Промяната
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 1886 пъти
Реших да Ви споделя една от историите в моя живот. По принцип историята не знам дали ще ви бъде интересна или въобще някой ще я прочете. Просто исках да споделя... :)

Аз съм момиче нито малко, нито голямо. В живота си винаги съм имала всичко, но нещото което нямам това е ЛЮБОВ.
Като върна времето назад преди 5 години винаги съм била заобиколена от момчета, които са ме харесвали, обичали и т. н. и до ден днешен е така. Аз винаги съм ги приемала като приятели и нищо повече. Просто си чаках подходящия, колкото и смешно да звучи.... Тогава бях едно щастливо момиче. Бях добра, винаги помагах на хората около себе си, много обичах да ги радвам. Бях мила, състрадателна, бях добра БЯХ СЕБЕ СИ... ДОКАТО НЕ СРЕЩНАХ НЕГО! Историята е много дълга, но ще ви разкажа накратко.

Пожелах си мъж, който да промени живота ми за винаги. Ееее, получих го. Не случайно хората казват "Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне". Срещнах въпросното момче. Нещата се случиха, започнахме връзка и така. Бях щастлива. Хареса ми, защото беше различен. (поне на мен ми изглеждаше така). В началото беше мил. Излизахме постоянно насам натам. Нормалните неща в една връзка. Умирах да съм с него, бе изобщо беше хубаво. Аз съм от хората, които много трудно могат да си излеят чувствата пред друг човек. Мина време и в един хубав момент аз го погледнах в очите казах му че много го обичам и че не мога без него. Пролях първата си сълза пред него и тогава нещата се завъртяха на 180 градуса. Колкото по-добре се държах с него, толкова повече той ме "мачкаше". "Той стана жената, аз станах мъжа". Нараняваше ме аз плаках, той пак ме нараняваше... и така. Изпитваше удоволствие явно, че някой плаче за него и му ходи по гъза. Приятелите ми не му харесваха. Според него те ми влияели зле.


"Моето момче" беше свикнал да е център на вниманието. И пред приятелите си (които бяха като него простаци повечето) и пред непознати и пред всички. Взимаше наркотици и пиеше много алкохол. Аз съм твърдо против наркотиците и толкова много борби съм водила с него, че накрая видях, че няма смисъл и престанах да му давам акъл за каквото и да е. Той е по-голям от мен с 4 години. Самите му родители са го възпитали по някакъв странен и грешен начин. Мисли, че разбира всичко, че е номер 1. Моето мнение не съществуваше за него вече. Трябва да правя това, което той каже и да слушам ако съм искала да имаме връзка. Когато заяви това аз не можех да го оставя. Беше разбрал как да си играе с мен и успя. "Клекнах" и се съгласих. Той започна още повече да ме "мачка". Правеше ми забележки, че ходя на маникюр, на козметик и п. р. Започна да ми прави очет на парите, защото според него съм ги давала за глупости.
( само да отбележа НЕ ЖИВЕЕМ ЗАЕДНО. И НЕ ми дава парите той) Започна да ме удря в даден момент. Беше стигнал до там, че ме караше да му се извинявам за неща, за които не бях виновна. Сълзите ми се стичаха. Опитвах се да разбера защо се държи така. Каква жена трябва да застане до него, че да я уважава. Той се гавреше и се смееше на сълзите ми. Обиждаше ме всеки ден. Мина още време. Мина година, после още една. Аз претръпнах, но вече се бях превърнала с него.

Онова добро момиче вече беше умряло. Беше ми писнало да ме наранява и да ме боли. Бях забравила какво е да обичаш и да бъдеш обичан. Дали бях с него или не за мен вече нямаше значение. Бях привързана нищо повече. Той уби всичко в мен.
Започнах да се държа с хората, които ме обичаха така ,както той се държеше с мен. Сега като го гледам изпитвам огромна злоба, но и ми става жал. Винаги човешкото в мене се е обажда. Въпреки, че се превърнах в него и придобих голяма част от лошите му черти винаги съм била човек. За разлика от него. Ако някой ми беше казал тогава, че ще стана такава и че нещата така ще се развият сигурно нямаше да повярвам.

Искам да кажа на всички момичета РАДВАЙТЕ СЕ НА НАЧАЛОТО, защото тогава всичко е много хубаво, но след време нещата се променят. Искам да Ви кажа и още нещо - Никога не позволявайте някой да ви "тъпче" и да си играе с вас. Защото ще дойдете на моето място, а не го пожелавам на никого. Когато усетите, че нещата стават от зле на по-зле БЯГАЙТЕ и търсете правилния човек, с който ще имате нормални взаимоотношения и връзка.
Благодаря ви че прочетохте историята ми!

Коментари	Добави Коментар!
Вземи последните коментари по RSS
Изпрати ми имейл, ако някой добави коментар към тази история (какво е това?)   Email:

преди: 11 години, 6 месеца hash: ac787983f8

гласове: 1 2 3 4 5   (180436 гласа)

2.   Поредният пример колко тъпи създания са жените!!! Хахаха.. Ама какво си седнали да се оплакваш и цивриш тук, ма? !? !? Тоя те бие, тъпче, обижда и т. н., а ти година след година си стоиш при него и сте заедно. Ами какво повече да ти кажа/напиша освен, че си го заслужаваш. Не мога да разбера такива мазохисти като теб - какво точно в този човек ти харесва и защо още си с него. Аз съм с моята приятелка, защото отсреща има обич, разбиране, добро държание, уважени и т. н. Аз отвръщам със същото. Идеята ми е, че е супер странно да обчиаш някого и да искаш да си с него, като всичко което получаваш са обиди, бой и мачкане. Не мога да те разбера теб и всички останали. Супер жалки и смешни сте. Вдигни се и го напусни. Скъсай с него. Да знаеш, че има много мъже, които могат да те направят адски щастлива. Това твоето не е живот и щастие... Меагтрон

 

...