 |
|
|
| |
|
Полезно |
|
Пакет за пълно възстановяване със зъбни импланти в рамките 5 работни дни. Опитен екип и зъботехници, венозна седация от анестезиолог, временни и постоянни мостове - фиксирана цена 
Запознай се с актуалните цени на зъбни импланти в дентална клиника Смайл Дентал Сървисес |
|
| |
|
|
|
|
|
|
Споделена история от Любов и изневяра |
Проблем в любовта.. нужда от малко чуждо мнение
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 2313 пъти
Здравейте.
По принцип не съм привърженик на тези сайтове, но напоследък много се зачетох тук и реших и аз да се пробвам да споделя какво ме гложди, и може би да получа някой и друг съвет. И тъй като обичам да си пиша, извинявам се ако се получи много дълго. :)
Ще започна с това, че съм на 21 и досега не съм си имала приятел. Отначало си мислех, че просто не ми е било времето, но напоследък ме замъчиха едни мрачни мисли, че явно има някакъв проблем в мен.
Мисля си аз(това е първото, което ни идва на акъла на нас момичетата), че може би е от това, че не съм от кльощавите мадами(1. 68/60kg съм), но аз си се харесвам такава стегната(спортувам си) и добре сложена. Така че да приемем, че не е за това, че не изглеждам точно като модел? ..
Тогава, къде е проблема се питам аз? Да не би проблема да е в това, че не съм от типичните момичета, които може да срещнете по улиците с грим, прическа и разхайтено държане? Не съм скромна, напротив, много емоционална и бурна личност съм(даже прекалено понякога), на моменти съм странна(разбирайте, че съм от хората дето не се водят по стереотипите, даже се отричам от "масовото", обичам индивидуализма). Разностранна личност съм, имам адски много интереси(може би в тях е проблема: че обичам да чета книги и то много! ... че слушам предимно рок и класическа музика(и още поне 10 стила музика като рап, кънтри, джаз, поп.. само поп-фолка не можа да ме грабне :D).... главно, всичко нестандартно за мен е интересно.. например винаги съм си мечтала да се кача на една Импала, да си пусна Led Zeppelin и да отпраша нанякъде по пътя... разбира се, това не значи, че не харесвам и нещата, които се харесват от днешното поколение... просто различията са повече). Сега да не ме помислите за някоя особнячка, точно обратното, супер общителна и социална съм(за мен една от основните радости в този живот е общуването с хората), имам адски много приятели(даже повечето, от които момчета). Друго характерно за мен е, че съм много независима и винаги имам мнение. Себеуважавам се, но нямам голямо самочувствие. Досега съм свикнала да се оправям сама и донякъде ми харесва самостоятелността ми(донякъде! ). Може би проблема е в това, че спадам към графата на умните момичета(още не зная дали да вярвам на многото приказки за това как този тип момичета били по- малко харесвани)..? Да каже човек, че имам големи претенции към момчетата, да ама не. Е, признавам, че има някои типове момчета, които мисля, че не са за мен(например не харесвам момчетата, които се правят на гъзари, които парадират с материализъм или културизъм... това не значи, че бих отхвърлила още от първият път такова момче... вярвам в даването на шанс на всички :) ). Но аз просто не съм имала шанс да опозная какво ми харесва и какво не. Не знам защо... не е като да не са се заглеждали по мен, но никога не се е стигало до това да ме заговори или сваля някое момче.. Страшна ли съм им... или изглеждам като прекалено голямо предизвикателство за тях, просто защото не съм "куха лейка".... знам ли? Просто това искам да разбера, какъв ми е проблема, че не идва никой при мен? На външност не съм зле; макар че аз се смятам за обикновена, доста хора са ми казвали, че съм красива. На характер също, даже съм прекалено добродушна, просто наистина е малко трудно да се стигне до мен заради независимостта ми(но успее ли да ме спечели човек, се отдавам изцяло). Моля ви се, не мислете, че всичко, което казвам е някакъв вид самоизтъкване или подобно нещо, просто се описах такава каквато съм(или поне една малка част от мен) и искам да разбера как изглеждам в очите на момчетата и дали има някакъв проблем, че не ми се получава това да имам връзка. Доста подробна и объркана стана историята ми(мнооогооо объркана :D... по принцип съм много весел и жизнерадостен човек-нещо, което няма да си проличи от тази история, защото в момента пиша с мрачно съзнание и тотален хаос в мислите). Ако някой е успял да прочете всичко това и е готов да сподели мнението си, и дори да даде съвет, благодаря ви предварително! :)))
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
|
|
| |
Коментари |
|
 Вземи последните коментари по RSS |
| |
|
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 0f92e16fa2 |
|
1. Не виждам проблем. Младо, инетелегентно момиче. Продължавай да се самоуважаваш, всяко нещо с времето си.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: bb7c002a73 |
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 0f14c354ec |
|
4. Проблема ти е в прекалената независимост, която демонстрираш. Имах такава приятелка, все сама можеше, все не и трябваше помощ, все беше над нещата и показваше как може и без другите, като в същото време тайно се надяваше някой да и обърне внимание и да я ухажва като жена. Само дето мъжете се плашеха от прекалено независимото и поведение и бягаха надалеч. Накрая се стигна дотам тя да ги преследва и ухажва и едва ли не тя да е мъжа във връзката, за да има гадже най-накрая. Само че и така не се получаваше. Ще те посъветвам да не изпращаш двойнствени сигнали- от една страна ти се иска да имаш приятел, да те заговарят момчетата и да получаваш внимание, а от друга демонстрираш със своята независимост как можеш и сама, как не ти трябва никой и т. н. Няма как да се получат нещата по този начин. Хората те виждат и си казват- ами тя и сама може, а и кой знае колко усилия трябва да хвърля за да имам нещо с нея и се насочват към момичета, които ПОКАЗВАТ, че търсят любов и внимание и имат нужда от човек до себе си.
Никой не казва да не си независима, всеки трябва да е, но не да го изтъкваш непрекъснато и да си мислиш, че някой ще се впечатли. Хората си казват - този е особняк няма нужда от нас и спират да му обръщат внимание, когато покажеш, че ги цениш и ти харесва да си в тяхната компания е съвсем друго. Не знам мисля, че от написаното (може да греша) си малко тип мъжкарана и това е главния проблем. След като имаш толкова приятели момчета и никой не е направил стъпка за по-голяма близост, изглежда те възприемат като "част от тях", тоест все едно друго момче от компанията. Не знам мисля си че това е проблема. Не казвам да ставаш кифла, а да развиеш жениските си качества повече, защото все пак си жена, а не мъж. Може и да греша за всичко, не те познавам все пак, но от всичко написано така ми изглеждат нещата.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: 8f07b646c9 |
|
5. Много си малка още. За къде бързаш толкова. След време ще се чудиш на акъла си, като готвиш на мъжа си, хвърляш гърнета и миеш бебешки задници.
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: d1a3a08bd5 |
|
6. Номер 4 има право. Обаче, според мен, някои жени правят голяма грешка като са постоянно пасивни и просто чакат някакво чудо да се случи. Мога да ти кажа мъжката перспектива. Много често заглеждам жени, може и да подмятам комплимент или нещо подобно, но рядко се занимавам наистина сериозно с някое момиче. Много момичета ги подминавам, защото мисля и виждам, че нямат интерес към мен или няма да се получи по някоя причина, като това, че нямаме много общи контакти, не сме от една компания и така нататък. Много момчета са така.
Ако си харесала някое момче и просто го чакаш да направи нещо, без да показваш нищо, той едва ли ще прояви сериозен интерес. Така по-скоро ще се натъкнеш на някой нагляр, който пише на 5-6 момичета във фейсбук, с надеждата някоя да му пусне и ти ще бъдеш една от кандидатките му.
Съветът ми е да не чакаш просто някой да дойде при теб ей така от само себе си, без нищо да проявяваш. Заговори го, покажи някакъв интерес, не е нужно да правиш първата крачка, ако ти е неудобно, но му прати някакви сигнали.
М20
|
...
| преди: 11 години, 6 месеца hash: e9d3e3d5b9 |
|
7. От авторката: Първо, благодаря ви за коментарите. :)
Определено ми дадохте храна за размисъл.
Аз не парадирам с независимостта си, тя си е просто част от мен. Никога не съм изглеждала като "tough girl", напротив, дори на външност изглеждам много изнежена. :D Просто начина ми на мислене е различен. Не мога да се натягам или да хленча, или да се лигавя и умилквам. Не ми идва от вътре, а и не мисля, че това прави комплимент на жените като цяло. По- скоро ми изглежда смешно. А какво значи да показвам, че търся любов? Не е като да не мога да флиртувам. Мисля, че не сте ме разбрали правилно като казах, че съм независима.. Това не значи, че се правя на Ледената кралица. :D :D А относно това, че съм пасивна. Хммм, на мнение съм(макар времето, в което живеем), че мъжа е този, който трябва да направи първата крачка(забравих да отбележа, че си падам леко романтичка). Пример ви давам, засичат ни се погледите, почваме да си разменяме усмивки и тем подобни.. е какво седи и чака аз да отида и да го свалям ли? Не е като да съм отвърнала поглед или да съм показала по някакъв начин, че "няма шанс с мен". Не намирам смисъл в това жената да взима ролята на мъжа. Единственото, което тя трябва да направи е да даде сигнали на мъжа, че желаe да бъде ухажвана и т. н.... или аз имам тотално грешна представа за нещата. :)
До Номер 3: Понастоящем съм студентка в София. :)
Както и да е. Животът е пред мен, просто се чудих дали момчетата не виждат нещо грешно в мен и затова не се получават нещата. :)
|
| преди: 11 години, 6 месеца hash: d1a3a08bd5 |
|
8. От номер 6. Според мен, нямаш някакъв проблем и нямаш тотално грешна представа. Просто имай предвид, че има една тънка разлика. Някои жени се държат добре с един мъж и всички като цяло, просто от възпитание, а не защото флиртуват. Други пък, с подобно държание, флиртуват. Аз лично, много често рискувам и попадам в този капан, но някои други момчета са доста по-предпазливи.
|
|
|
|
| Коментари очaкващи одобрение: няма |
| ... |
|
|
|
|
