Споделена история от Любов и изневяра |
Той е престъпник 2
преди: 11 години, 6 месеца, прочетена 1971 пъти
Преди време писах тук за него. Исках съвет за това как да постъпя... Мина доста време. Така и не посмях да му се обадя. Всеки ден мислех за него, но страхът беше по-силен от желанието да го видя.
Един ден се прибирах от работа, минавайки покрай фитнеса до нас някой ми извика. Обърнах се и видях 2ма спрели се до една кола. Огледах само единия, не ми се стори познат и бързо отминах, но се замислих от къде ще знае името ми ако не се познавахме....
Мина седмица. С въпросната приятелка и няколко колеги решихме да идем във същото заведение където го срещнах. Дали от алкохола или от това че бяхме повече хора, тази нощ не ме беше страх. Докато слизах по стълбите говорех по телефона и съвсем бях изключила къде влизам.
Няколко стъпки навътре и една ръка ме дръпна леко. Стоях срещу него и само го гледах. Не помръдвах, не мигах, не дишах. Само се уверявах, че наистина изглежда невероятно, точно както си го спомнях. "Божеее, аз съм влюбен в теб, а ти дори не ме помниш"-като чух това стомахът ми се сви. От една страна се радвах, че ме помни и позна, но от друга се паникьосах точно заради това. Усмихнах се глупаво и побързах да стигна до масата на която се бяха настанили останалите.
Приятелката ми ест. веднага ме разпита какво е станало. Разказах и на бързо. Тя се съгласи с мен, че е по-добре да стоя на страна. Дори предложи да се махаме от там. Аз отказах под претекст, че не съм си допила водката, но истината беше, че просто мисълта, че е наблизо беше толкова приятна. По едно време останах сама на масата. Всички бяха станали, кой да танцува, кой до тоалетната, кой да пуши вън... 2 ръце ме прегърнаха през кръста, веднага ги познах. Попита дали съм сърдита за нещо и защо не съм му се обадила. Излъгах, че съм забутала някъде номера му, а той ми каза "Да те набера ли да си го запишеш? "Обърнах се толкова рязко, че съборих една чаша. При други обстоятелства щях да умра от срам, но сега бях заета да се чудя от къде ми има номера. Извади телефона си и видях как набира моето име. После се усмихна и ме придърпа към себе си.
Танцувахме прегърнати супер бавно, а той ме целуваше. В един момент се усетих че всъщност в клуба вървеше някакъв кючек на Азис, стана ми смешно и се дръпнах. Седнах си на мястото, той седна срещу мен. Попита ме наистина ли не го помня или просто се правя, че не го познавам. Оказа се, че той ми е извикал там на улицата преди седмица. Оправдах се, че не съм го познала-той не повярва.
Приятелката ми се върна на масата, гледайки ту него, ту-мен. Каза "тръгваме си", на бързо взе чантите ни, хвана ме за ръката и ме дръпна. Докато излизахме го видях, че върви след мен. Издърпа ме доста грубо от ръката И и ме попита дали после ще му се обадя. Реших че няма смисъл да го лъжа и му казах истината. "Виж, знам кой си, знам какъв си. Честно казано ме е страх от теб и няма начин да ти се обадя когато и да било". Имам чувството, че минаха минути преди да отговори. Отново ме придърпа и ми каза "не вярвай на всичко което чуеш за мен" попитах го на какво да вярвам, той се ухили "На това което виждаш и искаш. Ще ти звънна после" Целуна ме по бузата и се върна обратно.
С приятелката сменихме заведението, а по пътя тя не спря да ми се кара. Беше толкова притеснена, а аз не спирах да се усмихвам... Обещах че няма да се виждам с него, но когато той наистина се обади няколко часа по-късно я излъгах че се прибирам, излязох и се качих в колата му. Когато затворих вратата за момент онова чувство на паника отново ме сполетя, но в следващия момент, когато ме целуна забравих всичко... От тогава съм с него. Чуваме се по няколко пъти на ден и всяка вечер сме заедно. Не питам за "работата" му. Не искам да знам за тези неща. Знам само, че ми е хубаво с него и това ми е достатъчно. Вече дори не се тревожа, че ще свърша като проститутка или по-лошо...
Другата събота е сватбата ни. Преди малко ми каза, че отива на проба за костюма, може би ме е излъгал и в момента върши ужасни неща с невинни хора, но нищо не мога да променя така или иначе и гледам да не мисля за това. За някои може да е чудовище, но за мен е най-добрия. Какво да направя... обичам го :)
|
