Не разбирам
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 2529 пъти
Накратко мъж на 31 съм.
За да не прозвучи изброяването на случки пристрастно защото то си е такова, а за нея вероятно нещата са по друг начин, ще напиша само фактите с които не можах да се примиря, но е факт че когато ме потърси наскоро не и се сърдех и бях простил, макар вече да съм с друга.

4 години заедно, от които последните 6 месеца не бяха особено розови, предимно си мълчах за да не кажа неща, които към този момент мислех , а пък тя си правеше други планове, жива и здрава да е, но най ме нарани това, че докато аз все пак мислех как да излезем от тази криза, тя се опитваше незнайно защо поне за моята логика да търси причини и фактори, които да и докажат че аз не ставам за нея. Резултата от всичко това беше, че в идеята си да ме окепази тя толкова много ме беше оплюла пред кой ли не, включително мои познати, че направо не беше за вярване. Аз от своя страна не съм казал нищо лошо за нея пред никой, защото това е все едно сам да тъпчеш нещата които обичаш или си обичал и за мен е много долно и приех тежко това което прави като разбрах. Това е все едно да се изхождаш на мястото което те зарежда с енергия, поне аз лично не го разбирам.

Така и не разбрах защо го е направила, за това като разбрах я питах защо така е направила и как е имала очи, а отговорът беше че това съм заслужавал, че ме обичала обаче и било писнало от мен и съм я изнервял максимално, след което се разделихме по нейно желание разбира се.
Така аз останах с обвиненията и с това че общите ни познати ме гледаха накриво, даже някои от тях страняха от мен, защото явно по нейни думи съм бил чудовище. Разбира се преживях го тежко с много съмнения в себе си и търсене на това чудовище в себе си, което не можеш да си обясня. Не пия, не пуша, никога не съм я нагрубявал, не съм я вкарвал в бели и тя ме обичала, но не можела да ме понесе такъв какъвто съм. Мина време и започнах да се окопитвам даже срещах жени които ме приемаха такъв какъвто съм. Една от тях е настоящата ми половинка, за момента мога да кажа че се държи страхотно, а аз мога само да съжалявам че при положение че имам жена до себе си изобщо пиша тези редове защото не е правилно, но ми трябва безпристрастен съвет.

Въпросната жена ме потърси наскоро, искаше да пием кафе, но отказах. След това ми сподели че можело да се видим когато аз съм поискал, че ме обичала и съм и липсвал. Ако нямах човек до мен определено щях да се видя с нея, даже бях преглътнал и простил интригите и по мой адрес. Признавам че нещо в мен трепна дали е обича дали е друго не знам. Само я попитах как така ме е потърсила като за нея съм чудовището което и пречело. Отговори ми, че не знаела какво става с нея и защо го е била казала така. Каза ми че много и липсвам макар към онзи момент толкова да ми била ядосана, че доста време след това даже е мислела че е по-добре че така се е получило и изведнъж ето ти тръпка емоции и желание да се върне там от където е избягала. Аз и казах че това ми звучи смешно и колкото и да ми беше тежко и затворих телефона.

Винаги съм мислел за нея че не може да поема отговорност за действията си, защото винаги се е намирало кой да я поеме вместо нея, но се чудя дали за това не подхожда така? Дали за това не реагира така и да определя нещата които прави като : Незнайни и непонятни дори за нея. Как може да говориш за някой който ти е бил близък като за чудовище, да знаеш че го нараняваш, а след това ти щъкнало нещо и решаваш че трябва да отидеш да погалиш чудовището което си наритал.
През 4 години заедно имах не малко поводи да я зарежа, но не го направих само заради една причина,
а именно мислех че тя е човека за мен и я обичах със всичките и странности дори когато ме напрягаше неимоверно. От друга страна тя обобщи че съм чудовище, без никога да е давала ясно определение за това. Да, виждал съм я че в дадени ситуации и се е плакало или е била бясна, но в нито една от тях не съм крещял, посягал или псувал. това ми подсказва че обратно на мен, тя е имала нужда само от една причина да ме зареже заради това, че очевидно не се чувства спокойно с мен и тази причина, очевидно е набавена чрез изказване на гледната и точка пред други хора, представена кой знае по какъв начин.

Така се чудя, как иначе директен и честен човек като нея може да ми каже че ме обича, а в същото време да и е нужна само 1 причина да ме зареже, да ме оплюе или да ме изкара чудовище.
От друга страна се питам, как е възможно след всичко което ми причини да има очи изобщо да ми звънне и да иска да се видим?
Искам да ми кажете какво мислите вие по въпроса.

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 6 месеца hash: 657cea168f

гласове: 1 2 3 4 5   (220609 гласа)

1.   Опааа, нараненото Его! Пич, по-добре опиши какви са твоите странности, за да получиш безпристрастен съвет. Не защитавам мадамата, но смятам че и ти имаш трески за дялане. Всички ги имаме. Това, че не пиеш и не пушиш не те прави ангелче, нали! Почвай да се изповядваш, ако наистина имаш нужда от мнение (не съвет).

 

...

преди: 11 години, 6 месеца hash: 23d197340e

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   За да постъпи така явно и тя е била наранена и обидена- замислял ли си се или не виждаш по-далеч от носа си? ! Не че е правилна нейната постъпка, трябвало е директно да ти каже- край, до тук. А може би ти не си го приемал. Както и да е. Явно нищо не си разбрал от вашата връзка и никаква поука не си си взел. Продължавай напред, пък ще тормозиш друга сега, нали така :)

 

...

преди: 11 години, 6 месеца hash: 1d8ba3b406

гласове: 1 2 3 4 5   (4 гласа)

3.   По-добре не се занимавай повече с нея. Кажи и че всичко е приключило и да не те търси повече. Не си проваляй сегашната връзка заради нея. Тя изглежда е наблагодарен и лицемерен човек, за да говори така за теб. Щом си бил толкова лош защо е била 4 години с теб? Аз това бих я попитала, ако тръгне да плюе някой пред мен. Причината да те търси е че се е оглеждала за някой друг балък, който да и търпи номерата, не е намерила и си е спомнила за теб. Казала си е - да не беше перфектен, но поне ме търпеше и ми угаждаше, защо да не пробвам да се върна при него. Друг момент е когато е разбрала, че имаш приятелка и от яд е решила пак да те изманипулира, защото ти си продължил напред, а тя е в нищото. Не се хващай на този капан, от опит знам че връзки, които са приклюили наистина е трябвало да прикючат, и ако пак се върнеш към тях двойно повече се разочароваш. Причината за това е, че след като мине време, човек си спомня хубавите моменти с дадения човек и забравя лошите. Когато обаче се върне при него, с пълна сила си припомня, защо са се разделили.

 

...

горе^

преди: 11 години, 6 месеца hash: 705c631537

гласове: 1 2 3 4 5   (142012 гласа)

4.   Имал съм подобна връзка, когато си толкова влюбен и си сигурен, че човекът до теб е твоята половинка. Просто нямаш сила да прекратиш този ад. Скандалите бяха брутални и ежедневие, но не можех да си представя живота след нея. След това попаднах на момиче с което се разбирах добре. Слушаше ме и в кратките ни скандали винаги отстъпваше. И за моя изненада въпреки, че се считам за умен и разсъждаващ с мозъкът, а не със сърцето си, аз прекратих втората връзка. Просто не ми беше интересно. Постоянно си мислех за първата. Постъпил си умно и правилно, като не си се видял с нея. Незнам дали аз щях да реагирам правилно, като теб. Изпитвам ужас от идеята да се върна към онзи кошмар, но в същото време имам усещането, че ако тя се обади ще се видя с нея макар и с ясното съзнание, че си купувам билет за Титаник. Надявам се ти да си по мъдар от мене макар, че знам колко е трудно това.

 

...

преди: 11 години, 6 месеца hash: 9db3ccda53

гласове: 1 2 3 4 5   (2 гласа)

5.   Автора - Не бих тръгнал да разгласявам разни случки от нашето битие, защото това би значело да направя същото като нея, едва ли не да искам да я оплюя, а аз не желая това, а искам само да разбера, как уж човек охладнява, след време отново се сеща за някакви емоции и не мисля, че е просто прищявка, защото тя е много високомерна и винаги се стреми да не и личи даже да и е зле. Знам, че щом ме е потърсила, значи наистина нещо е станало с нея. Мислех , че е спряла да ме обича, щом е поискала раздялата, тогава бях сигурен, че вече не мисли за мен, но ето известно време след това, че прави тези неща, които съм сигурен, че за нея е изисквало много усилия да го направи. И тя не знае, че имам приятелка, защото сме разделени доста от към разстояние в момента и няма от кой да е разбрала, за да ме потърси заради това, едва ли е останала и без мъже, тъй като винаги е имала много обожатели. И не разбирам какво е това нейно желание вечно да плюе по хората. Плюе всеки който я издразни с нещо. Било в работата уж по приятелки, които дори при тънка шега я засягат и тя после като се прибереше само за това говореше, все едно е дошъл края на света. Да не говорим за отношението и към родителите, към които няма капка уважение, при положение, че са си скъсали задниците заради нея и какви ли не жертви са направили, а тя само им се ядосва, само им се дразни, все едно , че не те нея, а тя тях издържа. Характер ли е това, друго ли е не знам, но такова чудо за пръв път виждам. И да наистина ми се искаше да се видя с нея, но както казах не го направих заради човека до мен, но и също така ме хвана страх макар и да ме е срам да си го призная, защото не съм сигурен, че дори нещо да започне утре няма пак да ме разнася пред хората. Сякаш нещата не зависят само от нас двамата, ами трябва и всички, които я познават да са участници в отношенията ни, все едно всички сме семейство.

 

...