат, че всъщност не са един за друг, въпреки всчко преди това да е било прекрасно. Сега е най-добре да приключиш напълно със стария си приятел (разбира се ще има болка, но времето ще я излекува). а какво ще правиш с новия си приятел - недей да кроиш планове. Първо си дай повече време да го опознаеш достатъчно и едва когато си сигурна в него, чак тогава можеш да си правиш по-сериозни планове. Същото се отнася и за всеки друг мъж който ще срещнеш. Успех и щастие в живота ти пожелавам и да намериш наистина сродната душа - човек с когото ще си имате доверие, уважение, разбирателство, защото това е най-важното, не външен вид дори, и не материалана изгода. Пожелавам го на всички!

 
  ... горе^
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 355d7eada2
гласове:
1 2 3 4 5
  (142012 гласа)

4.   Много романтични комедии сте гледали и двамата! В живота нещата не винаги вървят по мед и масло и за любовта трябва да се положат малко усилия - не може само да й се радвате. Не забравяйте, че човекът до вас също има своите емоции и се опитвайте да ги разберете и приемете. Това се отнася и до третия човек. Това, че ти е дал подкрепа веднъж, не значи, че ще е способен да ти я оказва всеки ден, 24 часа в денонощието до края на живота ти. Същевременно ми се струва, че ако поровиш в паметта си, ще се сетиш за много повече пъти, в които партньорът ти ти е бил опора.

Да, глупаво е било при първото препъни камъче да потърсиш утеха в обятията на друг, обаче не е болка за умиране. Не бъдете толкова крайни и двамата, поговорете зряло, доколкото ви е възможно, и преценете как да я карате. Попитай го какво в тебе го дразни, обясни му защо се чувстваш наранена. А това със сродните души те съветвам да го забравиш - има път към сърцето на всеки, въпросът е дали искаш да вървиш по него.

 
  ...
преди: 15 години, 2 месеца
hash: aee85f0f29
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

5.   Няма тука сродни души, липсващи частици, и прочие. Приятеля ти е един негодник. Добре е, че си го зарязала. Кое нормално момиче ще остане с някой който я псува, крещи и показва средни пръсти.
Той е отпадък, така говорят за него фактите, които излагаш тук.

 
  ...


...
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 2332c662cb
гласове:
1 2 3 4 5
  (100228 гласа)

7.   Здравейте отново. Много благодаря за отделеното внимание, чак се учудих. Не е първото препъни камъче, а поредното. Както споменах, от доста време се караме много и от доста време на моменти се чувствам адски нещастна... И не, не очаквам да сме само щастливи, да не се караме никога и да няма спънки. Проблема не е само в караниците, а и в начина, по който се държи с мен, когато се разстроя.

Да, знам че вие мъжете харесвате усмихнати и щастливи момичета, не депресирани и вечно плачещи. А ние пък жените харесваме вие мъжете, да ни правите щастливи и да ни карате да се усмихваме. Обвързани са нещата. Аз не мога да се преструвам и не искам. Адски съм емоционална, страшно лесно мога да се зарадвам, но и също толкова лесно да е разплача. Усещам всичко и преживявам всичко. Мислите ми само ме объркват още повече. Вчера приятеля ми ми написа смс "само ако знаеше...", днес го попитах какво ако съм знаела, а той ми каза "колко много искам да съм с теб и какво изпитвам". Кажете ми, как да не ми е трудно и дане съм объркана. Реших да се разделим, после започнах да се колебая дали това е правилното решение. И като ми каже така, настръхвам цялата и спомените пак изплуват.

Преди време си бях решила, че ако един ден се замисля дали трябва да съм с него или не, ще го оставя. Е, случи се, направих го и след ден вече пак правехме любов и не мога да се махна. А знам, че няма да е като преди. То спря да бъде още преди случилото се (въпреки че той го отрича). И сега знам какво искам, всмисъл, като цяло... като в онази реклама "искам всичко", но наистина е така... искам връзката ми да е истинска, силна, да ме подлудява... не просто да сме заедно и да ни е добре. Проблема е, че той едва ли вече може да ми го даде. Не ви ли се е случвало да мислите, че това никога няма да свърши, че е единственото, най-прекрасно ещо, което се е случвало някога, всяко нещо за което се сетите, да бъде заедно с него и после изведнъж... да се започне с агонията... Болна съм от 2 дена и не е дошъл да ме види, каза, че работел и нямало кога. За тези два дни, не съм излязла от стаята си, мисля по цял ден и незнам наистина какво трябва да напрая. Нямам силите да го оставя. До скоро ми беше всичко, на моменти и сега мисля че е така, в други обаче съм убедена, че не трябва да сме заедно вече. Просто има адски много невероятни спомени, които постоянно изплуват да ме тормозят.

 
  ... горе^
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 93df0f240c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

8.   Струва ми се, че ти си виновна. Позволила си да те мачкат. Зависима си от другите. Искаш някой да те разбира и подкрепя и очакваш другите да те правят щастлива. Допуснала си така лесно да те манипулира... с един есемес те вкарва в шах и мат! На думички скъпа всеки е велик. Действията обаче показват истинските намерения. Той се гаври с теб и ми се скапа настроението, като виждам как го допускаш.

Ти имаш нужда здраво да поработиш върху себе си! Ще ми се да ти напиша още хиляди неща, но едва ли ще се вслушаш. Успех! И да разказваш какво става, ще ми е интересно да видя дали ще се справиш или ще потънеш още повече.

P.S. Ще следя темата ;)

 
  ...
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 306b701b4a
гласове:
1 2 3 4 5
  (4 гласа)

9.   Е, като е така, какво още се чудиш?! Какво чакаш, да родиш дете ли, и тогава вече наистина ще се чудиш къде да отидеш и какво да правиш.Бягай от тоя докато все още не е късно. Бягай, спасявай се

 
  ...
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 1f5d8050e3
гласове:
1 2 3 4 5
  (85399 гласа)

10.   Да, по начина, по който го описвам наистина така изглежда... груб и отвратителен. Но когато не съм тъжна, когато не го разпитвам прекалено, когато не правя проблеми за това защо е предпочел да направи еди си какво, вместо да е при мен, се държи страхотно, адски мило, нежно и всеотдайно. Затова съм толкова объркана. В един момент като тези с красъците ми се иска просто да изчезна и никога да не се върна, но след това като го видя как ме гледа и ми угажда просто не издържам. Може би наистина съм манипулирана, винаги ме е било страх да остана сама и винаги съм искала да намеря човека за мен и крй, да не се занимавам повече с глупости. Пред хората показва колко много ме иска, колко сериозно сме заедно, пред приятелки и приятели го казва дори, всяка която му се натяга нещо я орязван а момента, даже като ме няма...

Притеснявам се просто да не би наистина както казва той, аз да съм прекалено параноична и да съм го побъркала и затова така да се държи с мен и вината да си е моя. Дали не трябва аз да направя нещо, за да го успокоя и да си стане всичко както си беше в началото. Днес сме заедно на смяна през нощта... незнам какво ще стане. Мислех си да напусна мястото и да си намеря друга работа, но реших да изчакам малко, защото е добро място и ще ми емного удобно септември като почна университета. Вчера пак ми се издразни. Ето какво стана. Обади ми се и си говорихме, каза ми че предната вечер идвали едни наши приятели в бара и че казал на някаква, че си има приятелка. И аз го попитах каква е била тая, като имах впредвид дали и аз съм я виждала. И пак се почна с пъшкането, с нервенето, пак попитах защо, отговора беше, че аз пак съм почнала с параноите и въпросите. Какво по дяволите му е параноичното на това да попитам коя е била, баси интересно ми е. Той се побърка. Понякога наистина си мисля, че заради емоционалната ми натура, може би наистина вината е в мен и че ако бъда по-различна, нещата ще са наред. Страх ме е да не прецакам нещо хубаво, което би могло да бъде за цял живот.

 
  ... горе^
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 1f5d8050e3
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

11.   П.С. Вслушвам се в абсолютно всяко ваше мнение. Толкова се бях побъркала, че исках на психоаналитик да ходя, но реших, че тук е по-добре, 1во защото виждам много повече гледни точки и второ защото на всеки от вас му се е случило по нещо.

 
  ...

...
преди: 15 години, 2 месеца
hash: ae2c42a877
гласове:
1 2 3 4 5
  (70348 гласа)

12.   Е, твоя си работа, няма повече да те убеждавам. Живота си е твой... Но ми е чудно, много ми е чудно как така млади момичета, които и деца още нямат, се връзват с подобни идиоти, търпят лошо отношение... много е жалко това

Казваш: страх ме е да не прецакам нещо хубаво. Е, какво трябва да се случи, за да проумееш, че не е хубаво - да те пребие ли? Съмнявам се, че и тогава ще го проумееш... тогава сигурно ще казваш: "той заплашва да ме убие ако го оставя"... Хора, осъзнайте се бе моля ви... за що и за какво търпите тия долни типове до себе си, по-добре човек да е сам... да, по добре сама, отколкото с такъв

 
  ...
преди: 15 години, 2 месеца
hash: e3e32516dc
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

13.   Здравейте! Прочетох тази история с голям интерес. Намирам много общо с мен в историята и в авторката.
Така, както описваш нещата, е логично всички във форума да те съветват да го оставиш...Само то обаче, знаеш как се чувстваш...

Знаеш ли, кое е най - хубавото на живота - винаги имаме избор...

Твоят избор не е много лесен!
Мисля, че ако обичаш този мъж, първото, което трябва да направиш е да промениш себе си и своето отношение към него, към връзката ви, към живота и всичко, което ви свързва. Трудна работа! Тогава обаче ще можеш да си сигурна в избора, който ще направиш. Смятам, че човек първо трябва да даде и след това да почака, за да получи. Нормално е, ако и той те обича толкова, колкото ти него, да промени отношението си към теб, след твоята промяна. Ако не го направи - избираш да го оставиш, без да се обръщаш назад. Спомените са хубаво нещо, но нищо не остава непроменено завинаги....

Казваш, че го обичаш - тогава си длъжна пред самата себе си да опиташ да си го върнеш, а не да бягаш.
За да се промениш - спри да мислиш....
Сигурна съм, че мислиш постоянно и правиш от всяко нещо тема...Остави се на момента и се наслаждавай на миговете, които прекарвате заедно.

Спри да мърмориш и да го критикуваш....
Всичко не може е не е под твой контрол....А и да мислиш, и да не мислиш - живота си тече, както си знае и ние нищо не можем да променим.
Спортувай, чети книги, виждай се с други хора, постави си постижими цели...

И спри да го натискаш - ако те обича ще го разбереш и без да го буташ...Просто си кажи - аз ще правя това, което трябваи което чувствам, а пък да става, каквото ще....Ако го натискаш за всяко нещо със сълзи - ще си тръгне по - бързо от теб, отколкото, ако се отръпнеш малко и го оставиш да се успокои.
Вярвай ми, знам как точно се чувстваш - аз също съм минала по този път.

Но това, което ти написах при мен подейства и най - важното - ти ще се чувстваш добре. Защото сега съм сигурна, че не знаеш какво се случва, как се чувства той, мислиш какво ще стане, защо не те обича вече и други такива, които те подтискат. Липсва ти предишното му отношение...

Жените често страдат понеже много мислят, или чакат цикъл, или нямат какво да облекат днес....
А мъжът иска спокойствие...
Надявам се да намериш себе си и да върнеш любовта и спокойствието, които си чувствала....

 
  ... горе^
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 93df0f240c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

14.   Това ми прилича вече на сапунка. Тази пък и даде толкова хубав съвет, че да я остави да мисли още половин година и да се оплете още повече.
Изобщо нямаше смисъл някъде по-горе да и дам няколко съвета. Изобщо няма да ги послуша. В крайна сметка ще направи това, което сама ще реши. Тука само наприказвахме, като че ли излишни неща.
Да погледнем двата вариянта:
1) ти го натискаш и тормозиш - значи ти не го заслужаваш
2) на него хич не му е до теб и те използва - значи той не те заслужава
Извод: зарежи го!

 
  ...
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 45bbbce504
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

15.   Стига писахте глупости. Добре, 13, щом ти харесва да търпиш да те псуват добре тогава... то не е никак добре, ама като сте мазохистки...по-право, малодушни...затова сме на тоя хал, щото всеки търпи и си трае.

Лошия човек си е лош, каквото и да правиш ти, ако ще да пълзиш на четири крака. Стига сте говорили тука, че той щял да се промени, ако направиш това или онова. НЯМА да се промени... а че вие сте склонни да търпите мъже-боклуци...ваша работа, но тогава защо се оплаквате и търсите помощ и съвет

 
  ...
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 93df0f240c
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

16.   Не бива един мъж да си позволява да се държи, като идиот, защото той не е никакъв мъж в такъв случай. Как може да си мислиш, че като търпиш подобно поведение ще бъдеш един ден щастлива. Ще става по-лошо...

Я се огледай. Колко хора познаваш, които търпят подобно поведение? Колко от тях са щастливи?

Не ти трябват такива хора. На вън има още много. Потърси си подходящ. Не се заробвай. Ще страдаш повече.

 
  ... горе^

...
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 9a1a906d5f
гласове:
1 2 3 4 5
  (2 гласа)

17.   Адски много ви благодаря на всички. Сапунката стана още по-сапунена, чак ми стана смешно... Но наистина, живота си изненадва всеки ден и в моменти, в които не знаех какво да направя, просто изчаках, не направих нищо, защото не знаех какво, и сега малко по малко се случват разни дребни неща, които го подреждат.

Просто, ако ви е интересно, приятелката на онова другото момче, с което изневерих ми звъня да ми каже да не го търся и т.н., при положние, че той ми звъни всеки ден, каза че съм им проваляла сплотената връзка и че никога нямало да мога да го гледам както тя си го гледала. Аз и казах че никого не съм накарала да прави каквото и да е. Реших да не го търся повече, той още звъни... да си звъни, говорихме си разни неща, както и да е. С моето момче... давам още време и на двама ни, от няколко дни (понеже бачкаме заедно) ни е добре... още преди да прочета каквото сте написали просто оствих малко мозъчните терзания и мъчения и си живея дните.

Държа се с него така, както чувствам и такава каквато съм, случилото се ме промени и като че ли съм по-спокойна и сякаш каквото и да стане... наистина си има защо да става, така, че ще го оставя да се случи, ако ме разбирате... Не, няма да търпя повече псувни и толкова грубо отношение. СИгурно ще се появи пак, няма как просто...но докато го няма, се чувствам добре. Незнам какво ще стане. Времето ще покаже всичко. Не е че не ми пука... случва се на моменти да се замисля ейтака... но искам нещаа да се случат, аз насила никого немога да задържа или да накарам да ме обича, така че каквото и да направя, или ще сме заедно, или не. Знам само че няма повече да се моля. 12, права си... мака ми и баща ми са азделени още като съм била бебенце, защото той е биел 1во нея, после е посегнал на мен, защото съм плачела, тя е застанала м/у нас и той и е счупил ребро, и колкото и да му е прощавала, той пак я е биел... почне ли се по един на1ин, няма как да се спре... все някога пак ще си извади агресията и групостта наяве. Знам, че е така. Но по принцип винаги обвинямвам себе си за всичко... абе... ясно ви е , виждам че ме разбрахте всички. Благодаря още веднъж. Може да ви драсна края на цялата история някой ден:)

 
  ...
преди: 15 години, 2 месеца
hash: 93df0f240c
гласове:
1 2 3 4 5
  (1 гласа)

18.   Края на историйката е ясна - ти ще страдаш :)
Сега и като бачкате на едно място още повече ще те омотае.

Чудя ти се как може да си виждала в семейството ти подобно поведение и да не си си взела поука.
Казах ти, че ще следя темата и я следя. И ти казвам, че от цялата тази работа ти ще си потърпевша.

Продължавай да ни осведомяваш за развитието.

 
  ...

Коментари очaкващи одобрение: няма
...

Коментари, които са написани неграмотно, с латински или главни букви няма да бъдат добавени!

1. Бъди полезен на другите с коментара си!
2. Хейтъри не се толерират!
3. Обидните квалификации не са аргумент :-)
4. Пазете мъдростта за себе си, другите имат нужда от съчувствие!

Знаете ли, че след символите запетая и точка винаги следва интервал?   [ Да ]   [ Не ]

При нас коментарите се одобряват ръчно. Въведи своя имейл адрес и ще получиш известие, когато бъде публикуван нов коментар.(какво е това?)



Copyright © 2007 Spodeli.net
eXTReMe Tracker